Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.11.2013 г. гр.
Асеновград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІ граждански състав на шести ноември две хиляди и тринадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
При секретаря Й.Т., като разгледа докладваното
от съдия Мария Терзиева гражданско дело № 1521 по описа за 2013 г. и като обсъди:
Предявен иск с правно основание чл. 150 СК.
В.С.Д.,
като майка и законен представител на малолетното дете Е.Д.Х. с ЕГН ********** ***, моли да се постанови
решение, с което да бъде изменен размера
на издръжката, която е осъден да заплаща
Д.С.Х.,***10/2009 г. по описа на АРС,
от 60 лв. на 150 лв. месечно и периодично за детето Е., начиная от подаване на исковата молба до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
Твърди, че по силата на постигната по гр.д. 1210/2009 г. на
АРС спогодба, ответникът се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв. за детето Е.. След определяне размера на издръжката са
настъпили съществени изменения на обстоятелствата, детето е пораснало, Е. вече е ученичка в първи клас, пораснали са
разходите във връзка с отглеждането, възпитанието и образованието, цените на
стоките и услугите са се увеличили значително. Детето всеки ден пътува от село
Конуш /където живеят с майката/ до село Златовръх за училище с транспорт
осигурен от учебното заведение. Майката всеки ден дава по минимум 2-3 лева за
храна и джобни на детето, твърди че ежемесечно за издръжка на детето са необходими
около 220 лева. Ищцата заявява, че тя работи и получава месечно възнаграждение
около 310 лева, а ответникът получава средно месечно възнаграждение за страната
– същия е здрав в трудоспособна възраст и може да реализира значително
по-високи доходи от получаваните. Ангажира събиране на доказателства,
претендира за разноски в производството.
Ответникът
не е оспорва твърдението, че е баща на
детето Е., както че по силата на споразумение, одобрено по гр.д. № 1210/2009 г.
по описа на АРС се е задължил да заплаща издръжка на детето в размер на 60 лв.
Оспорва размера на претендираната издръжка, заявява готовност да заплаща
издръжка 80-100 лева, тъй като получава ниско възнаграждение от 215 до 430 лева
месечно. Твърди, че няма жилище – живее в жилището но родителите си, заявява че
майката на детето получава по-високи доходи от него и следва също да поеме част
от издръжката на детето, както да продължи да се грижи за възпитанието и
отглеждането на същото. Ангажира събиране на доказателства, претендира за разноски
в производството.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Не е
спорно между страните, че ответникът е баща
на детето Е., а и това се установява от
представеното и прието по делото (в заверен препис) у-ние за раждане, издадени
въз основа АР № 03-647/17.07.2006 г. С постигната между страните спогодба по
гр.д.№ 1210/2009 г. ответникът Д.Х. се е задължил да заплаща месечна издръжка
на детето Е. в размер на 60 лв. Детето Е.
е ученичка в І-ви клас на ОУ „Климент
Охридски“ село Златовръх.
Ищцата В.Д. работи в „Брилянт“ АД и
получава средно месечно възнаграждение 330 лева, което е видно от у-ние №
71/28.09.2013 г. /на л.9/. Ответникът е работил и работи в „Докс-КД“ ООД и
„Доневи комерс“ ЕООД и получава средно месечно възнаграждение около 300 лева,
което е видно от у-ния № 27/16.10.13 г. и № 28/16.10.13 г. /на л.15-16/.
По делото е представена справка от
ТД НАП Пловдив за действащите трудови договори на ответника Д.Х..
От
показанията на свидетелката Е.Д. Димава – майка на ищцата и баба на детето Е., чийто
показания като базирани на лични впечатления, непротиворечащи на ангажираните
писмени доказателства, съдът
кредитира се
установява, че ищцата заедно с детето живее в жилището на родителите си в село
Конуш. Детето е ученичка в първи клас в ОУ село Златовръх, всеки ден пътува от
Конуш до Златовръх с осигурен транспорт от училището. Учебниците за Е. са
безплатни, но за обучението и са закупувани различни учебни помагала, всеки ден
и се дават 2-3 лв. джобни, тъй като обяда се доплаща, а и трябват пари и за
закуски. Майката и бащата на детето работят и получават месечно възнаграждение,
двамата нямат задължение към други низходящи. Освен издръжката бащата не е
давал пари и не е купувал подаръци за детето. Според свидетелката за издръжката
на Е. месечно са необходими около 200 лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявен е иск
с правно основание чл.150 СК. Същият е допустим, а
разгледан по същество частично основателен. За основателността на
иска е необходимо да е налице промяна на обстоятелствата от последното
определяне размера на издръжката. Издръжката на детето Е. - в размер на 60 лв. месечно, е била определена по спогодба, одобрена по гр.д.
№ 1210/2009 г. по описа на АРС. Оттогава е изминал период
от 4 години, през които детето е пораснало значително, нуждите
й значително са нараснали, както ежедневните, така и свързаните с обучението. Установи
се по делото, че детето заедно с майка си живее в село Конуш /в дома на
родителите на майката/, учи в ОУ „К.Охридски“ с.Златовръх – до където пътува
ежедневно, във връзка с обучението и са закупувани от майката различни учебни
помагала, дават и се всеки ден джобни пари. За последните четири години са се
променили икономическите условия в страната. Вярно е, че не са ангажирани
доказателства за трайно изменение във възможностите на ответника да дава
търсената издръжка, но ответникът е в работоспособна възраст, и е
установено по делото, че реализира месечен доход в размер на около 300 лв. Съдът счита, че така изяснената фактическа
обстановка съставлява хипотезата на чл.
150 от СК. Изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба е
налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В настоящия случай е
налице трайно изменение в нуждите на издържания - от последното определяне
размера на издръжката са изминали около
4 години, през който период са налице съществени промени в обстоятелствата - с
порастването на детето са пораснали и нейните
нужди. Децата живее в село Конуш, а
посещава училище в село Златовръх - в различно от местоживеенето и населено място, освен това се намират във
възраст, в която са необходими и средства за поддържане на социалния живот на
същите. Не на последно място следва да се отбележи, че присъдения размер на
издръжката е малко под минимално определеният в чл.142 ал. 2 СК. В същото време
ал.1 на същата разпоредба предвижда, че размерът на издръжката се определя,
както съобразно нуждите на детето, така и според възможностите на лицето, което
я дължи. Ето защо макар и че не се доказаха твърденията на ищцата за по-висок
размер на реализираното от ответника трудово възнаграждение, се установи, че
същият реализира месечен доход в размер на около 300 лв. Ответникът няма задължения за издръжка към
други непълнолетни в хипотезата на чл. 143 СК (или поне няма такива твърдения,
нито пък са ангажирани доказателства в тази насока), същия е здрав в активно
трудоспособна възраст и следва да реализира по-висок доход и осигурява част от
издръжката на детето. Майката на детето работи и реализира средния за страната
доход, тя също следва да поеме част от
издръжката на детето си, същата няма задължения за издръжка към други
непълнолетни – както и следва да продължи да се грижи за възпитанието и
отглеждането и. Съдът счита за издръжката на детето Е. месечно са необходими по
около 200 лева. Ето защо
размерът на издръжката следва да бъде увеличен от 60 лв. на 100 лв.
месечно, считано от завеждане на исковата молба в съда – 01.10.2013 г. до
настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Искът до пълния
предявен размер от 150 лв., ще следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищцата е освободена
от заплащане на ДТ по настоящото производство. Ето защо, съобразно
изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде осъден
ответника да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – Асеновград върху
уважената част на иска - в размер на 58 лв.
Съобразно изхода на
делото, заявената претенция и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищцата разноски по производството, съобразно
уважената част на иска в размер на 133 лв.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска, или
на осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да му заплати такива в
размер на 277 лева. Или по
компенсация ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в
размер на 100 лева.
На основание разпоредбата на чл.242 ал.1 пр.1 ГПК следва
да се допусне предварително изпълнение на решението.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по-горе, съдът
Р Е Ш
И
ИЗМЕНЯ размера на издръжката,
която Д.С.Х. с ЕГН **********, с посочен
адрес: Асеновград, ул. „Александър ІІ” №
54 ет.2 заплаща по силата на споразумение, одобрено по
гр.д.№ 1210/2009 г. по описа на АРС за
детето: Е.Д.Х. с ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител В.С.Д., ЕГН ********** и двете с посочен с адрес ***, като
УВЕЛИЧАВА този размер от 60 (шестдесет)
лева месечно и периодично, на 100 (сто) лева месечно и периодично, начиная от
завеждане на иска 01.10.2013 г. до настъпване на причина за нейното изменение
или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150 (сто и петдесет) лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.С.Х. с ЕГН **********, с посочен адрес:
Асеновград, ул. „Александър ІІ” № 54
ет.2 да заплати по сметка на Районен съд -
Асеновград дължима ДТ върху присъдената
издръжка в размер на 58 (петдесет и осем) лева.
ОСЪЖДА
В.С.Д., ЕГН ********** *** заплати на Д.С.Х. с ЕГН **********, с посочен адрес:
Асеновград, ул. „Александър ІІ” № 54
ет.2 разноски по производството в размер на 144
(сто четиридесет и четири) лева.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви
решението си – 20.11.2013 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: