О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       26.II.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковата молба

 

Производството по делото образувано по искова молба предявена от К.Д.Д.,ЕГН:**********,*** с посочен съдебен адрес,против „ЗАД Армеец“ АД,ЕИК*********,гр. София 1000,район „Средец“ ул.“Стефан Караджа“ №2 за изплащане на сумата от 100 000 лв. неимуществени вреди от настъпило застрахователно събитие,ведно със законната лихва от датата на същото-17.Х.2013 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди,че ответното дружество сключило на 16.09.2013 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" по полица № 11113002264123, валидна от 16.09.2013 г. до 15.09.2014 г., за лек автомобил „ *** *** ***", ДК № ** ** ** **. При ПТП на 17.10.2013 г., около 16,15 часа, на път П-55 при км. 178+200, в землището на село Пъстрогор, водачът П.М.П., управлявайки горепосоченото МПС, причинил виновно смъртта на А.Д. Д., на 32 г., водач на лек автомобил „Ф.Ш.", ДК № * **** **. Произшествието настъпило като автомобилът на водача П.П. навлязъл в насрещната лента за движение, движейки се със скорост от около 142 км/ч. при преодоляване на ляв завой, където се сблъскал с горепосочения лек автомобил, в който пътували пострадалият А. Д. и неговият баща Д. Д., които починали на място. При описаното ПТП починал на място и водачът П.П..При управлението на процесния автомобил А. Д. по никакъв начин не способствал за настъпване на вредоносния резултат.

Ищцата е сестра на починалия А. Д.,като няма друг брат или сестра. С починалия си брат била в изключително близки отношение. Двамата израснали заедно в гр. Свиленград, посещавали едно и също училище до 8-ми клас, а след това и една и съща гимназия. Години наред двамата се грижели един за друг в гр. Свиленград, като живеели сами в жилището на родителите си, които поради службата на баща им като военен, живеели в с. Левка. Тъй като разликата във възрастта между двамата била много малка –една година, те имали едни и същи приятели, поради което били още по-близки помежду си. Тези обстоятелства изградили много силна връзка между брата и сестрата. А. бил изключително безценен помощник за своята сестра при отглеждането нейния син и негов племенник - Л., роден през 2002 г. страдащ от церебрална парализа. След раждането бил значително увреден двигателно, трябвало често да посещава лекари, да се прави активно раздвижване, за да може да проходи. Изцяло с помощта на А. Д., който го транспортирал, тренирал лично и постоянно мотивирал, детето се подобрило значително и в момента може да ходи самостоятелно, но ще му липсва помощта на неговия вуйчо в бъдеще.

Смъртта на А. представлява огромна загуба на неговата сестра, която тя чувства непрекъснато. Тя вече няма към кого да се обърне за помощ и съвет, тъй като в същото произшествие загинал и нейният баща, а съпругът й страда от цироза и е инвалидизиран, както инвалидизиран е и нейният син. Майка й останала сама,което  принудило К. да премести местоживеенето си в с. Левка при майка си, заедно със своя съпруг и син, за да обединят усилията. Животът на К. коренно се променил след смъртта на нейния брат. К. страда постоянно за починалия си брат от момента на произшествието и чувства все по-силно неговата липса. Приятелите на А. поели грижите за К. и сина й, намерили й работа, която да й позволява да обръща повече внимание на семейството си и ако не са те тя едва ли би се справила сама, помагат й постоянно, от което тя още повече чувства загубата на брат си и мисли ежедневно за него.

Ищцата посочва,че с влязло в сила съдебно решение, постановено от Софийски градски съд, I отделение, 18 състав, по гражданско дело № 5042/2014 г., ответното дружество вече е било осъдено да плати обезщетения във връзка с процесното събитие,

К.Д. била обезщетена за смъртта на своя баща, но не е обезщетена за смъртта на своя брат.Твърди,че са налице  изключителни обстоятелства, обосноваващи изплащането на обезщетение за неимуществени вреди на К. за болките и страданията и от смъртта на нейния брат.Това си право същата обосновава и с Тълкувателно решение от 21.VI.2018 г. по т.д. №1/2016 г. на ОСНГКТК на ВКС.

 „ЗАД Армеец“ АД в представения отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба оспорва изцяло предявените искове от ищцата,както и материалната й легитимация да получи обезщетение за смъртта на брат си.По делото не се извеждало необходимото изключение,породено от надхвърляни по интензитет и времетраене нормално присъщи страдания за тази родствена връзка.Поради това се оспорва и наличието на твърдяната трайна дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат,както и твърдените като интензитет неимуществени вреди.Напротив имало липса на такива в конкретния случай,нямало и доказателства по делото в тази насока. Тези вреди следвало да се докажат несъмнено и без да се презюмират от съда.

Дружеството,при условията на евентуалност, оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди,които  в никакъв случай не можели да имат за паричен еквивалент стойността на претендираните размери.

Ответникът извежда,че предвид чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането, когато по изключение друго лице, извън лицата по чл. 493а, ал. З от КЗ претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2. Съгласно § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КЗ, обн. ДВ бр. 101 от 07.12.2018 г, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000,00 лв.

Поради това ответникът намира предявения иск за неимуществени вреди, в размер на 100 000,00 лв., за прекомерно завишен и неоснователен.

Размерът на претенцията не бил съобразен и със социално- икономическите условия на живот в страната и е в противоречие с принципа на справедливост,прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не била  абстрактно понятие.Същото изисквало преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Значимите за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но задължително следвало да се съобразят
общите критерии - степен на родствена и емоционална близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и др.

Ответникът посочва,че претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е предявена от лице, попадащо извън кръга от лица, очертан от ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Съобразно постановеното ТР № 1/2018 г. по тълк.д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, такова лице има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък само по изключение, когато бъде доказано наличието на отношения с починалия приживе, изразяващи се в създадена дълбока и трайна емоционална близост, довела до продължително проявяващи се болки и страдания, обосноваващи допускането на изключение. В тази насока дружеството извежда,че в случая не са налице предпоставките за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на ищцата.

ЗАД“Армеец“ АД отправя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
- брат на ищцата с правно основание чл. 51, ал, 2 от ЗЗД, който с поведението си сам е поставил здравето си в опасност и е допринесъл за увеличаване на вида и степенна на телесните си увреди, несъвместимис живота, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, резултат от вмененото задължение по 137а от ЗДвП - да бъдат използвани обезопасителни предпазни колани.

А.Д. Д. като водач на лек автомобил „Ф.", модел: „Ш.", с рег. № ******* е бил без поставен предпазен колан,като ответникът твърди,че при използване на предпазен колан от страна на загиналия, то той нямало да получи несъвместими с живота увреждания на здравето,

А.Д. Д., в качеството си на водач на лек автомобил „Ф.Ш." с рег. № *******, се е движил и с превишена,несъобразена скорост, което в значителна степен е допринесло за настъпване на произшествието.

Предвид на което,сочи ответникът, дължимото на ищцата обезщетение следва да бъде намалено. Фактът на съпричиняване следвало да бъде отчетен при реализиране гражданската отговорност на водача на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалия. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, дължимото обезщетение на ищцата, следва да бъде намалено.

Застрахователят оспорва механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие,както и твърдението в исковата молба, че ищцата търпи твърдените неимуществени вреди.

Ответникът оспорва акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на
законна лихва. Тази претенция била погасена и по давност за периода от датата на настъпване на събитието 17.10.2013 г. до 07.05.2016 г. Съгласно чл. 111, б. „в" от ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасява вземането за лихви, поради което при предявен иск на 07.05.2019 г. лихвите са дължими за 3 години назад или от 07.05.2016 г, и лихви не се дължат за времето от 17.10.2013 г. до 07.05.2016 г. При предявяване на иска след изтичане на повече от 3 години от изискуемостта на главното вземане, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди 3-годишния срок от предявяване на иска.

Застрахователят на основание чл. 175 ГПК признава наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № 11113002264123, със срок на валидност от 16.09.2013 год. до 15.09.2014 год., за лек автомобил марка ***", модел „318" с рег. № ******** към датата на процесното събитие.

Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени осъдителен пряк иск с правно основание-чл.226 ал.I от КЗ/отм./ и осъдителен иск по чл.86 от ЗЗД.

               В съдебно заседание страните поддържат изложените от тях доводи и искания.

 

Факти по делото

 

               Видно от служебни бележки от първо основно училище „И. Вазов“ гр.Свиленград К. Д.а е постъпила редовна ученичка в 5 клас през учебната 1990/91 г. и завършила основното си образование през учебната 1993/94 г.А. Д. е постъпил като редовен ученик в 6 клас през учебната 1993/1994 г. в това училище и се преместил през учебната 1995/1996 г. като ученик в VIII клас на 19.IV.1996 г в ОУ „Х. Ботев“ с.Левка.Съобразно служебни бележки на средно училище „Д-р Петър Берон“,гр.Свиленград А. Д. е постъпил в училището в девети клас за учебната 1996/7 г. и бил там до единадесети клас за учебната 1998/9 г. К. Д.а е постъпила в училището в девети клас за учебната 1994/5 г. и била там до дванадесети клас за учебната 1997/8 г.

               Л. Д.Д.,ЕГН:**********,е роден на 20.VII.2002 г. по акт за раждане №131 на Община Свиленград,от майка К.Д.Д. и баща Д.И.Д..По трудов договор №19/21.V.2018 г.,сключен с община-Свиленград последният е назначен на длъжността „личен асистент“ на непълно работно време с основно възнаграждение от 350.63 лв. месечно.Д. Д. съобразно експертно решение на ТЕЛК Хасково от 12.VII.2018 г. е с 80% трайна намалена работоспособност.

               Според решение на ТЕЛК Хасково от 12.ХII.2016 г. Л. Д.Д. оценката на работоспособността му е 81 процента с водеща диагноза детска церебрална парализа,общо заболяване ДЦП-средна ст.умствена изостаналост в лека.

               Видно от постановление  от 11.III.2014 г. Окръжна прокуратура-Хасково прекратява наказателното производство,водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.I б.“В“ вр. с чл.342 ал.I от НК по дознание вх.№680/13 г. на РУП-Свиленград поради настъпила смърт на причинителя П.М.П. на ПТП на 17.Х.2013 г. при което загиват П.П.,Д. Д. и А. Д..

               Съобразно констативен протокол за ПТП с пострадали лица №29/17.Х.2013 г. на път II-55 при км 178+250 същото е настъпило между лек автомобил рег.№** ** ** ** марка „*** П.“,воден от П.М.П.,ЕГН:********** с валидно свидетелство за управление на МПС,алкохол-0.34 промила,със застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Армеец“ АД,валидна от 16.IХ.2013 г. до 15.IХ.2014 г. и лек автомобил рег.№ * **** **,марка „Ф.Ш.“,с дясна дирекция,воден от А.Д. Д.,ЕГН:**********,валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК“Лев Инс“ АД,с действие 23.II.2013 г.-22.II.2014 г.Водачът няма отчетен алкохол.В протокола е отразено,че и двата автомобила са с цялостна деформация.В протокола е отразено,че двамата водачи и пътникът Д. Н. Д.,ЕГН:********** на предна лява седалка на второто МПС са починали на място.

               Съобразно протоколите за химическа експертиза от 22.Х.2013 г. №А-401 при А. Д. няма концентрация на алкохол в кръвта,а според №А-403 на П.П. има концентрация на алкохол в кръвта от 0.34 промила.     В протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 17.Х.2013 г. подробно са описани обстоятелствата по процесното ПТП.

               По делото са представени препис-извлечение от акт за смърт на А.Д. Д. №0002/19.Х.2013 г. съставен в с.Пъстрогор. Видно от удостоверение за наследници същият е оставил като такива сина си Д. А. Д.,син.Съобразно удостоверение засъпруга и родствени връзки на община Свиленград А.Д. Д. е с баща Д. Н. Д.,майка Величка А.а Д.а,син Д. А. Д. и сестра К.Д.Д..

               С решение от 20.II.2015 г. постановено по гр.дело №5042/2014 г. СГС осъжда на основание чл.226 ал.I от КЗ/отм./ ЗАД“Армеец“ АД да заплати на К.Д.Д. сумата 90 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди причинени от смъртта на баща й Д. Н. Д. настъпила при ПТП на 17.Х.2013 г. ведно със законната лихва върху сумата от тази дата до изплащането й,като отхвърля претенцията до 150 000 лв.,предявена като частичен иск от 200 000 лв. като неоснователен.

               Свидетелят Х.И.Т. установи,че ищцата и брат й А. Д. били много близки.Разликата помежду им била една година във възрастта,поради което били непрекъснато заедно,разбирали се много добре.През 2000 г. на К. Д.а й се родило дете,което било с церебрална парализа,което породило много мъки в семейството.Родителите й не можели да й помагат,поради което и брат й много се терзаел.През 2004 г. свидетелят заминал за работи в Англия,като помогнал на А. да отиде при него,за да работи.Същият дължал пари за преместването на свидетеля Т.,но още в първите дни му поискал 700 паунда,които свидетелят му дал,за да ги изпрати на сестра си.След като А. Д. започнал работа там,на около две седмици изпращал пари,за да водят детето по лекари.Двамата се върнали в България през 2009 г. и започнали да се занимават със земеделие.А. започнал да има годишни доходи около 100 000 лв.,като продължавал да помага.Сега ищцата работела при свидетеля Т.,основно с документация,отделно била и земеделски производител.Свидетелят й помагал,но не можел да замести брат й. К.Д. тежко приела смъртта на брат си-имало истерии,викове всеки ден.Липсата му същата усещала и досега,грижела се постоянно за гроба му.Съпругът на ищцата Д. също имал заболявания,при раждането на детето им,същият карал такси.Сега Д. не работел поради заболяванията си.Семейството имало финансови проблеми.

               Преди да почине А. Д. живеел с М.И. С. в гр.Свиленград,но поради работата си на земеделски производител всеки ден бил в с.Левка,на около 10 км. от града,като понякога оставал да нощува и там в къщата на родителите си.

               Приетата по делото комбинирана съдебно медицинска и съдебно техническа експертиза,както и разпита на двете вещи лица по същата, извежда,че скоростта на движение на лек автомобил „*** П.“ с ДК№ ** ** ** ** непосредствено преди произшествието и в момента на удара с другия автомобил е 142.1 км/час;скоростта на „Ф.Ш.“ ДК№Х 20 45 ВН непосредствено преди произшествието и в момента на удара с другия автомобил е 64.5 км/час.Движението на първия автомобил е било в посока от Свиленград към Пъстрогор през деня,при дъжд,по зокър,асфалтов участък-наклонена крива.При преодоляване на ляв завой по посоката му на движение по необясними от техническа гледна точка причини навлиза в лентата за насрещно движение,при което настъпва удара с другия автомобил.Този удар е бил кос,при челен сблъсък,настъпил в лентата за движение на втория автомобил.Водачът на „*** П.“ с ДК№ ** ** ** ** е имал техническата възможност да възприеме пътната обстановка,да съобрази действията си с нея и да предотврати ПТП.При навлизане в лентата за насрещно движение този водач е нямал обаче техническата възможност да предотврати на настъпването на ПТП,тъй-като удара е настъпил между автомобилите при сработване на спирачните им системи.Експертизата извежда,че причината за удара е несъобразената скорост на „*** П.“ с ДК№ ** ** ** **,неконтролируемото навлизане в насрещната лента за движение в момента на движение на другия автомобил в нея.

               „Ф.Ш.“ ДК№Х 20 45 ВН като модел бил фабрично снабден с обезопасителни колани на всички седалки.   

               Пострадалия А.Д. Д. в следствие на това ПТП е получил съчетана травма-охлузвания на главата,хематом на меките обвивки на черепа„кръвоизлив под меките обвивки на мозъка и в мозъчните стомахчета;счупване на множество ребра двустранно;контузия на средостението;разкъсване на двата бели дроба,сърдечната торбичка и дясната камера;кръвоизлив в гръдната кухина;разкъсване на черния дроб и слезката;разкъсване на дръжката на червата;контузия на панкреаса и капсулите на двата бъбрека;счупване с пълно прекъсване на гръбначния стълб;счупване на таза;открито счупване на лявата бедрена кост;разкъсно контузни рани на двата крака.Тези увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП,а настъпилата му смърт е причинена от тези увреди.

               По пострадалия нямало увреждания със специфичен или характерен вид,от които да се направи категоричен извод дали е бил с поставен предпазен колан.Извежда се,че при коректно поставен колан несъмнено би се допринесло за по-малки по обем и тежест травми при пострадалия.При разпита си вещото лице доктор Хр.Е. посочи,че предвид на получените травми у пострадалия,същият,без да може обаче категорично да се изведе,че е бил без поставен предпазен колан.Същият обаче посочи,че поставения колан не винаги може да изпълни функциуята си тъй-като вредите при тежките удари са причиняват от деформациите на купето,които директно засягат пострадалите.В случая,предвид на изключително тежкия удар,А.Д. Д. има вероятност да е получил увредите си и при поставен колан,тъй-като е настъпил сблъсък с таблото на колата.

 

Правни съображения

 

Предявените осъдителни искове по чл.226 ал.I от КЗ/отм./ и по чл.86 от ЗЗД са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил,предизвикал настъпилото ПТП рег.№** ** ** ** марка „*** П.“,воден от П.М.П., валидна от 16.IХ.2013 г. до 15.IХ.2014 г.

Като застраховател по това правооношение ЗАД „Армеец“АД е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице,предвид правото й да упражни пряк иск за понесените от нея вреди срещу него.

 Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.226 ал.I от КЗ/отм./, при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.226 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищцата е избрала защита на накърнените й права чрез прекия иск против застрахователя по чл.226 ал.I от КЗ/отм/. Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.     

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства - настъпването на пътно-транспортно произшествие,наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество собственика на автомобила.В случая няма произнасяне с акт по чл.300 от ГПК,който да обвързва настоящото решение.Наказателното производство по случая,както се видя по-горе е прекратено от компетентната прокуратура поради смърт на дееца.

               В хода на настоящото производство се установи,че процесното ПТП е предизвикано от действията само и единствено от поведението на водача на лек автомобил „*** П.“ с ДК№ ** ** ** ** П.М.П..На 17.Х.2013 г. същият управлява този автомобил със скорост от 142.1 км/час по път II-55 при км 178+250 посока гр.Свиленград към с.Пъстрогор през деня,при дъжд,по мокър,асфалтов участък-наклонена крива.При преодоляване на ляв завой по посоката му на движение по необясними от техническа гледна точка причини навлиза в лентата за насрещно движение,при което настъпва удара с автомобил на „Ф.Ш.“ ДК№Х 20 45 ВН,управляван от пострадалото лице А. Д. със скорост в момента на удара от 64.5 км/час,който е брат на ищцата.Удара между двете МПС е кос челен сблъсък.Определено водачът П. е могъл да съобрази поведението си при управление на въпросния автомобил с пътната обстановка и да предотврати ПТП.Поради липсата на такова съобразяване на значимите обстоятелства-мокър път,дъжд,завой, изключително високата скорост на движение,навлизането в лентата за насрещно движение този водач е нямал техническата възможност да предотврати на настъпването на ПТП,тъй-като удара е настъпил между автомобилите при сработване на спирачните им системи.

               Тезата за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А.Д. Д. не издържа на събраните доказателства.По делото няма установени каквито и да са факти в тази насока.Същият е водел автомобила „Ф.Ш.“ ДК№Х 20 45 ВН, с изцяло съобразената скорост с пътните условия от 64.5 км/час в собственото си пътно платно. Поставеното ударение върху липсата на предпазен колан при това движение на пострадалия също не може да се цени като основателно. Силата на удара е била изключителна -1 800 кг./метър.Тази енергия е довела до съществено навлизане на таблото на автомобила навътре в купето му,която значителна по обем деформация е довела до описаните по-горе телесни увреди,несъвместими със живота на А.Д. Д.. Действието на предпазните колани при такива изключително тежки удари е е невъзможна,тъй-като същите технически не могат да осигурят предпазната си функция именно поради описаните по-горе съществени и значителни деформации на купето,отнели физически свободното място между таблото и пострадалия,и осъществили тежък удар върху тялото му и в крайна сметки причинили и установените увреди,довели и до неизбежната смърт на пострадалия.Самите описани множествени и тежки телесни травми свидетелстват именно за такъв развой на събитията и за факторите,които са ги породили.Следва да се има предвид и че спътника на А.Д. Д.,неговия баща Д. Н. Д.,също е починал на место,което свидетелства отново за огромната сила и тежестта на самият удар.

               Ето защо следва да се изведе,че единствено поведението на водача на лек автомобил „*** П.“ с ДК№ ** ** ** ** П.М.П. е причина за настъпилото ПТП и причинените с него вреди.Съобразно изведеното,същият е нарушил чл.5 ал.I т.1,чл.20 ал.I и II,чл.21 от ЗДвП,което ясно свидетелства за противоправно поведение и неизпълнение за задължителните при водене на МПС правила.Ето защо съобразно изложеното не може да се приеме,че е оборена презумпцията по чл.45 ал.II от ЗЗД спрямо него и същият е осъществил хипотезата на чл.45 ал.I от ЗЗД.По този начин се активира отговорността на ответния застраховател съобразно наличното застрахователно правоотношение.

               По делото безспорно се установи,че ищцата К.Д.Д. е била в особено близки отношения с починалия си брат А.Д. Д..В тази насока безспорно се изведе от показанията на свидетеля Т.,че същите са израснали заедно,споделяли еднакъв живот,приятели,държали един на друг,живеели и учели заедно и предвид обстоятелството,че разликата във възрастта им е само една година.К. се грижела за брат си като майка-готвела му,перяла го,живеели заедно продължително време,помагали си.

Тази особена близка връзка продължила и след като ищцата се омъжила,като дори се задълбочила след раждането на детето й,което страдало от тежко заболяване.А.Д. Д. възприел като сериозен ангажимент добруването на сестра си и семейството й-при работата си в Англия веднага започнал да й изпраща средства в продължение на години,в последствие като земеделски производител след 2009 г. това продължило и с оглед осъществяване лечение на племменника му.Въпреки,че двамата живеели в отделни семейства-тя със съпруга си Д. Д.,а А.Д. Д. с М. С.,те поддържали същите близки и топли отношения,като брат й продължавал да й помага финансово.В тази насока следва да се имат и поставените диагнози на нейния съпруг Д. Д. и на детето й,обсъдени по-горе,които изключват възможността Д. да работи пълноценно и да осигурява нормални доходи за семейството като цяло и за лечението на детето.Това са обстоятелства,които само сочат именно на необходимостта от продължаващата особена връзка между брата и сестрата,прекъсната с неговата смърт от процесното ПТП.

Ето защо съдът извежда,че ищцата доказа, че е изградила с починалия А.Д. Д. особено близка и трайна житейска връзка и е търпяла и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето,по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК.Свидетелят Т. посочи,че ищцата изпаднала в истерии,била много зле психически,като и досега трудно приемала настъпилите събития.

Може да се изведе,че ищцата търпи изключително негативно въздействие в психически план от липсата на брат си.След смъртта на същия тя се е лишила от неговата близост,опора и дългогодишни близки и топли отношения,така и от незаменимата му финансова подкрепа,същите особено ценни поради състоянието на съпруга й,и на детето й. Тежкото й психическо състояние продължава и досега. При определяне на размера на обезщетението  освен изложеното,следва да се има предвид и че тя и покойния брат от друга страна са имали семейства от значителен период от време преди 17.Х.2013 г. и са живели самостоятелно в сравнение с периода преди това.

Възражението на ответникът относно нормативно определени граници на процесното обезщетение е неоснователно. Разпоредбата на § 96, ал. 1 и ал. 2 ПЗР към ЗИД на КЗ

 (ДВ бр. 101/2018 г. в сила от 07.12.2018 г.), с която е установен максимален размер/лимити на обезщетението за неимуществени вреди при застраховката"ГО" при използването на МПС, не е в съответствие с общностното право, а именно с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "ГО" при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключването на такава застраховка, която кодифицира както следва: Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС), Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховките "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (Четвърта директива за автомобилното застраховане), както и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка "Гражданска отговорност" относно използването на моторни превозни средства.В Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката"ГО" при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключването на такава застраховка (чл. 9. 1. б. а) са установени минималните застрахователни суми при задължителната застраховка, които държавите - членки следва да въведат в законодателствата си, като минималната застрахователна сума, в случай на телесно увреждане следва да е 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите. Съгласно Решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г. по дело С - 277/12, което е задължително за националния граждански съд, съгласно чл. 633 ГПК, като дадено по преюдициално запитване, не се допуска национална правна уредба, съгласно която ЗЗ "ГО" при използване на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора Директива 84/5 на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС).

Ето защо, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при застраховката"ГО" при използването на МПС не следва да бъде ограничавано от размерите/лимитите в § 96, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗИДКЗ, която, като противоречаща на общностното право, не следва да бъде прилагана.

               Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза на 30 000 лв.Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице.Следва да се посочи че  горницата на предявения иск до пълния му предявен размер от 100 000 лв. сумата според съда е неоснователна и недоказана.Същата е в противоречие и с правилата на справедливостта,което обуславя отхвърлянето й.

               При действието на КЗ/отм./ окцесорното вземане за лихва върху уважената част от претенцията за обезщетение се следва от датата на самото увредително действие.В случая това е 17.Х.2013 г.Съобразно чл.111 б.“В“ от ЗЗД лихвите се погасяват с изтичането на тригодишен период.В тази насока ответното дружество е направило изрично възражение за погасяване на претенцията по чл.86 от ЗЗД.Исковата молба е представена пред СГС на 09.Х.2018 г. , което събитие активира разпоредбата на чл.111 б.“В“ от ЗЗД и лихвата се следва за три години назад-от 09.Х.2015 г.Поради това за периода от увредителните действие,обосновали основната претенция-17.Х.2013 г. до 09.Х.2015 г. претенцията за изплащане на законна лихва е неоснователна и направеното възражение от страна на ответника е правилно,поради което и този обективно съединен иск за тази си част трябва да се отхвърли.

               Ищцата е направила разноски по делото в размер на 4 000 лв. платена държавна такса отразени в представения списък.В договора за правна помощ и съдействие няма отразени заплащания.

  Ответното дружество е направило разноски от 400 лв. за изготвената комплексна експертиза,като претендира и 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт по чл.78 ал.VIII от ГПК. Така заявените разноски следва да се преценят адекватно на уважените части от претенциите предвид чл.78 ал.I и ал.III от ГПК.За ищеца този размер се равнява на 1 200 лв. съобразно уважената част от претенциите му.На ответника ще следва да се присъди възнаграждението по чл.78 ал.VIII от ГПК,вр. с ал.III и чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.I от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 180 лв. така и 240 лв. разноски за комплексната експертиза или общо 420 лв.

 

 

 

                              Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

 

            ОСЪЖДА ЗАД“ Армеец“ АД,ЕИК*********,гр. София 1000,район „Средец“ ул.“Стефан Караджа“ №2 да заплати на К.Д.Д.,ЕГН:**********,*** сумата от 30 000 лева по предявения иск с правно основавние чл.226 ал.I от Кодекса за застраховането/отм./ обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилата смърт на брат й А.Д. Д.,ЕГН:********** от ПТП настъпило на 17.Х.2013 г., около 16,15 часа, на път П-55 при км. 178+200, в землището на село Пъстрогор,Хасковска област-застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № 11113002264123, със срок на валидност от 16.09.2013 год. до 15.09.2014 год., за лек автомобил марка ***", модел „318" с рег. № ********,ведно със законната лихва върху присъдената сума от 09.Х.2015 г. до окончателното изплащане на главницата,като

            ОТХВЪРЛЯ предявеният основен осъдителен иск с правно основание чл.226 ал.I от Кодекс за застраховането /отм./ от К.Д.Д.,ЕГН:**********,*** против ЗАД“ Армеец“ АД,ЕИК*********,гр. София 1000,район „Средец“ ул.“Стефан Караджа“ №2 за горницата над присъдената по-горе сума от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. като недоказан и неоснователен.

            ОТХВЪРЛЯ акцесорния осъдителен иск по чл.86 от ЗЗД за изплащане на законната лихва върху присъдената сума по основния иск по чл.226 ал.I от Кодекса за застраховането /отм./ за времето от 17.Х.2013 г. до 09.Х.2015 г. като недоказан и неоснователен.

            ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“ АД,ЕИК*********,гр. София 1000,район „Средец“ ул.“Стефан Караджа“ №2 да заплати на К.Д.Д.,ЕГН:**********,*** сумата 1 200 лева разноски по делото.

            ОСЪЖДА К.Д.Д.,ЕГН:**********,*** да заплати на ЗАД “Армеец“ АД,ЕИК*********,гр. София 1000,район „Средец“ ул.“Стефан Караджа“ №2 сумата 420 лева разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

           

 

 

Съдия :