№ 19099
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110158226 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 7 172,91 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“,
обективирана в застрахователна полица № 440123213052040, по щета № 44012132330644 от
07.11.2023 г. за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 04.11.2023 г., около
15:40 часа, при влизане в гр. Кресна, на главен път в посока Р. Гърция, причинени виновно и
противоправно от водача на т.а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН, чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (02.10.2024 г.) до изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 04.11.2023 г., около 15:40 часа, при влизане в гр. Кресна, на
главен път в посока Р. Гърция, е настъпило ПТП по вина на водача на т. а. „Опел Виваро“, с
рег. № СА0026КН, който управлявайки автомобила си, ударил в задна лява част движещия се
пред л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК, вследствие на което на последния са причинени
имуществени вреди. Сочи, че за процесното ПТП бил съставен Констативен протокол от
04.11.2023 г., в който било установено, че вината за настъпване на същото била на водача на
л.а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН, чиято задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП била сключена с ответното дружество.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК, е имал сключена
имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица №
440123213052040, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна
връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил, за което била
образувана щета № 44012132330644 от 07.11.2023 г., при която били констатирани
увреждания на обща стойност от 6 587,13 лева. Сочи, че ремонтът на увреденото МПС бил
1
възложен на доверен сервиз („АВТО-ЕКСПРЕС 90“ ООД), който издал фактура №
15102/14.02.2024 г. на стойност 5 885,13 лв. и фактура № 1299/17.06.2024 г. на стойност 702
лв., които ищецът, в качеството на застраховател по имуществена застраховка, изплатил на
доверения сервиз (на 15.02.2024 г. и на 07.08.2024 г.). Сочи се, че предвид невъзможността
на увреденото МПС да се придвижи на собствен ход след процесното ПТП, е използвана
услуга „Пътна помощ“, възлизаща на стойност 570.72 лв., за което от УС на СБА била
издадена фактура № **********/13.12.2023 г. Твърди, че по повод заведената щета е
извършил и ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Ето защо счита, че в негова полза е
възникнало регресно вземане в общ размер на 7 172,91 лв. спрямо ответника като
застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е
изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала
неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка
между процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Излага съображения за
изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, като посочва, че
водачът на пострадалия от ПТП лек автомобил е извършил нарушение на чл. 6 ЗДвП.
Оспорва и размера на вредите, като счита същия за прекомерно завишен и несъответстващ
на средните пазарни цени, по които е могло да бъде ремонтиран увредения автомобил.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС
„АВТО-ЕКСПРЕС 90“ ООД, сума в общ размер на 6 587,13 лв., която съответства на
размера на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, както и че е заплатил стойността за извършената услуга „Пътна помощ“ в
размер на 570,72 лв., ведно с ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства. Ответникът следва докаже
в условията на пълно доказване противоправно поведение на водача на л.а. „Лексус РХ“, с
рег. № СВ9890ВК, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско+“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Лексус РХ“, с рег. №
СВ9890ВК към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на т. а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 04.11.2023 .г. се установява, че на посочената дата, около 15:40 часа, в град
Кресна, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК,
2
управляван от К. К., и т.а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН, управляван от А. Д..
Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите
щети по автомобилите, като за т.а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН това са: броня; гума;
джанта; огледало; носач; каре и др., а за л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК: заден калник,
задна броня и др. Протоколът е подписан от двамата водачи, като А. Д. е посочил в частта
„забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова. И двамата водача са посочили, че
не са употребили алкохол.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на товарен автомобил „Опел
Виваро“, с рег. № СА0026КН относно неговата вина за настъпване на процесното
произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно
признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с
показанията на разпитания свидетел и участник в процесното ПТП – А. Д.. В свободен
разказ пред съда свидетелят разказва сюжета на процесния пътен инцидент, с фини отлики
от описаното в протокола за ПТП, които са напълно допустими с оглед начина на различно
възприемане на обективната действителност, заобикаляща свидетеля към изследвания
момент, обусловен от човешкото сетивно възприятие и отражението на нещата в съзнанието
чрез сетивните му органи.
От устните доказателства на св. Д. става ясно, че същият е пътувал на пътя на
Гърция, като си спомня, че при това пътуване в участвал в ПТП. Разказва за съда, че колата
пред него е спряла рязко, без да подава светлинни сигнали, поради това той, макар да спрял,
било късно и се реализирал удар с неговата предна дясна страна и задна лява страна на
другия водач. Подписали протокол за ПТП, като той се признал за виновен. Мнението на
свидетеля е, че причината за сблъсъка между двата автомобила е, че св. Д. не е спазвал
правилната дистанция.
Настоящият съдебен състав възприема като достоверни събраните по делото устни
доказателства, тъй като са основани на преки, лични и непосредствени впечатления, същите
са логични и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, а напротив –
подкрепят се и взаимно се допълват. Съдът намира, че с оглед изминалия период от време от
момента на произшествието е логично някои свидетели поначало да си спомнят случая по-
общо от други, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето,
поради особеностите на човешката памет и възприятие. Същественото е, че субективни
възприятия на свидетеля по отношение на правнорелевантните факти са формирани
непосредствено и не са взаимоизключващи се.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че на 04.11.2023 г. около 15:40 часа, товарен автомобил „Опел
Виваро“, с рег. № СА0026КН се движи по Републикански път I-1, в посока Гърция, и на
3
влизане в района на град Кресна, водачът реализира ПТП с намиращия се пред него лек
автомобил „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК. Експертът констатира, че уврежданията по л.а.
„Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 04.11.2023 г. произшествие в град Кресна. Изчислява, че стойността,
необходима за възстановяване на л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК, изчислена на база на
средни пазарни цени към датата на ПТП е 8 194,81 лв., а стойността, необходима за
репатриране на същия, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, е в
размер на 541,08 лв. От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства,
може да се направи извод, че водачът на лек автомобил „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК не
е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като в момента на
удара се е намирал пред т.а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН. Обратното, водачът на т.а.
„Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН е имал възможност да спре в рамките на опасната зона,
без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него л.а. „Лексус РХ“, с рег. №
СВ9890ВК.
Съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на
ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем,
сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява,
че поведението на водача на лек автомобил „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890В, обективно е
способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото
настъпване. Тъкмо обратното, видно от показанията на свидетеля А. Д. и от заключението
на съдебно-автотехническата експертиза, водачът на товарен автомобил „Опел Виваро“, с
рег. № СА0026КН, е нарушил правилата за движение на пътя, което е довело до инцидента,
респ. до имуществените вреди.
От представените по делото писмени доказателства – ликвидационен акт по щета №
20701646267 по преписка № 44012132330644; доклад по регресна претенция и опис
заключение № 44012132330644/07.11.2023 г., след извършен оглед и оценка на щетите по
застрахования автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 6470,85 лв., видно от издадена фактура от 15.02.2024 г., която сума
е изплатена от застрахователя – ищец.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
4
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890В, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 8194,81 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
възстановяване на увредените детайли, боядисване, камера и труд. А стойността,
необходима за репатриране на л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890В, определена на база на
средни пазарни цени – 541,08 лв. Към тези суми следва да се прибави и сумата от 15 лв. за
ликвидационни разноски или общо всичко 8 750,89 лв. Ищецът поддържа своята претенция,
така както е предявена, а именно за по-малка от изчислената от експерта стойност – 7 12,91
лв., поради което съдът намира иска за доказан изцяло в своето основание и размер, като
съобразявайки се с диспозитивното правило, установено в нормата на чл. 6 от ГПК, съдът
счита, че следва да уважи иска само до посочения от инициатора на производството размер.
Сумата следва да бъде присъдена още и ведно със законната лихва, начиная подаването на
исковата молба в съда /02.10.2024 г./ до изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца, с оглед правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият претендира разноски в размер на 287 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит
САТЕ; 30 лв. – депозит свидетел и адвокатско възнараждение в размер на 1 136,51 лв. или
общо 1 653,51 лв.
Същевременно съдът е своевременно ангажиран с произнасяне по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерен размер на така заплатения адвокатски хонорар.
С оглед материалния интерес по, съгласно Наредбата за за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), адвокатският хонорар следва да бъде 1
017 лева – арг. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.
От друга страна по силата на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. С
него СЕС се прие, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка
с чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение
в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. Това решение на СЕС поражда
задължително, ретроактивно действие за всеки национален съд, упражняващ или
5
контролиращ правомощията по чл. 78, ал. 5 ГПК по висящите дела към влизането му в сила.
За да бъде намален размерът на едно адвокатско възнаграждение е необходимо да са
налице предпоставки – прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в съпоставка с
правната и фактическа сложност на казуса и искане в този смисъл, заявено от другата
страна. По мнение на настоящия съдебен състав и двете предпоставки са налице в
процесния случай. Настоящото производство не разкрива никаква правна и/или фактическа
сложност. Първо – производството не разкрива каквито и да било специфики при съпоставка
с други дела от същия вид, а защитата, осъществена от страна на процесуалния представител
на ищците – адв. Иванова, се е реализирала в рамките на две съдебни заседания, в хода на
които са събрани устни доказателства чрез разпит на един свидетел и е изслушана САТЕ. В
същото време, съдът приема, че платеният от ищеца хонорар на адв. Иванова – сумата от 1
136,51 лв., е много близо до ориентира, възприет в Наредбата, а и до актуалния размер,
определян на пазара на адвокатския труд у нас, поради което и редуцирането на
адвокатското възнаграждение не следва да бъде значително, а именно до сумата от 1 020 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват разноски в общ размер на
1 537 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:
гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, офис 2, на основание чл. 411 КЗ сумата от 7 12,91 лв. с
включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна
полица № 440123213052040, по щета № 44012132330644 от 07.11.2023 г. за вреди, настъпили
от пътнотранспортно произшествие на 04.11.2023 г., около 15:40 часа, при влизане в гр.
Кресна, на главен път в посока Р. Гърция, причинени виновно и противоправно от водача на
т.а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (02.10.2024 г.) до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:
гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо
1 537 лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6