ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Ловеч, 01.04.2022 година
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в закрито заседание на първи април две
хиляди двадесета и втора година, с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
като
съобрази представените по адм.д. № 71
по описа за 2022 година на Ловешкия административен съд
жалба и доказателства и на основание данните по делото и закона,
установи следното:
Производството е по реда на чл.107 и чл.156 и
сл. от ДОПК, във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Административното
дело е образувано по жалба, подадена от „ВИТАЛЕС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, 1606, ул. Владайска №34, ет. 1,
ап. 6, представлявано от изпълнителния директор С.С.С. чрез пълномощник адв. Й.Т.Н. – АК
- Сливен и посочен съдебен адрес:*** – за „Адвокатско дужество А. и
Н.“ срещу Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №*********-2-1/05.11.2021
г., издаден от Г.М. – Инспектор “Местни данъци и такси” /МДТ/ при Община Тетевен, в
частта в която същият не е отменен/изменен с Решение № *********-2-1/08.12.2021
г. на Началник Отдел „МДТ” Община Тетевен.
Първоначално жалбата е подадена пред
Административен съд София-град, който с Определение № 1352/17.02.2022 г.,
постановено по адм. дело № 1061/2022 г. е прекратил производството по делото и
е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Ловеч на основание
чл.135 ал.2 от АПК.
При проверка редовността на оспорването съдът
е установил, че с жалбата не е представен документ за платена ДТ и не е
представено удостоверение за съществуването и представителството на търговското
дружеството - жалбоподател, с оглед установяване на активната легитимация в
процеса, с което е счел, че не са изпълнени изискванията по чл.149 ал.2 т.1 т.4
от ДОПК и чл.151 т.1 от АПК.
Предвид това, на основание чл.158
ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, с Определение от 23.02.2022 година
жалбата е оставена без движение, а на
дружеството жалбоподател е изпратено съобщение за отстраняване на
нередовностите в 7-дневен срок, като са указани и последиците от неизпълнението
им.
Предвид посоченото в придружителното писмо на Началник отдел МДТ
при община Тетевен, вкл. че жалбоподателят неправилно е разчел АУЗ, че е налице
произнасяне на горестоящият орган с решение № *********-2-1/08.12.2021 г. на
Началник Отдел „МДТ” Община Тетевен, с което са удовлетворени, уважени и
приспаднати всички посочени суми от „ВИТАЛЕС“ АД, поради което жалбата е недопустима с
оглед разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, както и че е просрочена и
недопустима на основание чл.156, ал.2 и ал.2 от ДОПК, с определението от
23.02.2022 г. съдът е изискал от оспорващия да заяви при тези обстоятелства
поддържа ли оспорването, както и да представи доказателства, че жалбата е
подадена в законовия срок.
С
молба-становище с вх. № 1229/17.03.2022 г. от „ВИТАЛЕС“ АД, чрез адв. Й.Н. от
АК – Сливен, жалбоподателят е изразил становище, че поддържа изцяло
подадената жалба. Развива доводи, че обжалва Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № *********-2-1/05.11.2021 г., издаден от Г.М. -
Инспектор МДТ при Отдел „Местни данъци и такси“ на община Тетевен, в частта в
която съшият не е отменен/изменен с Решение № *********-2-1/08.12.2021 г. на
Началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Тетевен. Твърди, че АУЗД
е бил обжалван изцяло като незаконосъобразен по административен ред. Сочи, че в
конкретния случай актът не е отменен от административния орган, както и че
частта, в която актът е изменен формално било посочено, че се изменя актът по
отношение на дължимата такса за битови отпадъци (ТБО) за 2019 г. и 2020 г., но
реално изменение липсвало съгласно приложението към решението.
За дата на връчване на Решение №
*********-2-1/08.12.2021 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Тетевен, в молбата-становище с вх. № 1229 от 17.03.2022 г. процесуалният
представител на „ВИТАЛЕС“ АД сочи 20.01.2022 г., като твърди, че жалбата на
дружеството е подадена по пощата чрез административния органа на 28.01.2022 г.
За удостоверяването на последното обстоятелство жалбоподателят е приложил
заверени копия от обратна разписка и бележки от „Български пощи“ ЕАД (л.
19-20).
В изпълнение разпореждане от 17.03.2022 г.
на съдията-докладчик по
делото на ответника е изпратен препис от Молба-становище с вх. №
1229/17.03.2022 г. на АдмСЛ, за становище.
От Началника на отдел „Местни данъци и такси“
при Община Тетевен е постъпило Становище с вх. № 1412/30.03.2022 г., с което се
поддържа изразеното в придружителното писмо с изх. № Жалба-132/2/03.02.2022 г. за
изпращане на постъпила жалба в Община Тетевен с вх. № Жалба-132(1)/31.01.2022 г.,
подадена от „ВИТАЛЕС” АД. Посочва, че с Решение № *********-2-1/08.12.2021 г. е уважена изцяло жалбата на
дружеството срещу АУЗД от 05.11.2021 г. Излага, че жалбата е подадена срещу
акт, който е влязъл в сила и не подлежи на обжалване по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК, както и че същата е подадена след срока за обжалване, поради което и на
основание чл. 156, ал.2 и ал.3 от ДОПК АУЗ не може да се обжалва по съдебен ред
в частта, в която не е обжалван по административен ред и в частта, в която
жалбата е изцяло уважена с решението, какъвто е настоящия случай.
Относно допустимостта на жалбата
ответникът поддържа становището, че същата е просрочена, съгласно чл.151, ал.1
от ДОПК, тъй като Решение №*********-2-1/08.12.2021г. на Началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Тетевен е изпратено по пощата, с известие за
доставяне, на адреса на дружеството, който бил посетен три пъти на 09.12.2021
г. 1- ви път, 2-ри на 19.12.2021г. и 3-ти на 29.12.2021 г. Решението е върнато
като неполучено с пощенско клеймо от дата 30.12.2021 г. като решението е надлежно
връчено на 30.12.2021 г. - датата на пощенското клеймо и на 14.01.2022 г.,
когато решението е влязло в законна сила, респективно жалбата е просрочена. В
становището си административният орган сочи също, че на 18.01.2022 г. решението
е било изискано допълнително по телефона от представител на „ВИТАЛЕС “ АД, като
същото е било изпратено отново само за сведение и било получено на 20.01.2021
г.
Счита, че така предявената жалба
е недопустима и неоснователна, тъй като с Решение №*********-2-1/08.12.2021 г.
на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Тетевен са
удовлетворени, уважени и приспаднати всички посочени суми от „Виталес“ АД.
Развива подробни доводи, че жалбата е недопустима
на основание чл.156, ал.2 и ал.3 от ДОПК, тъй като АУЗ не може да се обжалва по
съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред и в частта,
в която жалбата е изцяло уважена с решението, какъвто е настоящия случай.
Като извърши преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и приложимия закон настоящият съдебен
състав приема, че депозираната жалба е процесуално недопустима за разглеждане,
поради просрочие на същата на основание чл. 151, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 29, ал.
3, чл. 32, ал. 1 от ДОПК, както и поради липса
на правен интерес от търсената правна защита - чл. 159, т. 4 от АПК, поради
което ще следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се
прекрати, по следните съображения:
Жалбата
на „ВИТАЛЕС“ АД, по повод на която е образувано производството пред настоящия съд е насочена
срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№*********-2-1/05.11.2021 г., издаден от Г.М. – Инспектор „Местни данъци и
такси” /МДТ/ при Община Тетевен, в частта в която същият не е отменен/изменен с Решение №
*********-2-1/08.12.2021 г. на Началник Отдел „МДТ” Община Тетевен.
С
оспореният АУЗ, издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл. 4,
ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ са определени задължения за данък върху недвижимите
имоти, такса битови отпадъци и туристически данък. Задълженията за данъци и
такса битови отпадъци върху земя и сграда представляват публични общински
вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК.
Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва
по реда и от органа, определен в съответния закон. Този ред е предвиден в чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4, тези
служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно
ал.5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно в чл. 107,
ал. 3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно /в
определените хипотези/, органът по приходите може да издаде акт за установяване
на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. Този
акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на
териториалната дирекция.
Оспореното пред съда задължение за данък и
ТБО е установено на 05.11.2021 г. с АУЗ № *********-2-1. Според данните по
преписката този акт е обжалван от „ВИТАЛЕС“ АД по административен ред с жалба вх.
№ 132/22.11.2021 г. на Община Тетевен. Началник отдел „МДТ“ в качеството си на решаващ
административен орган в това производство се е произнесъл с Решение №
*********-2-1 от 08.12.2021 г.
На
съдебен контрол пред административен съд подлежи решението по чл. 155 от ДОПК и
изрично в чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е посочено, че ревизионният акт (в настоящия случай АУЗ) не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в
която не е обжалван по административен ред, както и в частта, в която жалбата е
изцяло уважена с решението.
Видно от депозираната от „ВИТАЛЕС“ АД жалба
с вх. № 132/22.11.2021 г. на Община Тетевен (л. 28-30 от адм. дело № 1061/2022
г. по описа на АССГ), в същата са изложени оплаквания за неправилно определени задължения
за данък и ТБО, като в частта за начислената такса за битови отпадъци за
притежавани от дружеството жалбоподател имоти с партидни номера № 6105F1631, 6105F1632,
6105F1633, 6105F2156, M25_070221, M1050257_000131 се твърди, че не е предоставена услугата.
Доколкото с Решение №
*********-2-1/08.12.2021 г. на Началник отдел МДТ при Община Тетевен е уважено
искането на „ВИТАЛЕС“ АД, изложено в подадената жалба, инициирала обжалването
на тази част от АУЗ по административен ред, то съдът намира, че по отношение на
жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването пред съда.
Жалбоподателят
неправилно е разчел обжалвания АУЗ, че задълженията, установени по данни от
декларациите за 2018 г. с издадения АУЗ № *********-2-1/05.11.2021 г. са
повторени/дублирани с предходен акт. За 2018г. са включени дължимите
суми за данък и такса от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., т.е втора вноска за
2018г., тъй като първа вноска /от 01.01.2018г. до 30.06.2018г./ е установена с
предходен АУЗ № *********-1-1 издаден на 03.07.2018 г. (л. 132 и сл. от адм.
дело № 1061/2022 г. по описа на АССГ). Жалбоподателят неправилно посочва
като дължимо размера на общото задължение по декларации за годината /колона 6
от таблицата/, вместо установеното с акта задължение /колона 8 от таблицата/,
посочено като сума за събиране. В акта тези две колони са много ясно
разграничени: „Размер на задължението по декларация ” и „Дължима
главница“, видно и от обобщената таблица по видове данъци и такси,
установени с акта и подлежащи на плащане. Взета е предвид 8-мата колона като
сума за събиране, а не 6-та колона на таблицата в АУЗ №
*********-2-1/05.11.2021 г. Обстоятелството, че няма дублиране на
дължими суми е пояснено с Решението от Началника на отдел МДТ. Цифрите посочени
за 2018 г. в приложената към жалбата таблица от „ВИТАЛЕС“ АД не отговарят на
същите посочени в АУЗ като дължими и в последствие изменени с Решението,
съгласно събраните доказателства.
С оглед на това, с решението всички възражения
са уважени, което обстоятелство не се и отрича от жалбоподателя.
Правният
интерес е абсолютна положителна предпоставка и се явява отрицателна процесуална
предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно административно производство. Правото на
оспорване принадлежи на тези лица, които са засегнати от оспорения акт.
Правният
интерес е процесуално-правно понятие, което се свързва с призната от АПК
възможност да се търси съдебна защита против конкретен административен акт, ако
този акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и/или правопогасяващ ефект по
отношение на личните права и законни интереси на съответния правен субект.
Законът изисква правният интерес да е пряк, личен и непосредствен. „Пряк“
интерес означава, че със самата отмяна на оспорения административен акт, ще се
отстрани една щета, или ще се предотврати настъпване на такава от изпълнението
на административния акт. Правният интерес трябва да е и „непосредствен“. Това е
налице, когато административният акт засяга правната сфера на жалбоподателя,
като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения
за адресата на акта, или създава права на трето лице, които увреждат правата и
интересите на конкретния жалбоподател. Наличието на непосредствен и пряк
интерес трябва да съществува както към момента на подаване на жалбата, така и
през цялото време на движение на съдебното производство по разглеждането й.
В
процесния случай не е налице право на оспорващият „ВИТАЛЕС“ АД, което е
застрашено или накърнено и което да се нуждае от защита, каквато именно
представлява оспорването, доколкото исканията му са удовлетворени с
произнасянето с Решение № *********-2-1/08.12.2021 г. на Началник отдел МДТ при
Община Тетевен. В решението е разгледано посоченото в жалбата относно предходно
издаден вече АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, като е прието, че задълженията по
обжалвания АУЗ не е за същия период, както и посоченото, че за изброените
имоти, услугата не е предоставена от Общината, т.к. е с цитираните заповеди на
кмета на Община Тетевен са изрично изключени от териториите на които се
доставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. С Решение
№*********-2-1/08.12.2021 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Тетевен са удовлетворени, уважени и приспаднати всички посочени суми от
„ВИТАЛЕС“ АД.
С оглед на това, жалбата е недопустима на основание чл.156, ал.2 и ал.3
от ДОПК, тъй като АУЗ не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не
е обжалван по административен ред и в частта, в която жалбата е изцяло уважена
с решението, какъвто очевидно е настоящият случай.
Всичко изложено, съобразено с фактите по
делото, дава основание да се приеме, че жалбата е процесуално недопустима,
поради липса на правен интерес от оспорването, с оглед на което в съответствие
с материалния закон и с процесуалните правила следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство по делото -
прекратено.
Отделно от горното, настоящият съдебен
състав намира, че обжалването е и просрочено.
Жалбата на „ВИТАЛЕС“ АД е
депозирана срещу акт, който е влязъл в законна сила и не подлежи на обжалване
по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, тъй като същата е подадена след срока за
обжалване и се явява просрочена по смисъла на чл. 151, ал. 1 от ДОПК. Решение
№*********-2-1/08.12.2021 г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Тетевен е изпратено по пощата, с известие за доставяне, на адреса на
дружеството. Адресът е посетен три пъти на 09.12.2021 г. 1- ви път, 2-ри на
19.12.2021 г. и 3-ти на 29.12.2021 г. Решението е върнато като неполучено с
пощенско клеймо от дата 30.12.2021 г. С
оглед на това решението се счита за надлежно връчено на 30.12.2021 г. - датата
на пощенското клеймо. Срокът за обжалване на решението е 14-дневен съгласно чл.
156, ал. 1 от ДОПК, съответно тече до 13.01.2022 г. включително и решението е
влязло в законна сила на 14.01.2022 г., с оглед на което жалбата, подадена на
28.01.2022 г. се явява просрочена.
Горните обстоятелства се доказват от приложеното на лист 42 от адм. дело №
1061/2022 г. по описа на АССГ известие за доставяне от Български пощи. Видно от
надлежно направените отбелязвания върху същото, адресът на дружеството - гр.
София, ул. „Владайска“ № 34, ет. 1, ап. 6, който адрес напълно кореспондира с
посоченото от „ВИТАЛЕС“ АД седалище и адрес на управление в Търговския регистър
(на л. 15-17 от настоящето дело), е бил посетен три пъти – на 09.12.2021 г., на
19.12.2021 г. и на 29.12.2021 г.
Съгласно чл. 29, ал. 3 от ДОПК, съобщенията могат да се връчват чрез
изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в
която се вписва извършеното действие.
Съобразно чл. 32, ал. 1 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се
извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член
на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа,
не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7
дни.
Видно от гореизложеното адресът на
дружеството е бил посетен три пъти, през интервал по-голям от седем дни, с оглед
на което правилно административният орган е приел за дата на връчването
30.12.2021 г., когато известието от Български пощи, надлежно оформено, се е
върнало в Община Тетевен.
На следващо място, неоснователни се
явяват доводите на жалбоподателя, че решението на Началник отдел МДТ при Община
Тетевен му е връчено на 20.01.2022 г.
Следва да се отбележи, че съгласно
Тълкувателно постановление № 4 от 07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 5/2007
г. на ВАС, всеки от способите за уведомяване на адресатите на индивидуалния
административен акт е годен, сам по себе си да постави начало на срока за
обжалване на акта. Срокът обаче тече от датата на първото редовно съобщаване.
Последващи съобщавания не могат да служат като начало на нови срокове за
обжалване.
Връчването чрез прилагане към досието по
смисъла на чл. 32, ал. 1 от ДОПК безспорно е част от нормативно установените
способи за връчване на индивидуалните административни актове, какъвто акт
безспорно се явява Решение № *********-2-1/08.12.2021 г. на Началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Тетевен.
Предвид това, ирелевантно се явява
последващото уведомяване на „ВИТАЛЕС“ АД за издаденото решение (л. 43 от адм. дело № 1061/2022 г. по описа на АССГ), тъй
като това последващо съобщаване не може да служи като начало на нови срокове за
обжалване. Поради което съдът намира оспорването от 28.01.2022 г. за
просрочено.
Предвид обстоятелството, че
всички документи, изхождащи от ответната страна са подписани лично от
административния орган – Началник отдел МДТ при Община Тетевен и по делото не
са постъпвали писмени становища или други документи, изготвяни от упълномощен
юрисконсулт, респективно по делото не е осъществявано процесуално
представителство от такъв, то се явява неоснователно, обективираното в
становище с вх. № 1412/30.03.2022 г. на Началник отдел МДТ при Община Тетевен искане
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което следва
да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.151,
ал.1 от ДОПК и чл.159, т.4 от АПК, Ловешки
административен съд, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „ВИТАЛЕС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1606, ул.
Владайска №34, ет. 1, ап. 6, представлявано от изпълнителния директор С.С.С.
чрез пълномощник адв. Й.Т.Н. – АК - Сливен и посочен съдебен адрес:*** – за „Адвокатско
дружество А. и Н.“ срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №*********-2-1/05.11.2021 г., издаден от Г.М. – Инспектор “Местни данъци и
такси” /МДТ/ при Община Тетевен, в частта в която същият не е отменен/изменен с Решение №
*********-2-1/08.12.2021 г. на Началник Отдел „МДТ” Община Тетевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в
становище с вх. № 1412/30.03.2022 г. на Началник отдел МДТ при Община Тетевен
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение като
неоснователно.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 71/2022
г. по описа на Административен съд Ловеч.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: