РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 11.04.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 12
състав, в публичното заседание на единадесети март две хиляди двадесет и втора година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа гр. д. №928 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от П.Н.С. срещу И. ***
Б.,
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от
-880 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, вследствие на теч през октомври 2019 г. от тръби, намиращи
се в собствения на ответника апартамент гр. ***,
изразяващи се в стойността на материалите и труд за ремонта, необходими за
отстраняване на щетите по апартамент, находящ се в
гр. Варна, ж.к. „**** / в антре,
баня-тоалет и кухня/, както и похабени движими вещи /вграден гардероб,
кухненски шкафове и съхранявано във вградения гардероб спално бельо/, от които
за входното антре – сумата от 28,67 лева за материали и сумата от 115,18 лева
за труд, баня-тоалет - сумата от 23,87 лева за материали и сумата от 110,87
лева за труд, кухня – сумата от 65,92 лева за материали и сумата от 246,24 лева
за труд, сумата от 59,08 лева – непредвидени разходи при извършването на СМР, сумата
от 81,68 лева – за почистване на отпадъците след ремонта, сумата от 72 лева –
вграден гардероб, сумата от 61,56 лева – кухненски шкаф, сумата от 17,80 лева –
спално бельо / общо на стойност 882,87 лв., от която се претендира исковата
сума от 880,00 лв./, както и за сумата
от 3200 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи в неотдаване под наем на
апартамента находящ се в гр. ***
за периода от м. 10.2019 г. до м. 01.2021 г., равняващо се на шестнадесет
месечни наема в размер на по 200 лева, ведно
със законна лихва върху всяка от претендираните суми
за главница от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45 от ЗЗД.
Твърди се, че
ищецът е собственик на апартамент в гр. ***.
Посочва се, че в намиращия се над него апартамент на ответника, периодично има
течове. Поддържа се, че през месец октомври на 2019 г. влизайки в апартамента
си, ищецът е установил, че вследствие на теч от апартамента на ответника са
повредени входното антре, баня-тоалет, кухня вграден гардероб, кухненски шкаф,
спално бельо, находящи се в собствения му апартамент
Счита, че вредите са от неотстранен своевременно теч от апартамент 25. Твърди
се, че във връзка със случая, ищецът е инициирал производство по обезпечение на
доказателствата с ч.гр.д. № 3100/2020 г. на РС Варна, експертизата от което е
установила, че стойността на похабеното имущество е в размер на 150 лева, а на
СМР – 730 лева. Поддържа се, че вследствие на уврежданията през периода м.
10.2019 г. до м. 01.2021 г. апартаментът на ищеца е бил неизползваем, поради
което последният не е могъл да го отдава под наем и да реализира доходи. Направено
е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на
съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е
застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието
на извършено от ответника противоправно деяние, както
и че вредите установени в апартамента на ищеца се намират в причинна връзка с
това деяние. Сочи се, че през месец октомври на 2019 г. апартаментът му е
обитаван от негови близки, които през лятото на 2019 г. са му се оплакали, че
от по-горния апартамент или от покрива на сградата има теч, от които са
причинени увреждания в апартамента на ответника и същите са ремонтирани от
самия него. Твърди се, че в разговор с други собственици в сградата разбрал, че
е имало теч в апартамента, намиращ се над този на ответника и същият бил
отстранен след разговор със собственика на този апартамент. Изложено е, че през
месец октомври на 2019 г. специално наето дружество е извършило оглед на
апартаментите, находящи се на втори, трети и четвърти
етаж, но не е извършен оглед на по-горните етажи и покрива на сградата,
включително апартамента на пети етаж, които се намира над апартамента на
ответника. Оспорва се и претенцията за пропуснати ползи. Направено е искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно - деловодни
разноски.
Варненският районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
Предявени от ищеца са искове, с правно
основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. За да квалифицира исковете съдът е взел предвид изложените в исковата молба
фактически твърдения за настъпване на вредите в резултат на несвовременно
отстраняване на теч в апартамента на ответника, т.е. твърдения за наличие на
бездействие от страна на ответната страна, довело до настъпването на вреди за
ищеца. Доколкото в случая се касае за вреди от теч от тръби следва да се
посочи, че исковете не са квалифицирани по чл. 50 ЗЗД , тъй като с Постановление
№ 4/1975 г. на Пленума на ВС е изяснено, че когато при ползването на дадена вещ
не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, и са произлезли
вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. За квалификацията на исковете по
чл.45 ЗЗД следва да са наведени твърдения, че увреждането е в резултат на
виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети
правила при ползването на вещта, които нарушения могат да се дължат на противоправни действия или бездействия от страна на
ответника. При това разграничение на двете хипотези и изложените от ищеца
твърдения, съдът намира, че е сезиран с иск по чл.45 ЗЗД.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си. В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване, че – 1.) ответникът е извършил противоправно
деяние, тоест извършено от ответника, противоречащо на конкретна законова
разпоредба действие или бездействие довело до теч в собствения му апартамент;
2.) със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта
на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с процесния апартамент по повод отдаването му под наем; 3.)
вида и обема на описани в исковата молба щети и пропуснати ползи претърпени от
неотдаването под наем на апартамента, 4.) наличието на причинно-следствена
връзка между противоправното деяние на ответника,
както с причинените в апартамента щети, така и с твърдяните
пропуснати ползи; и 5.) размера на исковите си претенции.
Ответникът
следва да установи направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
От фактическа
страна съдът намира следното:
По
делото не се спори между страните, че ищецът е собственик на апартамент находящ се в гр. ***, а ответникът – на находящ
се в гр. **** и че ап.**** се намира над
ап.***.
Ищецът
е инициирал производство по чл.207 ГПК за обезпечаване на доказателства /ч.гр.д. №3100/2020 г. по описа на ВРС, 41
състав/, в хода на което е направен оглед на двата имота на 09.06.2020 г., от
който се установява, че вследствие на авария в разпределителната ВиК система на апартамент ***
са настъпили следните увреждания в апартамент 22 – 1. във входното
антре-коридор – частично опадала мазилка по тавана до степен на оголване и
корозиране на носещата армировка на подовия панел, частично компрометиране на латексовото покритие на тавана, мухъл във вградения
гардероб с похабяване на част от съхраняваното там имущество и авариране на
контакт; 2. В банята-тоалетна: частично опадала мазилка шпакловка по стените и тавана, частично компрометиране
на латексовото покритие на тавана и стените; 3. В
кухнята- частично паднала шпакловка по тавана, частично компрометиране на латексовото покритие на тавана, мухъл и компрометиране на
тапетите, деформация на кухненски шкафове, отлепяне на единични плочки от
фаянсовата облицовка. При оглед на ап.*** е констатирано,
че в имота е извършен ремонт на ВиК разпределителната
мрежа, вкл. смяна на вертикалния щранг за студена
вода с полипропиленови тръби, като вещото лице е
забелязало следните недостатъци на извършения ремонт – вертикалния водопроводен
щранг за студена вода от поцинковани тръби е само
частично подменен с полипропиленови, като в
подменената част е поставена тръба с недостатъчна дебелина, поради което се
образува конденз; поставените полипропиленови
тръби не са топлоизолирани; излазът за захранване с
чиста вода на пералната машина е оставен скрит в декоративния пиластър, с не е изведен извън него, което налага връзката стс захранващия шланг също да остане скрита, което от своя
страна крие опасност от евентуален теч; заустването
на отводнителния шланг на пералната машина в разпределителната канална мрежа е
изпълнено също скрито в декоративния пиластър и тъй
като отводняването на пералната машина е чрез центрофуга, може да се предизвика
компрометиране на връзката и да дефектира самия отводнителен
шланг, което обаче ще остане скрито за живущите, но ще предизвика наводняване
на по-долу разположените апартаменти; старият подов сифон не е подменен, а над
него само е монтирана нова декоративна решетка; отводнителния сифон на
кухненската мивка е отводнен с PVC тръба, но не са
използвани фабрични части, а тръбата е нагрявана, като за уплътняване на
връзките са използвани подръчни материали. При огледа в ап.*** вещото лице е констатирало, че към момента на
извършването му не се забелязва теч, наводнените от предходното наводняване
участъци са изсъхнали. С оглед анализирания
термографски доклад и получената по време на
огледа информация, че течът е овладян за 15 мин. Вещото лице е стигнало до извод, че основна причина за
теча през 2019 г. е най-вероятно компрометиране на връзката на захранващия
шланг на пералната машина с разпределителната водопроводна мрежа на ап.****, като описаните в термографския
доклад подов сифон и сифон на кухненската мивка в много малка степен са
допринесли за вредите в ап.**** Вещото лице
сочи, че предизвиканите в ап.*** щети имат
връзка с теча от 2019 г., но съдейки от опадалата мазилка, е имало течове и
преди този от 2019 г. Изчислено е че щетите по обзавеждането и движимите вещи
са в размер на 150 лв. / /остатъчна стойност/- похабени вграден гардероб,
кухненски шкафове на втори ред и спално бельо, а стойността на необходимите СМР
е изчислена по представена от експерта количествено-стойността сметка в размер на 730,00 лв. Вещото лице е
заключило също, че ап.***не е възможно да
бъде ползван по предназначение в състоянието, в което е бил към момента на
извършване на огледа. В откритото съдебно заседание вещото лице е разяснило, че
при огледа на ап.**** също са
забелязани следи от течове, но те са много по-малки в сравнение, с тези в ап.***, като вещото лице е изказало предположение, че
следите по таваните в ап.****са от конденза от целия цикъл, който не е подменен в целия блок,
а само в отделни апартаменти. Посочено е, че може да се посочи точно кога са се
появили петната по тавана и стените, тъй като са засъхнали, но този процес
зависи от сезона.
В
хода на настоящото производство е допусната СТЕ експертиза, която да отговори
на формулирани от ответника въпроси във връзка с възраженията му, че източник
на теча е подпокривното пространство. За изготвяне на
експертизата е извършен оглед на покрива, подпокривното
пространство и асансьорната шахта на вход ***на бл. *** в ***“ в гр. Варна на 25.02.2022 г., при който е
установено, че хидроизолациите на покрива и на асансьорната
му шахта не са в добро състояние и същите подлежат на ремонт, недоброто им
състояние е предпоставка за появата на течове при обилни валежи. Забелязани са
струйки течове по стените на асансьорната шахта, но
по пода на шахтата, както и подпокривното пространство
извън нея са сухи, което означава, че количествата проникнала вода не са големи
и попиват в стоманено-бетонната плоча, а малка част от тях през замонолитника на ПВЦ тръбите в асансьорната
шахта. При така установеното, вещото лице е посочило, че причините за вредите в
ап.22 през 2019 г. не следва да се търсят
в лошото състояние на покривната хидроизолация, което би могло да доведе
до увреждания на апартаментите на седмия етаж, а увреждания по апартаментите на
долните етажи са малко вероятни, почит невъзможни. В обясненията си о.с.з.
експертът пояснява, че основен ремонт на покривната хидроизолация не е правен в
последните 10 години. Вещото лице е, че стойността на средномесечния
наем за двустаен обзаведен апартамент в ***“
е 260 лв. за 2019 г., 220 лв.- 2020 г., 270 лв.-2021 г. и 240 лв.-2022 г.
По
искане на ответната страна е разпитан един свидетел –****-
живущ ***, от показанията на който се установява, че преди около 2 години /2019 г./
е имало теч от тавана в банята, за който се оказало, че е от горния етаж, но
след разговор със съседа, течът бил отстранен. Сочи, че в кухнята на тавана и в
коридора има влага, която води до надигане на мазилката, която датира от преди
около 6 години. Разказва, че доколкото знае в апартамента под неговия не живее
никой.
По
искане на ищеца е разпитан един свидетел – ***
/ бивш колега на ищеца/, от показанията на когото се установява, че през
септември 2019 г.огледал процесния имот, във връзка с
уговорка с ищеца за евентуалното му наемане, като впечатленията му били, че в
коридора и кухнята имало стари петна от вода, но била обсъждана наемна цена от
200 лв., от която да се приспадат разходи за ремонт от наемателя. Сочи, че бил
обсъждан срок от 4 години на договора за наем, но до сключване на такъв не се
стигнало, тъй като П. му се обадил, че се е получило ново наводнение.
Представен
е протокол от ОС на ЕС от 28.04.2021 г. за взето решение за свикване на ОС на
което да бъдат представени конкретни оферти за ремонт на покрива на сградата.
Представените
документи от „ДЗИ-Общо Застраховане“ по отношение на застрахователна полица и
заплатени обезщетения съдът намира за неотносими към
спора, тъй като се отнасят за период предшестващ процесния.
От правна
страна:
Непозволеното
увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща
от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост
на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който са: деяние /действие или бездействие/,
вредата, противоправността на деянието, вина и
причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на
противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а останалите елементи от фактическия състав,
както бе посочено по-горе следва да бъдат установени от ищеца.
На
първо място, съдът намира, че от изслушаната в хода на производството по
обезпечаване на доказателства СТЕ и изслушаната в настоящото производство
такава се установява, че ответникът е допуснал противоправно
бездействие, като не е положил необходимата грижа по поддръжка на ВиК разпределителната мрежа в собствения му ап. 25. Съдът
дава вяра и на двете експертни заключения, изготвени от в.л. О., доколкото
същите са компетентно дадени, обосновани и основаващи се на непосредствените
впечатления от вещото лице, придобити по време на огледи на двата имота,
покрива, подпокривното пространство и асансьорната шахта. От техническата експертиза по гр.д. №3100/2020
г. по описа на ВРС се установява, че в имота на ответника е бил извършен ремонт
на ВиК системата в банята, който обаче страда от ред
недостатъци, за отстраняването на които отговаря собственика на имота, който
има задължение да поддържа своето имущество и движими вещи в състояние, което
да не води до увреждане на имуществото или здравето на други лица. Констатирани
са недостатъци на извършения ремонт - поставена тръба с недостатъчна дебелина,
поради което се образува конденз, поставените полипропиленови тръби не са топлоизолирани;
излазът за захранване с чиста вода на пералната машина, връзката със
захранващия шланг заустването на отводнителния шланг
на пералната машина в разпределителната канална мрежа са изпълнени скрито в
декоративния пиластър, с не са изведени от него като
отводняването на пералната машина е чрез центрофуга и това може да се
предизвика компрометиране на връзката и да дефектира
самия отводнителен шланг, като теча вследствие от дефект на системата остава
скрит от живущите в апартамента, но нанася вреди в жилището на долния етаж.
Вещото лице е заключило, че вредите в имота на ищеца са нанесени от
компрометиране на връзката на захранващия шланг с пералнята с разпределителната
водопроводна мрежа на п.*** Това заключение
на вещото лице, води до извод, че ответникът не е положил необходимата грижа по
монтиране на пералната машина и осъществяването на връзката й с водопреносната мрежа по начин гарантиращ безаварийното й
функциониране, напротив- пералната машина е монтирана по технически начин предпоставящ образуването на течове, които засягат
състоянието на имота разположен под помещението, в което тя се намира.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, че течовете са образувани от
дефекти в покрива, подпокривното пространство и/или асансьорната шахта. Тези част от сградата са изключение от
вещото лице като възможни източници на теча, като е съобразено състоянието на
хидроизолацията на подпокривното пространство, за
която е посочено, че в последните две години е само козметично ремонтирана без
в последните 10 години да е правен основен ремонт / тоест състоянието е било
идентично към октомври 2019 г., когато са нанесени вредите в имота на ищеца/.
Вещото лице категорично е посочило, че при пропуските констатирани в подпокривната хидроизолация биха могли да се наблюдават
течове и увреждания от тях само на седмия –последен етаж от сградата, но не и
на по-ниските етажи. Решението на ОС на ЕС за ремонт на покрива кореспондира с
експертизата, в частта в която се сочи, че подпокривната
хидроизолация има нужда от ремонт, но не се установява причинно-следствена
връзка между влошеното състояние на покрива и подпокривната
хидроизолация от една страна и вредите в имота на ищеца, от друга страна.
Настоящият
съдебен състав не споделя възражението на ответника за източника на теча и в
частта, в която се поддръжа, че такъв представлява
имота на ет.***, т.е. разположения над апартамента на ответника,
доколкото вещото лице по време на огледа през 2020г. е констатирало наличието
на вреди и по тавана на ап*** които обаче са
в много по-малка степен от възприетите при огледа на ап.***. От огледите извършено от експерта би могло да се
направи извод, че цялата хидроизолационна система на
входа е компрометирана и се наблюдава конденз и влага
в общите части на входа, което се отразява и в наличието на влага в отделните
имоти, доколкото са събрани данни, че в ап.***
и ап*** са налице петна от вода и преди случая от 2019 г./
в този смисъл са показанията и на двамата свидетели, на които съдът дава вяра
като достоверни/. Щетите от компрометираната обща хидроизолация обаче са
различни по вид и степен от претърпените от ищеца от теча през октомври 2019
г., за който вещото лице е посочил като източник недоброто техническо свързване
на пералната машина на ап.***.
Вида
и стойността на търпените от ищеца материални вреди се установява от приетата в
производството по чл.207 ГПК експертиза, която е остойностила
разходите за ремонт / труд и материали/ за отстраняване на следите от вода,
както и остатъчната стойност на похабеното от водата имущество / гардероб,
шкафове, спално бельо/.
Вещото
лице е посочило, че констатираните вреди по мазилката, латексовото
покритие, аварирането на контакт в коридора и мухъла са в причинно-следствена
връзка. Така констатираните вреди са с разположение и вид произтичащ от
констатираните дефекти във ВиК разпределителната
система в банята на имота на ответника.
При
така изложеното съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на
претенцията за обезщетяване на щетите по апартамент, находящ
се в гр. Варна***. „*** / в антре,
баня-тоалет и кухня/, както и похабени движими вещи / вреди под формата на
претърпени загуби/ са доказани и така предявения иск подлежи на обжалване за
цялото искова сума от 880,00 лв. Като законна последица от уважаване на иска
следва да се присъди и законна лихва от 26.01.2021 г. – датата на исковата
молба до окончателното заплащане на главницата.
По отношение на
иска за обезщетение за пропуснати ползи
Ищецът
твърди, че е пропуснал ползи, изразяващи се в това, че е пропуснал да реализира
ползи от отдаване под наем на ап.22 за периода от октомври 2019-януари 2021 г.
Пропуснатите
ползи представляват неосъществено увеличаване на имуществото от нереализирана
печалба или друг доход. Установяването на пропуснатите ползи се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на увредения би се намирало
ако не беше настъпило вредоносното събитие. Тези вреди са бъдещи и за тяхното
настъпване трябва да съществува висока степен на сигурност.
За
доказване на претърпяването на пропуснати ползи, поради нереализиране на доходи
от наем ищецът е ангажирал гласните доказателства на един свидетел, от които се
установява, че между ищеца и свидетеля са водени разговори за възможността да
бъде сключен договор за наем, направен е оглед на имота, обсъждани са наемна
цена и срок на договора. Безспорно до сключване на договор за наем не се е
достигнало. При тези факти и така събраните гласни доказателства, съдът намира,
че не може да се изведе извод за висока степен на сигурност от настъпване на
вредите под формата на пропускане да се реализира доход от имота.
В
конкретния случай въпреки, че събраните гласни доказателства са последователни
и по отношение на извършеното от свидетеля посещение кореспондиращи с останалия
доказателствен материал / доколкото свидетелят
разказва за петна от течове, които са констатирани и от вещото лице/,
показанията на един единствен свидетел не са с доказателствена
тежест такава, че да обуслови доказаност на иска.
Свидетелят е посочил, че с ищеца са постигнали договореност за цената на имота
и срока на договора / съществени елементи от договора/, в който случай не е
логично страните да отлагат сключването на договора повече от 20 дни, след
какъвто период свидетеля сочи, че ищецът му се е обадил да му каже, че няма да
сключат договор. Изминаването на такъв продължителен срок от извършване на
огледа при твърдения за постигане на съгласие по основните елементи от договора
обуславят съмнение, че в действителност и двете страни са имали реално
намерение да сключат договор и съответно ищецът е с висока степен на сигурност
е щял да реализира доход от наем, като единствена причина това да не се
осъществи е настъпилия теч.
Настоящият
състав споделя становището, изложено в Решение № 105 от 9.09.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о., ГК, че увреденият собственик несъмнено би
пропуснал да получи сигурен наем, ако към момента на унищожаването й вещта е
била предмет на вече сключен от него договор за наем – за срока на действие на
същия. Само в такива случаи пропуснатата полза е сигурна, а не хипотетична, тъй
като ако отдадената под наем вещ не е била унищожена, съществуващото наемно
правоотношение не би било прекратено. Делинквентът не
дължи обезщетение за пропусната полза в случай, че собственикът на вещта не е
бил страна по вече съществуващо договорно (наемно, продажбено и пр.)
правоотношение към момента на унищожаването на вещта. В такива случаи
възможността за сключването на такъв бъдещ договор – ако не беше погинала
вещта, е изцяло хипотетична, а не сигурна. Макар, че за постановяване на
цитираното решение на ВКС е разгледан случай в който вещта е изцяло унищожена,
а не просто повредена, съдът намира, че възприетото условие за наличие на
сигурност в достатъчно голяма степен да се приеме, че за ищеца биха били налице
вреди от пропуснати ползи, а именно вече
да е бил сключен договор по сила на
който той да има право да получи определена цена за имота е приложим в
настоящия случай. В противен случай ще се обезщетяват вреди, за които е налице
само една несигурна възможност да настъпят в бъдеще. При изложеното, съдът намира иска за
заплащане на сумата от 3200 лв.- обезщетение за пропуснати ползи за недоказан,
поради което и същия подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената съотв. отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл.209 от ГПК разноските по събиране
на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението.
Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора.
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноски в производството по обезпечавне на доказателства / гр.д. 3100/2020 г. по описа
на ВРС, 41 състав/, като е доказал заплащане на 20,00 лв.- държавна такса, 300
лв.- депозит за СТЕ, 400 лв.- адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на
спора по двата предявени иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 155,29 лв.
Ответникът е
направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и е
представил доказателства за заплащане на сумата от 100,00 лв. Съобразно изхода
на спора следва да му бъдат присъдени 78,43
лв.- разноски в производството по обезпечаване на доказателства.
В хода на
настоящото производсто ищецът е доказал заплащане на
следните разноски: 178,00 лв.- държавна такса, 150 лв.- депозит и допълнителен
депозит за СТЕ. Не са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Зададените от ищеца въпроси, на които да отговори СТЕ касаят
размера на наема на имота, т.е. иска за обезщетение за пропуснати ползи, поради
което за експертизата не следва да се присъждат разноски. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от исковете
разноски за държавна такса, а именно 38,39
лв.
В хода на
настоящото производство ответникът е доказал заплащане на сумата от 400 лв.
/л.31 от делото/ - адвокатско възнаграждение, 150 лв.- депозит и допълнителен
депозит за СТЕ. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на 431,37
лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.
*** Б.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на П.Н.С., ЕГН: **********, адрес: ***,
на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 880,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, вследствие на теч през октомври 2019 г. от
тръби, намиращи се в собствения на ответника апартамент гр. ***, изразяващи се в стойността на материалите и труд
за ремонта, необходими за отстраняване на щетите по апартамент, находящ се в *** / в антре,
баня-тоалет и кухня/, както и похабени движими вещи /вграден гардероб,
кухненски шкафове и съхранявано във вградения гардероб спално бельо/, от които
за входното антре – сумата от 28,67 лева за материали и сумата от 115,18 лева
за труд, баня-тоалет - сумата от 23,87 лева за материали и сумата от 110,87
лева за труд, кухня – сумата от 65,92 лева за материали и сумата от 246,24 лева
за труд, сумата от 59,08 лева – непредвидени разходи при извършването на СМР,
сумата от 81,68 лева – за почистване на отпадъците след ремонта, сумата от 72
лева – вграден гардероб, сумата от 61,56 лева – кухненски шкаф, сумата от 17,80
лева – спално бельо / общо на стойност 882,87 лв., от която се претендира
исковата сума от 880,00 лв./, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Н.С., ЕГН: **********, адрес: *** срещу И. *** Б., ЕГН: **********, адрес: *** иск ответника да заплати на
ищеца, на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 3200,00
лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи в
неотдаване под наем на апартамента находящ се в гр. *** за периода от м. 10.2019 г. до м. 01.2021 г.,
равняващо се на шестнадесет месечни наема в размер на по 200 лева, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, И. *** Б., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на П.Н.С., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 155,29 лв.- съдебни разноски в производството по
чл.207 ГПК по гр.д. №3100/2020 г. по описа на ВРС, 41 състав и сумата от 38,39 лв. – съдебни разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, П.Н.С., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати на И. *** Б., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 78,43 лв. -
съдебни разноски в производството по чл.207 ГПК по гр.д. №3100/2020 г. по описа
на ВРС, 41 състав и сумата от 431,37 лв.
- съдебни разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: