№ 155
гр. Петрич, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20221230200042 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0314-001080 от 05.10.2021 г.,
издадено от Началник РУ-Петрич, при ОД на МВР Перник, с което К. А. Ш.,
ЕГН ********** е санкциониран за извършено на 01.10.2021 г., в 03:40 часа в
гр. Петрич, на ул. „Р.“, нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено наказание „Глоба“, в
размер на 10,00 /десет/ лева.
Жалбоподателят К. А. Ш., чрез изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се участва лично в хода на съдебното производство, в
което не се представлява и от защитник. Не ангажира доказателства в
подкрепа на позицията си.
Административнонаказващият орган Началник РУ-Петрич към ОД на МВР –
Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител за съдебно
заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка в съда е изразено становище за
неоснователност на жалбата и се моли оспореното НП да бъде потвърдено.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателят К. А. Ш. на 01.10.2021 г., в 03:40 часа в гр. Петрич, по ул.
„Р.“, в района на ФСМП, в посока магазин „Лидъл“, управлява лек автомобил
„С.Б.“, с рег. № ****, собственост на К. Н. Б. от гр. Петрич след употреба на
алкохол. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер 7510, с фабричен номер 0184, като уреда отчита 2,27 промила алкохол.
Пробата е показана на водача, номер на пробата 2300. Издаден е талон за
медицинско изследване номер 0057132. Не може да представи СУМПС и КТ.
На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GA № 440079 от 01.10.2021 г. за извършени от жалбоподателя
нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
При предявяването на акта нарушителят не направил възражения по
констатациите, но отказал да го подпише и да получи препис от него, което е
удостоверено с подписа на един свидетел, чийто имена и адрес са отбелязани в
документа.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят е
санкциониран за две нарушения както следва : на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за
което е осъден с Присъда № 52/21.12.2022 г. постановена по НОХД №
235/2022 г. по описа на РС-Петрич за извършено престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК. За извършеното престъпление по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1, 2 от същия закон му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 10 лв.
По отношение на констатираното управление на МПС след употреба на
алкохол е протекло наказателно производство, завършило с Присъда
№52/21.12.2022 година, постановена по НОХД 235/2022 г. по описа на
Районен съд Петрич, потвърдена с решение №291/22.11.2023 година,
постановено по ВНОХД №304/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, с която
жалбоподателят е признат за виновен в това че на установените в АУАН време
и място е извършил две престъпления – по чл.343б от НК, съответно за
управление на МПС-то описано в АУАН с концентрация на алкохол в кръвта
2,27 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
2
(престъпление по чл.343б ал.1 от НК) и управление на същото МПС по
същото време и място след употреба на наркотично вещество – коноп
/марихуана/ (престъпление по чл.343б ал.2 от НК).
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН
серия GA № 440079 от 01.10.2021 г., справка за нарушител/водач,
представляваща извлечение от информационната система на МВР относно
правоспособността на водачи на МПС и наложени им наказания за извършени
от тях нарушения и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, които кореспондират с показанията на свидетелите Б. К.
И. и М. И. Г.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични,
последователни и подробни. Те са обективни, тъй като полицейските
служители непосредствено са възприели жалбоподателя, който е бил водач на
лек автомобил „С.Б.“. Няма основания да се счита, че показанията на
полицейските служители не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина. Не е налице индиция за тяхна заинтересованост, тъй като
няма данни да са се познавали или да са се намирали в особени отношения с
жалбоподателя, които да ги мотивират да го уличат в нарушения, които не е
извършил. Дадената от свидетелите Б. К. И. и М. И. Г. информация е
обективна, логически последователна и без наличие на вътрешни
противоречия. Независимо от тяхната служебна ангажираност към
структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган
(МВР), съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на
съдържащата се в предадените от тези свидетели показания. С оглед това,
съдът счита, че показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани
без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на
спора. Показанията на тези свидетели се допълват частично и от показанията
на свидетеля Б. досежно обстоятелството, че всички проверени лица в хода на
проверката, включително и жалбоподателят, не са разполагали с документи от
себе си.
Съдът не възприема единственото възражение, сторено от жалбоподателя по
фактите, а именно че същият не е управлявал автомобила, т.е. че няма
качеството водач. В този смисъл по делото е приобщена влязла в сила присъда
3
за две престъпления по чл.343б – по ал.1 и ал.3 от НК, извършени от
нарушителя едновременно с вмененото административно нарушение именно в
качеството му на водач на процесното МПС. Присъдата е влязла в законна
сила след проведен въззивен инстанционен контрол и същата има
задължителен характер по отношение на всички, включително и по
отношение на настоящия съдебен състав. Установеното със задължителна
сила във влязлата в сила присъда, че на процесното място и време именно
именно жалбпододателят е управлявал лекия автомобил марка „С.Б.“ с рег.№
****, собственост на К. Н. Б. от град Петрич е факт, който не подлежи на
пререшаване в настоящото производство и с този факт съдът е длъжен да се
съобрази поради задължителната му сила по аргумент от чл.413 НПК.
Отделно от това и с оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че
свидетелските показания на св.П. са нелогични, непоследователни и
несвързани и съдът приема същите за недостоверни, поради което и не
кредитира същите, а и те не са в състояние да оборят установеното с влезлия в
сила акт на наказателния съд.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от
съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване
на фактическите обстоятелства по делото.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен
начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на
чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от показанията на разпитаните
свидетели, които съдът кредитира изцяло като пълни, последователни и
изчерпателни. Съдът констатира липсата на противоречия между
кредитираните гласни доказателства и всички писмени доказателства по
делото, поради не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3
НПК- per argumentum a contrario.
Отделно от това, в случая е налице хипотезата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
според който редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до
оборването им, а такова не бе сторено по надлежния ред до приключване на
съдебното дирене.
Съдът, преценявайки установените фактите по делото и доводите на
4
страните, приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона
суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява
неоснователна, с оглед на което ще следва да бъде оставена без уважение,
поради следните съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от
административните органи наказателни постановления се съсредоточава
основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали
извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния
закон и дали при издаването на оспорените административни актове и
проведеното административно-наказателно производство са спазени
съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон,
като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства
по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено
наказателно постановление.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени
от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи... или от определени от тях
5
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност". Видно от Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е
определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения
на правилата за движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия
за участие в административно-наказателното производство като наказващ
орган е извършено в съответствие с нормативните правила.
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се
пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на
всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които
обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на деянието, датата на
извършването и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на
представяне на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство
на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на
всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална
страна.
По отношение на нарушението, за което е наложена административна
санкция с атакуваното НП, съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007 г.), която към момента на извършване на
нарушението е предвиждала задължение за водача на МПС да носи СУМПС
от съответната категория и контролния талон към него, е претърпяла
изменение (изм., ДВ бр. 67 от 2023 г.), след което се предвижда че водачът е
длъжен да носи само СУМПС за съответната категория, т.е. е отпаднало
задължението да се носи и контролен талон към него. Изменена е и
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която, в редакцията,
действаща към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 15 от
6
15.02.2013 г.) е предвиждала, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното МПС. След изменението, обн.
в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. от редакцията на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са
заличени думите „контролен талон", т.е. понастоящем не се предвижда
налагане на административно наказание на водач, който не носи контролен
талон към СУМПС. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. В случая до влизане в сила на НП е последвало изменение на
разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
последвалата редакция е по-благоприятна за нарушителя, доколкото не
предвижда задължение за носене на контролен талон към СУМПС и
съответно не предвижда налагане на административно наказание за
неизпълнението на такова задължение. При отпадане наказуемостта на този
вид деяния и то до влизането в сила на НП, несъмнено следва да се приеме, че
са последвали по-благоприятни за нарушителя разпоредби по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН, което налага именно тяхното приложение.
Въпреки това обаче, съобразно разпоредбата на чл. 100, ал.1 от ЗДвП в
редакцията й и към момента на извършване на деянието и към настоящият
момент водачът на МПС е длъжен да носи набор от документи, а именно
съгласно т.1 свидетелство за управление на МПС от съответната категория.
Нарушенията по чл. 100, ал.1 от ЗДвП формални, на просто извършване и с
факта на тяхното установяване законът свързва настъпването на определени
неблагоприятни за нарушителя правни последици.
От доказателствата по делото а именно съставения АУАН, ползващ се с
презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП
безспорно се установява, че при проверката жалбоподателят не е представил
СУМПС. При несъгласие с горното, логично би било да бъде направено
възражение още при съставяне на АУАН, като се посочат конкретни
обстоятелства. Такива не са отбелязани. Възражения в тази насока не са
реализирани в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН и не се съдържат и в
депозираната пред съда жалба, с която е оспореното процесното НП.
Възражения в тази насока не са сторени и в хода на съдебното следствие.
7
Въпреки нормативните промени, деянието, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
съставомерно. От обективна страна е налице визираното в разпоредбата на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП – неносене на СУМПС от страна на водача от
съответната категория.Изпълнен е и съставът на вмененото нарушение от
субективна страна - Нарушението, квалифицирано като такова по чл. 100, ал.
1 т.1 от ЗДвП, е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Нарушителят е предвиждал извършването на деянието, съзнавал е неговия
общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и пряко е целял
извършването му. Видно от приобщената по делото справка за нарушител
водач, жалбоподателят е правоспособен водач от 2007 година и като такъв
същият е наясно, че законът вменява задължение на водачите при управление
на МПС да носят в себе си СУМПС от съответната категория, с което да
удостоверят своята правоспособност.
Ето защо, настоящият съдебен състав застъпва становището, че
жалбоподателят законосъобразно е привлечен към
административнонаказателна отговорност и наказан за вмененото му
нарушение.
По наказанието:
Според приложената от АНО санкционна норма - чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от
ЗДвП, на водач на МПС, който не носи СУМПС се налага административно
наказание глоба в размер на 10 лева. Административното наказание е
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв, който е и фиксиран и
поради което НП и в тази му част съдът намира че следва да потвърди като
правилно.
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на чл.
28 от ЗАНН. Разглежданият случай не би могъл да се квалифицира като
маловажен, поради високата обществена опасност нарушението, изводима от
обстоятелството, установено от влязлата в сила присъда на наказателен съд, че
едновременно с процесното нарушение, жалбподателят е извършил и две
престъпления по чл.343б ал.1 и ал.3 от НК – управление на МПС в пияно
състояние с концетрация на алкохол в кръвтта си над 1,2 на хиляда, а именно
2,27 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство и след
8
употреба на наркотично вещество. Допълнителен аргумент в тази насока е
изричната разпоредба на чл.29 от ЗАНН, изключваща приложение на чл.28 от
същия закон, тъй като нарушението е извършено след употребата на алкохол и
наркотични вещества.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление
е законосъобразно и следва да бъде потвърдено
По разноските:
При този изход на спора - потвърждаване на обжалваното НП, съдът намира,
че разноски в производството по принцип се дължат на АНО, който обаче в
хода на производството не беше представляван от процесуален представител и
разноски не са претендирани. Ето защо съдът не дължи произнасяне с
крайния си съдебен акт по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0314-001080 от
05.10.2021 г., издадено от Началник РУ-Петрич, при ОД на МВР Перник, с
което К. А. Ш., ЕГН ********** е санкциониран за извършено на 01.10.2021
г., в 03:40 часа в гр. Петрич, на ул. „Р.“, нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено
наказание „Глоба“, в размер на 10,00 /десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9