Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260029
гр.Свищов, 20.11.2020 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 27.10.2020 г.:
Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията НЧХД №438 по описа на съда за 2017 г. в частта
му по предявения граждански иск, за да се произнесе взема предвид:
Граждански иск за
сумата 3500,00лв.-обезщетение за претърпени неимуществени и 91,85 лева- имуществени
вреди.
Производството по
НЧХД 438/2017г. е образувано по тъжба на Л.К.К.
против Ф.Р.Ф. с обвинение в престъпления по чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК.
В това производство
тъжителят К. е предявил граждански иск за обезщетение на имуществени и
неимуществени вреди в размер на 3591,88 лв, от които
обезщетение на имуществени вреди в размер на 91,85 лева и 3500,00 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва върху претенцията от
29.05.2017 г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
В съдебно заседание
на 24.01.2018г. е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск
против подсъдимия Ф.Р.Ф., като е уточнено, че обвинението е по чл.130, ал.2 от НК.
По делото са
проведени редица съдебни заседания, разпитани са свидетели и са изслушани
експертизи. Част от насрочените съдебни заседания са отложени поради влошеното
здравословно състояние на подсъдимия Ф., който към датите на заседанията е бил
на химиотерапия. След назначена медицинска експертиза относно здравословното
състояние на подсъдимия Ф., с протоколно определение от 17.05.2019г.
производството по делото е спряно на основание чл.25 ал.1 т.1 от НПК за срок от
6 месеца. В този срок е установено, че Ф.Р.Ф.
е починал на 22.09.2019 г. (акт за смърт №228/23.09.2019 г. на Община Свищов).
С протоколно определение от
18.12.2019г. производството по делото е прекратено в наказателната му част на
основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК.
Съгласно указанията, дадени с т. 1 на ТР № 1/04.02.2013 г., постановено по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС съдът се произнася по
приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия,
когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяването на присъдата настъпи някое от основанията
по чл. 79,
ал. 1 НК, и наказателното производство бъде прекратено. В тази връзка с Решение от 27.01.2020г. по ВЧНД 8/2020г.
на ВТОС , делото е върнато на първоинстанционния съд
за произнасяне по гражданския иск.
С определение от
3.04.2020 г., на основание чл.227 от ГПК са конституирани като ответници по гражданския иск наследниците по закон на поченалия подсъдим Ф.Р.Ф.- М.А.Ф.-съпруга, В.Ф.Ф.-син, Л.Ф.Ф.-син и Р.Ф.Ф.-син .
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът Р.Ф.Ф. не е подал писмен отговор,редовно призован, не се явява , не се представлява.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответниците М.А.Ф., В.Ф.Ф. и Л.Ф.Ф., чрез адвокат П.Д. са подали писмен отговор, в който
заявяват, че искът е неоснователен и
недоказан. В съдебно заседание се представляват от адв.П.Д.
, който оспорва иска, заявява че същият следва да се отхвърли и да се присъдят
направените по делото разноски.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да се реализира деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД, следва да
са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки-да е извършено определено
деяние, което да е противоправно и виновно, да е
причинена вреда и тя да е в причинна връзка с противоправното
и виновно деяние на дееца.
Безспорно , е че Л.К.К. и Ф.Р.Ф. са имали влошени отношения по повод неуредени
въпроси и спорове относно съседните им земеделски имоти в местността „Стъклен“,
в землището на гр.Свищов. По този повод са водили редица дела, включително и
настоящото НЧХД. Във връзка с твърдяния инцидент на
29.05.2017г. ,ищецът К. освен тъжба е подал и заявление в РУМВР- Свищов ,по
който е образувано ДП №339/2017г. с
обвинение по чл.144, ал.3 от НК. На Ф.Ф. е вменено,
че на 29.05.2017 год. се е заканил на ищеца К. с убийство, като е казал „ще те
убия и ще те смачкам“, хвърлял камъни към горната част на тялото на К. и това
заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. Това
досъдебно производство , видно от приетото като доказателство Постановление от
22.11.2018г. на РП Свищов е прекратено поради недоказаност на обвинението.В мотивната част на Постановлението за прекратяване на
досъдебно производство са коментирани показанията на свидетелите, които са
разпитани и по настоящото НЧХД
№438/2017г., като е възприето че показанията на двете групи свидетели са
противоречиви и взаимно изключващи се, и въз основа на тях не може да се
формира безспорен извод за фактическата обстановка около деянието, а от там и
за евентуалната виновност на Ф..
Противоречиви са показанията на свидетелите, разпитани и по това дело- от една
страна сочени от ищеца Л.К.-св. П. И., П.И., И.М., М.Д.
и от друга страна - Й.И., С.В., С.С. и К.С..Съдът счита, че следва да кредитира показанията
на втората група свидетели, предвид обстоятелството че същите не са
заинтересувани от изхода на делото- Й.И. е съсед по имот, а С.С. и К.С. са полицейски служители , посетили инцидента по
сигнал, а освен това показанията им се подкрепят и от писмените доказателства. Свидетелите
П. И. и П.И. са наемни работници на ищеца,а И.М. и М.Д., също съседи по имот са
във влошени отношения с Ф.Ф. по друг
повод.
Свидетелите П. И. и П.И. твърдят, че са свидетели на инцидента, при
който след разменени реплики по повод оградната мрежа
между имотите, Ф. се навел , взел от земята нещо /вероятно камък/ и ударил К.
по брадата.Последният паднал. После имало кръв в областта на долната част на
лицето, което пък било възприето от св. И.М..
Очевидецът Й.И. обяснява,
че е възприела инцидента от няколко метра. Направило ѝ впечатление силно
зачервеното лице на К. и затруднения изговор на думите му, от което е
предположила, че е пиян. Според нея, като очевидец, активната страна в
инцидента е бил К.. Той е бил с ръце върху тялото на Ф., последният бил наведен
или клекнал, като държал мобилен телефон
в ръката си, а когато изместил К. и станал, настоявал К. да напусне имота му с
думите „Махай се от тука, да се убиваме ли искаш”. При наблюдавания от И.
инцидент двамата- Ф. и К. размахвали ръце един към друг.
Ф.Ф.
не е давал обяснения в качеството на подсъдим по НЧХД, т.к. производството в
наказателната му част е прекратено поради смъртта му. Според възприетото от
прокурора в Постановление за
прекратяване на ДП 339/2017г. Ф. е заявил,
че е бил нападнат в имота си от К., при което е блъснат в гърдите от него, Ф.
започнал да се защитава и двамата си размахвали ръце един срещу друг, при което
е било възможно, според него, да е засегнал неволно К. по лицето. Категорично
отрича да е сторил това умишлено, както и да е хвърлял камъни срещу К. и да е
изричал каквито и да е реплики, съдържащи закани за убийство. Подчертава, че
към този момент е бил под силно нервно напрежение, предизвикано от поведението
на К., като не е целял да го увреди или заплашва. Тези обяснения, дадени от Ф.
в досъдебното производство се подкрепят и от показанията на свидетелите С.С. и К.С., които са дошли след инцидента по сигнал и не са
възприели видими наранявания или кръв по лицето на ищеца К.. Единствено св. И.М., за която се установи, че е била в изключително лоши отношения с Ф. твърди,
че е видяла след инцидента между К. и Ф. нараняване върху лицето на К.. Тя го е
транспортирала до Спешна помощ , където на К. е правена превръзка. Това
твърдение се опровергава от записванията
в дневника на ЦСМП, където не е
отбелязано да е извършвана каквато и да е манипулация на К., още по – малко
превръзка, нито пък промиване на рана.
В приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че
получените травматични увреждания са повърхностни с малък размер и са получени
с малка по интензитет сила. Обективно – в областта на брадичката в ляво на ниво
на долна челюст има червеникаво мораво кръвонасядане
с неправилна форма и размер 2/1,7 см., като в зоната на кръвонасядането
има повърхностна рана , покрита с кафеникава коричка с размер 0,3 см. Тоест
не е възможно да се кредитират показанията на св. И.М., че възприетата
от нея рана върху лицето на К. била в
областта на долната челюст и шията и е кървяла обилно.В същото заключение е
посочено, че относно твърдяното от К. мозъчно сътресение, което е получил в
резултат на удара и му причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота липсват данни и медицински документи. Същото е вписано в
съдебно-медицинското удостоверение №367/2017г. по субективни данни от К..
От всичко
гореизложено, съдът намира че не е доказано извършването на престъпление по
чл.130 ал.2 от НК от Ф.Р.Ф.. Между тях безспорно на 29.05.2017г. е имало
разправия, скандал и бутане /размахване на ръце/, който е част от поредицата
такива между тях, като в случая не е изяснено кой е провокатора на същия. Дори
и да е имало физическо съприкосновение между Ф.Ф. и Л.К.
, за което се събраха данни –двамата са се бутали и са ръкомахали, съдът приема
че получената лека телесна повреда -кръвонасядане с
неправилна форма и размер 2/1,7 см. , като в зоната на кръвонасядането
има повърхностна рана , покрита с кафеникава коричка с размер 0,3 см. е причинена от Ф. по непредпазливост.
Съгласно разпоредбата
на чл.11 ал.4 от НК -Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от
закона случаи. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.133 от НК кога
деецът ще носи наказателна отговорност при причиняване на престъпление против
здравето по Раздел ІІ от Глава ІІ от Особената част на НК извършено по
непредпазливост – когато телесната повреда е тежка или средна. Причиняването на
лека телесна повреда /независимо от квалификацията ѝ – било то по чл.130 ал.1 или чл.130 ал.2 от НК/ по
непредпазливост не е инкриминирано – причиняването на такова увреждане при тази
форма на вина не е престъпление.
Според чл. 300 от ГПК
постановената от наказателния съд присъда
е задължителна за гражданския съд, който разглежда имуществените
последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото не е
постановена присъда поради прекратяването му в неговата наказателна част
вследствие смъртта на Ф.Р.Ф., но с оглед преценка на събраните доказателства
същата би била оправдателна.
За
да бъде уважен искът на Л.К. по отношение
на наследниците
на причинителя на вредата по аргумент на чл.
45 от ЗЗД, следва да бъде установено,
че последният в резултат но извършено от него престъпление
е допринесъл за
възникналите вреди. В тази връзка трябва да
се отбележи, че по делото
не са установени
факти,
сочещи извършването на престъпление,
станало причина за евентуално последвалите за ищеца вреди.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният
граждански иск против наследниците на починалия в хода на делото
подсъдим Ф.Ф. е
неоснователен и недоказан, поради това следва
да бъде отхвърлен.
При този изход
на делото ищецът следва да заплати на ответниците
направените по делото разноски,съгласно представения списък в размер на 415,00лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Л.К.К. с ЕГН **********, с адрес *** против М.А.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, Р.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес *** , В.Ф.Ф.
с ЕГН **********, с адрес *** и Л.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, като наследници на Ф.Р.Ф. ***, починал на 22.09.2019г. гражданския иск / иск по чл.45 от ЗЗД/ по НЧХД
№ 438/ 2017г. на СвРС
за сумата 3500,00лева-неимуществени вреди и 91,58
лева-имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 29.05.2017г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л.К.К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.А.Ф. с ЕГН **********,
с адрес ***, В.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***
и Л.Ф.Ф. с ЕГН
**********, с адрес *** сумата 415,00 лева -направени
по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: