Решение по дело №2247/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260055
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20195220202247
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

     

 

18.03.2021 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №2247 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р.К.Д., ЕГН **********, съд.адрес: ***-3 против Наказателно постановление №219-340-23-31 от 15.08.2020 г. на Началника на РУ Септември, с което на същия за нарушение на чл16а, ал.2 от Закон за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ и на основание чл.34а от ЗЗШОС е наложена ГЛОБА в размер на 500 лева.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата РУ Септември не изпраща представител и не взема становище.

Районният съд, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че е на 05.08.2020 г. около 01,00 часа в с.В., на ул.”Д.” №. на открито, чрез озвучителна уредба пуска силна музика, като с действията си нарушава забраната за озвучаване на територии предназначени за жилищно строителство за времето от 23.00 ч. до 08.00 часа.

Нарушението е установено във връзка с получен сигнал на ЕЕН 112.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите В.Р.-актосъставител, Й.Г. и писмените доказателства приети по делото.

В настоящия случай от описанието на нарушението и показанията на свидетелите Р. и Г. се установява, че озвучаването е осъществявано чрез озвучителна уредба от разположена в двор към обитавана от нарушителя жилищна сграда-къща.

Освен това от представеното по делото писмо от Община Септември е видно, че на адрес с.Варвара, ул.“Деветнадесета“ №6 отговаря УПИ VІ.22 по плана на с.Варвара, като в имота има построена жилищна сграда и пристройка към нея.

Според §1, т. 24 от ДР на ЗЗШОС "зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение" са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл.13, ал. 1 от Закона за устройство на територията. На основание чл.13, ал. 1 от ЗУТ е приета Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл.13 от въпросната Наредба жилищните територии обхващат части от населеното място, в които са обединени урегулирани поземлени имоти, предназначени предимно за жилищно застрояване. Безспорно е, че с.Варвара е населено място от такъв тип, като имота, на теритоята на който е осъществено озвучаването се намира в рамките на населеното място, в зона предназначена за жилищно застрояване, урегулирана с градоустрояствен план.

В тази връзка възражението за несъставомерност на деянието, наведено в писмените бележки на повереника на жалбоподателя е неоснователно.

Но съдът намира, че НП е незаконосъобразно на друго основание.

Разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗСШОС /изм. ДВ, бр.101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г./, действаща към датата на нарушението, предвижда забрана озвучаването от обекти по ал.1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.

Следователно текстът на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС предвижда забрана за озвучаване и на открити площи в територии, предназначени за жилищно строителство, във времевия период от 23.00 до 08.00 часа, но тази забрана е валидна за случаите, в които това озвучаване първо се осъществява от обектите по ал.1 на чл.16, а именно обекти за производство, съхраняване и търговия и обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение.

В случая обаче процесното използване на озвучителна техника е било реализирано на открито място по смисъла на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, от физическа лице, но не и от някой от горепосочените изрично и изчерпателно изброени по вид обекти или в жилищна сграда с повече от едно жилище.  

Поради това жалбоподателят не може да бъде субект на вмененото нарушение.

Едва с изменението на чл.16а, ал.2 от ЗСШОС с ДВ, бр.101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г. е предвидена забрана за озвучаване и от физически лица, т.е. и физическите лица могат да бъдат субекти на това нарушение.

Несъмнено разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН предвижда, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило е формулирано в ал.2 на чл.3, а именно, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В случая сега действащата разпоредба на чл.16, ал.2 от ЗСШОС не е по-благоприятна за нарушителя, поради което е приложима нормата на чл.16, ал.2 от ЗСШОС, действаща към датата на извършване на нарушението.

Предвид изложеното, съдът приема, че административнонаказващият орган неправилно е подвел поведението на жалбоподателя под нормата на чл.16а, ал. 2 от ЗЗШОС и му е наложена санкция по реда на чл.34а, ал.1 от същия закон, тъй като нарушението не е извършено от обективна страна.

По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното постановление, като необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г. / в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на адв.Б. за процесуално представителство и съдействие по делото е заплатена в брой сума от 800 лв.

В случая няма направено възражение от настрещната страна за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.

С оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик, която има статут на юридическо лице по смисъла на чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат в размер на 800 лв.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП №219-340-23-31 от 15.08.2020 г. на Началника на РУ Септември, с което на Р.К.Д., ЕГН **********, съд.адрес: ***-3 за нарушение на чл16а, ал.2 от Закон за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ и на основание чл.34а от ЗЗШОС е наложена ГЛОБА в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик за заплати на Р.К.Д., ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: