Решение по дело №7911/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261219
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330107911
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 261219

 

гр. Пловдив, 09.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV граждански състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7911 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от М.Т.Ч. срещу УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД кумулативно, обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно уволнението и неговата отмяна – правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност „********” – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагала труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 30.06.2020 г. до 30.12.2020 г. общо в размер на сумата от 9600 лв. - правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ;  4) за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода 02.06.2020 г. – 30.06.2020 г. в размер на 1600 лева – правно основание чл. 213 ал.2 КТ.

Ищцата твърди, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор от ******** г., по силата на което същата е заемала длъжността „********“. Трудовият договор бил уговорен със срок за изпитване – шест месеца.

През месец май 2020 г. и началото на месец юни 2020 г., ищцата следвало да почива на 30.05.2020 г., 31.05.2020 г. и 01.06.2020 г., поради което заминала за гр. ****. Там същата се разболяла, като й бил разрешен отпуск по болест. Предвид това следвало да се яви на работа на 06.06.2020 г. – събота, по график дневна смяна. Когато се явила на работното си място, установила, че графикът за месец юни 2020 г. бил променен и същата не фигурирала в него. Ищцата се свързала със старши медицинската сестра, която я уведомила, че трудовият й договор е прекратен и не следва да се явява на работа. Ищцата поискала да й бъде предоставена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и да и бъде оформена трудовата книжа, но това не се случило както същия ден, така и останалите дни. Поради тази причина същата депозирала писмено искане до ****** на УМБАЛ „Св. Георги“, който и отговорил, че трудовото правоотношение било прекратено от 02.06.2020 г. на основание чл. 71 ал.1 КТ, но нямало приложена заповед за прекратяване на правоотношението.

Според ищцата, на 30.06.2020 г. била приета в отдел „******“ при ответника, където и била предоставена Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и и била оформена трудовата книжка с дата на прекратяване на правоотношението – 02.06.2020 г. Ищцата поискала да бъде вписано в Заповедта датата, на която и е връчена същата, но от отдела и обяснили, че заповедта е била връчена по пощата.

Поради изложеното предявява посочените искови претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от ответника УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. В същия се излагат съображения, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 71 КТ е правилно поради следните съображения: на ******** г. ищцата е сключила трудов договор с ответника за длъжността „********“ в ********* /***/. С доклад ********* на *** е уведомил работодателя, че в срока на изпитване ищцата не е показала нужните качества и умения за работа с онкологични пациенти и общата оценка на екипа на клиниката не е положителна, поради което е предложено трудовият и договор да бъде прекратен, считано от 02.06.2020 г. На 27.05.2020 г. от ****** на ответника е издадена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

От ответника се оспорва обстоятелството, че ищцата не е била допускана до работа, доколкото заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на 02.06.2020 г. чрез спедитор- „Европът – 2000“ АД, но понеже не е била открита на адреса, се наложило да бъде проведен разговор от ******а с ищцата по телефона, при който същата заявила, че ще получи пратката си от офис. Впоследствие, на 18.06.2020 г., пратката била върната в цялост в лечебното заведение като непотърсена. Признава, че ищцата е депозирала молба до ****** на ответника за предоставяне на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но получава отговор, че същата вече и е изпратена по пощата, както и че ищцата се е явила на ***** г. в отдел „*************“, където й е предоставена заповедта.

Поради изложеното, моли предявените претенции от ищцата да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № **** ******** г. /л.7/, със срок за изпитване в полза на работодателя – шест месеца, считано от датата на заемане на длъжността ( ищцата е постъпила на работа на ********г.). Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № ****** г. на ръководителя на ответното дружество /л.29/, като посоченото основание е „В срока на изпитване” – правно основание чл. 71 ал.1 КТ. Посочената заповед била изпратена до ищцата на 02.06.2020 г. чрез спедиторска фирма – „Европът”, видно от приобщената по делото товарителница /л. 38/. Пратката е върната на подателя – ответното дружество, на 18.06.2020 г. като непотърсена. В товарителницата /л. 39/ липсва отразяване на обстоятелството на коя дата е посетен адресът на ищцата с цел връчване на документите.

Между страните не е спорно и видно от представеното копие от трудовата книжка на ищцата /л.54/, се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на ****** г. ищцата е сключила трудов договор с МБАЛ „Тримонциум” ООД, като договореното основно месечно трудово възнаграждение е в размер от 710 лв. / л. 54/.

От представения по делото болничен лист /л.11/ се установява, че за периода 31.05.2020 г. – 05.06.2020 г. ищцата е използвала отпуск поради временна неработоспособност.

По делото са приобщени молба от ищцата до ****** на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД /л.20/ и отговор от ответника /л.23-24/, които по своето същество представляват едностранни изявления на всяка от страните, поради което не следва да бъдат кредитирани в насока установяване на факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване.

  По делото е изготвено заключение по назначената съдебносчетоводна експертиза /л. 50- 53/, от което се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за месец май 2020 г. възлиза на 1553,51 лева. Вещото лице посочва и че предвид съобразяване на представения болничен лист, шестмесечният изпитателен срок би изтекъл на 11.06.2020 г. Съдът кредитира заключението по допуснатата съдебносчетоводна експертиза като счита същото за обективно, компетентно изготвено и обосновано. Единствено следва да се посочи, че при определяне размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата не следва да се включват допълнителните възнаграждения за нощен труд и труд в празничните дни, доколкото не са с постоянен характер, нито се определят като възнаграждение над основната заплата, дължими според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда /в този смисъл Решение № 181 от 22.07.2015 г. по гр. д. № 4554 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Същото се отнася и до възнаграждението по клинични пътеки, в който смисъл е Решение № 174 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1250/2010 г. на Върховен касационен съд. От изложеното следва, че при определяне размера на дължимото брутно трудово възнаграждение, следва да се вземат предвид единствено възнагражденията с постоянен характер. В настоящия случай това са основата заплата в размер на 640 лева, възнаграждението за трудов стаж и професионален опит в размер на 232, 32 лева и допълнителното възнаграждение за ******** в размер на 20 лева, или всичко общо в размер на 892,32 лева. Посоченото не обуславя необоснованост на заключението по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, доколкото касае единствено правен въпрос. Вещото лице е посочило всички компоненти на формиране на възнаграждението на ищцата, които се кредитират от съдебния състав и въз основа на които същият направи правния извод за размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата.

По делото са разпитани двама св. – Н. К. / л. 62/ и И.И. /л. 62- гръб/.

Свидетелят К. посочва, че работи в отдел „******” при ответното дружество. Ищцата посетила свидетелката, за да бъде вписана в трудовата книжка датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Свидетелката не си спомня на коя дата е била посетена от ищцата, но заявява, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не й е била връчена преди дата 02.06.2020г. В Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била вписана дата 02.06.2020 г., поради което и свидетелката вписала посочената дата в трудовата книжка. Именно и на тази дата заповедта била изпратена на ищцата по ******. Когато ищцата посетила свидетелката в отдел „******”, последната направила копие от заповедта за прекратяване на трудовия договор и я връчила.

Свидетелят И.И. – ***, си спомня, че в началото на годината неговата ***** работила при ответното дружество. На 30.05.2020 г. същата била на работа, първа смяна. След това заминала за гр. **** до 05.06.2020 г. и ползвала отпуск поради временна неработоспособност. На 06.06.2020 г. свидетелят откарал ищцата на работа. Впоследствие се прибрал в техния дом и останал изненадан, че неговата майка се е прибрала. Тя му споделила, че когато отишла на работа, я освободили, без да й връчат документ. Получила заповедта за прекратяване в края на месеца. Свидетелят посочва, че до 11.06.2020 г. ****** не е посещавал адреса, където живеят той и ******, и не са оставяни съобщения за получаване на пратки. След тази дата свидетелят отсъствал от адреса.

         Съдът кредитира изложеното от свидетелите, като счита, че поднесената от тях информация е обективна, логически последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225 КТ. Основният спорен аспект в настоящия случай касае законността на уволнението, а същата се обуславя от приложението на нормата на чл. 71 КТ и в частност: уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, по време на действието на който е прекратено трудовото правоотношение.

Между страните не е спорно, а и от представеният трудов договор, се установи възникването на трудово правоотношение с уговорен шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Трудовият договор е сключен на ******** г., поради което изпитателният срок би изтекъл на 02.06.2020 г., в случай, че ищцата не е използвала отпуск, доколкото нормата на чл. 70 ал.4 КТ посочва, че в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Доколкото ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, изпитателният срок изтича на 11.06.2020 г.

За да е извършено законно уволнението по чл. 71 КТ, следва трудовото правоотношение да е било прекратено в срок до 11.06.2020 г., като в противен случай, на основание чл. 71 ал.2 КТ договорът се смята за окончателно сключен. Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на трудовия договор с предизвестие / чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие / чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – от момента на получаване на писменото изявление за това от работника. Независимо обаче от начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да достигне до работника. Изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите. Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка; за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощенският оператор да удостовери доставянето на писмото на адреса / или поне датата, на която адресът е посетен с цел да се връчат книжата /.

В конкретния случай, при възложена тежест за доказване на работодателя, последният не установи да е доставил пратката, съдържаща в себе си Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, в срок до 11.06.2020г. В тази връзка, по делото са налице две обективни дати, чрез които може да се проследи историята на подадената пратка. Това са 02.06.2020 г. – дата на предаване на пратката от работодателя на спедитора /л.38/ и 18.06.2020 г. – дата на връщане на пратката от спедитора /л.39/. В товарителницата, с която пратката се връща на изпращача, не фигурира каквато и да било информация относно датата, на която е посетен адресът на ищцата и дали това се е случило до 11.06.2020 г. /датата, след която отпада клаузата за изпитване/. Предвид това, то напълно възможно е адресът на ищцата да е бил посетен от ******а за пръв път на дата следваща 11.06.2020 г. Впечатление прави, че и в самия отговор на исковата молба, ответната страна не посочва дата, на която е посетен адресът, тъй като такава не може да бъде изведена от товарителниците, съставени от спедитора „Европът“. Следва да се посочи и че след като работодателят не установява пълно и главно факта на доставяне на заповедта, то недопустимо би било да се предполага и спекулира на коя дата би могло да бъде сторено това от пощенския оператор ( в каквато връзка са изложени твърдения в писмената защита, депозирана от ответната страна). Още повече, че видно от представените товарителници, не може да бъде направен и несъмнен извод за съдържанието на пратката, а именно- дали същата касае процесната Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ( в графата за описание на пратката е посочено единствено- „документ“).

Съдът не кредитира и изявлението на ответната страна в отговора на исковата молба, че преди дата 02.06.2020г. е правен опит да се връчи процесната заповед на ищцата, но тя е отказала. В подкрепа на това твърдение ответната страна не ангажира каквито и да било информационни източници. Дори напротив – св. К. е категорична, че заповедта не е връчвана преди дата 02.06.2020г. Още повече, че ако действително заповедта е била издадена на 27.05.2020г., то е липсвало каквато и да било пречка да бъде сторен опит да се връчи на ищцата ( тя е била на работа до 30.05.2020г., като съобразно издаденият болничен лист е в отпуск поради временна неработоспособност считано от 31.05.2020г.). 

В заключение, настоящият съдебен състав счита, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е връчена на ищцата в срока до 11.06.2020 г., поради което на основание чл. 71 ал.2 КТ, трудовият договор се счита за окончателно сключен и не може да бъде прекратен поради изтичане на срока за изпитване. Посоченото обуславя незаконност на извършеното уволнение, отмяна на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „********”. Тоест, предявените искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ се явяват основателни.

По предявения иск по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ, съдът счита, че на ищцата се дължи обезщетение за оставане без работа в размер на брутно трудово възнаграждение. При определяне размера на същото, както бе посочено, следва да се включат единствено възнагражденията с постоянен характер, а именно- 892,32 лева. Така, за периода 30.06.2020 г. – 30.07.2020 г. се дължи брутно трудово възнаграждение в пълен размер от 892,32 лева. За периода 31.07.2020 г. – 06.10.2020 г. /датата на приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция/, се дължи сумата в размер на 397,79 лева, доколкото обезщетението следва да се намали с получаваното възнаграждение от 710 лева при новия работодател. От изложеното следва, че общо дължимото обезщетение за оставане без работа за периода 30.06.2020 г. – 06.10.2020 г. е в размер от 1290, 11 лева. Искът следва да бъде отхвърлен за периода от 07.10.2020г. до 30.12.2020г., доколкото би било недопустимо настоящият съдебен състав да присъди обезщетение за бъдещ период / в тази връзка- Решение № 148/14.06.2013 година, Трето гражданско отделение на ВКС, по гр. дело № 125/2013 г.; Определение  № 653/ 27.11.2009 год., IІІ- то гражданско отделение на ВКС,ч.гр.дело №638 по описа  за 2009 г. /. Следва да се посочи и че в случая чл. 124, ал. 2 ГПК е неприложим, доколкото изискуемостта на вземането не е предпоставена единствено от настъпването на определен срок / падеж/. Предвид това, предявеният иск се явява основателен до размера от 1290, 11 лв., като следва да бъде отхвърлен за разликата от тази сума до пълния претендиран размер от 9600 лева.

Съдът счита и че предявеният иск по чл. 213 ал. 2 КТ се явява основателен. Преди да се пристъпи към обсъждане правните аспекти по същество на иска, то съдът счита за нужно да посочи, че с доклада по делото, искът е дефиниран като такъв с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КТ. Явно е, че в случая не се касае за „първоначално” недопускане на работа, а за такова, което е осъществено в хода на вече възникнало трудово правоотношение. Несъответствието в правната квалификация между доклада и решението обаче, не рефлектира негативно върху процесуалните права на страните, доколкото е извършено коректно разпределение на доказателствената тежест. Съобразно разпоредбата на чл. 335, ал.2 т.3 КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено на 30.06.2020г. /най- ранната дата, за която са налице данни да е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение/. В открито съдебно заседание, проведено на 06.10.2020г. / л. 61 гръб/, ответникът призна фактът, че за периода от 02.06.2020 г. до прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата не е била допускана до работа. Поради изложеното, според съда, недопускането до работа се явява незаконно и на ищцата се дължи обезщетение за процесния период в размер на брутното трудово възнаграждение за посочената длъжност ( досежно методиката на изчисление на дължимото обезщетение-  Решение № 310 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1051/2010 г., IV г. о. на ВКС). Както бе посочено, брутното трудово възнаграждение възлиза на 892,32 лева, като съобразно претендирания период, на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че обезщетение се дължи в размер на 851,76 лева ( при формиране размера на посочената сума се взема предвид, че ищцата не е допускана до работното си място за период, по- малък от един месец). До този размер предявеният иск се явява основателен, като същият следва да бъде отхвърлен над посочената сума до пълния претендиран размер от 1600 лева.

По предварителното изпълнение на решението:

Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания с характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния процес. Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписа, че съдът допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя / Определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно гореизложеното, то следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищцата са присъдени обезщетения по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 213, ал. 2 КТ.

По разноските:

При този изход на спора, в полза и на двете страни се поражда право на разноски.

На основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Доказателства за такива са представени в размер на 500 лева, респ. на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 333, 34 лева съразмерно на уважената част от предявените искове.

На основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Доказателства за такива са представени в размер на 700 лева, респ. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 233,31 лева.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 261,60 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, от които по 80 лева за неоценяемите искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т. 2 КТ, сумата от 51, 60 лева за оценяемия иск по чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 ал.1 КТ и сумата от 50 лева за оценяемия иск по чл. 213 ал. 2 КТ. В тежест на ответника следва да бъде възложена и сумата от 100 лева – разноски по допусната ССчЕ.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М.Т.Ч., ЕГН: **********, извършено със Заповед № ****** г. на ****** на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните в срока за изпитване в полза на работодателя на основание чл. 71 КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М.Т.Ч., ЕГН: **********, на заеманата преди уволнението длъжност – „********” в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********.

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Ч., ЕГН: **********, сумата в размер на 1290, 11 лева /хиляда двеста и деветдесет лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода 30.06.2020 г. - 06.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, за периода 07.10.2020 г. - 30.12.2020г. и за разликата над сумата от 1290,11 лева до пълния претендиран размер от 9600 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 213, ал. 2 КТ УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Ч., ЕГН: **********, сумата в размер на 851,76 лева /осемстотин петдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода 02.06.2020 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над сумата от 851,76 лева до пълния претендиран размер от 1600 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 261,60 лева /двеста шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавни такси върху уважените искове, и сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща разноски за допуснатата ССчЕ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Ч., ЕГН: **********, сума в размер на 333, 34 лв. /триста тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща сторени разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Т.Ч., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, сума в размер на 233, 31 лв. /двеста тридесет и три лева и тридесет и една стотинки/, представляваща сторени разноски в настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца М.Т.Ч., ЕГН ********** са присъдени обезщетения по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 213, ал. 2 КТ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Частта на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев

 

Вярно с оригинала!

КЯ