Номер 320501.10.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – Благоевград
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501010 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК и е
образувано по частна жалба подадена от Банка ДСК АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., район Об., ул.“М.“ № 19, представлявано от Д.Д.М., Ю.Б.Г.,
изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Д.С.П., със съдебен адрес за връчване на
съобщения и призовки гр.П., ул.“Цар Борис III“ № 20 против определение № 1416 от
29.07.2020г. постановено по гр.д. №420/2020г. по описа на РСС, с което е прекратено
производството по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, предявени от Банка ДСК
АД и е върната исковата молба на ищеца.
В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд неправилно е прекратил
производството по делото, тъй като още в деня на получаване на разпореждането на съда за
оставяне на исковата молба без движение, ищеца е довнесъл дължимата държавна такса, но
поради пропуск или грешка платежния документ не е приложен в кориците на делото.
Излага се, че същественото задължение за внасяне на таксата е изпълнено в срок, поради
което се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателя, материалите по делото и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателя е депозирал на 17.06.2020г. искова молба пред РСС, по реда на чл.422 от
ГПК.
С разпореждане от 30.06.2020г. РСС е оставил подадената исковата молба без движение,
поради невнасяне на дължимата държавна такса в пълен размер, като на ищеца са дадени
указания да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на РСС в размер
на 135,36 лв. На ищеца е определен едноседмичен срок от съобщаването за изпълнение
указанията на съда, като е предупреден за последиците при неизпълнение, а именно, че
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.
Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 03.07.2020г. видно от разписка на лист
39 от първоинстанционното производство. В дадения срок, който е изтекъл на 10.07.2020г.
1
ищецът не е представил документ за внесена държавна такса по сметка на РСС. С оглед на
това първостепенния съд е постановил обжалваното определение, с което на основание
чл.129, ал.3 от ГПК, във връзка с ал.2 от ГПК е върнал исковата молба, заедно с
приложенията към нея на ищеца и е прекратил производството по гр.дело № 420/2020г. по
описа на РСС. Препис от постановеното определение е връчено на 07.08.2020г. на ищеца,
чрез пълномощника му.
Преди връчване на определението, но след постановяването му на 05.08.2020г. е
депозирана молба от ищеца, чрез процесуалния му представител, към която е приложен
документ за внасяне на дължимата държавна такса от 135,36 лв. с дата на операционната
бележка 03.07.2020г., като е изложено в молбата, че таксата е преведена по сметка на РСС в
указания срок, но платежното нареждане поради пропуск или грешка не е приложено по
делото.
При извършената проверка съдът установи, че жалбата инициирала настоящото
производство е депозирана в срок, от лице притежаващо активна процесуална легитимация,
като същата е насочена против съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че за да настъпи прекратителният ефект
на чл.129, ал.3 от ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба
трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са Определение №354 от
11.06.2003г. по гр.д.№838/2002г. на ВКС, І г.о. и Определение №157 от 27.03.2013г. по гр.д.
№540/2012г. на ВКС, ІІ г.о., постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Изложеното
означава, че за да се приложи санкцията по чл.129, ал.3 от ГПК следва да са налице
следните предпоставки: 1.депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за
редовност по чл.127, ал.1 и/или чл.128 от ГПК; 2.страната да бъде уведомена затова какво
трябва да изпълни; в какъв срок; от кога започва да тече същият; какви ще са последиците
при неизпълнение и да не са отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането
на законоустановения срок. Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни
и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи.
Съгласно Определение №1074 от 30.11.2012г., по ч.т.д. №151/2012г. на ВКС, ІІ т.о.,
постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК е прието, че при нередовност на исковата
молба, частна, въззивна, или касационна жалба, съдът е длъжен да даде ясни и категорични
указания на страната относно недостатъците, от които те са засегнати, както и срок за
тяхното отстраняване, а когато нередовността се дължи на невнесена държавна такса, на
подателя и следва да бъде изрично съобщен размера и да представи по делото платежния
документ, както и последиците от непредставянето му. В тази връзка е и Определение
№484 от 30.07.2010г., по ч.гр.д.№409/2010г. на ВКС, ІV г.о.
С оглед на това, за да се върне исковата молба, поради неотстраняване на нередовността й
по чл.128, т.2 от ГПК, съдът изрично трябва да е указал на страната, както задължението й
за внасяне на държавна такса, така и това за представяне на платежния документ пред него.
2
Необходимостта от това указание произтича от обстоятелството, че страната изпълнява
задължението си да отстрани нередовността на исковата молба, поради невнасяне на
държавна такса, не само с внасянето й в указания срок, но и с представянето в същия срок
на документ за внасянето й. В този смисъл Определение №333 от 10.05.2013г. на ВКС по
ч.т.д.№1502/2013г., I т.о., ТК, Определение №733/19.12.2009г. по ч.т.д.№551/2009г. на I т.о.
и Определение №257/8.03.2011г. по ч.т.д. №146/2011г. на II т.о.
В настоящия казус районният съд е приложил санкцията, предвидена в чл. 129, ал. 3 от
ГПК, тъй като ищецът-жалбоподател не е представил доказателства, че е внесъл в срок
дължащата се за разглеждането на предявените искове държавна такса.
Втората инстанция констатира, че първостепенният съд е процедирал в съответствие със
закона и практиката на ВКС. Исковата молба правилно е била оставена без движение,
поради не внасяне в пълен размер на дължимата държавна такса. Дадените с разпореждането
от 30.06.2020 г. указания са ясни и точни, на ищеца е указано да внесе дължимата държавна
такса, като е посочен точния й размер и му е указано да представи доказателства,
удостоверяващи това обстоятелство в едноседмичен срок от съобщаването, както и
последиците при неизпълнието им. Тези указания са му надлежно съобщени и не са
изпълнени в определения от съда срок. В случая се установява, че жалбоподателя е внесъл
дължимата държавна такса в указания срок, но не е изпълнил задължението си да представи
доказателства по делото. В жалбата се твърди, че това се дължи на пропуск или грешка,
като, съдът намира, че не е доказано възникването на факти и обстоятелства, водещи до
невъзможност за изпълнение на задължението за представяне в срок на доказателства по
делото за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса. Видно е от
материалите по делото, че документът за това е изпратен по делото след постановяването на
прекратителното определение, поради което извършеното процесуално действие не е могло
да бъде взето предвид от районния съд - чл. 64, ал. 1 от ГПК /в подобна насока е и
Определение № 121 от 15.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1603/2020 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Б.Д./.
С оглед изложеното въззивния съд намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, като подадената частната жалба срещу него е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
По аргумент от нормата на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК,
настоящият второинстанционен акт не да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба от Банка ДСК АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., район Об., ул.“М.“ № 19, представлявано от
3
Д.Д.М., Ю.Б.Г., изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Д.С.П., със съдебен адрес за
връчване на съобщения и призовки гр.П., ул.“Цар Борис III“ № 20 против определение №
1416 от 29.07.2020г. постановено по гр.д. №420/2020г. по описа на РСС.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4