П Р О Т О К О Л
Година: 2018
Град К.
К. районен съд първи граждански състав
На седми ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
Секретар: Елена
Стоилова
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия
Валентина Тодорова гражданско
дело № 1447 по описа
на Районен съд-К. за 2018 г.
На именното повикване в 12,05 часа се явиха:
ИЩЕЦ: Т.Г.Т.
- редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. Ц.К.,
редовно упълномощен.
ОТВЕТНИК: И.М.Т.
– редовно призована, се явява лично и с процесуален представител адв. Кр. М.
***, редовно упълномощен.
ВЕЩИ ЛИЦА:
П.П.Р., уведомена,
се явява лично.
Й.Ц.-К.,
уведомена, се явява лично.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД на делото.
Адв. К.: Поддържам исковата молба, както е направена
и допълнението към нея. След като изслушаме вещите лица ще преценим дали да
изменим иска или не. Преценям стойността на претенцията като 1/4 от месечния
наем. Такава е и съдебната практика. Детето също живее в жилището и признаваме
неговата част. Нямаме желание да увреждаме интереса на детето.
Т.Т.: Признавам обстоятелството, че от ноември
2014 г. до Коледа на 2016 г. съм живял в жилището, но през декември 2016 г.
госпожата най-нагло ме изгони от жилището. Претендираме 1/4 от наемната цена и
наем за периода от 06.01.2017 г. до 06.06.2018 г.
И.Т.: Съгласна съм с този период.
Адв. М.: Съгласни сме с този период и тази наемна цена
и сме готови да постигнем съдебно споразумение.
Съдът на осн.
чл. 146 ал. 1 от ГПК
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДСТАВЯ НА СТРАНИТЕ доклад по
делото.
Производството е образувано по искова молба от Т.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Ц.К. с адрес *** против
И.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че с ответницата И.М.Т., ЕГН **********
били бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в сила на 06.06.2012
г. съдебно решение № *** г. по гр.д. № *** год. на Районен съд гр. К.. Сочи, че
по силата на съдебното решение ползването на семейното жилище в гр. К., ***,
придобито от страните по делото през 2002 г. в режим на СИО, било предоставено
за ползване на ответницата и децата, родени от брака им, като след
постановяване на решението ищецът напуснал семейното жилище. Твърди, че към
настоящия момент апартамента се ползвал от ответницата и непълнолетния им син.
При постановяване на съдебното решение не бил определен наем, който да се
заплащал от ползващия жилището бивш съпруг, поради което счита, че ответницата
- И.М.Т., ЕГН **********,***, дължи наем за периода от влизане в сила на
съдебното решение 06.06.2012 г. до предявяване на иска 06.06.2018г. Сочи, че
поискал с нотариална покана да му се заплаща наем на неговата част.
Твърди, че понеже на основание чл. 111, б. в)
от ЗЗД, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се
погасяват с изтичане на тригодишна давност, претенцията му била за заплащане на
наема за три години назад във времето, считано от 06.06.2015 г.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от СК по силата на
съдебното решение за предоставяне ползването на семейното жилище възниквало
наемно отношение между съпруга, който ще го ползва и този, който бил лишен от
това право. Съдът служебно не определял размера на наема, който следвало да се
заплаща при постановяване на мерки за ползване на семейно жилище, като
регулирането на тези отношения се извършвало по съдебен ред, само ако някоя от
страните поискала да бъде определен размера на наема. Видно от приложеното
съдебно решение № *** г. по гр.д. № ***год. на Районен съд гр. К., страните не
били направили такова искане, поради което и към момента на постановяване на
решението наем не бил определен. Сочи, че съгласно трайната и задължителна
съдебна практика правота на всяка от страните да поиска определяне размера на
наем по наемно правоотношение възникнало по чл. 57, ал. 1 от СК можело да бъде
упражнено самостоятелно и извън брачния процес, какъвто бил настоящия случай.
Счита, че било безспорно, че жилището се ползвало от ответницата и непълнолетното
им дете, както и че по силата на закона между страните било възникнало наемно
отношение по повод семейното жилище като ползващия съпруг дължал наем на
неползващия, като се приспадне частта, която се ползвала от непълнолетното дете
Т. Т..
Претенцията била за сумата от 1800,00 лева по
следните съображения, при проверка на пазара на недвижими имоти в гр. К.,
апартаменти, подобни на техния имали наемна цена от 400,00 – 600,00 лв.,
половината от тази наемна цена била 200,00 – 300,00 лева. Понеже ищецът бил
наясно какво било състоянието на имота определял наемна цена за притежаваната
от него 1/2 ид.ч. от имота на 200,00 лева на месец. Така за 36 месеца считано
от датата на завеждане на иска му се дължи сумата от 7200,00 лева. Но при
определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете
от брака, следвало да се има предвид неговия дял на обитаване на всички
помещения на жилището - Решение № 123 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
526/2012 г., IV г. о., ГК. С решение № 627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009
г. , IV г. о., ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато
семейното жилище се ползвало от съпругата и непълнолетното дете от брака на
двамата съпрузи, наемът който се дължал на съпруга, лишен от ползването на
жилището, се намалявал на половина. Така като се намали на половина сумата от
7200,00 лева се получавала претендираната главница от 3600,00 лева.
Относно цената на лихвата при пресмятане с
лихвен калкулатор от сайта www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html се
установявало, че законната лихва била равна на 27,00 лева.
- Общата стойност била 3600,00 лева дължим от
ответницата наем за три години. Определя наемна цена за притежаваната от него
1/2 ид.ч. от имота на 200,00 лева на месец. Така за 36 месеца считано от датата
на завеждане на иска на му се дължала сумата от 3600,00 лева. Съгласно
цитираната по т. 1 задължителна съдебна практика, когато семейното жилище се
ползвало от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, наемът
който се дължал на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалявал на
половина. Това означавало, че наема който му се дължал на месец бил от по
100,00 лева. А общата стойност се получавала като 36 месеца се умножат по 100
лева или се получавал резултат от 3600,00 лв.
Началната дата за който претендирал обезщетение
била 06.06.2015 г. тъй като на основание чл. 111, б. в) от ЗЗД вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Относно крайния срок за плащане на наема бил 06.06.2018 г.,
датата на изтичането на три годишния давностен срок.
Размерът на лихвата за забава бил 27,00 лева за
периода от 06.06.2015 г. - 06.06.2018 г.
Моли да бъдат призовани на дело с ответницата -
И.М.Т., ЕГН ********** ***, и да бъде постановено решение, с което да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 3600,00 лв., представляваща
1/2 от наема за процесното жилище за период от три години считано от 06.06.2015
г. до 06.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 27,00 лева
за периода от 06.06.2015 г. - 06.06.2018 г., както и направените по делото
разноски.
Посочил е и банкова сметка *** № ***, в банка ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор.
Заявява, че исковата молба била допустима, но
неоснователна, поради което моли да бъде изцяло отхвърлена. Твърди, че
действително с ищеца били бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло
в сила решение по гр.д. № ***г. на РС-К.. По силата на това решение ползването
на семейното жилище в гр. К., ***, придобито от съпрузите през 2002 г. в режим
на СИО, било предоставено за ползване на ответницата и децата, родени от брака.
Към настоящия момент се ползвало от ответницата и непълнолетния им син. Сочи,
че при постановяване на решението за развод не било направено искане и съдът
определил наемна цена, която да се заплаща от ползващия жилището бивш съпруг.
Твърди, че основна приложима в процесния случай
разпоредба била чл. 57 от СК, според ал. 1 на който, по силата на съдебно
решение, с което се предоставяло ползването на семейното жилище по чл. 56, ал.
1 от СК, възниквало наемно отношение. Наред с това в ал. 2 било предвидено, че
всяка от страните (по бракоразводното дело) можела да поиска съдът да определи
размера на наема, след приспадане на частта от наема, отнасяща се до площта от
жилището, ползвана от ненавършилите пълнолетие деца на страните.
Сочи, че искът за присъждане на наем за минало
време бил неоснователен, а този за осъждане на ползващия бивш съпруг да заплаща
бъдещи наемни вноски - недопустим.
Правилото на чл. 57 от СК, макар да ползва
изразът „наемно отношение“, не препращал директно към уредбата на договор за
наем на вещи (с изключение на препратката към чл. 237, ал. 1 от ЗЗД).
Договорната уредба била приложима само доколкото не противоречала на целта на
закона, а тя в случая била чрез предвиденото наемно отношение да се даде ясна
регламентация на възникването на облигационно право на ползване на лицата, на
които било предоставено семейното жилище, противопоставимо на собственика.
Сочи, че от тази гледна точка разпоредбата имала социален характер -
задоволяване жилищните нужди на намиращите се в по-неизгодна социална позиция съпруг
и деца. Следователно, с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от СК се защитавал един
публичен интерес, поради което методът за уреждане на отношенията бил
императивен. Противопоставимото и защитено от закона облигационно право на
ползване възниквало във всички случаи на предоставяне ползването на семейно
жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 от СК.
В противовес на това, разпоредбата на чл. 57,
ал. 2 от СК имала подчертано диспозитивен характер. Тя уреждала частния интерес
на собственика на жилището да получи „наем“, съответстващ на стойността на
ползването, с което бил облагодетелстван бившия му съпруг. Липсата на защитен
публичен интерес обуславяла (подобно на уредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС)
липсата на дължим наем при липса на искане от правоимащия, направено в предписаната
от закона форма. Сочи, че формата за отправяне на покана, когато не било
постигнато съгласие между страните по този въпрос бил предявяване на молба пред
бракоразводния съд или по-късно в отделен процес. Във всички случаи, според
изричната разпоредба на чл. 57, ал. 2 от СК, правомощието на съда било да
„определи размера на наема“, т.е. производството имало характера на съдебна
администрация и не било исково - за осъждане на ползващия имота да заплаща
наемни вноски за в бъдеще. /Определение № 441 от 14.06.2012 г. по ч.г.д. №
352/2012 г. на ВКС. IV т.о.. ГК/. Като извод от гореспоменатото можело да се
отбележи, че възникналото наемно отношение по чл. 57, ал. 1 от СК, за разлика
от наемното отношение по чл. 228 и сл. от ЗЗД било безвъзмездно, но можело да
придобие възмезден характер, ако някоя от страните по него поискала това от
надлежния съд. Бракоразводния съд не можел служебно да постанови възмездност на
отношението. Твърди, че затова претенцията за заплащане на наем за период,
предхождащ предявяването на исковата молба, не би следвало да бъде уважена -
наем се дължал от момента на поканата, отправена по реда на чл. 57, ал. 2 от СК
или съответно от момента на влизане в сила на бракоразводното решение, когато
искането било в рамките на бракоразводния процес. Сочи, че в случая такова
искане не било направено в бракоразводното дело.
Твърди, че що се отнасяло за заплащане на наем
за в бъдеще, такова искане не било направено в исковата молба, поради което не
би следвало да се взема отношение по този въпрос. Ако имало такова искане, то
би било недопустимо по две причини. От една страна поради изричният текст на
чл. 57, ал. 2 от СК, според който правомощието на съда се ограничавало до това
да определи размера на наема. От друга страна, поради липсата на предпоставките
по чл. 124, ал. 2 от ГПК за присъждане на повтарящи се задължения.
Предвид горното моли съда да отхвърли изцяло
подадената искова молба като неоснователна, както по отношение на исканата
сума, представляваща наем за предходен период от време, така и по отношение на
законната лихва и направените разноски по делото.
Моли да бъдат присъдени направените разноски по
делото.
Ако въпреки изложените съображения, съдът
приемел, че молбата била допустима и основателна, моли да се вземат в предвид и
допълнителните възражения:
Действително ищецът напуснал семейното жилище,
тъй като същото било определено за ползване от ответницата и ненавършилите
пълнолетие деца от брака им. Сочи, че въпреки, че се развели, двамата направили
опит отново да се съберат. През месец ноември 2014 г., ищецът се нанесъл да
живее при тях, като и двамата желаели това с надеждата, че ще заздравят
отношенията си. Съжителствали до края на месец декември 2016 г. (след коледните
празници), след което отново се разделили. Твърди, че през целия период от
време - ноември 2014 г. - декември 2016 г. ищецът живял само и единствено в
семейното им жилище, поради което за периода до декември 2016 г. не би следвало
да бъде уважен иска и да бъде присъден наем.
Счита размера на посочения наем за прекомерно
висок, имайки в предвид средната работна заплата и цени на наеми в гр. К.,
поради което, моли да не бъде уважен.
Относно направените разноски по делото от
страна на ищеца по отношение на адвокатското възнаграждение (ако бъде
представено такова), моли да бъде уважено до минималния размер предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху уважената част от иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 57 от СК във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС.
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи, възникването и съществуването на наемно правоотношение между страните
с източник решение за прекратяване на брака помежду им, което правоотношение
има за предмет семейното жилище, предоставено за ползване на ответницата срещу
задължението й да заплаща на ищеца наемна цена в претендирания размер, както и
основателност и размер на претенцията за лихви.
Адв. К.: Да се приеме доклада.
Адв. М.: Да се приеме доклада.
Съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
Обявява доклада за окончателен.
СЪДЪТ
докладва комплексна съдебно-техническа експертиза с вх. № 13039/26.10.2018 г. по
описа на РС-К., изготвена от вещите лица Й.Ц.-К. и П.П.Р..
Сне се
самоличността на вещите лица:
Й.Ц.-К. – 41 г., български гражданин, неосъждана, без
родство, без сл. отношения.
П.П.Р. – 64 г., български
гражданин, неосъждана, без родство, без сл. отношения.
Предупредени за
отговорността по чл. 291 от НК. Обещават да дадат вярно и обективно заключение.
Й.Ц.К.: Поддържаме изготвеното заключение, но с оглед изявлението
на страните, че са готови на спогодба, посочвам, че 1/4 от претендирания наем е
в размер на 85,00 лева, а за 18 месеца е 1530 лева.
П.П.Р.: Поддържам
заключението, което съм изготвила. За 2017 г. е 340 лева наема за месец на това
жилище.
Адв. К.: Да се приеме заключението.
Адв. М.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза с вх. №
13039/26.10.2018 г. по описа на РС-К., изготвена от вещите лица Й.Ц.-К. и П.П.Р..
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на вещото лице Й.Ц.-К.
възнаграждение в размер на 50,00 лв., внесени от ищеца на 11.10.2018 г., за
което издава РКО.
ОСЪЖДА ищеца в тридневен срок от днес да заплати по
сметката на РС-К. сумата от 75,00 лв. в полза на вещото лице.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на вещото лице П.П.Р.
възнаграждение в размер на 50,00 лв., внесени от ищеца на 11.10.2018 г., за
което издава РКО.
ОСЪЖДА ищеца в тридневен срок от днес да заплати по
сметката на РС-К. сумата от 70,00 лв. в полза на вещото лице.
Съдът прикани страните към
спогодба.
Адв. К.: От името на моя доверител предлагам следната спогодба.
Ответницата И.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, се задължава да заплати на
ищеца Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1530 лева за периода от
06.01.2017 г. до 06.06.2018 г., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на Т.Г.Т. на съсобственото жилище, находящо се в гр. К., ***,
предоставено за ползване на И.М.Т. с бракоразводно решение № *** година,
постановено по гр. дело № ***г. по описа на КРС. Сумата ще бъде заплатена по
банкова сметка, ***, на името на ищеца. Сумата ще бъде изплатена в срок от два
месеца, считано от днес, 07.11.2018 година.
И.Т.: Съгласна съм с така предложената спогодба.
Т.Т.: Съгласен съм с предложената спогодба.
Спогодили се:
Ищец: ………….. Ответник:
…………..
(Т.Г.Т.) (И.М.Т.)
Съдът счете, че така предложената от страните спогодба
не противоречи на закона и на добрите нрави и на основание чл. 234 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
Одобрява предложената от страните спогодба в горепосочения
смисъл.
Прекратява производството по гр. д. 1447/2018 г. по описа на РС-К..
Определението за прекратяване подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от днес с частна жалба пред ОС-Стара Загора.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което
приключи в 12,30 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪД.
СЕКРЕТАР: