Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Търговище, 03.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в закрито съдебно заседание на трети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
председателя адм. д. № 10 по описа на Административен
съд – Търговище за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.306, ал.5 и ал.6 от АПК.
Образувано
е по жалба с вх.№ 2583/15.12.21 г., подадена от името на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 136, чрез
гл. юрисконсулт Ст. Г., против Разпореждане № 467/26.11.2021 г., постановено по
адм.д. № 260/2021 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което на
основание чл.306, ал.2, във връзка с чл.304, ал.1 от АПК на Б. Д. М. –
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. за неизпълнение на влязло в законна сила на
22.04.2019 г. Решение № 47/27.04.2018 г., постановено по адм.д. № 23/2018 г. на
Административен съд – Търговище, оставено в сила с Решение № 6072/22.04.2019
г., постановено по адм.д. № 7908/2018 г. по описа на ВАС.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение
на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в изпълнение на влязло в
законна сила съдебно решение № 98/23.09.2020 г., постановено по адм.д. №
151/2020 г. на ТАС, преди постановяването на обжалваното разпореждане е налице
произнасяне по заявлението на молителя със Заповед № 03-РД/6969#1/19.11.2021
г., с оглед на което искането на молителя било удовлетворено, като по този
начин към момента на постановяване на разпореждането не е бил налице
фактическия състав на чл.304, ал.1 от АПК за налагане на административно
наказание „глоба“. Жалбоподателят излага също, че неправилно е санкциониран за
неизпълнение на посочените в диспозитива на разпореждането съдебни актове,
доколкото в изпълнение на същите е постановена Заповед №
03-РД/6969#1/24.04.2020 г., впоследствие прогласена за нищожна. Твърди се, че
евентуалните претенции на молителя могат да касаят само и единствено влязлото в
сила решение № 98/23.09.2020 г., постановено по адм.д. № 151/2020 г. на ТАС,
което било изпълнено в цялост.
Административен съд – Търговище, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание,
установи следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.306, ал.5 от АПК.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Обжалваното разпореждане е
постановено по адм.д. № 260/2021 г. на Административен съд – Търговище,
образувано по молба на З.Е.П., ЕИК ********** ***, за налагане на глоба по реда
на чл.304 и сл. от АПК на изпълнителния директор на ДФЗ за неизпълнение на
влязло в сила съдебно решение № 47/27.04.2018 г., постановено по адм.д. №
23/2018 г. по описа на Административен съд – Търговище, потвърдено с решение №
6072/22.04.2019 г., постановено по адм.д. № 7908/2018 г. по описа на ВАС.
С цитираното решение №
47/27.04.2018 г., постановено по адм.д. № 23/2018 г. по описа на
Административен съд – Търговище, е отменена Заповед № 03-РД/6969 от 19.12.2017
г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на З.Е.П. е било отказано финансиране
по заявление за подпомагане по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. и преписката по заявлението на
молителката с идентификационен № 25/04/1/0/0277 и УРН 404918 е върната за ново
произнасяне, съобразно мотивите на съда. Решението е обжалвано пред ВАС, който
оставя в законна сила съдебния акт с свое решение № 6072/22.04.2019 г.,
постановено по адм.д. № 7908/2018 г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на
22.04.2019 г.
Година по-късно, на
24.04.2020 г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Заповед № 03-РД/6969#1/42.04.2020 г., с която
отново, въпреки съдебното решение, на молителката П. е било отказано
финансиране по подаденото заявление. Обжалвана пред ТАС, с решение №
98/23.09.2020 г. по адм.д. № 151/2020 г. заповедта е обявена за нищожна, като
решението е влязло в сила на 20.10.2020 г. В две свои молби, подадени съответно
с вх.№ 02-250-6500/1214 от 17.11.2020 г. и вх.№ 02-250-6500/2336 от 23.03.2021
г. в ДФЗ, молителката П. е поискала от органа с първата да изпълни решение №
98/23.09.2020 г. по адм.д. № 151/2020 г. на ТАС, а с втората изрично е поискала
да се произнесе с ИАА по подаденото от нея заявление за подпомагане – в
изпълнение на решение № 47/27.04.2018
г., постановено по адм.д. № 23/2018 г. на ТАС. Изрично във втората молба
молителката посочила, че при неизпълнение в законов срок на съдебното решение,
ще потърси правата си по чл.304 и сл. от АПК.
В мотивите на оспореното
разпореждане е посочено, че видно от приложената по делото докладна записка,
въпреки осведомяването си, че следва да се произнесе по подаденото от
молителката П. заявление за подпомагане, в изпълнение на двете съдебни решения
/№ 47/27.04.2018 г., постановено по
адм.д. № 23/2018 г. на ТАС и № 6072/22.04.2019 г., постановено по адм.д. №
7908/2018 г. на ВАС/, по делото не са налице данни изпълнителния директор на
ДФЗ да се е произнесъл по подаденото от З.Е.П. заявление за подпомагане с №
25/04/1/0/0227 и УРН 404918.
При така установената
фактическа обстановка съдебният състав е приел, че изпълнителният директор на
ДФЗ Б. Д. М. , като адресат на посочените съдебни решения, е бил длъжен да се
съобрази с влязлото в законна сила на 22.04.2019 г. решение № 47/27.04.2018 г.,
постановено по адм.д. № 23/2018 г. на ТАС, доколкото впоследствие издадената от
органа Заповед № 03-РД/6969#1/24.04.2020 г. е обявена за нищожна с влязло в
сила на 20.10.2020 г. решение № 98/23.09.2020 г., постановено по адм.д. №
151/2020 г. на ТАС. Посочено е, че изпълнителният директор на ДФЗ е следвало да
се произнесе в срока по чл.57, ал.1 от АПК – от деня на получаване на молбата
на З.Е.П. с вх.№ 02-250-6500/2336 от 23.03.2021 г., а именно до 06.04.2021 г.,
включително, което не било сторено и към момента на постановяване на
атакуваното разпореждане, въпреки изрично обърнатото внимание на органа от
директора на Дирекция „Правна“, че следва да изпълни съдебните решения.
В заключение съдебният
състав е приел, че процесното непроизнасяне в продължение на близо 8 месеца
по-късно от изтичане на законовия срок води до грубо нарушаване на принципа на
чл.11 от АПК, като липсата на произнасяне и към момента на постановяване на
разпореждането води до правния извод, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на лицето изпълняващо функциите на изпълнителния
директор на ДФЗ на осн. чл.304, ал.1 от АПК, като след като е приел, че
конкретният случай не покрива критериите за маловажност на деянието, поради
което на изпълнителния директор на ДФЗ е наложена глоба в минимално предвидения
размер от 200 лв.
Оспореното разпореждане
е законосъобразно. Същото е постановено от компетентния орган по чл.306, ал.2
от АПК – съдия-докладчик, овластен със Заповед № РД-10-08/06.01.2020 г. на Председателя
на Административен съд – Търговище.
При издаване на
оспорения съдебен акт са спазени процесуално-правните разпоредби, като с
разпореждане на съдия-докладчика е предоставена възможност на изпълнителния
директор на ДФЗ в 14-дневен срок да даде писмени обяснения и доказателства.
Изводите на овластеното
длъжностно лице се основават на обективно и всестранно изследване на всички
обстоятелства, съгласно събраните по делото доказателства, които са разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност.
Съгласно
чл.177, ал.1 от АПК, влезлите в сила съдебни решения са задължителни за
страните, а в случай на отмяна на административен акт имат действие по
отношение на всички. Следователно и административният орган е длъжен да изпълни
влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК предвижда
административнонаказателна отговорност за длъжностно лице, което не е изпълнило
свое задължение произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. За да са налице
предпоставките за приложение на чл.304, ал.1 от АПК е необходимо да е налице:
1) влязъл в сила съдебен акт, който да предписва определено поведение на
административния орган; 2) този съдебен акт да е изпратен на органа; и 3)
постановеното от съда в съдебния акт да не се изпълнява от същия орган. Както
правилно е констатирал съдия-докладчикът, тези три предпоставки в процесния
случай са налице.
Настоящият
съдебен напълно споделя изводите, че изпълнителният директор на ДФЗ е бил
наясно с постановените и влезли в законна сила съдебни решения и въпреки това
не се е произнесъл с необходимия административен акт в предвидения от закона
срок. В действителност, както е посочено и в оспореното разпореждане, доколкото
с решение № 47/27.04.2018 г., постановено по адм.д. № 23/2018 г.
на ТАС не е определен срок за изпълнение, съгласно чл.57, ал.1 от АПК изп.
директор на ДФЗ е следвало да се произнесе по заявлението на П. не по-късно от
14 дни от подадената от нея до органа молба с вх.№ 02-250-6500/2336 от
23.03.2021 г., а именно до 06.04.2021 г. Въведените
от законодателя, принципи за: законност, установен в чл.4, ал.1 от АПК; за
съразмерност, установен в чл.6, ал.1 от АПК и за бързина и процесуална икономия
установен в чл.11 от АПК изискват административният орган, упражнявайки
правомощията си и задълженията си, произтичащи от тях, да действа в рамките на
закона, по разумен начин, добросъвестно и справедливо, в сроковете, определени
в закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства
или целта на действието или на административният акт. Факт е, че по делото
липсват каквито и да било доказателства за налагането на толкова голямо
забавяне във времето за произнасяне по заявлението на П. – близо 8 месеца. Няма
и доказателства за необходимо удължаване на срока, съгласно чл.57, ал.8 от АПК.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че дори и към настоящия
момент органът не е изпълнил вмененото му със закон задължение за изпълнение на
влязлото в сила съдебно решение № 47/27.04.2018 г., постановено по
адм.д. № 23/2018 г. на ТАС. Правилен е и изводът, че случаят, при наличие на
толкова голямо закъснение за издаване на акта, който всъщност и към момента не
е издаден, не може да се определи като маловажен.
От друга страна напълно
неоснователно е възражението на изпълнителния директор на ДФЗ, че със Заповед №
03-РД/6969#1/24.04.2020 г. е изпълнено решение №
47/27.04.2018 г., постановено по адм.д. № 23/2018 г. на ТАС, тъй като,
видно от доказателствата по делото, тази заповед е обявена за нищожна с влязло
в сила на 20.10.2020 г. решение № 98/23.09.2020 г., постановено по адм.д. №
151/2020 г. на ТАС. Бидейки нищожна, тази заповед и преди окончателното
произнасяне по оспорването ѝ не е била в състояние да внесе промяна в
правната сфера на засегнатите от нея правни субекти. Т.е. не е налице произнасяне
от органа, поради това че соченият административен акт е обявен за нищожен.
Също неоснователно е и
възражението, че в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение №
98/23.09.2020 г., постановено по адм.д. № 151/2020 г. на ТАС, преди
постановяването на обжалваното разпореждане, било налице произнасяне по
заявлението на молителя със Заповед № 03-РД/6969#1/19.11.2021 г., с оглед на
което искането на молителя било удовлетворено. Безспорно по делото е, че
молителката П. е искала произнасяне от органа съобразно мотивите на решение № 47/27.04.2018 г., постановено по адм.д. №
23/2018 г. на ТАС, потвърдено с решение №
6072/22.04.2019 г., постановено по адм.д. № 7908/2018 г. по описа на ВАС,
влязло в законна сила на 22.04.2019 г. Както беше посочено и по-горе, и към
настоящия момент липсват доказателства органът да се е произнесъл с
административен акт съгласно задължителните мотиви на решение № 47/27.04.2018 г., постановено по адм.д. №
23/2018 г. на ТАС, именно за което на изпълнителния директор на ДФЗ с атакуваното
разпореждане е наложена „глоба“ в размер на 200 лв., а не за това, че не се е
произнесъл с необходимия акт съгласно решение № 98/23.09.2020 г., постановено
по адм.д. № 151/2020 г. на ТАС.
Въз основа на изложените
мотиви жалбата се явява неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл.306, ал.6 от АПК, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 467 от
26.11.2021 г, постановено по адм.д. № 260/2021 г. по описа на Административен
съд – Търговище.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.