РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Търговище, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Ж. Люб. Ив.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20243530100977 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск от ищец: В. С. Д. в
качеството и на ЕТ „МОНИ-94-В. Д.“ - гр. Т. против ответник: „ЕОС
Матрикс“ ЕООД – гр. София, по реда на чл.439 ГПК във вр. чл.124 ал.1 ГПК,
че не дължи вземане за сумата в размер на 6899.42 лв. представляваща
неизпълнено задължение по договор за кредит, тъй като вземането е
погасено поради изтичане на 5-годишна давност.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е образувано и се води
изпълнително дело № 20169120401233 по описа на ЧСИ Г. Ст.
Изпълнителното дело е образувано по молба на първоначалния
взискател - „Райфайзенбанк България““ ЕАД, въз основа на изпълнителен
лист, издаден срещу ищцата на 22.11.2012г., по ч. гр. дело № 1916/2012г., по
описа на PC - Търговище, по силата на който В. С. Д., в качеството си на ЕТ
„Мони-94-В. Д.“ и трето, неучастващо в спора лице, са осъдени да заплатят
солидарно на „Райфайзенбанк България““ ЕАД следните суми, а именно:
6899,42 лева - главница, дължима по Договор за банков кредит от 26.09.2007г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 21.11.2012г. до окончателно
изплащане на задължението; сумата от 412,13 лева - просрочена редовна
лихва за периода от 05.03.2012г. до 04.09.2012г; 786,72 лева - просрочена
наказателна лихва за периода 05.03.2012г. - 20.11.2012г., както и 161,97 лева -
съдебни разноски.
Междувременно ЕОС Матрикс“ ЕООД закупува вземането на
основание договор за прехвърляне на вземания, сключен между него и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД.
1
Въз основа на цитирания изпълнителен лист е образувано по молба на
първоначалния взискател - „Райфайзенбанк България“ ЕАД, изпълнително
дело №20128730400289 на ЧСИ Ст. Г., което впоследствие е продължено от
ЧСИ Г. Ст. след отнемане правата на ЧСИ Ст. Г.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия с
цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е направена
справка от Национална база данни „Население”, както и справка за налични
трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд. Извършена е
справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти.
Всички тези действия обаче не съставляват същински изпълнителни действия,
а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Поканата за
доброволно изпълнение също е действие, обезпечаващо законосъобразното
провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие. Липсата на
надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочава изпълнението,
но сама по себе си поканата не съставлява същинско изпълнително действие.
С молбата за образуване на изпълнително дело въз основа на
процесиия изпълнителен лист, на основание чл. 116, б. „В” от ГПК се
прекъсва давността, с която се погасява самото вземане. От този момент
започва да тече нова давност, която се прекъсва с всяко валидно предприето
изпълнително действие. Давността, с която се погасява вземането, е
давността, установена за самото вземане. Тъй като в случая се касае за
задължения по договор за издаване на кредитна карта, считам, че те се
погасяват с изтичането на петгодишна погасителна давност.
В конкретния случай задълженията, претендирани с горецитирания
изпълнителен лист, се явяват погасени по давност към момента на
предявяване на настоящия иск, тъй като е изтекъл тригодишен период от
време, през който взискателят е бездействал, като не е предприел действия по
принудително събиране на дълга.
Последното валидно действие по принудително изпълнение срещу
ищцата е предприето на 16.01.2013г., когато са изпратени запорни съобщения
до различни търговски банки. В периода от 16.01.2013г. до 16.01.2015г., не са
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече
погасителна давност. И тъй като в течение на двегодишен период не са
извършвани никакви валидни изпълнителни действия, то на 16.01.2015год., на
основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено
по силата на закона.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението
си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Прекратяването на изпълнителното
2
производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. А
каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право и
са правноирелевантни. Това становище е възприето в съдебната практика на
ВКС, а именно: Решение № 371/29.10.2015г.. по гр.д. № 1385/2012г. на ВКС,
IV г.о. и Решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV г.о.
На следващо място, вярно е, че с прекратяване на самото изпълнително
производство вземането не се погасява само по себе си, но при прекратяване
на изпълнителното производство, било то и по силата на закона, с обратна
сила, считано от датата на последното валидно предприето изпълнително
действие, започва да тече давността, с която се погасява самото вземане.
В случая последното валидно предприето изпълнително действие е
извършено на 16.01.2013г. Относно момента, от който започва да тече
давността - дали това е моментът на последното изпълнително действие, или
датата на прекратяване на изпълнителното производство, е налице
задължителна съдебна практика, съгласно която давността тече от последното
валидно предприето изпълнително действие. В този смисъл/ ТР № 2 ОТ 2013
г. на ОСГТК на ВКС/ Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК (чл.330 ал.1 б. „д“ от
ГПК /отм./ ), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
В конкретния случай обаче погасителната давност започва да тече от
16.01.2015г., когато изпълнителното дело се прекратява по силата на закона,
съобразно тълкуванията, дадени с ТР № 2 от 2013г на ОСГТК на ВКС. Това е
така тъй като с ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС
бе възприето, че „ Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС1. С оглед дадените разрешения в двете тълкувателни решение
следва да се приеме, че в случая погасителната давност, която е петгодишна,
започва да тече на 16.01.2015г., когато процесното дело престава да бъде
висящо.
Давността, с която се погасява вземането в случая е петгодишна, тъй
като се касае за вземане, произтичащо от включен договор за кредит.
В уточняващата молба Вх.рег.№ 1065/05.02.2025г. ищецът твърди, че
погасителната давност в конкретния случай е започнала да тече от
26.06.2015г. и е изтекла на 04.09.2020г. Приложеното споразумение,
представено от ответното дружество касае Ст. М. Д. и е подписано от него.
Ищцата не е изразявала воля за доброволно погасяване на задължението и не
се е отказала от последиците от изтеклата погасителна давност. Съгласно
3
разпоредбата на чл.125 ЗЗД , прекъсването и спирането на давността по
отношение на един от солидарните длъжници, не произвежда действие
спрямо останалите длъжници.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че не дължи установените с влязла в
сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1916/2012г., по описа на PC -
Търговище, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от
22.11.2012год., а именно: 6 899,42 лева - главница, дължима по Договор за
банков кредит от 26.09.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от
21.11.2012г. до окончателно изплащане на задължението, поради погасяване
им по давност и респективно на възможността за принудително изпълнение.
Редовно призован ищецът няма процесуален представител в открито
заседание. В молба Вх.рег.№ 1065/05.02.2025г. поддържа иска и моли да бъде
уважен, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба подаде в срока и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска изцяло за
неоснователен.
Ответникът не оспорва, че по посоченото Ч.гр.д. № 1916/2012г. по
описа на РСТ е издадена изпълнителен лист от 22.12.2012г., въз основа на
който е образувано изп.дело № 1233/2016г. по описа на ЧСИ Г. Ст., рег.№ 912
при КЧСИ, с район на действие-ОС-Разград.
По отношение на допустимостта на иска с правно основание чл. 439.
ал. 1 от ГПК – за размера над 1672.19 лв.:
На първо място възразява против размерите на предявения отрицателен
установителен иск от страна на ищеца, а именно за сумата от 6899,42 лв., от
които 6899,42 лв. непогасена главница, законна лихва върху главницата,
считано 21.11 2012г. до окончателно изплащане на вземането, 41,13 лв.
просрочена редовна лихва за периода от 05.03.2012г. до 20.11.2012г., както и
сумата от 161,97 лв. разноски по делото. Така предявеният иск е частично
недопустим за сумата от 5227,23 лв., представляваща разликата между пълния
предявен размер на иска до действително дължимия размер на сумите към
настоящия момент, който остава непогасен към „ЕОС Матрикс“ ЕООД -
1672,19 лв.
Съгласно Приложение 1 към Договор за цесия от 14.02.2017г., банката
цедент е прехвърлила на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от
вземания, в които са е и процесното вземане произтичащо от Договор за
банков кредит от 26.09.2007г., сключен между Мони-94-В. Д. ЕТ
(кредитополучател), Ст. М. Д. (солидарен длъжник) и "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД (кредитодател). В Приложение № 1 съставляващо
неразделна част от Договор за цесия от 14.02.2017г. е посочен размер на
цедираното вземане в лева към 14.02.2017г., съгласно което към „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, като цесионер, е цедирано вземане по процесния кредит,
4
което към тази дата е възлизало на стойност от 9660,30 лв. (девет хиляди
шестстотин и шестдесет лева и тридесет стотинки). Към датата на изготвяне
на исковата молба - 14.10.2024г. по сметка на кредитора „ЕОС Матрикс“
ЕООД, за погашение на гореописаното вземане от страна на солидарния
длъжник по кредита - Ст. М. Д., са направени извънсъдебни погашения в
размер на 3735,00 лв., както и постъпления извършени от разпределение по
образуваното изпълнително дело № 1233/2016г. по описа на ЧСИ Г. Ал. Ст.,
рег.№ 912 при КЧСИ, район на действие ОС - Разград, в размер на 9114, 99 лв.,
изцяло изплатени от Ст. М. Д. Общо постъпилата сума по сметка на кредитора
към датата на изготвяне на исковата молба - 14.10.2024г. е 12 849,99 лв., с
което от страна на солидарния длъжник е погасено частично вземането по
Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист издадени
на 22.12.2012г. по ч.гр.д.№ 1916/2012г. по описа на PC - Търговище до
оставащият размер от 1672,19 лв.
С оглед на изложеното така предявеният иск е частично недопустим за
разликата над 1672,19 лв., представляваща остатъка от непогасеният размер на
вземането след приспадане на извършените съдебни и извънсъдебни
погашения от страна на солидарния длъжник - Ст. М. Д. Налице е липса на
правен интерес за търсене на защита по реда на чл. 439, ал.1 от ГПК от страна
на ищеца за сумите над 1672,19 лв., поради погасяването им чрез плащане от
страна на съдлъжника.
По отношение на основателността на иска с правно основание чл. 439.
ал. 1 от ГПК: Оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за
неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.
Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която не
е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право в случая е петгодишна. В този смисъл е и съдебната
практика - Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV
г.о.
Към датата на първоначалното образуване на изпълнителното дело с №
289/2012г. по описа на ЧСИ Ст. Г., е било в сила Постановление на Пленума на
Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е
изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.“
Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез
даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността
по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента на
постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от
ТР 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. По
въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече
5
ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както
постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на
Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, и трите
имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата.
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело с №
289/2012г. по описа на ЧСИ Ст. Г., рег.№ 873 при КЧСИ, с район на действие
ОС - Търговище е било образувано и висящо при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., давност в гореописаното изпълнително производство не е
текла до 26.06.2015г. и е следвало да изтече на 26.06.2020г.
След дата 26.06.2015г. са били приложими постановките дадени в т.10
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.
Неправилни са твърденията на ищеца, че след посочения период не са
се осъществили нови факти, които да са довели до прекъсване на
погасителната давност за вземането, тъй като по хода на изпълнително дело №
1233/2016г. по описа на ЧСИ Г. Ал. Ст., рег.№ 912, са били поисквани и
предприемани изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни
способи, които на основание чл. 116, б.в) от ЗЗД са прекъснали давностния
срок.
Следва да се има предвид, че искането за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или
дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на
взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г.
на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в.
гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/. В случай на
процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на
изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението
за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е
правно административен почин на органа и негово задължение, чието
изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект
6
от действията на кредитора. Правно и Фактически, действията на взискателя
следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид
поради препращането в чл. 426. ал. 3 ГПК: пред орган на принудително
изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1
ГПК: с посочен изпълнителен способ - чл. 426. ал. 2 ГПК. Дължимото
авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа - чл. 73, ал.З.
чл. 433. ал. 1. т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако
невнасянето им е довело до връщане на молбата. -така т.З на Тълкувателно
Решение от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. по описа на ОСГТК
на ВКС
„Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама
по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на
запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл.
426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността“ - така в т.З на същото
Тълкувателно Решение от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл и Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на
ВКС, в което е разгледано именно даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните
изпълнителни действия като действия за принудително събиране на
паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба
за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е
посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника
(чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била
поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се,
че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на
редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва
погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са
част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на
длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети
лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди
перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към това основание за
прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия
състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би
било тълкуване contra legem.
В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС IV ГО, е
прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
7
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността,
независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Следва да се има предвид, че перемпцията е без правно
значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността,
(в този смисъл е Решение № 50118 от 11.10.2023Г., постановено по гр.д. №
3802/2021 г. на ВКС, IV ГО). Това се потвърждава и в най- актуалната
практика на ВКС в Тълкувателно Решение от 04.07.2024г. по тълкувателно
дело № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната
давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.
Следва да се вземе предвид също така, че давността е била спряна на
13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в
сила от 14.05.2020Г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.
Съгласно чл.3,т.2 от закона, до отмяна на обявеното извънредно положение
спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Съгласно чл. 13 Сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“ - т.е. от 21.05.2020г.
Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Моли да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, заплатено
от ищеца. Редовно призован ответникът няма упълномощен процесуален
представител в открито заседание.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно обстоятелството, че със заповед № 1085 от 22.11.2012г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 1916 / 2012г. по описа на Районен съд – Търговище,
е разпоредено на длъжниците: ЕТ „Мони-94-В. Д.“ гр. Т., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ******************, представляван от
собственика В. С. Д. и Ст. М. Д., ЕГН **********, със същия адрес, да
заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, общо
сумата от 8098.27 лв., включваща остатък от непогасена главница 6899.42 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 21.11.2012г. до окончателното
8
изплащане; просрочена наказателна лихва от 786.72 лв. за период от
05.03.2012г. до 20.11.2012г.; просрочена редовна лихва от 412.13 лв. за
период от 05.03.2012г. до 04.09.2012г.; въз основа на представен договор за
банков кредит от 26.09.2007г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 28.09.2009г.,
анекс № 2 от 28.09.2010г. и извлечение от счетоводните книги на банката,
както и сумата от 161.97 лв., представляваща разноски по делото.
Въз основа на посочената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е
издаден по същото ч.гр.д. № 1916 / 2012г. по описа на РСТ, изпълнителен
лист от 22.11.2012г. за осъждане на двамата, посочени длъжници, които да
заплатят солидарно на кредитора дължимите суми.
Въз основа на издадения на 22.11.2012 г. изпълнителен лист и по молба
от 23.12.2012г. на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е образувано
против двамата длъжници изпълнително дело № 289/2012г. по описа на ЧСИ
Ст. Асп., впоследствие преобразувано и продължено като изпълнително дело
№ 1233/2016г. – по описа на ЧСИ Г. Ст. с рег.№ 912 на КЧСИ, с район на
действие – Окръжен съд – Разград. От приложеното изпълнително дело е
видно, че са правени множество справки за гражданско състояние и за наличие
на движимо и недвижимо имущество на длъжниците.
За първи път е наложен запор като са изпратени запорни съобщения от
16.01.2013г. до „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по отношение на длъжника
- ЕТ „Мони-94-В. Д.“ гр. Т. и до „ВиК“ ООД-Търговище – работодателя на
длъжника Ст. М. Д. ЧСИ е уведомен от банката, че по банковата сметка на ЕТ
„Мони-94-В. Д.“ гр. Т. няма наличност, но сметката ще остане блокирана до
последващи указания от ЧСИ. По наложения запор върху трудово
възнаграждение на солидарния длъжник Ст. М. Д. е започнато удържане на
сумата в размер на 50 лв. месечно, които ЧСИ своевременно разпределя.
С молба от 21.02.2017г. от взискателя - „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД по изп.д. № 1233/2016г. по описа на ЧСИ Г. Ст. уведомява за извършената
цесия по конкретен договор за цесия от 14.02.2017г. и прехвърляне на
вземанията към длъжника ЕТ „Мони-94-В. Д.“ гр. Т. на новия кредитор –
„ЕОС Матрикс“ ЕООД.
С молба от 19.12.2017г. солидарният длъжник Ст. М. Д. е поискал от
ЧСИ да му бъде определена в по-висок размер – от 130 лв. месечната
погасителна вноска, която се удържа от трудовото му възнаграждение при
работодателя. В крайна сметка наложеният от преди запор на трудово
възнаграждение от 23.01.2018г. се изпълнява като започва удържане на сума
в по-висок размер, а именно по 100 лв. месечно. Както от самото изп.дело №
1233/2016г., така и от представеното в настоящото исково производство от
ЧСИ удостоверение за размера на дълга е видно, че от 25.03.2013г. до
28.12.2017г. удръжките по наложения запор върху трудовото възнаграждение
на солидарния длъжник са в размер на 50 лв. месечно и от 25.01.2018г. до
25.03.2024г. са в размер на 100 лв. месечно. Със запорно съобщение от
18.01.2024г. ЧСИ е наложил запор върху всички сметки в „Банка ДСК“ АД на
9
солидарния длъжник Ст. М. Д.
След изпращането на запорно съобщение на 16.01.2013г. от ЧСИ до
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД не са искани и не са предприемани никакви
изпълнителни действия спрямо длъжника - ЕТ „Мони-94-В. Д.“ гр.
Търговище до 2024г.
Несъмнено е, че на осн. чл. 3 т.2 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13.03.2020г. /обн. ДВ бр.28/24.03.2020г./ , изм. съответно с § 2 от
ЗИДЗМДВИПОРНС /ДВ бр.34 от 09.04.2020г./ , за срока от 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти.“ Съгласно § 12 т.3 б. „б“/. от ПЗР на ЗИДЗЗ /ДВ бр.44 от
13.05.2020г./ и във вр чл.5, ал.2 изр.1-во от ЗМДВИПОРНСПП : По време
на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат
запори на банкови сметки на физически лица, запори върху трудови
възнаграждения и пенсии, както и извършване на описи на движими вещи и
недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за
издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови
възнаграждения. Следователно в срока от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.
съдебният изпълнител не може да налага запори по банкови сметки и не може
да извършва опис на движими вещи и недвижими имоти, на длъжник -
физическо лице. А съгласно § 13 от ПЗР същия ЗИДЗЗ /ДВ бр.44 от
13.05.2020г./, сроковете спрели да текат по време на извънредното положение
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в ДВ т.е. от 21.05.2020г. Така по силата на цитираните по-горе законови
разпоредби, погасителната давност е спряла да тече от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. включително.
С молба от 11.01.2024г. от новия кредитор и взискател по изп.дело №
1233/2016г., съответно Вх.рег.№ 993/15.01.2024г. по описа на ЧСИ, „ЕОС
Матрикс“ ЕООД иска по отношение и на двамата солидарни длъжници,
както извършване на справки за регистрирани банкови сметки, за
съществуващи и непрекратени трудово договори и/или доходи от пенсия, така
и едновременно с това иска при наличие на банкови сметки да се наложат
запори.
Така на 18.01.2024г. за втори път от образуването на изп.дело е
наложен запор от ЧСИ спрямо длъжника – В. С. Д.: по банкова сметка в
„Банка ДСК“ АД и върху трудовото и възнаграждение при ЕТ „Бисера-Росен
Величков“ - гр. София. Също на 18.01.2024г. е наложени запор и на
солидарния длъжник върху вземания по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД.
След това взискателят е подал молба от 09.02.2024г., съответно Вх. №
4464/14.02.2024г. до ЧСИ за налагане на запор по банковите сметки в „Банка
ДСК“ АД на всеки от двамата солидарни длъжници.
Видно от изп.дело № 1233/2016г., взискателят - „ЕОС Матрикс“
10
ЕООД и солидарният длъжник - Ст. М. Д., сключили на 29.02.2024г. писмено
споразумение за разсрочване на парично задължение, по силата на което
длъжникът признава задължението по основание и размер, а именно към дата
28.02.2024г. на обща стойност 7341.48 лв., като кредиторът разсрочва общия
размер на задължението съгласно погасителен план, представляващ
приложение № 1 към споразумението. Съгласно чл.4 ал.4 от споразумението,
с подписването на същото на осн. чл.113 ЗЗД се упражнява правото на отказ от
последиците по чл.110 и чл.111 ЗЗД, настъпили до датата на подписване на
споразумението. С молба от 18.03.2024г. взискателят моли ЧСИ за
длъжника Ст. М. Д. да бъдат вдигнати наложените запори по банковата
сметка в „Банка ДСК“ АД и върху трудовото му възнаграждение. От
21.03.2024г. е съобщението от ЧСИ до „ВиК“ ООД-Търговище за вдигане на
запора върху трудовото възнаграждение. Съгласно удостоверение от
26.06.2024г., изд. от ЧСИ на 21.03.2024г. е вдигнат запора и банковите сметки
на длъжника Ст. М. Д.
Единственото плащане по изп.дело № 1233/2016г. от длъжника В. С.
Д. е извършено на 20.02.2024г. в размер на 1971.04 лв., за което ЧСИ е
съставил протокол от 20.03.2024г.
Съгласно представеното в настоящото исково производство
удостоверение за размера на дълга задължението по изп.дело № 1233/2016г. по
описа на ЧСИ Г. Ст. към 10.12.2024г. е в размер на общо 7479.34 лв., от които:
главница-6276.16 лв. със законна лихва в размер на 603.72 лв. за периода от
01.04.2024г. до 10.12.2024г. и такси по Тарифа към ЗЧСИ – 599.46 лв.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка прави
следните правни изводи:
Съгласно Глава 39 „Защита срещу изпълнението“, Раздел ІІ „Защита
по исков ред“, чл.439 от ГПК: ал.1 - Длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението и ал.2. – Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай, като
дата на приключване на съдебното дирене следва да се има предвид: по Ч.гр.д.
№ 1916/2012г. по описа на РСТ – дата 22.11.2012г. на заповедта по чл.417
ГПК. Заповедта по чл.417 ГПК в заповедното производство по Ч.гр.д. е
изпълнително основание, издадено в съдебното производство по посоченото
дело.
Въз основа на изпълнителното основание е издаден на 22.11.2012г. по
Ч.гр.дело изпълнителен титул – това е изпълнителният лист. „ЕОС Матрикс“
ЕООД след извършената през 2017г. цесия е взискател по изп.дело №
1233/2016г. по описа на ЧСИ Г. Ст.-рег.№ 912 на КЧСИ.
Ищецът – В. С. Д., в качеството и на ЕТ „Мони-94-В. Д.“, в
настоящото исково производство е един от солидарните длъжници /наред със
Ст. М. Д/ в изпълнителното производство и иска да бъде признато за
установено, че не съществува правото на ответника да търси вземането си по
11
принудителен ред, който е взискател в изпълнителното производство, за което
вземане е издаден изпълнителен лист на 22.11.2012г., тъй като то е погасено
поради изтичане на предвидената от закона давност, считано от 26.06.2015г.
до 04.09.2020г. Счита, че най-късно към 22.11.2012г. са били изискуеми
всички плащания от страна на кредитополучателя /ищеца/ по визирания по-
горе договор за банков кредит от 2007г., изменян и допълван с анекс № 1 от
2009г. и анекс № 2/2010г. , а от гледна точка на давността е без значение вида
на тази изискуемост (предсрочна или не ) и задължението за главница заедно с
акцесорните вземания за законни лихви, се е погасило по давност с изтичането
на предвидената в закона 5-годишна обща погасителна давност.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По
силата на чл.111 ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват и
вземанията за обезщетения, за лихви и други периодични плащания. Съгласно
чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. На осн. чл.116, б.в/. от ЗЗД, давността се прекъсва: с
предприемане на действия за принудително изпълнение. По силата на чл.117
ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност, ал.2 - ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. За разлика от прекъсването, при спирането на давността –
след спирането не започва да тече нова давност, а продължава вече
започналата давност.
С предприемането на действия по принудително изпълнение по ИД №
289/2012г. по описа на ЧСИ Ст. Асп. преобразувано в ИД № 1233/2016г. по
описа на ЧСИ Г. Ст., погасителната давност е прекъсната.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. по
тълкувателно дело № 3/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС /докладчик съдия Б
Ил/, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
От това следва в конкретния случай, че докато трае изпълнителния
процес относно вземането по ИД № 1233/2016г. по описа на ЧСИ Г. Ст.,
погасителна давност не тече в периода от образуването му на 23.12.2012г. –
като ИД под № 289/2012г. по описа на ЧСИ Ст. Асп. до 26.06.2015г.
Погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г. и би следвало да
изтече на 26.06.2020г.
Това, което се установи несъмнено и категорично от писмените
доказателства по приложеното ИД № 1233/2016г. е, че по отношение на
длъжника В. С. Д. в качеството и на ЕТ „Мони-94-В. Д.“ взискателят е
искал от ЧСИ да предприеме изпълнителни действия и ЧСИ е извършвал
изпълнителни действия точно два пъти: първият път е преди започване на
началото на давността т.е. преди 26.06.2015г., доколкото взискателят с молбата
12
си от 16.01.2013г. е искал налагане на запор по банкови сметки, ЧСИ е
изпратил запорно съобщение и действително сметката на В. С. Д. в
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е била блокирана, а вторият път е четири
години след изтичане на давността, доколкото взискателят с молбата си от
11/15.01.2024г. е искал извършването на справки и едновременно с това е
искал налагане на запори по банкови сметки , ЧСИ е изпратил запорно
съобщение спрямо длъжника – В. С. Д. за запор по банкова сметка в „Банка
ДСК“ АД и върху трудовото и възнаграждение при ЕТ „Бисера-Росен
Величков“ - гр. София.
По същия начин взискателят е искал два пъти - през 2013г. и през
2024г. от ЧСИ предприемане на изпълнителни действия и ЧСИ е извършвал
изпълнителни действия спрямо солидарния длъжник – Ст. М. Д., като по
силата на наложения още през 2013г. запор на трудово възнаграждение на
същия длъжник са постъпвали редовно ежемесечно суми /по 50 лв. на
месец до края на 2017г. и по 100 лв. на месец от 2018г. до м.03.2024г./ по
изпълнителното дело за погасяване на задължението.
Започналата да тече петгодишна давност по отношение на длъжника
В. С. Д. в качеството и на ЕТ „Мони-94-В. Д.“ , считано от 26.06.2015г. е
спряла да тече в периода от 13.03.2020г. до 20.05.вкл.2020г. по силата на
ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължила да тече от 21.05.2020г. и тя е
изтекла до 03.09.2020г. вкл.
Безспорно е, че след подаваните молби от взискателя за насочване на
принудителното изпълнение и извършваните изпълнителни действия от ЧСИ
след м.04.2013г. и след началото на давността на 26.06.2015г. до 15.01.2024г.
не са искани от взискателя и не са предприемани изпълнителни действия.
Съдът е длъжен да отбележи съществената разлика между
прекратяването на изпълнителното производство /изпълнително дело/, поради
изтичане на двугодишния срок, в който взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, по реда на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и
погасяването на материалното право на взискателя, поради изтичане на
давността по чл.110 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
предвижда, че изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Касае се до
процесуален срок изтичането, на който води само до прекратяване на
изпълнителното производство, но не и до погасяване на материалното право,
за чието принудително изпълнение е било образувано това производство.
Материалното право не възниква с образуването на изпълнителното
производство и не се прекратява с него. То съществува самостоятелно и може
да бъде погасено с изпълнението му или с изтичането на предвидения в закона
давностен срок и съответното направено възражение на длъжника в тази
насока. Самото прекратяване на конкретното изпълнително производство не
води до погасяване на правото на принудително изпълнение за материалното
13
право и то може да бъде реализирано принудително в последващо
изпълнително производство. Затова изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК не води до погасяване на материалното право, предмет на
изпълнението, поради което и не обосновава недължимост на същото.
Последиците от перемирането на изпълнителното производство при
продължило повече от две години бездействие на взискателя са от
процесуален характер - те водят до неговото прекратяване, но предявеният за
изпълнение изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително
основание. Материалното право на взискателя продължава да съществува.
Перемирането е основание по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване само на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не
заличава прекъсването на давността за изпълняемото право, последвало от
извършените преди това по същото производство валидни изпълнителни
действия. В този смисъл е съдебната практика – напр. Определение № 50 от
4.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4495/2019 г., IV г. о., ГК и др.; Решение №
700 от 1.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 326/2008 г., II т. о.; Определение № 981
от 10.06.2010 г. на САС по ч. гр. д. № 862/2010 г., ТК, 3-ти с-в; Решение от
11.01.2008 г. на ОС - София по гр. д. № 1258/2007 г., ГО.
Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от
процесуален характер, изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. Перемпирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и
се отчита при възражение за изтекъл давностен срок - Решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. За прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение, е погасено поради давност. /Решение № 325 от 13.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК. / В този смисъл е и Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК: "когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. "
14
На осн. чл.116 б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Изпълнителният процес обаче не може
да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. В този смисъл следва да се имат предвид
разясненията дадени в мотивите по т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013г.
от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС,
докладчик съдия Б. Б. Съгласно т.10 от визираното тълкувателно решение:
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 2/2023г. от 04.07.2024г.
постановено по Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС /докладвано
от съдия Ем. Т. и съдия М. Ж./: „Погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.“ От разясненията, дадени в мотивите по т.3 на
визираното тълкувателно решение следва:
Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни
правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в
интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства
и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително
изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание
и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа
висящността на изпълнителния процес със своята активност.
15
Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие
прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят
губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените
разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка,
постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист.
За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо
е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява
възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците.
Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва
сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане
на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният
изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
В конкретния казус, предвид изяснените по-горе фактическите
обстоятелства и предвид изложените съображения в съдебната практика, е
видно, че взискателят след началото на давността от 26.06.2015г. с
последваща молба едва от 11./15.01.2024г. е искал писмено не само
проучване имуществото на длъжника В. С. Д. в качеството и на ЕТ „Мони-94-
В. Д.“ - и съответно извършване на справки от ЧСИ, а съединено с това
искане е искал и - налагане на запори върху регистрирани банкови сметки и
върху трудово възнаграждение на длъжника.
От изложеното по-горе закономерно следва извода, че петгодишна
давност по отношение на длъжника В. С. Д. в качеството и на ЕТ „Мони-94-В.
Д.“, започнала да тече от 26.06.2015г. е спряла да тече в периода от
13.03.2020г. до 20.05.вкл.2020г. по силата на ЗМДВИПОРНСПП , след което е
продължила да тече от 21.05.2020г. и тя е изтекла до 03.09.2020г. вкл. , тъй
като в този период взискателят не е предприел изпълнително действие, с
16
което да прекъсне давността. Предприетите последващи изпълнителни
действия срещу този длъжник - запор на банкови сметки и трудово
възнаграждение през 2024г. са били осъществени след като давността за
вземането спрямо него е изтекла, поради което няма как да я прекъснат.
Ирелевантно е също извършеното плащане от ищцата на 20.02.2024г. в размер
на 1971.04 лв., за което ЧСИ е съставил протокол от 20.03.2024г.
Солидарният длъжник - Ст. М. Д. е подписал с взискателя
Споразумение за разсрочване на парично задължение от 29.02.2024г. , с което
признава по основание и размер задължението към кредитора и на осн. чл.113
ЗЗД се отказва от последиците по чл.110 и чл.111 ЗЗД т.е. след изтичането
на погасителната давност се отказва от последиците на давността в смисъл
от погасяване на задължението поради изтекла давност. Това споразумение
обвързва само страните, които са го подписали. Отношения между
солидарните длъжници са регламентирани с разпоредбите по чл.121-чл.127
ЗЗД. Съгласно чл.125 ал.1 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността
срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите
съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил
задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Но
по силата на чл.125 ал.2 от ЗЗД, отказването на един солидарен длъжник от
давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този,
който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността.
Съдът се придържа към актуалната съдебна практика на ВКС напр. Решение
№ 24 от 12.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4002/2023 г., III г. о., ГК. Всяко
задължение се погасява по давност самостоятелно. Кредиторът може да иска
изпълнение от солидарния длъжник, чието вземане не е погасено по давност.
Спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници
е без правно значение за останалите – чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Отказът на един от
солидарните длъжници от изтекла давност не произвежда действие спрямо
останалите съдлъжници – чл. 125, ал. 2 ЗЗД. След като отделни и
самостоятелни облигационни правоотношения свързват кредитора с всеки от
длъжниците, по всяко от правоотношенията могат да бъдат постановени
различни съдебни решения/ вкл. по искове по чл. 439 ГПК, основани на
изтекла в изпълнителния процес погасителна давност/. Решението
постановено между кредитора и един от солидарните длъжници не може да
има значение на пресъдено нещо за останалите / в този см. Ал. К.,
"Облигационно право" - обща част, изд. 2002 г., стр. 528/. Всеки от
солидарните длъжници е самостоятелна страна и в изпълнителния процес и се
намира в самостоятелно правоотношение със съдебния изпълнител,
независимо от обединяващото ги обстоятелство, че предмет на изпълнителния
процес е едно и също изпълняемо право. При осъдени при условията на
пасивна солидарност длъжници може да се осъществи принудително
изпълнение върху имуществено право само на единия.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че предявеният
отрицателен установителен иск на ищеца, че не съществува вземането спрямо
17
него на ответника, като погасено поради изтичане на общата 5-годишна
давност, се явява основателен, поради което и следва да бъде уважен. Този
извод се отнася, както за главницата, така и за вземанията за лихвите, които са
безспорно установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
В този смисъл съдът се придържа изцяло към най-актуалната практика
на ВКС, отразена напр. в Определение № 2542 от 18.09.2023 г. на ВКС по к.
гр. д. № 4218/2022 г.; Определение № 1910 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. №
4029/2022 г., III г. о., ГК; Определение № 831 от 25.04.2023 г. на ВКС по к. гр.
д. № 3616/2022 г.; Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1030/2022 г., IV г. о.; Решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г.
на ВКС, III г. о. и др. В посочените съдебни актове на касационната
инстанция е прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок
на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както
когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с
влязла в сила заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години /без значение колко кратка е била
началната давност/. Заповедта за изпълнение, обаче замества съдебното
решение като изпълнително основание. Заповедта за изпълнение се ползва със
стабилитет, сходен по последици със силата на пресъдено нещо, за разлика от
определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.)..Тя установява с обвързваща страните сила,
че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението. След влизане в сила на
заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си
установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно
дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато
вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са
настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е
влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът
по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а
в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила,
започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД),
независимо от характера на вземането.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото исково производство разноски, като са представени
писмени доказателства за: внесена държавна такса от 275.97 лв. /л.21/ и
действително заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. /л.55/
или общо 1115.94 лв. , на осн. чл.78 ал.1 ГПК като е представен и списък на
разноските по чл.80 ГПК. Адвокатското възнаграждение, с оглед
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ и цена на иска 6899.42 лв. следва да
бъде определено в размер на 989.94 лв. /400 лв.+589.94 лв./ т.е. в конкретния
случай заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява дори под
18
минималния нормативно определен размер, от което следва, че възражението
на ответника, направено с писмения отговор за прекомерност на заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение на осн.чл.78 ал.5 от ГПК се явява
неоснователно.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, п.к. 1766, район Витоша, кв.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда Матрикс
Тауър, етаж 4-6, представлявано от Т. В. - управител, чрез пълномощник-юрк.
Михаела Милушева и на В. С. Д., ЕГН **********, в качеството и на
ЕТ “МОНИ-94-В. Д.“, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.
*******************************, чрез пълномощник – адв. В. П. Н. от
АК-София, съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 14, партер, че
НЕ СЪЩЕСТВУВА правото на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
съдебен адрес: гр. София, п.к. 1766, район Витоша, кв. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6,
представлявано от Т. В.-управител, като кредитор, да търси вземането от В.
С. Д., ЕГН **********, в качеството и на ЕТ “МОНИ-94-В. Д.“, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. Търговище, кв. „Запад“,
бл.31, вх.Ж, ет.7, ап.19, за сумата от 6899.42 лева - главница, дължима по
Договор за банков кредит от 26.09.2007г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 21.11.2012г. до окончателно изплащане на задължението, за което е
издаден на 22.11.2012г. изпълнителен лист въз основа на заповед № 1085 от
22.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1916 / 2012г. по описа на Районен съд –
Търговище, тъй като е погасено поради изтичане на петгодишна погасителна
давност, на осн. чл.439 ГПК и във вр. чл. 110 и чл.117 ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.
София, п.к. 1766, район Витоша, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, представлявано от Т. В. -
управител, чрез пълномощник-юрк. Михаела Милушева ДА ЗАПЛАТИ на В.
С. Д., ЕГН **********, в качеството и на ЕТ “МОНИ-94-В. Д.“, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. Търговище, кв. „Запад“,
бл.31, вх.Ж, ет.7, ап.19, чрез пълномощник – адв. В. П. Н. от АК-София,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 14, партер, сумата от
1115.94 лв. , представляваща направени разноски в настоящото исково
производство, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище
19
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
20