Решение по дело №484/2017 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 172
Дата: 30 април 2018 г.
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20175310100484
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                  30.04.2018г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело484 по описа за 2017г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

            Ищецът твърди, че на 25,02,2016г. пътувал от град Асеновград към село Боянци, като управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. №РВ 2053 КМ. Движил се по ул.“Цар Иван Асен ІІ“. Когато стигнал до кръстовището с пътя, идващ от с. Козаново, лек автомобил „Ауди 80“ с ДК РВ 7805 МА, управляван от Р.Ш., предприел маневра „завой на ляво“ към гр. Асеновград и навлязъл в същото като не се съобразил с ограничението на поставения знак „Стоп“ и му отнел предимството. Той теглил със стоманено въже друг лек автомобил – марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК РВ 8229 ВТ, управляван от С.М.. Въпреки че се движил със скорост от 50 км/ч, В.Б. не успял да реагира на възникналата опасност поради краткото разстояние, на което се намирал вторият автомобил и последвал удар между автомобила, управляван от ищеца и този, управляван от С.М.. Веднага след това Б. загубил съзнание. След като се съвзел бил много уплашен, тъй като в лекия автомобил пътували съпругата му и тяхната дъщеря. Преживял силен шок. Бил откаран от линейка в спешното отделение на МБАЛ Асеновград, където бил прегледан, а след това с оглед поставената диагноза „мозъчно сътресение“ – транспортиран в УМБАЛ „Свети Г.“***. Нараняванията, които получил били контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и корема, счупване на костите на носа. За лечението им се наложил престой в лечебно заведение от пет дни. През следващите 34 дни бил неработоспособен. През този период той не се възстановил напълно – продължавали болките в главата му и затрудненото му дишане. След това се върнал на работа, но състоянието му започнало да се влошава – получавал пристъпи на задух и кашлица, сърцебиене по време на пристъпите, изпотяване. Не можел да извършва никаква физическа дейност, тъй като пристъпите веднага се обостряли. На 30,03,2016г. постъпил отново в лечебно заведение с диагноза лявокамерна недостатъчност, а след проведеното лечение отново се наложило да  ползва отпуск поради временна неработоспособност за период от 49 дни. През ноември почувствал болки в десния крак и отново постъпил в болница, където му била направена операция. Тези последващи заболявания са резултат от травмите и силния стрес, получени при пътно-транспортното произшествие. И към настоящия момент ищецът не се чувства напълно възстановен. Психическото му здраве е трайно увредено. На виновният водач Р.Ш. е наложено административно наказание. За вредите, причинени при управление на лек автомобил „Ауди 80“ с ДК РВ 7805 МА е сключен договор за  гражданската отговорност със ЗК „Лев инс“ АД със застрахователна полица №115002461779 със срок на действие от 02,10,2015г. до 01,10,2016г. Поради това ищцата отправила към него на основание чл. 498 от КЗ писмено искане за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, но определения от него размер бил несправедливо нисък. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева за претърпените болки и страдания от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение, в размер на 10000 лева за претърпени болки и страдания от контузия на гръдния кош и корема, в размер на 10000 лева за претърпените болки и страдания от счупване на костите на носа и в размер на 2000 лева за преживения силен психически стрес, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 25,02,2016г. до окончателното му изплащане. Евентуално, ако този иск бъде отхвърлен, моли  да бъде постановено решение, с което ответниците Р.Ш. и С.М. да бъдат осъдени да заплатят горните суми. Претендира направените по делото разноски.

            Ответникът Застрахователно дружество „Лев ИНС“ АД оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Твърди, че изключителна вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие има В.Б., който управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №РВ 2053 КМ. Евентуално същото е причинено от С.М., тъй като ударът е настъпил с управляването от него моторно превозно средство. Евентуално твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от него и от ищеца, който освен, че не е контролирал непрекъснато собственото си МПС е пътувал без поставен обезопасителен колан. Освен това твърди, че описаните в исковата молба увреждания са в резултат на лошото му здравословно състояние и предхождащи произшествието заболявания, а продължителността на оздравителния процес – в резултат на неспазване на лекарските предписания и предхождащи заболявания. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответникът Р.Ш. оспорва изцяло предявените искове. Признава, че действително на 25,02,2016г. се движил с автомобил марка „Ауди 80“ с рег.№РВ 7805 МА по Козановско шосе, като теглил със стоманено въже лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 8229 ВТ, управляван от С.М.. Когато стигнал до кръстовището с ул.“Цар Иван Асен ІІ“ спрял два пъти – на 10 м от знака „Стоп“ и на самия знак. Огледал се внимателно. Видял, че от гр. Асеновград идва черен джип и го пропуснал да мине. След това започнал маневра „ляв завой“, като съобразил, че двата автомобила се движат много бавно – с около 30 км/ч. Неговата кола вече била освободила лентата за обратно движение, когато лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №РВ 2053 КМ, управляван от В.Б., се ударил в тегления автомобил. От удара въжето се скъсало, а предницата на колата била много смачкана. Оспорва твърденията, че ищецът е получил описаните в исковата молба травматични увреждания.

Ответникът С.М. оспорва изцяло предявените искове. Признава, че на 25,02,2016г. Р.Ш. управлявал лек автомобил марка „Ауди 80“ с рег.№РВ 7805 МА, като се движил по Козановско шосе и  теглил със стоманено въже лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РВ 8229 ВТ, управляван от него. Когато стигнал до кръстовището с ул.“Цар Иван Асен ІІ“ Р.Ш. спрял два пъти – на 10 м от знака „Стоп“ и на самия знак. Огледал се внимателно. Видял, че от гр. Асеновград идва черен джип и го пропуснал да мине. С.М. забелязал, че след него се движил друг автомобил, който бил на достатъчно разстояние, за да може и теглещия и тегления автомобил да преминат през кръстовището. Поради това Р.Ш. започнал маневра „ляв завой“, като съобразил, че двата автомобила се движат много бавно – с около 30 км/ч. По средата на кръстовището С.М. забелязал, че видяната от него кола изобщо не намаля скоростта и няма да спре. Последвал удар, от който автомобилът му бил завъртян на 90º, а въжето – скъсано. Нямало спирачен път. Оспорва твърденията, че ищецът е получил описаните в исковата молба травматични увреждания.

Третото лице „Застрахователно дружество Евроинс“ АД оспорва изцяло предявените искове.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че на 25,02,2016г. управляваният от В.Б. *** в посока от гр. Асеновград към с. Боянци, както и че когато е стигнал до кръстовището с пътя за с. Козаново е настъпил удар между него и лекият автомобил, управляван от С.М. и теглен със стоманено въже от лек автомобил, управляван от Р.Ш.. На водачите на теглещото и тегленото моторно превозно средство е наложено административно наказание за това, че не са съобразили поведението си с пътните знаци и маркировка, с което виновно са нарушили чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Описаните в наказателните постановления от 10,08,2016г. и от 01,08,2016г. обстоятелства са, че съставът на двата леки автомобила на е спрял на пътен знак Б2 (спри, пропусни движещите се по пътя с предимство автомобили), навлязъл е в кръстовището и се е блъснал в движещия се от лявата страна по пътя с предимство лек автомобил марка „Опел“ с рег.№РВ 2053 КМ. От заключението по съдебно-автотехническата експертиза на вещото лице С.М. се установява, че скоростта, с която се е движил този автомобил е била 52 км/ч, а след задействане на спирачната му система – 43 км/ч. Същият е бил на разстояние от около 105 – 106 метра, когато водачът на теглещия автомобил е потеглил и навлязъл на платното за движение пред него. В.Б. е имал 7,3 секунди, за да реагира на опасността. Той не е направило това своевременно, поради което е последвал удар с лек автомобил „Опел астра“, рег. №РВ 8229 ВТ, чиято скорост в този момент е била около 13км/ч. С оглед на така описания механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, вещото лице приема, че причината за същото от техническа гледна точка е както несвоевременната реакция на В.Б., така и навлизането на двата леки автомобила, които се теглят в кръстовището, без водачът на първия от тях да пропусне движещия се по път с предимство автомобил. Вещото лице приема, че в анализираната ситуация водачът на последния е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

В заключението по съдебно-автотехническата експертиза, извършена от П.С., вещото лице сочи, че единствената причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е технически несъобразено навлизане на лек автомобил „Ауди“ с рег. №РВ 7805 МА, теглещ с метално въже лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №РВ 8229 ВТ. Действията на водача му също са технически несъобразени, тъй като не е пропуснал движещото се по път с предимство моторно превозно средство и  не се е съобразил с динамиката на развитие на пътната обстановка, въпреки че е имал пряка видимост без препятствия към платното за движение на ул.“Цар Иван Асен ІІ“, по което се е  движил В.Б.. Грешната преценка на Р.Ш., че тегленият от него автомобил ще успее да премине безопасно през кръстовището, е причината за настъпване на произшествието и според заключението на тричленна съдебно-техническа експертиза. Според него до удар не би се стигнало, ако В.Б. е задействал аварийно спирачната система.

Въпреки извършените от страните оспорвания, съдът кредитира и трите  заключения, тъй като на практика няма противоречие между тях. Вещите лица ясно и точно са посочили механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие от фактическа страна, а преценката относно наличието на вина и евентуално съпричиняване е изцяло правна. Тук следва да се съобрази обстоятелството, че В.Б. не е извършил нарушение на правилата за движение. Същият се е движил по път с предимство със съобразена скорост. Той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди неправомерното поведение на Р.Ш. и съответно наличието на препятствие на пътното платно. Това означава, че той няма вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие, а това е необходима предпоставка, за да носи отговорност за причиняване на вредоносния резултат и обезщетяване на претърпените вреди. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно. Този извод се налага и по отношение на С.М., който не е имал възможност самостоятелно да вземе решение за преминаване през кръстовището или пък за пропускане на автомобил с рег. № РВ 2053 КМ, тъй като е управлявал тегления автомобил.

Отделно от горното разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД предвижда, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Това означава, че лицето, което е претърпяло вреди, може да търси обезщетение за тях изцяло само от единия от длъжниците. Ето защо за правния спор е ирелевантно дали С.М. е съпричинил вредоносния резултат.

 Значение има само и единствено дали увреденият е допринсъл за настъпване на вредите, тъй като в този случай чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че обезщетението може да се намали. Направеното в тази връзка възражение от ответника е неоснователно по изложените по-горе съображения.

Не е спорно, че ищецът е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ рег. № РВ 2053 КМ. Вещото лице М. е констатирал, че той е фабрично оборудван с обезопасителни колани. От показанията на свидетелката Черешка Банкова се установява, че ищецът е имал поставен колан. Съдът кредитира показанията й, тъй като са основани на непосредствени впечатления. Действително същите следва да се преценяват предвид възможната заинтересуваност от изхода на спора, тъй като е съпруга на В.Б.. Няма основание, обаче, да се приеме, че същите са недобросъвестно депозирани. Липсват други преки доказателства относно осъществяването или не на този факт. По тази причина съдът не кредитира заключението по съдебно-медицинската експертиза на вещото лице М.Б., според което в случай на поставен колан тялото на Б. би следвало да остане прибрано към седалката и да не може да контактува с волана на лекия автомобил, вследствие на което той не би получил описаните травматични увреждания. Липсата на специфични травми, които да са причинени от поставен предпазен колан би могла да означава само, че експертът не би могъл да даде категоричен отговор относно съществуването на този факт. Именно това е изводът и на вещото лице С., направен в оспореното от ответника заключение. Тук следва да се посочи, че в повторното заключение на съдебно-медицинската експертиза не е изследван и съобразен въпросът за скоростта, с която се е движило моторното превозно средство, в което е пътувала ищцата. В заключението по авто-техническата експертиза на вещото лице М. е определена степента на защита, която осигурява поставен предпазен колан за различните части на тялото при скорост 50 км/ч. Дори при съвкупната преценка на двете доказателствени средства не може да се направи категоричен извод дали ищецът е поставил обезопасителен колан, тъй като степените са определени абстрактно – висока защита, достатъчна защита, удовлетворителна защита, слаба защита и лоша защита. Не е посочено, обаче, че високата защита например изключва възможността от получаване на травматични увреждания или пък, че втората по степен защита допуска само някои от тях и кои. Ето защо съдът намира, че липсват доказателства, които да опровергават показанията на свидетелката Банкова, поради което направеното възражение за съпричиняване е неоснователно.

Не е спорно между страните, че пътно-транспортното произшествие е станало в срока на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица №BG/22/115002461779 със срок на действие от 02,10,2015г. до 01,10,2016г., сключен със застрахователно дружество „Лев инс“ АД. С него застрахователят се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди при управление на лек автомобил „Ауди 80“, рег. №РВ 7805 МА. Ето защо и на основание чл. 432 от КЗ за този ответник е възникнало задължение да заплати обезщетение за неимуществените вреди, причинени на Черешка Банкова на 25,02,2016г.

            От съдебно-медицинската експертиза се установява, че в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествия ищецът е получил травматични увреждания, които са контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на носните костици, контузия в областта на гръдната кост. Контузията на главата е била придружена от лекостепенно мозъчно сътресение, което е протекло със степенно разстройство на съзнанието без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома. Те представляват сравнително леки мекотъканни травматични увреждания, които са оздравели в рамките на 20-30 дни. Липсват данни, които да насочват към остатъчни болестни явления, а при нормален ход на оздравителните процеси такива не следва се оформят. Ищецът има и стари заболявания с голяма давност преди процесното произшествие, които нямат отношение към получените при него травми и техните оздравителни процеси. Тези заболявания са в основата на двете хоспитализации на Б. през месеците март и декември 2016г., като пролежаванията там нямат никаква причинно–следствена връзка с претърпяната травма.

            От показанията на свидетелите Росен Б. и Черешка Банкова се установява, че непосредствено след удара ищецът не реагирал. Носът му бил подут, имал болки в гърдите, трудно дишал. Бил изключително уплашен и стресирана, още повече, че в колата пътувало и детето му. Това състояние все още не е отминало напълно. В първите дни след произшествието Б. бил в болница. След като се прибрал вкъщи в продължение на един месец той лежал като ставал само за извършване на основните физиологични потребности. Свидетелят Росен Б. и братът на свидетелката Банкова извършвали всичко необходимо в домакинството. Виждало се, че изпитвал силни болки в областта на гърдите и на носа. Те затихнали след два-три месеца.

За да бъде определен размерът на сумата, с която следва да се репарират претърпените неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне обезщетението, следва да се преценят конкретно и обективно настъпилите обстоятелства. Вследствие на причинените увреждания ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания за период от около месец, през който й е била необходима помощ в извършване на ежедневните му дейности. Болките са продължили и през следващите два месеца, макар и затихнали. Претърпял е изключително силен психически стрес, който се е засилил от обстоятелството, че в автомобила, освен нето, са пътували най-близките му хора – съпругата му и детето им. Поради това освен за себе си, същият е изпитал силен страх и за тях. Прогнозата за пълно възстановяване е благоприятна, но към настоящия момент той продължава да изпитва болки, страх и дискомфорт при пътуване с автомобил. Следва да се има предвид също така, че са причинени няколко травматични увреждания, които не са еднотипни и последиците от тях се проявяват по различен начин, в различни ситуации. Засегнали са жизненоважни функции на организма и са затруднили максимално дишането и движението. Те се възприемат и осъзнават поотделно от пострадалото лице. Поради това действието им се кумулира и създава усещане за комплексно страдание. Освен това и тъй като са засегнати различни части от тялото, са ограничени възможностите на пострадалия да компенсира увредените функции с помощта на други. Ето защо съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 13000 лева за контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение, 8000 лева за контузия на гръдния кош и корема, 8000 лева за счупване на костите на носа и 2000 лева за изпитания силен психически стрес.

Предявените искове следва да бъдат отхвърлени до пълните им размери от 15000 лева за контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение, 10000 лева за контузия на гръдния кош и корема и 10000 лева за счупване на костите на носа.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на причиняване на вредите   - 25,02,2016г. до окончателното изплащане на главниците.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът „Лев инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски по съразмерност или сумата от 1340,54 лева, адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК той следва да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград сумата от 1240 лева, дължима държавна такса и 280 лева, разноски за съдебно-медицинска и съдебно-технически експертизи.

Поради основателността на иска спрямо първия ответника и тъй като исковете спрямо Р.Ш. и С.М. са евентуални, то същите не следва да бъдат разгледани.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Черни връх“ №51Д, представлявано заедно от М.М. - Гъркова и Павел Димитров, да заплати на В.С.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 13 000 лева (тринадесет хиляди лева),  обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение, сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на гръдния кош и корема, сумата от 8000 лева (осем хиляда лева), обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на костите на носа и сумата от 2000 хиляди (две хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян силен психически стрес, причинени от Р.Б.Ш. на 25,02,2016г. при пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил „Ауди 80“, рег. №РВ 7805 МА, дължими по силата на договор за застраховка гражданска отговорност, обективиран в полица №BG/22/115002461779 със срок на действие от 02,10,2015г. до 01,10,2016г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането 25,02,2016г. до окончателното изплащане на главниците, както и сумата от 1340,54 лева (хиляда триста и четиридесет лева и петдесет и четири стотинки), направени по производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева),  обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение, от 10000 лева (десет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на гръдния кош и корема и от 10000 лева (десет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на костите на носа.

            ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Черни връх“ №51Д, представлявано заедно от М.М. - Гъркова и Павел Димитров, да заплати по сметка на Районен съд Асеновград държавна такса в размер на 1240 (хиляда двеста и четиридесет) лева и 280 (двеста и осемдесет) лева, направени разноски за съдбено-медицинска и съдебно-технически експертизи.

 

Решението е постановено при участието на трето лице „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Йоанна Цонева и Петър Аврамов.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: