Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 12.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на тридесети август, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия
при
участието на секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 478 по описа за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.
С Решение № 228 от 20.06.2019 г., постановено по
гр. д. № 508 по описа за
Недоволна от решението останала К.М., която го
обжалва с въззивна жалба с оплаквания за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Сочи, че в
първоинстанционното производство не са били допуснати представените от нея писмени
доказателства, от които се установява, че П. е извършил множество прояви на
физически и психическо насилие спрямо нея. В тази насока твърди, че са налице
образувани производства по реда на ЗЗДН, приключили с издадени заповеди за
защита срещу П. както спрямо нея, така и спрямо К., действащи и към момента на
процесните събития. Релевери, че съдът е следвало да отчете, че тези действия
на П. са оказали отрицателно въздействие върху психическото и физическото
ѝ здраве и са първоизточника за еднократното поведение на въззивницата.
Акцентира, че между двамата родители има висящ съдебен процес за определяне на
родителските права, както и други производства, по които К. участва в
качеството на свидетел срещу баща си. Твърди, че при кредитирането на
свидетелските показания районният съд не е отчел съгласно чл. 172 от ГПК
заинтересоваността на свидетелите, роднини на П.. С оглед изложеното моли
обжалваният съдебен акт да се отмени и М. да се прибере при нея.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от М.П. чрез адв. В. И.-К. , с който
се оспорва основателността на жалбата. Сочи, че по делото са били допуснати
множество доказателства, от които по безспорен начин се установява акт на
домашно насилие, извършен от К.М. спрямо малолетната ѝ дъщеря. Според
въззиваемия е без значение за предмета на спора дали противоправното поведение
на М. е еднократен или многократен акт. Счита, че посочените от жалбоподателя
производства, включително и приключили такива по реда на ЗЗДН, са неотносими
към настоящото производство, което има за предмет акт на насилие спрямо М.К., а
не спрямо нея. Оспорва твърдението, че при кредитирането на свиделските
показания съдът не е съобразил нормата на чл. 172 от ГПК и акцентира на
обстоятелството, че един от разпитаните свидетели е очевидец без родствена
връзка с П.. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
потвърдено.
Въззивникът К.М. не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемият М.П. не се явява,
като се представлява от адв. К., която поддържа изложеното в отговора. Моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено.
Малолетната М.К. се
представлява от адв. Г., който заявява, че счита жалбата за неоснователна. Излага
подробни съображения за правилността и обосноваността на съдебния акт.
От
допуснатите и събрани доказателства по гр. дело № 508 по описа за
По
допустимост:
Въззивната
жалба е подадена в срока по по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН – обжалваният съдебен акт е връчен на М. на 20.06.2019 г., а
жалбата е депозирана на 26.06.2019 г., тоест в предвидения едноседмичен срок,
от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 262 във вр. с чл. 260 и
чл. 261 от ГПК, поради което съдът я приема за редовна и допустима. На следващо
място, отчитайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният състав счита, че
решението на Районен съд-Троян е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост, съдът констатира,
че същото е недопустимо по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано въз
основа молба от Дирекция „Социално подпомагане“ /оттук нататък наречено за
краткост Д „СП“/ - Троян, с която е направено искане за издаване на заповед за
защита по отношение на малолетната М.К. спрямо двамата родители и налагане на
мярка за защита временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия
родител или при родителя, който не е извършил насилието. В молбата се поддържа,
че К.М. и М.П. са родители на детето, като съгласно Решение № 96 от 31.03.2017 г., постановено по гр. д. № 869/2016 г. на Районен съд
– Троян, упражняването на родителските права било възложено на майката, а на
бащата бил определен режим на лични отношения. Сочи, че през месец април М.
предоставила на П. детето извън определения режим, като впоследствие са били
извършени актове на насилие спрямо детото от страна на майката – удряне на
шамар, дърпане и влачене по земята, както и отправяне на обиди, заплахи и
нецензурни думи. Посочените противоправни действия са записани на видеоклипове
и разпостранени в публичното пространство. Твърди, че Д „СП“ – Троян се е
самосезирал на 22.05.2019 г., след като Районен съд – Троян е изискал социален
доклад за детето във връзка заведеното
от бащата дело по ЗЗДН.
По делото е постъпил
отговор-молба от М.П., в който се сочи, че между него и К.М. е налице конфликт
във връзка с упражняването на родителските права спрямо общото им дете. Твърди,
че на 22.04.2019 г. М. му позволила да вземе М., като докато били заедно ѝ
отправила обиди и псувни по телефона. На следващия ден при опит да прибере
детето против волята му го ударила с шамар през лицето, влачила го по земята и
го дърпала.
Първоинстанционният съд е уважил
молбата, като е приел, че от събраната по делото доказателствена съвкупност –
свидетелски показания и веществени доказателства-видеозаписи, се установява по
безспорен начин, че К.М. е извършила акт на насилие спрямо М.К.. С оглед на
посоченото и позовавайки се на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН счел, че интересите
на детето ще бъдат най-добре защитени, като местоживеенето на М. бъде временно
определено при родителя, който не е извършил насилието, а именно М.П..
С оглед наведените твърдения в
жалбата въззивният съд е изискал справка от Районен
съд – Троян за наличието на висящи производства между страните, от която се
установява, че за 10.09.2019 г. са насрочени две дела: гр. д. № 330/2019 г. с
молител М.П. и ответник К.М., с правно основание чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 4
и 5 от ЗЗДН; и гр. д. № 504/2019 г. с ищец М.П. и ответник К.М. с правно
основание чл. 59, ал. 9 във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК.
Настоящият съдебен състав приема,
че молбата на Д „СП“-Троян е подадената извън уредения в чл. 10 от ЗЗДН преклузивен срок, а именно в едномесечен срок от извършване на акта на
домашно насилие, поради което се явява недопустима. По делото липсва спор, а и
видно от свидетелските показания на П. П., М. М., Н. М., че противоправните
действия са извършени в периода 23-25.04.2019 г.,
а молбата е подадена на 05.06.2019 г., тоест извън едномесечния срок. Правно иррелевантено за отчитане на срока е към кой момент
молителят е узнал за акта, поради което и твърденията на дирекцията, че е
узнала на 25.05.2019 г. не могат да санират този
пропуск. Логиката на законодателя е била да уреди това производство като бързо
и целящо да даде моментална закрила на пострадалия от насилника. На следващо
място следва да се отбележи, че с оглед предвиденото ограничение на чл. 5, ал. 3
от ЗЗДН посочената в молбата мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН не може да се
приложи в процесния случай, доколкото между страните
е налице висящо производство за определяне на родителските права, обстоятелство
с което молителят е следвало да бъде запознат.
Настоящото
производство не може да се преквалифицира и по Закон за закрила на детето,
доколкото липсва надлежно сезиране в тази насока от страна на Дирекцията и с
оглед липсата на идентична мярка в ЗЗДетето. По
делото е приложена заповед, видно от която спрямо детето е била предприета
мярка по чл. 27 от ЗЗДетето – временно настаняване по
административен ред в резидентен център, като при
желание на социалните е могло в едномесечния срок по чл. 27, ал. 2 от ЗЗДетето да се сезира съда по надлежен ред с искане за
налагане на мярка по чл. 26 от ЗЗДетето. Следва да се
отбележи, че мярката по чл. 26 от ЗЗДетето не може да
замести мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, тъй като бащата по смисъл на
закона попада в „семейната среда“, което изключва възможността детето да бъде
настанено при него по този ред. Не е налице пречка по реда на чл. 26 от ЗЗДетето М. да бъде настанено при роднини или близки, но
съдът е следвало да бъде надлежно сезиран и при съобразяване на изискванията по
чл. 26, ал. 3 от ЗЗДетето.
Съдът
напомня, че с оглед наличието на висящ процес за родителски права - гр. д. № 504/2019 г. по описа на РС-Троян, всеки
един от родителите може да иска определянето на привременни мерки в интерес на
детето на основание чл. 127, ал. 3 от Семейния кодекс, включително и
настаняване на детето при родител.
Така
произнасяйки се по недопустима молба, първоинстанционният
съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, ведно с
издадената заповед, а производството по делото да се прекрати (чл. 270, ал. 3,
изр. 1 от ГПК).
Разноски:
В настоящото
производство съдът действа като спорна съдебна администрация, поради което
правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение, и всяка страна следва да понесе направените от нея разноски /в тази
насока Определение
№ 385/25.08.2015 г. по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о./. Така направеното искане от страна на М.П. за присъждане
на съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, следва
да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 и чл.
271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 228 от 20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 508 по описа за
ПРЕКРАТЯВА
поради недопустимост на молбата производството
по делото.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за защита № 8 от 20.06.2019 г., с
която на К.М. били постановени следните мерки: да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо малолетната М.М.К. и да заплати глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ: 1………………..
2……………