и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по молба с вх. № 2032/05.06.2015 г., подадена от Агоп Киркор Узунбохосян от гр. Кърджали на основание чл. 390 ГПК- за обезпечение на бъдещи искове по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД с цена 29065 лв. и по чл. 190 от ЗЗД във вр. с чл. 189 ал. 1 от ЗЗД с цена 36247 лв. Молителят твърди, че на 24.04.2007 г., чрез покупко- продажба, обективирана в н. акт № 85 т. ІV н. д. № 646/2007 г. на нотариус К. Димитров, закупил от Сафие Хасандуран Юмер и Ерол Хасан Юмер нива, находяща се в местността „Чукур тарла”, цялата с площ 1.542 дка, 8 категория, съставляваща имот № 000239 по плана за земеразделяне на землището на с. Брош, община Кърджали, при граници: нива с кадастрален № 000045 на наследниците на Фатме Ахмедова Шабанова; нива с кадастрален № 000047 на наследниците на Хасан Мюмюнов Аптиев; пасище, мера с кадастрален № 000240- общински остатък; друга селскостопанска територия с кадастрален № 000145- общински остатък; път IV клас с кадастрален № 000081 на Община- Кърджали. След сделката предприел действия по промяна предназначението на закупената нива. С Решение № К- 6 от 16.10.2008 г. на Комисията по чл. 17 ал. 1 т. 1 от 3033 при ОД „Земеделие”- гр. Кърджали, на основание чл. 24 ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41 ал. 1 от ППЗОЗЗ било променено предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди и били утвърдени площадки и трасета за проектиране. Възложил на правоспособни лица изработването на инвестиционен проект за изграждане на жилищна сграда. На 10.06.2009 г. депозирал в Община Кърджали изготвения инвестиционен проект с молба да бъде одобрен. След одобряването на проектите било издадено разрешение за строеж № 277/12.11.2009 г. от Гл. архитект на Община Кърджали, което влязло в сила на 27.11.2009 г. Преди започване на строителството на жилищната сграда, получил две искови молби от различни ищци, по които са били образувани две граждански дела с № 1464/2009 г. и № 1492/2009 г. по описа на КРС. И по двете дела били предявени установителни искове за собственост по реда на чл. 124 ГПК, с релевирани като предмет на споровете имоти, представляващи части от поземлен имот № 000239, землище на с. Брош, община Кърджали. С влязло в сила решение № 264/15.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 309/2010 г. по описа на КОС, било потвърдено решение № 75/22.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1464/2009 г. по описа на КРС, с което бил отхвърлен предявения срещу молителя и съпругата му установителен иск за собственост по отношение на ПИ № 06567.145.6 по ПНИ на ЗЗП № 24 на землище с. Брош, представляващ част от собствения им имот № 000239, землище на с. Брош, община Кърджали. С решение № 228/06.07.2011 г., постановено по в. гр. д. № 119/2011 г., Кърджалийският окръжен съд отменил решение № 167/19.01.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр. д. № 1492 по описа за 2009 г. на същия съд, вместо което признал за установено по отношение на молителя и съпругата му, че Мерал Метин Байрям е собственик на недвижим имот № 145.7, зона № 24 по плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ в землището на с. Брош, община Кърджали, представляващ земеделска земя с площ 400 кв.м., идентичен с новообразуван имот № 7, кадастрален район № 145, зона № 24 по ПНИ, който имот заемал част /400 кв. м./ от собствения им имот № 000239 по плана за земеразделяне на землището на с. Брош, община Кърджали, описана в н. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 85 т. ІV н. д. № 646 от 2007 г. Съдът отхвърлил възражението на молителя за подобрения против Мерал Метин Байрям, за заплащане на направените от него подобрения в недвижимия имот и присъдил разноски в полза на Мерал Метин Байрям. С определение № 511/27.10.2011 г. по ч. гр. д. № 457/2011 г. на ВКС, било оставено в сила разпореждане № 645/11.08.2011 г., постановено по гр. д. № 119/2011г. на КОС, с което въззивният съд върнал подадената касационна жалба срещу решение № 228/06.07.2011 г. по в. гр. д. № 119/2011 г. В резултат на влязлото в сила решение, спрямо молителя и съпругата му била осъществена съдебна частична евикция по отношение на част от закупения от тях имот № 000239 по плана за земеразделяне на землището на с. Брош с площ 400 кв.м., която част, съгласно съдебното решение била идентична с недвижим имот № 145.7, зона № 24 по ПНИ в землището на с. Брош, община Кърджали и била собственост на Мерал Метин Байрям, който бил във владение на присъдената му територия, която била изключена от площта на собствения на молителя имот. Поради това счита, че в случая продавачите Сафие и Ерол Юмер са осъществили неточно изпълнение на задължението да прехвърлят правото на собственост върху имот № 000239 по плана за земеразделяне на землището на с. Брош, което пораждало и тяхната отговорност, освен да върнат част от цената на имота при осъществената частична евикция, а също и да обезщетят купувачите за вредите съгласно чл. 190 ЗЗД. За молителя се пораждал правен интерес да предяви обективно съединени искове за частично разваляне на договора за продажба, обективирана в н. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 85 т. ІV н. д. № 646 от 2007 г. по реда на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД и да потърси обезщетение за вредите, които претърпял от неизпълнението, по реда на чл. 190, вр. с чл. 189 ал. 1 ЗЗД. Сочи, че размерът на цената на бъдещия частичен иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД бил 29065 лв., съобразно извършената пазарна оценка на имота, приложена към молбата, а цената на бъдещият иск по чл. 190 вр. с чл. 189 ал. 1 ЗЗД била 36247 лв., от които 10797 лв., представляващи стойността на направените от молителя разноски за водените дела и извършване на промяната на предназначението на земята и 25450 лв.-представляващи увеличената стойност на имота към момента на съдебното отстраняване. Молителят твърди, че било твърде вероятно ответниците да се разпоредят с имуществото си с цел да осуетят удовлетворяването на исковите претенции, предвид множеството разпореждания, които били извършили, видно от справката, която приложил към молбата, при което упражняването на правата му по решението ще бъде затруднено. Счита, че следва да се съобрази и цената на бъдещите искове. Молителят твърди, че за него възникнала обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391 ал. 1 ГПК и моли на основание чл. 390 от ГПК да бъде допуснато обезпечение на бъдещи искове срещу срещу Сафие Хасандуран Юмер и Ерол Хасан Юмер, двамата с постоянен адрес с. Звиница, община Кърджали, ул. „Трета” № 23, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, тяхна собственост- новообразуван поземлен имот /НПИ/ с № 705, кад. район 501 по Плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ в землището на с. Петлино, община Кърджали, ЕКТТЕ 56054, представляващ земеделска земя с площ 758 кв.м., при граници: поземлен имот № 501.170, поземлен имот № 501.704; землищна граница; поземлен имот № 501.703; поземлен имот № 501.34 и поземлен имот № 018010, по плана за земеразделяне на землището на с. Сипей, община Кърджали, ЕККТЕ 66603, находящ се в местността „Харман съртъ”, целият с площ 4.00 дка, 6 категория, при граници: нива с кадастрален № 018008; нива с кадастрален № 018016 и път, до приключване на спора по делото с влязъл в сила съдебен акт. Моли да бъде определен подходящ срок, в който да предяви исковете. Представя писмени доказателства. Съдът като прецени направеното искане и приложените към делото доказателства, намира молбата за обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. А съгласно разпоредбата на чл. 390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, като в този случай съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по- дълъг от един месец. В разпоредбата на чл. 391 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечението, а именно- когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Или, при произнасяне по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска. В случая, молбата за допускане на обезпечителна мярка отговаря на изискванията на чл. 395 от ГПК. Същата изхожда от легитимирано лице и е подкрепена с убедителни писмени доказателства. Въз основа на изложените от молителя обстоятелства и приложените писмени доказателства- н. акт за покупко- продажба № 85, т. ІV н. д. № 646/2007 г. на нотариус К. Димитров; скица на имот № 000239 от 14.10.2008 г., решение № К-6 от 16.10.2008 г. на Комисията по чл. 17 ал. 1 т. 1 от 3033 при ОД „Земеделие” гр. Кърджали; Разрешение за строеж № 277/12.11.2009 г. от Гл. архитект на Община Кърджали; решение № 264/15.11.2010 г. по в. гр. д. № 309/2010 г. по описа на КОС; решение № 228/06.07.2011 г. по в. гр. д. № 119/2011 г. по описа на КОС; решение № 167/19.01.2011 г. по гр. д. № 1492/2009 г. по описа на КРС; преписка по промяна предназначението на нива № 000239 по КВС на с. Брош; инвестиционен проект, справка по лице от СВ при КРС и др., съдът намира, че бъдещите обективно съединени искове са допустими и вероятно основателни. Налице е и обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза. Още повече, че обезпечителната нужда при паричните притезания се предполага, тъй като всяко разпореждане на ответника с имуществото му, би затруднило удовлетворяването на кредитора. С оглед доказаното наличие на процесуалните предпоставки, визирани в нормата на чл. 391 ГПК и съобразявайки цената на бъдещите искове, съдът намира, че молбата за допускане на обезпечение на бъдещите искове, е основателна. Поисканата обезпечителна мярка- налагане възбрана върху недвижими имоти, собственост на Сафие Хасандуран Юмер и Ерол Хасан Юмер, съдът намира за допустима и отговаряща на обезпечителната нужда, поради което следва да се допусне. Поради изложеното, следва да се допусне исканото обезпечение като се наложи възбрана върху недвижими имоти, собственост на Сафие Хасандуран Юмер и Ерол Хасан Юмер- новообразуван поземлен имот /НПИ/ с № 705, кад. район 501 по Плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ в землището на с. Петлино, община Кърджали, ЕКТТЕ 56054, представляващ земеделска земя с площ 758 кв.м., при граници: поземлен имот № 501.170, поземлен имот № 501.704; землищна граница; поземлен имот № 501.703; поземлен имот № 501.34 и поземлен имот № 018010, по плана за земеразделяне на землището на с. Сипей, община Кърджали, ЕККТЕ 66603, находящ се в местността „Харман съртъ”, целият с площ 4.00 дка, 6 категория, при граници: нива с кадастрален № 018008; нива с кадастрален № 018016 и път, до размера на бъдещия частичен иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД от 29065 лв., и до размера на бъдещият иск по чл. 190 вр. с чл. 189 ал. 1 ЗЗД от 36247 лв. и да се издаде обезпечителна заповед. Водим от изложеното и на основание чл. 390 ал. І от ГПК във вр. с чл. 395 и чл. 397 ал. 1 т. 1 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД и чл. 190 от ЗЗД във вр. с чл. 189 ал. 1 от ЗЗД, предявими от Агоп Киркор Узунбохосян от гр. Кърджали, с ЕГН ********** срещу Сафие Хасандуран Юмер, с ЕГН ********** и Ерол Хасан Юмер, с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес с. Звиница, община Кърджали, ул. „Трета” № 23, за заплащане на сумите, както следва: по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД в размер на 29065 лв. и по чл. 190 вр. с чл. 189 ал. 1 ЗЗД- в размер на 36247 лв.,чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на Сафие Хасандуран Юмер и Ерол Хасан Юмер, двамата с постоянен адрес с. Звиница, община Кърджали, ул. „Трета” № 23- новообразуван поземлен имот /НПИ/ с № 705, кад. район 501 по Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ в землището на с. Петлино, община Кърджали, ЕКТТЕ 56054, представляващ земеделска земя с площ 758 кв.м., при граници: поземлен имот № 501.170, поземлен имот № 501.704; землищна граница; поземлен имот № 501.703; поземлен имот № 501.34 и поземлен имот № 018010, по плана за земеразделяне на землището на с. Сипей, община Кърджали, ЕККТЕ 66603, находящ се в местността „Харман съртъ”, целият с площ 4.00 дка, 6 категория, при граници: нива с кадастрален № 018008; нива с кадастрален № 018016 и път, и да се издаде обезпечителна заповед. На основание чл. 390 ал. 3 от ГПК, определя едномесечен срок, считано от днес за предявяване на бъдещите искове, като указва на молителя, че при непредставяне на доказателства за заведена искова молба срещу ответниците, до изтичане на срока, обезпечението ще бъде отменено. Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника- от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Председател:
|