ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 781
гр. Перник , 25.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500627 по описа за 2020 година
Производството е по реда на 538, ал.2, вр. с чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от А. О., като настойник на ***, против определение №
260052/24.09.2020 г. по ч. гр. д. № 657/2020 г. на Районен съд - Радомир, с което е оставена
без уважение молбата й с пр. осн. чл. 165, ал. 4 СК, вр. чл. 130, ал. 3 СК. По съображения за
допуснати нарушения на материалния и проц. закон, тъй като не са взети предвид
доказателствата, доказващи нуждата на запретения от лечение в чужбина, се иска отмяна на
обжалваното определение от въззивната инстанция с уважаване на молбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 538, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване
акт, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Ч.гр. д. № 657/2020 г. на Районен съд – Радомир е образувано по молба от А. О., като
настойник на *** с искане да й бъде дадено разрешение да изтегли сумата 10 000 лв. от
разкритата банкова сметка на името на поставения по запрещение – за покриване на
ежедневни разходи за лекарства, храна, дрехи и други необходими потребности, както и за
лечение в Турция, Австрия и в Испания. За да постанови обжалвания отказ, районният съд е
приел, че не са представени доказателства към заявеното искане - че предстои лечение на
поднастойния в чужбина, в коя държава и клиника ще бъде лекуван, какви средства точно са
1
необходими за престоя и лечението в съответната клиника, поради което не може да се
направи извод, че исканото теглене на парични суми, вложени в банка е основателно.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното определение
относно неоснователността на молбата, които са основани на установените по делото факти,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. Независимо от това и във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Разпоредбата на чл. 165, ал.4 от СК препраща към чл. 130, ал.3 и ал.4 от СК относно
разпореждането с имущество на лица под настойничество. Общият принцип в чл. 130 от СК
е за забрана за разпореждане с имущество и права на малолетните лица и приравнените на
тях напълно запретените, освен по изключение, посочено в ал.3 - ако това не противоречи на
интересите на лицето. Съгласно чл. 163, ал.1 СК поставеният под настойничество живее при
своя настойник, който на основание чл. 164, ал.3 СК е длъжен да се грижи за него. За да бъде
изпълнена функцията на настоящото охранително производство и действително
гарантирани правата на запретения, съдът следва да разреши тегленето при условие, че
неговият настойник не разполага с достатъчно средства, за да осигури издръжката на
първия, а доказателства в тази насока няма представени - относно невъзможността на
настойника да се грижи за поднастойния му - за покриване на ежедневни разходи за
лекарства, храна, дрехи и други необходими потребности. Компонент от възможността за
полагане на грижи е и финансовото обезпечаване нуждите на запретеното лице, за което с
оглед поставената в приложеното по делото ЕР диагноза – други уточнени увреждания на
***, се установява, че получава осигурително плащане - пенсия и социални помощи.
Относно покриване на разходи за лечение в Турция, Австрия и в Испания, въззивния
съд намира, че събраните в този смисъл документи не са достатъчни за категоричния извод
относно твърдяната в молбата необходимост от лечение на поднастойния. Установява се, че
поднастойният има***, но представената документация /в по-голямата и съществена част
непреведена/ представлява множеството медицински заключения за проведени прегледи и
констатации за извършени медицински разходи за минал период, които не могат да дадат
ясна представа за това дали и каква част от процесната сума от 10 000 лв. е необходима за
лечението на поднастойния. По никакъв начин не се доказва връзката им с процесното
искане - относно реалната нужда от прилагането на допълнително лечение, извън вече
прилаганото лечение и организиране на конкретно лечение, конкретен доставчик на здравно
обслужване (болница, лечебно заведение), предлагащ нужното лечение, конкретните
разходи и цената на съответното лечение /болнични грижи, медицинско лечение,
настаняване и хранене в болницата/, дали има право на това лечение и е достъпно в
РБългария и т.н., за да се даде от съда разрешение за тегленето на сумата 10 000 лв. Ето
защо, въззивният съд намира, че молбата не следва да бъде уважена.
По изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на
първоинстанционния съд с тези на въззивния, обжалваното определение следва да се
2
потвърди. Частната жалба е неоснователна. Отказът не прегражда възможността да бъде
подадена отново такава молба, в случай, че молителят се снабди и представи доказателства,
удостоверяващи защитата на интересите на поднастойния.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260052/24.09.2020 г. по ч. гр. д. № 657/2020 г. по
описа на Районен съд - Радомир.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4,
вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3