РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100514606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗАД „ОЗК-З.“ АД срещу постановление за
разноски на частен съдебен изпълнител М.П. от 01.09.2021г. по изпълнително
дело № 20218510402292, с което е отказано намаляване на приетите разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. до минималния размер по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004., както и срещу определената
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Моли съда да отмени
обжалваното постановление, като намали размера на приетото адвокатско
възнаграждение и определи нов размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ
съобразно материалния интерес по изпълнителния лист. Претендира
разноски.
Взискателят „ЗД „Б..И.““ АД не е подал възражение в срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ
М.П., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото,
намира следното:
Изпълнително дело № 20218510402292 по описа на ЧСИ М.П. е
образувано по молба на „ЗД „Б..И.“ АД от 25.08.2021г. за изпълнение на
вземания по изпълнителен лист от 28.04.2021 г. по гр.д. № 51363/2018 г. по
1
описа на СРС срещу „ЗАД „ОЗК-З.““ АД. С молбата е представен договор за
правна защита и съдействие от 23.06.2021г., с който е уговорен хонорар от
350 лв. с ДДС, като е посочено, че същият е заплатен в брой.
По делото е налице изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, получена от него на 27.08.2021г., в която са посочени дължимите
до този момент суми по изпълнителното производство в общ размер на 1 523.
47 лв., от които 608. 62 лв. – разноски, както и дължими такси по ТТРЗЧСИ в
размер на 231. 98 лв.
С възражение от 01.09.2021 г. длъжникът е оспорил приетия размер на
адвокатското възнаграждение, като е направил искане за преизчисляване на
размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. С постановлението за разноски от
01.09.2021г. съдебният изпълнител е оставил възражението без уважение.
По делото е представена разпечатка от електронна кореспонденция от
14.09.2021г. /л. 24/, видно от която на ЧСИ М.П. са представени платежни
нареждания за заплащане на задължения по изпълнителни дела, по които
жалбоподателят е длъжник, включително платежно нареждане по процесното
изп. дело № 20218510402292 за сумата от 1 524. 27 лв., както и за изп. дело №
20218510402267 за сумата от 2 545. 76 лв. С оглед на това, следва да се
приеме, че длъжникът е погасил дължимите от него суми.
Съгласно представената по делото сметка № 246848/15.09.2021 г. /л. 26
от и.д/, начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на сумата 89. 97 лв.
без ДДС / 107. 96 лв. с ДДС/.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в
преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл. 78, ал.
5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност
на делото - така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС. В конкретния случай, в
хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви други
същински процесуални действия. Направеното искане за налагане на запор не
налага различен извод, доколкото посоченият от взискателя изпълнителен
способ е част от реквизитите на молбата за образуване на изпълнителното
дело, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК и посочването му не може да бъде ценено
2
като действие по водене на изпълнителния процес по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Отделно по делото се установява, че длъжникът е заплатил
дължимата по изпълнителния лист сума, макар и 3 дни след изтичане на срока
за доброволно изпълнение.
При така изложеното, съдът счита, че на взискателя се дължи заплащане
на адвокатско възнаграждение в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004г., а именно – сумата от 200 лв. Разпоредбата на т. 2 от Наредбата в
случая е неприложима, тъй като касае по - голяма фактическа и правна
сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния
представител по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на
множество начини за изпълнение в течение на производството и т. н.
Ето защо съдът приема, че жалбата е основателна и следва да се
определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
дължимия минимален размер от 200 лв.
Жалбата е основателна и по отношение на базата, върху която се
начислява дължимата пропорционална такса. Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. В
размера на паричното вземане не се включват никакви такси и разноски по
самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, т.е. в настоящия случай - сумата от 682. 87 лв. /519.40
лв. – главница и 163. 47 лв. – законна лихва за периода 03.08.2018 г. –
09.09.2021 г./ В конкретния случай, за вземания в размер над 100 до 1000 лв.,
таксата е в размер на 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв., която
възлиза на сумата 68. 28 лв. /81. 94 лв. с ДДС/. Съгласно чл. 27а от Тарифата,
максималният размер на пропорционалната такса не може да надвишава една
десета от вземането. Ето защо и в настоящия случай дължимата такса по т. 26
при материален интерес в размер на 682. 87 лв., възлиза на сумата от 68. 28
лв. и до този размер следва да бъде определена същата.
Предвид изложеното, обжалваните действия на съдебния изпълнител
следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на делото, взискателят „ЗД „Б..И.““ АД следва да
заплати на „ЗАД ОЗК-З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
претендираните и доказани разноски в общ размер на сумата 385 лв., от които
25 лв. – държавна такса и 360 лв. с ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ по частна жалба на „ЗАД „ОЗК-З.““ АД, постановление за
разноски от 01.09.2021г. на частен съдебен изпълнител М.П. по изпълнително
дело № 20218510402292, с което е отказано намаляване на приетите разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. до минималния размер по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждение и действия на ЧСИ Петков по определяне на
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото
адвокатско възнаграждение на взискателя „ЗД „Б..И.“ АД по изпълнително
дело № 20218510402292 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, до
сумата 200 лева.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционалната такса по изпълнително дело №
20218510402292 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, дължима на
основание т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, в размер на 68. 28 лв.
ОСЪЖДА „ЗД „Б..И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на „ЗАД „ОЗК-З.““
АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 385 лв. –
разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
Не споделям становището на мнозинството от състава,
че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство представлява
направени от него разноски по изпълнението, които са за
сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата.
Считам, че адвокатския хонорар е събрана сума по
смисъла на т. 26 от Тарифата и се включва в материалния
интерес. Видно от самата Тарифа само авансовите такси не
се включват в базата за изчисляване на пропорционалната
такса. Освен това както е разяснено в т. 2 от ТР 3/2015г. на
ОСГТК на ВКС между взискателя и длъжника възниква
вземане от материално-правен характер за разноските по
изпълнението, което макар да не е включено в изпълнителния
лист се събира в рамките на изпълнението. За него акта на
_______________________
СИ има характер на пряко изпълнително основание. След
като адвокатския хонорар е вземане няма основание да се
изключва от материалния интерес по т. 26 от тарифата. Не се
касае за такса по т. 26 върху такса по същата точка, защото
таксата по т. 26 не е вземане на взискателя. Страните по
4
материалното правоотношение са различни. Таксата се
начислява за събраните вземания с титуляр взискателя и не се
начислява върху вземането на СИ за самата такса-Тарифата
не урежда такса върху самата такса по т. 26.
Предвид горното таксата по т. 26 следваше да се изчисли
върху сбора от вземането по изпълнителния лист и
адвокатския хонорар.
С-я:
2.
5