Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V- 108 Година 2020,01.07 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На петнадесети юни две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Даниела МИХОВА
Галя БЕЛЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 855 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано е по повод въззивна жалба вх.№336/05.02.2020г., подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР с адрес: гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Янка Табакова с адрес на призоваване: гр.Елхово, ул.,Морава“№31, срещу Решение №9/31.01.2020г., постановено по гр.д.№687/2019г. по описа на Районен съд-Средец.
С
посоченото решение, Районен съд-Средец е осъдил ГД„Гранична полиция” -
МВР, представлявана от Директора Главен
комисар Светлан Кичиков, да заплати на В.П.П., с ЕГН **********, съдебен адрес гр.Средец,
ул."Лиляна Димитрова" №
1, сумата от 337.92 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 54,05 часа за периода
01.09.2016г.- 30.09.2019г., които часове са разликата между отчетения и
заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350, 00 лева, представляваща направените от ищеца разноски
по делото.
Със същото решение, ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Средец държавна такса в размер на 50 лева и сумата от 150, 00 лева-възнаграждение за вещо лице.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се
иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
На
първо място посочва, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на
ненормиран 8-часов работен ден, като при изчисляването на работното време,
отработено от ищеца, респ. компенсирането на положения извънреден труд, следва
да се приложи съответната уредба в
специалния ЗМВР. Посочва, че през процесния период редът е регламентиран с Наредба №8121з-776/29.07.2016г. /ДВ
бр.60/02.08.02016г.,изм. и доп. ДВ бр.99 от 13.12.2016г. / и Наредба
№8121з-908 от 02.08.2016г. /ДВ бр.67 от
14.0.2016г./, издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР., съгласно които, при
сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове
нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.
Оспорват
се изводите на първоинстанционния съд за
субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил ищецът.
Заявява,
че разпоредбата на ЗМВР уреждаща формирането на основното възнаграждение на
служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, вкл. полагането на
нощен труд и затова им гарантира едно по-високо основно възнаграждение в сравнение с други категории
служители. Посочва, че ЗМВР винаги
изчерпателно е уреждал регламентираната
материя и липсват каквито и да било празнини, които да налага прилагането
на НСОРЗ. Счита, че за да е приложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ следва да
са налице четири предпоставки, а именно: а/подневно отчитане на работно време;
б/работа на смени; в/продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното и г/трудово възнаграждение, заработени по трудови
норми. В случая липсвали тези по т.“в“ и т.“г“.
На
последно място посочва, че дори да се приеме, че разпоредбите на НСОРЗ са
приложими, исковете са неоснователни, защото преизчисляването н коефициент
1,143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на
часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд. С други думи, след
преизчисляване положените часове нощен труд с коефициента, предвиден в Нарeдбата на служителите ще се дължи възнаграждение в
увеличен размер, а не за възнаграждение за извънреден труд, който то не е
положен. Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Направено
е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор.
Страните
не се явяват и не се представляват в с.з.
Въззивната жалба е постъпила в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и
следователно същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта
на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
В исковата
молба ищецът П., чрез адв.Желева, е предявил срещу ГД „Гранична полиция“
МВР, искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 273 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 42 часа извънреден труд, положен от ищеца през
периода 01.09.2016 г. - 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски
по делото.
Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
като командир на отделение в Мобилен граничен полицейски взвод /МГПВ/ в
ГПУ-Средец към РДПГ-Елхово, което е на
структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ при МВР. Твърди, че през
процесния период е положил общо 300 часа нощен труд, който след
преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 342 часа дневен труд,
съответно води до наличие на извънреден труд в размер на 42 часа, за които му
се следва възнаграждение в размер на 273 лв., но същото до момента не му е платено.
В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се
претендират 337,92 лева възнаграждение
за извънреден труд за 54,05 часа.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.
Страните ангажират доказателства в
подкрепа на становищата си.
По делото
няма спор, че за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал
труд на посочената в исковата молба длъжност. Не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че
предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Спорен
въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд,
респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и
следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
процесния период ищецът е положил труд на 47 нощни смени от по 12 часа и са
отчетени 378 отработени часове нощен труд. Положеният нощен труд не е бил
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно
заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент 1,143, се равняват на
432,05 часа. Разликата между двете величини (432,04-378) е 54,05 часа-положен
извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 337,92
лв. Оплакването на въззивника в
жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се
прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба.
Според нормата на
чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Текстът на чл.3,
ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г /действала през процесния период/
сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143
(чл.31, ал.2 от Наредбата). Такава изрична разпоредба за преобразуване на
часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, (каквато изрична забрана би
поставила в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а
също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.с. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе
коментирано по-горе, 378 часа нощен труд,
положен от ищеца през исковия период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат
на 432,05 часа и разликата между
двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени –54,05 часа.
По
гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание / след направеното и прието изменение/. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид
липсата на специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за
тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от
нея.
Предвид
изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е
изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти
в обжалваната част е направил съответните правни изводи.
С оглед изхода на разноски се дължат на
въззиваемата страна, но такива не са поискани, поради което съдът не дължи
произнасяне.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №9/31.01.2020г.,
постановено по гр.д.№687/2019г. по описа на Районен съд-Средец.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/о.м./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ:
Съдия Даниела Михова подписва решението с особено мнение, тъй
като намира, че в процесния случай не е
налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ за периода от
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
Съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.,
изм. - ДВ, бр.58 от 2018 г.) от НРВПО, при сумирано изчисляване на работното
време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното
време за периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни
по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.1 вр.ал.3 от НРВПО).
Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни
за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
от НРВПО, отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по
реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове
в дневни. По силата на §3 от ПМС № 131 от 05.07.2018 г. за изменение и
допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр.
58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл.9г думите „без превръщане на
нощните часове в дневни“ се заличават. От това законодателно изменение е видно,
че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени
след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно нормативната уредба, касаеща наличието
на положен извънреден труд за исковия период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.,
съдът намира следното:
1) за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. липсва изрично
законово правило, което да урежда въпроса дали е положен извънреден труд при
надвишаване на нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното
време в резултат от превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ;
2) за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл.9г от
НРВПО (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.);
3) за периода от 17.07.2018 г. до 31.12.2018 г. извънредният труд се
отчита с превръщане на нощните часове в дневни – по аргумент от новата редакция
на чл. 9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.).
По отношение на периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. и при
липсата на изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е
налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК
принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според
точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви –
според общия им разум, като при липса на закон съдът основава решението си на
основните начала на правото, обичая и морала. През целия процесен период е
действало правилото на чл.18, ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от
1.07.2007 г.) от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. Съгласно чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия стаж се извършва, като
изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Въз
основа на тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и приетото от законодателя с
новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът
основава решението си и на прогласения в чл.16 от КРБ и чл.1, ал.3 от КТ
принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя
като икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение. Ето
защо съдът намира, че за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. нощните
часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действало правилото на
чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд
се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. Следва обаче да се има
предвид, че при сумирано изчисляване на работното време отработените часове
(фактически отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на
отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност
на работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се
извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава
става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Ето защо съдът
намира, че правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО следва да
намери приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018 г. – 31.03.2018
г. и 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от
01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018
г., когато вече действа новата редакция на чл.9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г.).
Въз основа на изложеното съдът приема, че при решаването на въпроса за
наличието на положен извънреден труд нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не следва да се вземат предвид
за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.
Съдия: