№ 3428
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110138429 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от М. М. С. срещу адв. Н. Д. А.,
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 100 лева, предявена като частичен
иск от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на некоректни действия на адв. А. в съдебно
заседание по НОХД № [номер]/2020 г., вследствие на което ищецът е бил
арестуван на 23.05.2021 г. и задържан до 03.06.2021 г., и изразяващи се в
стрес, срам, чувство за незащитеност и малоценност, ведно със законната
лихва, считано от дата на увреждането до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 23.05.2021 г. е бил арестуван от полицията в гр.
[населено място] и на 25.05.2021 г. е бил закаран и затворен в затвора в
[населено място] На 26.05.2021 г. е бил изправен като обвиняем по НОХД №
[номер]/2020 г. пред СРС, като в хода на съдебното заседание разбрал, че му е
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ на съдебно
заседание от 06.04.2021 г., т.к. не се бил явил на предходно съдебно
заседание. Твърди, че за последното не е получавал призовка, т.е. че не е бил
редовно призован, но адв. Н. А. в хода на заседанието е посочил, че
[ЮЛ]гократно го е търсил по телефона, но не е успял да се свърже с него.
Сочи, че въз основа на невярната информация, предоставена от адв. А., съдът
му е наложил мярка, която е подлежала на обжалване в 7-дневен срок, но
1
ищецът отново не бил уведомен, съответно и адвокатът не обжалвал мярката,
поради което същата влязла в сила без ищецът да знае. Излага, че на
26.05.2021 г. / в хода на съдебното заседание/ е пояснил, че не е бил уведомен
за предходното заседание, поради което и не се явил. С оглед изложеното,
мярката била отменена, но се наложило ищецът да изчака още 8 дена в
затвора, докато отмяната на мярката влезе в сила. Твърди, че поради
незаконните действия на назначения му от съда служебен защитник –
настоящ ответник, е бил задържан под стража за периода от 23.05.2021 г. до
03.06.2021 г., а през нощта на 03.06.2021 г. срещу 04.06.2021 г. му се
наложило да спи навън, т.к. багажът му бил върнат на 04.06.2021 г. преди
обед. В знак на протест срещу незаконното задържане, за целия период на
задържане обявил гладна стачка. Всичко изложено сочи, че му е причинило
тежки негативни емоции, изразяващи се в чувство на страх, незащитеност,
непълноценност.
С уточняваща молба от 27.07.2021 г. и в изпълнение указанията на съда,
ищецът е пояснил, че с оглед некоректните действия на ответника в хода на
съдебно заседание от 06.04.2021 г. по НОХД № [номер]/2020 г., е бил
арестуван и задържан, което му е причинило стрес, срам, породило чувство за
незащитеност и малоценност, както и че уронило човешкото му достойнство.
Излага, че за периода на задържане са му били нарушени и основни
конституционни права. Също сочи, че е бил принуден да обяви гладна стачка,
което му причинило тежки болки в стомаха, световъртеж и отпадналост за 12
дена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва да са осъществени всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Твърди, че взетата мярка за
неотклонение не е обвързана с неговото поведение, а с това на ищеца. Сочи,
че в мотивите на съда за вземане на мярката, не се посочва като причина
осъществяването или неосъществяването на контакт с подсъдимия. Излага, че
ищецът е бил редовно уведомен за заседанието. Поддържа също и че не е
пребивавал около два месеца на адреса за призоваване. Излага, че ищецът не
е проявил нужното старание за да се уведоми за насроченото заседание.
Ответникът сочи, че е бил назначен като служебен защитник на ищеца, че по
време на задържането му по досъдебното производство в следствения арест го
2
е посещавал, както и че след освобождаването му от ареста, е правил
неуспешни опити да се свърже с него на предоставения от самия ищец
телефонен номер. Излага, че материалите от ДП са внесени с обвинителен акт
в СРС, като сочи, че на 08.01.2021 г. е получил призовка за явяване в
разпоредително заседание на 17.02.2021 г. За същото заседание, ищецът бил
редовно уведомен от съда, но въпреки това не се явил, като уведомил съда, че
няма да се яви, поради неполучаване на препис от ДП, а също посочил и че се
отказва от адвокатска защита. Ответникът излага, че независимо, че
повдигнатото обвинение е извън обхвата на задължителната защита,
председателя на състава не се е произнесъл по искането на ищеца за отказ от
защита и не освободил адвоката от понататъшното му участие по делото. С
оглед изложеното ответникът сочи, че съгласно чл. 11, ал.2 от Етичния кодекс
на адвоката – „назначеният защитник не може да встъпи в производството,
нито да продължи дейността по защитата, ако обвиняемият възрази на
неговото участие в процеса“. Изтъква, че участието му в следващите съдебни
заседания не е било необходимо, но съдът отлагал произнасянето по
освобождаването му и го уведомявал за следващите насрочени заседания.
Сочи, че в съдебното заседание на 17.02.2021 г. съдът постановил
принудително довеждане на ищеца за следващото заседание – насрочено за
06.04.2021 г. Излага, че на 06.04.2021 г. ищецът отново не се явил, като
председателя на състава докладвал постъпилата от Областно звено „Охрана –
[населено място]“ при [ЮЛ], докладна записка, че ищецът не е намерен на
посочения в обвинителния акт адрес, както и че по данни на съседи от два
месеца не е виждан на адреса. В протокола от съдебното заседание от
06.04.2021 г. било отразено следното изявлението на адвоката: „… тъй като
последният известен за мен телефон, по който контактувах с подсъдимия е
постоянно изключен.“ Сочи, че на 29.04.2021 г. в СРС постъпило ново искане
от подсъдимия, потвърждаващо отказа на ищеца от служебен защитник. В
заключение излага, че единственото основание за вземане на мярката е
недобросъвестното процесуално поведение на ищеца. Оспорва ищецът да е
претърпял твърдените вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
От представените по делото доказателства се установява, че срещу
3
ищеца е било образувано НОХД № [номер]/2020 (а в исковата молба
ищецът е посочил номер на НОХД [номер]/2020 ), по което служебен
защитник е бил именно ответникът. Установява се също така и че е издадена
заповед за задържане от 23.05.2021 г. на ищеца до 24 часа, а от приложената
по делото служебна бележка /л.14/ става ясно, че лицето е било задържано на
25.05.2021 г. и е освободен на 03.06.2021 г. От представените протоколи от
проведени о.с.з. в съдебната фаза на наказателното производство, става ясно,
че причина за задържане на лицето е неявяването му в насроченото о.с.з. при
режим на принудително довеждане, доколкото същият не е открит от
органите на [ЮЛ] на посочения от него /от ищеца/ и на посочения в
обвинителния акт адрес, като с оглед последното, е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Последната е изменена в проведеното
на 26.05.2021 г. о.с.з. в „подписка“.
От представените от страна на ответника доказателства се установява,
че: на 17.02.2021 г. е проведено о.с.з., на което ищецът не се е явил; на
06.04.2021 г. отново не се е явил, т.к. не е бил открит от органите на реда на
посочените от него адреси, които да осъществят принудителното му
довеждане /като именно тогава е наложена [ЮЛ]/; на 26.05.2021 г. се е явил,
когато и е изменена [ЮЛ] от „задържане под стража“ в „подписка“; на
07.07.2021 г. отново не се е явил, т.к. бил закъсал с автомобила, за което
уведомил деловодителя на състава; в проведеното на 13.10.2021 г. се е явил и
е заявил, че не желае служебен защитник.
Съдът е предоставил възможност на ищеца да представи проект на
съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с информация от
[ЮЛ] /към настоящ момент [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [номер] / относно осъществени
или не телефонни разговори, но такова не е издадено, доколкото ищецът не е
представил проект.
Съдът е изискал НОХД № [номер]/2020 г. / доколкото това е бил
посоченият от ищеца номер на НОХД/, но е постъпил отговор от СРС, НО, че
няма образувано НОХД с такъв номер, а НЧХ.
Съдът е предоставил възможност на ищеца да доведе един свидетел в
насроченото о.с.з., но разпореждането, с което е допуснат свидетелят, е
отменено в проведеното на 29.11.2022 г. о.с.з., доколкото ищецът не е довел
свидетел и не е посочил обективни пречки за разпита му, нито е направил
4
искане да бъде разпитан в следващо о.с.з.
Изискано е НОХД [номер]/2020 във връзка с направено искане от
страна на ответника, но същото не е постъпило, като в последното о.с.з.,
ответникът е изложил, че не поддържа вече искането, доколкото счита, че е
приложил всичко относимо към отговора на исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
За основателността на иска чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: 1/ противоправно деяние, а именно, че ответникът е
извършил процесното деяние – не е уведомил ищеца за съдебно заседание,
което е станало повод за налагане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“; 2/ претърпените вреди, както и техния размер; 3/ причинната връзка
между противоправното деяние и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 2 от ЗА предвижда, че адвокатската професия е
конституционно установена дейност за подпомагане на гражданите и
юридическите лица при защита на техните права и законни интереси и се
осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни
въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани
с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и
подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и
юридически лица /чл. 24 от ЗА/. В закона е предвидено, че при упражняване
на професията, адвокатът е длъжен да защитава правата и законните интереси
на клиента си по най-добрия начин, като за всяко виновно неизпълнение на
задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на
Висшия адвокатски съвет отговаря за причинените на клиента вреди - чл. 51
от ЗА. Отговорността на адвоката за вреди може да бъде ангажирана
само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на
адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши
надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на
съответна процесуална възможност. Адвокатът не отговаря за вреди, ако е
5
положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички
подходящи законни средства за защита по най-добрия начин / Решение №
227/19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на ВКС, IV г. о./
От представените доказателства се установява, а също така и между
страните не е спорно, че ответникът е бил служебен защитник на ищеца по
НОХД [номер]/2020. В случая основните твърдения на ищеца се свеждат до
това, че е претърпял вреди вследствие неуведомяването му от страна на
адвоката за насрочено о.с.з., което ищецът счита, че е станало повод за
налагането на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Тези
твърдения на ищеца не кореспондират с представените доказателства. Видно
от представения по делото протокол от проведено о.с.з. от 06.04.2021 г.
причина за налагане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е
неоткриването на ищеца на посочения от самия него адрес. От същия
протокол се установява, че ответникът в о.с.з., е изложил, че не са изчерпани
другите действия, като справка от местата за ЛОС, за да се налага [ЮЛ],
както и че известният за него телефон на ищеца е постоянно изключен.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установи дали
действително е осъществяван или не контакт между двамата по телефона.
Съдът счита, че ответникът за периода през който е бил служебен защитник
на ищеца, не е бездействал, участвал е в проведените о.с.з., и е осъществил
защитата по най-добрия възможен начин. В случая не се установява,
налагането на [ЮЛ] „задържане под стража“ да се дължи именно на пропуск
на ответника. В настоящото производство ищецът не установи в условията на
главно и пълно доказване първата предпоставка за уважаване на иска с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, а именно наличие на противоправно деяние от
страна на ответника, изразяващо се в бездействието му като негов служебен
защитник по НОХД [номер]/2020 по описа на СРС, а именно неуведомяването
му по телефона за насрочено о.с.з., което да е станало причина за налагане на
[ЮЛ].
Освен това за пълнота следва да се посочи и че ищецът не е ангажирал
никакви доказателства, от които да се установява, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди. Във връзка с последното от страна на ищеца са
представени единствено медицински документи, които освен, че са
неотносими, а и датират от период преди 2020 г.
6
С оглед изложеното, предявения иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответната страна.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.,във вр. с
чл. 7 ал.1, т. 3 от НМРАВ ( в действащата й редакция към момента на
възникване на правоотношението), на процесуалния преставител на
ответника - адв. М. П., следва да се присъдят 580 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. С., ЕГН **********, с адрес гр.
[населено място][адрес] срещу адв. Н. Д. А., личен № **********, иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5100 лева, предявена като частичен иск от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на некоректни действия на адв. А. в съдебно заседание по НОХД №
[номер]/2020 г., вследствие на което ищецът е бил арестуван на 23.05.2021 г. и
задържан до 03.06.2021 г., и изразяващи се в стрес, срам, чувство за
незащитеност и малоценност, ведно със законната лихва, считано от дата на
увреждането до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. М. М. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. [населено място][адрес], да заплати на адв. М.
П. сумата в размер на 580 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
7
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8