Определение по дело №2/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 45
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 15 януари 2020 г.)
Съдия: Пенка Томова Петрова
Дело: 20201400500002
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

                     гр.Враца,15.01.2020г.

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение,

в   закрито    заседание на 15.01.2020 г., в състав:

 

   Председател:Евгения Симеонова

Членове:Пенка Т.Петрова

   мл.с:Магдалена Младенова

                                 

при участието на

прокурора                    секретар         

като разгледа докладваното от съдията П.Петрова

в.ч.гр. дело N` 2         по описа за  2020   г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.403 ал.2 вр. ал.1 от ГПК и чл.402 ГПК.

        М.К.А. *** ,е обжалвал определение на РС гр.Враца №4056/05.11.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 3372/2019 г. в частта, в която е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск и обезсилена издадената обезпечителна заповед. Поддържа се в частната жалба, че определението в обжалваната му част е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се бил произнесъл свръх петитум на депозираната от него молба, подадена чрез процесуалния  му представител адв.М.Л. от ВрАК. Излага се , че жалбоподателят бил поискал само връщане на внесената гаранция , а съдът бил отменил допуснатото обезпечение, каквото искане жалбоподателят не бил правил.Иска се обезсилване като недопустим съдебния акт в обжалваната му част.

     Противната страна не е ангажирала становище по частната жалба.

 С частната жалба не са сочени нови доказателства.

      ВрОС, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и съображения ,и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

    Частната жалба е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.396 ал.1 от ГПК вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК, от страна,имаща право и интерес от обжалване, и против акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

    С подадената по делото/в.ч.гр.д.№ 3372/2019г.по описа на РС Враца/ молба от 11.09.2019 г. жалбоподателят е поискал връщане на внесената гаранция във връзка с издадената обезпечителна заповед по делото. Първоинстанционният съд приел, че искането за връщане на гаранцията съдържа и искане за отмяна на допуснатото обезпечение, и на същата дата постановил разпореждане, в което указал на основание чл.402 ал.1 от ГПК препис от молбата да се връчи на ответника с указания, че в едноседмичен срок може да подаде възражение срещу освобождаване на гаранцията ,и , че в месечен срок може да предяви иск за вреди. Препис от подадената молба е връчен на ответника на 20.09.2019 г. В указания срок ответникът нито е подал възражение против освобождаване на гаранцията, нито е представил доказателства, че е предявил иск за вреди. С обжалваното определение от 05.11.2019 г. първоинстанционният съд отменил допуснатото обезпечение по делото, обезсилил издадената обезпечителна заповед ,и постановил връщане на внесената гаранция в размер на 3600 лв. Именно това определение се обжалва в настоящето производство в частта му, в която е отменено обезпечението и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.

При така изяснената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира подадената частна жалба за неоснователна.Действително молбата на жалбоподателя от 11.09.2019г.съдържа искане само за връщане на внесената гаранция,но това искане предполага и съдържа в себе си и искане за отмяна на допуснатото обезпечение предвид разп.на чл.402 ал.3 ГПК,според която вдигането на запор,заличаване на възбрани,както и отмяна на други обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда за отмяна на допуснатото обезпечение.Сам съдът при администриране на молбата я е квалифицирал като такава с пр.осн.чл.402 ал.1 ГПК,и никоя от страните,вкл.и жалбоподателят не са възразили по тази квалификация.От друга страна обезпечението е допуснато при приложение разп.на чл.391 ал.2 вр.чл.391 ал.1 т.1 ГПК и недопустимо е връщане на внесената гаранция без отмяна на самото обезпечение.Първоинстанционният съд не се е произнесъл свръх-петитум и определението му не е недопустимо предвид изложеното,и факта,че искането за връщане на гаранцията е удовлетворено.

При така изяснената фактическа обстановка частната жалба е неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а обжалваното определение – да се потвърди.

Водим от горното,ВрОС

 

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената от М.К.А. *** частна жалба против определението на РС Враца от 05.11.2019г.,постановено по ч.гр.д.№ 3372/2019г.в частта,в която е отменено допуснатото обезпечение и обезсилена издадената обезпечителна заповед.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........