Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,14.11. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в публично заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
При секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА
И прокурора
сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 16259 по описа за 2018 г. докладвано от съдия Маркова, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 396475 от 27.04.2018
г. , постановено по гр. д. № 71546 по описа за 2014 г., Софийски районен съд, І
ГО, 34-ти състав, ОТХВЪРЛЯ предявения иск от О.Г.В., срещу Д.Г.Е. и Е.К.Е., с
правно основание чл.108 от ЗС, за признаване спрямо ответниците,
че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ пералня с площ от 15
кв.м., принадлежаща към сутеренния етаж на сграда № 1, находяща
се в ПИ с идентификатор 68134.102.235, с адрес: гр.София, ул.“******, при
граници: мазе на Е.от юг, отгоре –офис на Е.и от двете страни север и запад –
граничи с ПИ с идентификатор 68134.102.230 и с ПИ с идентификатор 68134.102.235,
съгласно скица на ПИ № 15-15-375326-20.10.2014 г. на СГКК, на основание
наследствено правоприемство от бащата на ищцата Г.В.и
на основание възстановяване на имота по реда на ЗВСВОНИ и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху същия недвижим
имот. В полза на ответниците, в тежест на ищцата са
присъдени разноски в размер на 1060 лв.
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, вкл. влезли в сила съдебни решения, както и изслушани
съдебно-технически експертизи, се установявало, че съгласно „Копие от к. л. № 406 от 1937 г.“ /л.
105/ и извадка от кадастрален план на гр.София, местност „Центъра.“ от 1938г.
/л. 122/, в дворното място на улица „Ангел Кънчев“ към 1937г. съществуват
две отделни сгради – масивна двуетажна къща и мазе /цветарник/.
Местоположението и на двете самостоятелни сгради било нанесено в кадастралния
план на гр.София през 1937 г. и там била отразена площта на масивна двуетажна
сграда от 192 кв. м. като отделно от основната сграда била нанесена и сграда с
наименование мазе-цветарник. От тези писмени доказателства се установило, че
двете сгради са отделени една от друга и между тях се намирало дворно
пространство. Същевременно като собственик на основната сграда било посочено
името на Г.К./ баба на ищцата/, което име впоследствие било задраскано като
били вписани имената на Г.Н.В./баща на ищцата/ и Р.С./леля на ищцата/ - ½
ид. част и Софжилфонд –1/2 ид. част.
От представените по делото
Записка „за вписване спогодителен протокол за делба на наследствен недвижим
имот“ с № 78, том 1 от 31.01.1942 година /л. 7/ и нотариален
акт „за собственост върху недвижим имот на основание възстановяване по чл. 1 от
ЗВСОНИ и наследство и съдебна делба и наследство“ № 104, том XV,
нотариално дело № 2985 от 1996 година, съставен на 08.08.1996
година /л. 6/ се установило, че границите и местоположението на сутерена са
различни от тези сочени от ищцата и не съответствали на твърдените от ищцата в
исковата молба граници и местоположение на помещението пералня като част от
сутерена.
С оглед така изложените
мотиви СРС е приел, че по делото не се установило процесното
помещение - пералня с площ от 15 кв.м., да
е възстановено на ищцата с представения нотариален акт „за собственост върху
недвижим имот на основание възстановяване по чл. 1 от ЗВСОНИ и наследство и
съдебна делба и наследство“ № 104, том XV, нотариално дело № 2985 от 1996
година, съставен на 08.08.1996 година /л. 6.
Затова и искът по чл.108 ЗС
е бил отхвърлен като неоснователен.
С определение № 50967 от
18.10.2018 г. е оставена молбата на ищцата В. по реда на чл.248 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от О.Г.В., ищец пред СРС. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез
със събраните по делото доказателства. Сочи, че била оспорила приетите по делото
съдебно технически експертизи, но въпреки това първоинстанционният
съд ги бил кредитирал. Счита, че делото било останало неизяснено от правна и
фактическа страна поради допуснати от СРС процесуални нарушения- заключенията
били изготвени въз основа на негодни проекти и чертежи. Констатациите в
единичната експертиза били погрешни, защото ищцата не била твърдяла, че процесната „пералня“ била идентична с наличия понастоящем в
дворното място сграден обем на две нива. Констатациите относно така нар.
„по.голямо мазе“ също били неотносими към спорното по
делото помещение – „пералня“. Цитираният самостоятелен едноетажен обект на
скица № 2 също нямал нищо общо с претендираното
помещение- „пералнята“ или
останалата част от нея след като била съборена надземната част от 3-етажния
корпус на жилищната сграда, била вкопана
в земята и се намирала в северозападния ъгъл на парцела, под част от
сградата, обозначена с № 2 – офис на
Е.на същата скица. Същевременно се сочи, че неправилно СРС не бил взел предвид
отговорите на вещото лице арх.Г., че от постройката от 1908 г. имало запазени полуподземни
помещения, които попадат в югозападния ъгъл на процесния
двор и се ползвали за складови помещения. В същото заседание вещото лице
била заявила: „това ниво са основите на пералнята, които са запазени и в
момента“. Вещото лице било отграничило двата обекта –
цветарник и пералня- цветарника бил над мястото на старата пералня, върху
основите на старата пералня; от пералнята били запазени основите. От така
заявеното от вещото лице се установявало, че е неоснователно твърдението на ответниците, че малкото мазе-цветарник е един и същ обект с
едноетажната постройка офис със санитарен възел и мазе. От СРС не били обсъдени
доводите относно оспорването от страна на ищцата на комплексната СТЕ, защото в
действителност били налице две мазета под едноетажната постройка. Не били
обсъдени представените по делото документи за собственост- от.нот.акт от 1996 г. било видно, че помещението за което
говорели вещите лица било мазето под главния вход, а не пералня, за която бил
необходим комин. Сочи, че заключението било изготвено без оглед на място. Не
бил обсъден и протокола от 14.01.1993 г. на ТОА „Средец“ относно констатираните
значителни разлики между документите за собственост и постройката в двора,
заявена от ответниците за узаконяване. Не било дадено
и такова съгласие по смисъла на чл.183 ЗУТ и по чл.56,ал.3 ЗТСУ, отм. СРС бил
допуснал нарушение на чл.202 ГПК във връзка с отразеното в о.с.з. от 28.02.2018
г. относно заключението на комплексната СТЕ. Заключението противоречало на
представените по делото документи за собственост на страните. Цитираният от ответниците в отговора им по исковата молба обект-
едноетажна постройка офис /бивш цветарник/ бил различен по местонахождение,
граници и площ от претендираното от ищцата
помещение-пералня. Следвало да се има предвид, че с решението по гр.д.№ 5235 от
1996 г. на СРС произнасянето било досежно претендираният от ответниците /и
по настоящето дело/ обект-едноетажна масивна тухлена постройка, застроена на 20
кв.м. и там нямало описание на „мазе под стаята с размери 3 на 3 м., т.е. по
това дело Е.не били претендирали за мазе, находящо се
под едноетажната постройка. В нот. им акт от 2004 г.
освен едноетажната постройка офис /бивш цветарник/ било описано и мазе, но това
мазе било от южната страна на стълбите и с оглед показанията на К.Е., това мазе
било изкопано по-късно. Претендираното от ищцата
помещение –пералня било от дясната страна на тези стълби. Ответниците
не се легитимирали и като собственици на едноетажна постройка-офис /бивше
мазе-цветарник/, защото не било извършено „пристрояване“, а нов строеж по
смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, който бил и
незаконен. Следвало да се има предвид и постановеното от ВАС решение от
16.10.2006 г. по адм.д.№ 6724 по описа за 2006 г.
относно този нов строеж. В този смисъл неясно било въз основа на какъв документ
СРС приемал, че описаното мазе е всъщност процесната
пералня. След като сутерена бил отделен от пералнята, последната била станала
обслужващо помещение към сутерена. СРС неправилно кредитирал показанията на
свидетелите Ч.и Е. вместо да вземе предвид аргументите на ищцата от първото
оспорване на двете експертизи. Не ставало ясно защо съдът не кредитира
показанията, разпитани на страната на ищцата. СРС бил допуснал нарушение на
чл.17, ал.2 ГПК вр. с т.6 на ТР № 6/2005 г. на ВКС като
не се произнесъл инцидентно по валидността на представеното по делото
удостоверение за търпимост от 17.06.2004 г. във връзка с чл.320 ППЗТСУ, отм. и пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ и ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г.
на ОСГК на ВС. Още повече, че в това удостоверение не бил индивидуализиран
обекта. Не й било съобщено и разпореждането на съда да не разгледа предявения
от нея ИУИ. СРС бил разпределил правилно с доклада по делото доказателствената тежест между страните, ответниците, обаче не доказали, че владеят процесното помещение на валидно правно основание. Затова и
неправилно СРС бил отхвърлил иска по чл.108 ЗС.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи претенцията
й. Претендират се разноски.
От въззиваемите Д.Г.Е.
и Е.К.Е., ответници пред СРС е постъпил отговор по въззивната
жалба, в който се излагат доводи за
неоснователност на възвината жалба и правилност на първоинстанционното решение. Сочат, че ищцата не била
установила идентичност между помещението, предмет на иска по чл.108 ЗС с
помещението, владяно от ответниците като принадлежащо
към имота им. СРС бил проследил хронологично представените по делото писмени
доказателства, свързани с процесното помещение. След
съпоставка на документите с които се легитимира ищцата – акт за завземане на
недвижим имот от 18.09.1949 г. и нот.акт № 104, съставен на 08.08.1996
г. , правилно било прието от СРС, че към момента на възстановяване
собствеността на ищцата през 1992 г., помещението пералня е част от сутерена с
площ от 192 кв.м. и с граници-границите на целия сутерен. Сочат, че СРС бил
обсъдил заключението на единичната СТЕ ведно със събраните по делото писмени докзателства; въззивницата
избирателно акцентирала на част от констатациите. Заключението било изготвено
след оглед на място и кореспондирало със отразеното в записката за вписване на
спогодителния протокол от 1942 г. В последния било посочено, че в дворното
място са изградени две самостоятелни
сгради без връзка помежду си, които сгради били разделени от дворното
място-една масивна къща върху 192 кв.м. и един цветарник върху 15,10 кв.м. Доводите
на ищцата /пред СРС/ били взаимно изключващи се и нелогични. Правилно СРС бил
приел, че същинското помещение, надписано като „пералня“ било разположено на
надземното ниво непосредствено до оформената като тераса таванска плоскост на полуподземната „изба“, към която били ориентирани два
прозоречни отвора на същата „пералня“. От заключението на вещото лице по
единичната експертиза се установявало, че към 1937 г. вече не бил съществувал
северозападния ъглов триетажен надземен корпус към къщата, изобразен в проекта
от 1928 г. , а на негово място вече имало самостоятелен едноетажен масивен
обект , но на база чертежа вещото лице не можело да отговори дали този обект е
остатък от стария корпус или напълно нов строеж. При анализа на записката от
31.01.1942 г. вещото лице било достигнало до извода, че по-малкото мазе /цветарника/,
находящо се в двора на къщата най-вероятно съставлява
останалата неразрушена полуподземна част от старата
„пералня“. Малкото мазе-цветарника било
изобразено в северозападния ъгъл на двора в голяма част от графичните книжа
след 1933 г. и съставлявало един от обектите по нот.акт
за продажба на недвижим имот № 43, съставен на 15.10.1968 г. Малкото
мазе-цветарник, сега едноетажна постройка-офис, разположено в северозападния
ъгъл на двора, било различно от голямото мазе, собственост на праводателя на ищцата. Именно това имало значение по
съществото на спора. Правилно СРС бил кредитирал заключението на комплексната
експертиза, от което заключение се установявало, че обектът описан в нот.акт от 2004 г. е съществувал като едноетажна постройка
/бивш цветарник/ върху мазе в северозападния ъгъл на парцела с тогавашен № 10;
същият бил без връзка с основната жилищна сграда на регулационната линия към
1968 и 1970 г. основното помещение било преустроено в офис и бил допустим по
действащите градоустройствени планове по времето на извършване на строежа. Към
момента на възстановяване на собствеността на ищцата и към началния момент на
преустройството на сутерена, помещението „пералня“ се било намирало под стълбищната клетка за първи и втори етаж на северната фасада
на сградата и било с площ от 15 кв.м. От документите на лелята на ищцата се
установило, че помещението –пералня, не фигурира като част от нейните
самостоятелни обекти, поради което не можело да се отговори къде е разположено.
Вещите лица по комплексната експертиза били отговорили при изслушването й, че
помещение „пералня“ фигурира по проекта от 1908 г., но процесната
сграда към онзи момент била с конфигурация, различна от конфигурацията през
1968 г. Вещите лица били категорични, че по нито един от документите нямало
надпис „пералня“. „Цветарникът“ всъщност бил тази стая над мазето. Правилно СРС
се бил позовал на решението от 07.09.1997 г. по гр.дело № 5235 по описа за 1996
г., касаещо предявеният от ищцата срещу ответниците и по настоящето дело, иск за делба на недвижим
имот, представляващ едноетажна масивна тухлена постройка, който иск бил
отхвърлен, защото Е.били изключителни собственици на имота. Било прието, че праводателката на ответниците
Райна В. е придобила помещение „цветарник“ с площ от 15,10 кв.м., което по
време на бомбардировките през 1944 г. било частично разрушено. Цветарникът бил
нанесен в кад.план през 1938 г. През периода
1954-1955 г. наемател на „Софжилфонд“ бил възстановил
разрушената постройка. Счита, че правилно СРС е кредитирал показанията на
свидетелите на ответниците. Не било вярно, че в
случая е налице нов строеж; през 1985-1986 г. било извършено пристрояване;
представени били доказателства, изходящи от ТОА „Средец“, че било извършено
преустройство и възстановяване на сградата, което било в малки отклонения от
плана, одобрен през 1928 г.; това било установено и от техническата експертиза.
Не било допуснато соченото от въззивницата нарушение
на чл.17, ал.2 ГПК, защото удостоверението за търпимост имало значение само в нот.производство по прехвърляне на собствеността. Не
отговаряло на действителността, че ищцата не била уведомена за разпореждането
относно неприемането на ИУИ. Не били налице и предпоставките за разглеждане на
този иск, защото двете претенции били взаимно изключващи се. Недопустима била и
претенцията по чл.537, ал.2 ГПК с оглед приетото в ТР № 11/2012 г. на ОСГК и ТР
№ 3/12 г. на ОСГК на ВКС. Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата
е уведомена на 25.05.2018 г., Въззивната жалба е подадена на 31.05. 2018 г.,
следователно същата е в срока по чл.259,
ал.1 ГПК.
С обжалваното решение не е уважен предявеният от въззивницата /ищец в
производството пред СРС/, иск по чл.108 ЗС, следователно въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите
във въззивната жалба:
По иска с
правно основание чл.108 ЗС:
Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендирания
имот, 2/ процесният имот да се владее или държи от
ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее
или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на първите две
обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основанието за владение/ – върху
ответника.
Искът по чл.108 ЗС съдържа в своя предметен обхват установителен иск за собственост към момента на
постановяване на съдебния акт и предаване на владението на имота от владеещия
несобственик на невладеещия собственик. Целта на защитата е да се възстанови
фактическото владение върху вещта на титуляра на
вещното право, който е оправомощен да владее вещта,
т.е. ревандикацията има за предмет да установи със
сила на пресъдено нещо /СПН/ правото на собственост
на ищеца съгласно заявеното от него придобивно
основание и да се осъди ответника да предаде фактическата власт.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба,
както и молбите за уточнение във връзка с указанията на СРС по чл.127 ГПК, ищцата
твърди да е собственик на процесния имот въз основа
на реституция по чл.1 ЗВСОНИ, наследство и съдебна делба на недвижим имот,
представляващ пералня с площ от 15 кв.м. и граници- мазе на ответниците
Е.от юг, отгоре офис /бивш цветарник/ на Е.и от две страни –север и запад-
съседни парцели. Над пералнята бил изграден от ответниците
офис. С молба от 10.03.2015 г. /л.37/е уточнено, че пералнята е полувкопана в земята и се намира в северозападния ъгъл на
парцела, под част от сградата, обозначена с № 2-офис на Е.на същата скица. В
молбата от 06.04.2015 г. /л.41/ пък е посочено, че „пералнята“ не е реален
самостоятелен обект, а обслужва сутерена на сградата. Действително, след
продажбата на част от дворното място, била прекъсната топлата връзка между
сутерена и пералнята, но независимо от това, последната обслужвала сутерена на
сградата. Пералнята не била заснета като самостоятелен обект с конкретен номер
от АГКК. За улеснение е представена скица от 20.10.2014 г./л.44/, където претендираният обект е оцветен в розово.
Ищцата се легитимира за собственик с нот.акт № 104, дело 2985 от 1996 г.,
съставен на основание възстановяване по чл.1 ЗВСОНИ и наследство и съдебна
делба и наследство. Процесният обект „пералня“ е описан под т.1 като част
от сутерена с площ от 192 кв.м. на основание чл.1 ЗВСОНИ и наследство /л.6
по делото пред СРС/.
В записката от 31.01.1942 г. за вписване на спогодбения протокол за делба на наследствени недвижими
имоти, сключен между Г.В./баща на ищцата- удостоверение за наследници на л.20
по делото на СРС/ и Р.С., са описани два обекта – една масивна къща на два
етажа, сутерен и мансарден етаж с площ от 192 кв.м. по удостоверение и 194,40
кв.м. по скица и цветарник с площ от
15,10 кв.м. В дял на наследодателя на ищцата е поставен целият сутерен от 4 стаи,
две кухни, вестибюл, пералня, две
антрета,коридор, клозет и едно мазе под главния вход на къщата, целият първи етаж и по-голямото мазе, находящо се в двора
на къщата, а в дял на Р.С.– целият втори етаж, целият мансарден етаж и „цветарника“-малкото мазе в двора на
къщата.
Голямото мазе в двора е посочено с площ от 20 кв.м. и нот.акт за ипотечен заем от 01.10.1946 г./л.86 по делото
пред СРС/.
Съгласно АДС от 18.11.1949 г. по силата на ЗОЕГПНС по
преписка № 541 от 1948 г. е бил одържавен от Г.Н.В.сутерена на сградата, находяща се на ул.“****** и представляваща къща на един
етаж и сутерен, със застроена площ от 192 кв.м. Сутеренът е посочен като
състоящ се от четири стаи, а одържавяването е сторено ведно с принадлежащите зимнични и тавански помещения и съответните идеални части
от мястото и общите части на сградата. Видно от решението от 2012.1948 г. по
ЗОЕГПНС първият етаж не е бил отчужден.
Със заповед от 03.12.1992 г. е наредено отписването от
актовите книги на общината на сутерена на сградата, състоящ се от четири стаи,
заедно с принадлежащите зимнични и тавански помещения
и съответните идеални части от мястото и общите части на сградата.
Ответниците се легитимират с нот. Акт №
43 от 15.09.1968 г., с който е изповядана покупко-продажба, сключена между Р.С./В./
като продавач и купувачи Е.К.Е. и Д.Г.Е., включително относно 6/11 идеални
части от малкото мазе /цветарника/, находящо се в
двора на сградата .
По силата на съдебна делба, обективирана
в протокол от 28.02.1970 г. в дял на ответниците е
поставен мансардния етаж на сградата, заедно с малкото мазе /цветарника/. За
уравнение на дяловете в полза на Р.С.е присъдена парична сума.
На л.89 по делото пред СРС е представена /с отговора
по исковата молба/ молба от 27.07.1985 г. от Домоупрвителния съвет на сградата, където е поискано
реализиране на абонатна станция на мястото на пералното помещение, което било
за общо ползване и се намирало на около 1,5 м по-ниско от нивото на сутерена.
Като приложение към молбата е описано и решение за разпределение на идеалните
части между собствениците на сградата.
С влязло в сила решение, постановено на 07.08.1997 г.
от СРС, ГК, 57 състав по гр.д.№ 5235 по описа за 1996 г. е отхвърлен,
предявеният от О.В. срещу Е.Е. и Д.Е., иск за делба
на едноетажна масивна тухлена постройка, състояща се от стая, тоалетна и
изолационно антрес, застроена на 20 кв.м., находяща се на ул.“******-в дъното на дворното място, като
неоснователен. Видно от мотивите на съда част от процесния
имот /по делото за делба/ - стая е идентична по площ и месторазположение с
помещението „цветарник“ по съдебната спогодба от 1942 г. това помещение през
1944 г. било силно разрешено при бомбардировка. Разрушената постройка била възстановена
през 1954-1955 г. от наемател на „Софжилфонд“ като използувал съществуващите две тухлени стени и основите, а
на мястото на разрушените стени изградил тухлени. През 1989 г. ответниците Е.изградили тухлени стени на мястото на
дъсчените. Прието е, че помещението е придобито от ответниците
по силата на нот.акт от 1968 г. и съдебната делба от
1970 г., а впоследствие били извършили пристрояване и подобряване на едно
съществуващо помещение. Преустройката не
представлявала самостоятелен обект, а следвала главната вещ по арг. от чл.98 ЗС. Съществуването на цветарник било отразено
в скиците от 1948 г. След като не била установена съсобственост върху обекта,
предмет на делбата, то иска бил неоснователен. Тези изводи на споделени от СГС
и ВКС при инстанционния контрол на решението по
делбата.
На 24.09.2004 г. е бил съставен акт за собственост
върху едноетажна постройка-офис, а като собственици са посочени ответниците по делото. Изрично е посочено, че се касае до
„бивш цветарник“. Представено е и удостоверение за търпимост от 17.06.2004 г.
С решение от 04.02.2011 г. СГС, Второ А ГО, по гр.д.№4165
по описа за 2004 г., е обезсилил решението на СРС,41 с-в по гр.д.№ 4869/2001 г.
в частта по иска по чл.108 ЗС и е прекратил производството по делото /със
страни като по настоящето, но в различно процесуално качество/. За да стори
това, СГС е приел, че се касае само до иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС,
не и такъв по чл.108 ЗС. Със същото решение е отменено първоинстанционното
такова в частта по иска по чл.109 ЗС като е прието, че спорните помещения –
пералня, в която впоследствие била изградена абонатна станция, са общи части. Искът по чл.109, ал.1 ЗС е
бил уважен и ответницата О.В. е била осъдена да преустанови действията си, с
които пречи на ищците Е.да ползват общите части, вкл. абонатната станция с площ
от 15 кв.м., находящи се в полуподземния
етаж в ЕС на ул.“******, гр.София, с вход от северозападната част на сградата,
като премахне поставената от нея преграда между коридора и стълбищната
клетка. Решението е влязло в сила на 19.09.2011 г.
От заключението на вещото лице арх. Г. става ясно, че
помещението „пералня“ по проекта от 1908 г. и този от 1928 г. заема северо-западния ъгъл
в дворното място и граничи с изба /т.1.2/. При огледа на място от ищцата
й е било показано като „процесно“ северното сутеренно
помещение в постройката, понастоящем разположена в северозападния ъгъл на
двора, т.нар. „офис“. В интериора на това помещение не е бил установен комин
/тъй като ищцата твърди, че такъв е необходим с оглед предназначението на
пералнята/. Според вещото лице видимият понастоящем комин не е свързан с офиса,
а принадлежи на другата сграда. Пак според това вещо лице пералнята е съществувала до 1933 г., когато е бил премахнат почти изцяло
северозападния корпус, за да може да се влиза в сградата като са били
изградени стъпала/л.291/. При изслушването на заключението вещото лице е посочило,
че избите се отнасят за постройка, която в момента не съществува; същата е била
проектирана през 1908 г. и от нея има запазени полуподземни
помещения, които попадат в югозападния ъгъл и се ползват за складови помещения.
И двете помещения означени на л.162 по делото с № III и IV водят надолу.
Частта IV е голямото помещение, а частта III – малкото помещение. Според вещото лице по-малкото
мазе е цветарника и съгласно споразумителния протокол
от 1942 г. е останало в собственост на Р.В.. Този цветарник е изграден върху
основите на старата пералня. По-голямото мазе, което по силата на същия
протокол е останало в собственост на Г.В., е в другата част на двора
–югозападната, изобразена на л.161. Това по-голямо мазе попада понастоящем в
съседния от юг, имот.
В о.с.з. на 22.03.2017 г./л.288/ е направена
констатация за идентичност на представеното копие по делото на проекта от 1908
г. с оригинала на същия. Затова и доводът на въззивнацата,
че заключението на единичната експертиза е било изготвено въз основа на
„негодни“ документи, е неоснователен.
В комплексната експертиза /л.378/ по делото е даден
отговор в следния смисъл: „имайки предвид проучените и описани по-горе проекти,
кад.листове, както и направения оглед на място,
обектът описан в нот.акт от 2004 г. е съществувал
като едноетажна постройка /бивш цветарник/ върху мазе в северозападния ъгъл на
парцел с тогавашен номер 10, без връзка с основната жилищна сграда на
регулационната линия на ул.“****** към 1968 г. и 1970 г. Основното помещение на
постройката е преустроено в офис и към него са пристроени тоалетна и
изолационно антре с с площ от 5 кв.м./през 1985
г.-1986 г. според декларацията, приложена по делото“. Бившият цветарник е
съществувал към 1968 и 1970 г. като едноетажна постройка върху мазе в
северозападния ъгъл на парцел с тогавашен № 10, без връзка с основната жилищна
сграда на регулационната линия на ул.“******. Площта на обекта към този момент
е около 15,70 кв.м.-16,93 кв.м., а след преустройството в офис и допълнителното
изграждане на тоалетна и изолационно антре- около 20 кв.м. След извършени
съпоставки вещите лица сочат, че може да се приеме, че обектът по нот.акт от 2004 г., с който се легитимират ответниците, най-вероятно е идентичен с обект „малко
мазе/цветарник/“ към 1968 г. и 1970 г. по местоположение, а по площ е с около 5
кв.м. по-голяма квадратура и обхваща пристроения санитарен възел. С оглед
допълнителните разяснения на л.451 /пред СРС/ в миналото малкото мазе
/цветарник/ е било на две нива. Цветарникът или офисът при всички следващи
скици от 1937 г. до настоящият момент не е свързан с основната сграда; това е
така съгласно всички скици, проекти и кад.листове.
Единствено в частта от проекта от 1908 г. има надпис „пералня“ върху
постройката в северозападната част, но сградата е с друга конфигурация от тази
през 1968 г. В нито един друг документ няма надпис „пералня“. Същевременно се
сочи, че към 1942 г. помещението „пералня“ се намира в сутерена на основната
жилищна сграда, изградена на регулационната линия на ул.“******, м.“Центъра“.
Към момента на възстановяване собствеността на ищцата и към началния момента на
преустройство на сутерена, извършено след възстановяване собствеността на
ищцата, пералнята се е намирала под стълбищната
клетка за първи и втори етаж на северната фасада на сградата, с площ от около
15 кв.м., т.е. това, което впоследствие е било използувано
за абонатна станция.
Заключението на комплексната СТЕ е изготвено след
извършен оглед на място, както и при вземане предвид на решенията по водените
между страните гр.д., скици и проекти, както и документите за собственост, с
които се легитимират страните. Независимо, че на л.199 е отбелязяно
съществуващо мазе-пералня, което се намира в лявата част и е надписано като
„пералня“, на място няма такова помещение. По отношение представеният от ищцата
/въззивник/ проект е констатирано, че същият е неотносим за процесните обекти,
защото касае ЕС „Искра“.
Съгласно чл. 1. Ал. (1) ЗВСОНИ възстановява се
собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона
за отчуждаване на едрата градска
покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от
1948 г.), които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни
фирми или на еднолични дружества
по чл. 61 от Търговския закон
и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
Собствеността върху
имотите по чл. 1 и 2 се
възстановява на лицата, от които
те са били
отнети, или на техните наследници
по закон или други правоприемници.
Правото на лицата да получат
възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била
отнета от тях или от
техните праводатели- чл.3 от същия закон.
Въз основа на гореизложеното и при съпоставяне на
документите за собственост на страните по спора, съвпадащите части от
заключенията на съдебните експерти и при съблюдаване на влезлите в сила съдебни
решения по гр.д., водени от страните и по настоящият спор, може да се достигне
до следните изводи:
Към 1942 г., когато е бил сключен спогодителния
протокол между праводателите на страните по настоящия
спор, в процесното дворно място е имало две
самостоятелни сгради – една масивна къща и цветарник. Къщата е поделена между праводателите на страните, а цветарника е останал в дял на праводателката на ответниците.
Установи се, че по силата на спогодителния протокол праводателят е получил в дял голямото мазе, което с оглед изслушаните
съдебно-технически експертизи, е различно от „малкото мазе“, което е било в дял
на праводателката на ответниците.
Помещение с обозначение „пералня“ е вписано само в
проекта от 1908 г. През 1933 г. е бил премахнат почти изцяло северозападния
корпус. В документите от 1942 г. пералнята е посочена като обслужващо помещение
на сутеренния етаж, но същата не може да се приеме, идентична с тази, която е
по проекта от 1908 г. Според вещото лице арх.Г. цветарника е изграден върху
основите на старата пералня /1908 г./ по-голямото мазе, което по силата на спогодителния
протокол от 1942 г. е останало собственост на праводателя
на ищцата, е в другата част на двора –югозападната. През 1968 г. сградата е
вече с друга конфигурация, различна от тази през 1908 г. и в проекта от която
година /1908/ фигурира помещение с надпис „пералня“. След извършен оглед вещите
лице заявяват, че на място няма помещение „пералня“.
Имотът, за който ответниците
ангажират доказателства за собственост е различен от този сочен от ищцата като
„пералня“.
Нещо повече, самата ищца твърди, че претендираното от нея помещение „пералня“ е различно от
бившето мазе-цветарник; двете помещения не били идентични, а съседни.
Правото на ищцата на собственост върху имота, за който
на ответниците представят документи – едноетажна
постройка /бивш цветарник/ е отречено още с влязлото в сила решение по
делбата/гр.д.№ 5235 по описа за 1996 г./. С решението по това дело е изяснен и
въпроса относно това дали е налице „нов строеж“ или „преустройство“.
Ако приемем, че „пералнята“ е тази описана в нот.акт № 104, дело 2985 от 08.08.1996
г., същата както самата ищца твърди в уточнителните
си молби по чл.127 ГПК, е „обслужващо помещение“, то в този смисъл е
постановеното от СГС решение от
04.02.2011 г. по иска по чл.109 ЗС, с което съдебно решение също е отречено
изключителното право на собственост на О.В..
Съгласно нормата на чл.297
от ГПК влезлите в сила съдебни решения са задължителни за съда, който ги е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини
в страната.
Следва да добавим и, че помещение
„пералня“ като самостоятелен обект не е посочена нито в представените по делото
документи по отчуждителната процедура по ЗОЕГПНС,
нито в заповедта от 03.12.1992 г. с която се нарежда деактуване
на имота.
При това положение правилно СРС е приел, че от ищцата, в чиято доказателствена
тежест е установяване на правото на собственост, не се е доказало по безспорен
начин относно собствеността върху претендирания от
нея имот, индивидуализиран по площ и граници в исковата молба. Това е достатъчно
съдът да приеме, че ищцата не е доказала правото си на собственост и
основанието, на което се позовава. Липсата на един от елементите на фактическия
състав на ревандикацията води до извод за
неоснователност на предявената искова претенция.
Относно довода за допуснато процесуално нарушение във връзка с
предявеният от О.В. инцидентен установителен иск по реда на чл.212 ГПК.
Действително, на 20.03.2017 г. /исковата молба е била
заведена на 22.12.2014 г. от ищцата В. е бил предявен инцидентен установителен иск. Видно от молбата на л.241 по делото пред
СРС, поискано е на основание чл.17, ал.2 ГПК съдът да се произнесе по
валидността на удостоверението за търпимост, издадено на 17.06.2004 г. С
определение от 03.05.2017 г. съдът е отказал да приеме същия, тъй като не били
налице предпоставките на чл.212 ГПК/л.363/.
Определението, с което
първоинстанционният съд е отказал да приеме
за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск, не подлежи на
обжалване и на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е предвидено
изрично в закона, респективно в чл. 212
ГПК.
С инцидентния
установителен иск се цели да
се установи със сила на
пресъдено нещо съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи
правилното разрешаване на обусловеното спорно право - предмет на главния
или насрещния иск. С него се
променя предметът на делото като
наред с обусловеното право - предмет на първоначалния или насрещния иск
се добавя обуславящото правоотношение и така се постига
последващо кумулативно обективно съединяване на искове. Определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане
на инцидентния установителен иск, не прегражда правото
на страната да установи спорното
правоотношение в отделен процес. Страните не се лишават
от право на защита за
разрешаването на спора по инцидентния
установителен иск, а само от процесуалната
възможност това да се осъществи
със сила на пресъдено нещо
в образуваното исково производство по главния иск. Неприемането
на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане
не би се
отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи
произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния
акт, а разрешението по съществото на
преюдициалното правоотношение
се проверява заедно с правилността на решението по
главния иск. Решението по главния
иск обаче не формира сила
на пресъдено нещо по преюдицилното
правоотношение и не съществува пречка преюдициалното правоотношение да бъде предявено
с нов иск в отделно производство.
Въззивната инстанция приема, че въпросът за валидността на
удостоверението за търпимост № АГ-94-Д-36 от 17.06.2004 г. не е относим към съществуването или
несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи
правилното разрешаване на обусловеното спорно право - предмет на иска по чл.108 ЗС. Това е така, защото по безспорен
начин се установи, че този административен акт касае обект, който самата ищца
признава, че е различен от т.нар. „пералня“, визирана в исковата молба, с която
сме сезирани.
Въпросът дали строежът е законен или не, е относим към възможността за премахването му, но не и към
правото на собственост на незаконната постройка, така и в решение № 233 от
27.11.2012 г. по гр.д. № 195/2012 г. на ВКС, ГК, Второ ГО, постановено по реда
на чл.290 ГПК, поради което задължителна съдебна практика, така и в решение
РЕШЕНИЕ №
280 ОТ 06.12.2016 Г. ПО ГР. Д. № 2394/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
От друга страна, правото на съсобственост на О. В.върху
едноетажната постройка, реализирана от ответниците Е., е отречено с влязлото в
сила съдебно решение по гр.д.№ 5235 по описа за 1996 г., с което искът за делба
е отхвърлен поради липсата на съсобственост; обектът е приет за изключителна
собственост на ответниците по настоящето дело - Е..
Следва да отбележим и, че в комплексната експертиза
/л.379/ по делото е даден отговор в следния смисъл: обектът, описан по нот.акт от 2004 г. е бил допустим по действащите
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването на строежа.
Решението е постановено в съответствие със събраните
по делото доказателства; не са допуснати сочените от въззивника
нарушения на материалния и процесуален закон.
При това положение налага се извод, че обжалваното
решение и в частта, в която претенцията по чл.108 ЗС е била приета за
неоснователна, е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на иска по чл.108 ЗС, но не
са налице предпоставките на чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт
№ 41, дело № 31548/2004 г., съставен на 24.09.2004 г.
По
разноските:
При този изход на спора на въззивницата
разноски не се следват.
Въззиваемите са сторили разноски и такива следва да им бъдат
присъдени в размер на 600 лв.-адв. възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 396475 от
27.04.2018 г. , постановено по гр. д. № 71546 по описа за 2014 г., Софийски
районен съд, І ГО, 34-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА О.Г.В., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Г.Е., ЕГН ********** и Е.К.Е., ЕГН **********, съдебен
адрес-*** – адв.П.Г., сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението може
да се обжалва пред ВКС на РБ в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: