№ 786
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500713 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 266230 от 25.10.2020 г., по гр. д. № 4465/2020 г. по описа на СГС, I-8
състав, е осъдена Прокуратурата на Република България (ПРБ) да заплати на С. А. Д. с
ЕГН: ********** сумата от 3000 (три хиляди) лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди които са настъпили вследствие на повдигането на обвинение в
извършване на престъпление по чл. 142, ал.2, т.2 вр. ал.1 НК, по което ищецът е признат за
невиновен с Присъда №6 от 01.03.2018 г. по НОХД № 588/2016 г. по описа на СОС, НО, 1
състав, заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 14.06.2019
г., до деня на окончателното плащане, като е отхвърлена претенцията за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в частта - за горницата над присъдената сума от 3 000
лева и до пълния претендиран размер 50 000 лева, както и претенцията за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1 200 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в съдебната фаза на наказателния процес.
При този изход в делото, ПРБ е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер от 2
лева държавна такса и възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) на
процесуалните му представители в размер от 440 лв. Със свое Определение от 11.02.2022 г.,
съдът е оставил без уважение обективираното във въззивната жалба на Прокуратурата
искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските по реда на
чл. 248 ГПК.
1
Решението на градския съд е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби, както от ищеца
в частта, в която исковете му са били отхвърлени, така и от Прокуратурата на РБългария в
частта, в която претенцията за неимуществени вреди е била уважена.
В жалбата на държавното обвинение се сочи, че в отхвърлителната му част,
първоинстанционното решение било правилно, но в несъответствие с принципа за
справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, на ищеца била присъдена сумата от 3000 лв. като
следвало този иск да се отхвърли изцяло, а в условията на алтернативност – обезщетението
за болки и страдания да се намали. Правят се оплаквания от присъдените от СГС разноски,
като в тази част жалбата има характер на искане по чл. 248 ГПК, което е разгледано от
първостепенния съд, но е оставено без уважение от същия. Не е постъпила обаче частна
жалба от ПРБ против акта по чл. 248 ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата на ищеца се излага, че решението на СГС е
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като твърди, че
първоинстанционния съд не бил обсъдил всички доводи и доказателства, оспорвайки изцяло
решението в отхвърлителните му части. По отношение обезвредата за неимуществени вреди
намира, че е нарушен чл. 52 ЗЗД и следвало да се присъди пълната поискана сума от 50 000
лв., а що се отнася до обезщетението за имуществени вреди, то се счита, че била доказана
направата на този разход и той също следвало да се присъди. Претендира се възнаграждение
по чл. 38 ЗА за втората инстанция, както и увеличаване на същото за първата инстанция - в
случай на пълно или частично уважаване на въззивната жалба.
От правото на писмен отговор по чл. 263 ГПК относно двете жалби, се е възползвал само
ищеца Д., който чрез процесуалните си представители оспорва жалбата на ПРБ като
неоснователна, намирайки, че същата следва да се отхвърли.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, отговарят на
изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими, като пред настоящата инстанция не са
искани и не са събирани нови доказателства.
Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
Решението на СГС е валидно и допустимо. Ето защо, на основание чл. 269, изр. второ ГПК,
съдът следва да се произнесе само по оплакванията, наведени във въззивните жалби.
2
Хронологията на фактите в правния спор е следната:
Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция
писмени доказателства - преписи от съдебни актове установяват, че наказателното
производство срещу ищеца Д. е било образувано като ДП №40/2015 г. съгласно описа на
ОСлО при СОП, съответно на пр.пр. №3927/2013 г. по описа на СОП, както и че на
16.05.2016 г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем. Повдигнатото обвинение е
за извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 142, ал.2, т.2, вр. ал.1 НК (т.е.
отвличане на лице, но по по-тежко наказуемия състав на чл. 142, ал. 2, т. 2 НК) - извършено
на 15.03.2013 г. в с. ***, обл. Софийска.
След повдигане на обвинението, спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение
„подписка“. Наказателното производство продължило в периода от 2016 г. до 2019 г., през
който ищецът взел лично участие в извършваните процесуални действия от органите на
досъдебното производство и от съдебните органи при разглеждането на наказателното дело
пред три съдебни инстанции.
След внасяне на изготвения обвинителен акт срещу ищеца е било образувано НОХД №
588/2016 г. по описа на СОС, НО, 1 състав. С Присъда №6 от 01.03.2018 г. по НОХД
№588/2016г. по описа на СОС, НО, 1 състав ищецът бил признат за невиновен по
повдигнатото срещу него обвинение.
След протест от страна на органите на Прокуратурата на РБ присъдата на
първоинстанционния съд била потвърдена с Решение №532/27.12.2018 г. по ВНОХД
№1062/2018 г. по описа на САС, НО, 4 състав.
При внесен касационен протест – въззивното решение било изцяло потвърдено с Решение
№74/14.06.2019 г. по н.д.№332/2019 г. по описа на ВКС, I НО и оправдателната присъда на
ищеца влязла в сила на 14.06.2019 г.
Приета като доказателство справка за съдимост от 16.06.2020 г., издадена от Софийски
районен съд установява, че С. А. Д. е осъждан за участие в организирана престъпна група,
създадена за извършване на престъпления по чл. 243 НК и чл. 244 НК. Справката е издадена
въз основа на съдебен акт на СпНС от 17.09.2013 г. по НОХД № 816/2013 г. по описа на ІІІ
с-в на СпНС.
Прието като доказателство Решение № ІІІ-84-290/07.11.2014 г. по описа на 84 с-в на
СРС установява, че на основание чл. 50 СК, по взаимно съгласие е бил прекратен бракът,
сключен на 29.07.2001г. между С. А. Д. и съпругата му В. К. Д.. Отношенията между
страните, включително относно упражняването на родителските права, отношенията между
родителите и роденото от брака дете и семейното жилище са уредени посредством
постигнатото между страните споразумение.
По основателността на иска за обезщетяване на неимуществени вреди:
3
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и
правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателствата необходими за разкриване на
обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако
намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа
обвинението в съдебната фаза на производството.
Безспорно е в случая, че ищеца е бил оправдан по повдигнатото му обвинение от СОП, като
незаконността на обвинението, от гледна точка на приложимия ЗОДОВ, винаги се разглежда
от гледна точка на крайния резултат – обявяване за невиновен на подсъдимия с влязла в
сила присъда на наказателния съд, а това в случая е факт.
Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в
закона.
По отношение на присъденото от СГС обезщетение за морални вреди от 3000 лв. (при
предявена претенция от 50 000 лв.) са налице оплаквания и от двамата въззвиници досежно
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
За доказване на твърдените в исковата молба болки и страдания по реда на чл. 154, ал. 1
ГПК, ищцовата страна е използвала само гласни доказателствени средства – разпит на
свидетели.
В дадените пред СГС показания, свидетелката А. С. Д. заявява, че има преки впечатления
за факти от живота на ищеца, тъй като той е неин баща. Свидетелката си спомня, че от баща
си узнала преди време за неприятностите му с правоохранителните органи. Свидетелката не
помни правоохранителни органи да са посещавали дома на ищеца или тя да е ставала
свидетел на процесуално- следствени действия. Тя станала свидетел на това, че
отношенията между родителите й се изострили във връзка с неприятностите на баща й с
правоохранителните органи, а после трайно се влошили, след развода. Баща й бил много
изнервен, когато участвал в процесуални действия. Роднините й по майчина линия, най-
вече баба й /майката на майка й/ променили отношението си към баща й /ищеца/, тъй като
смятали, че той е престъпник. Баща й споделял, че негови колеги и познати започнали да се
държат към него по различен начин по същата причина. Свидетелката счита, че неназовани
от нея съученици, започнали да се държат към нея по различен начин, понеже считали, че
баща й е престъпник и заявявали пред нея споменатата причина за поведението си.
В дадените пред СГС показания, свидетелят А. Г. П. заявява, че познавал ищеца, тъй
като бил негов колега във фирма „Ролпласт“. Според впечатленията на свидетеля,
повдигането на обвинение за извършено престъпление повлияло негативно на социалните
контакти на ищеца, на самочувствието му и на отношението на колегите му към него.
4
Свидетелят чул, че ищеца имал проблеми с правосъдието и това била причината да бъде
предпазлив в ежедневните си контакти с него. Свидетелят счита, че всички колеги били
предпазливи, те „странели“ от С., независимо от усилията на последния да поддържа
нормални контакти с тях. Бригадирите правели забележка на С. заради отсъствията му,
наложили се поради участието му в процесуални действия. Никой от колегите на свидетеля
не разбрал за какво точно престъпление е повдигнатото обвинение. Свидетелят чул, че
поради тези неприятности с правоохранителните органи- ищецът се развел с жена си. От
около година, когато приключили проблемите с правосъдието, С. бил по-жизнен и
проявявал по- голяма социална активност, но също бил сравнително по-добре приет от
колегите си.
Обсъдените гласни доказателства следва да се кредитират и от настоящата инстанция, но с
нюанса, че по отношение на А. С. Д. следва да се приложи нормата на чл. 172 ГПК за
възможна нейна заинтересованост от изхода на делото, доколкото е дъщеря на ищеца, но е
изявила желание да свидетелства.
За да се направи преценка за справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, правнорелевантните фактори, които САС следва да отчете са следните: а) общият
(съвкупен) период на наказателното преследване спрямо ищеца, който е бил малко повече от
три години – от 16.05.2016 г., когато е бил привлечен за обвиняем в досъдебното
производство и му е взета мярка за неотклонение – до 14.06.2019 г., когато е постановено
решението на ВКС; б) вземането на най-леката мярка за неотклонение спрямо него –
„подписка”; в) липсата на данни за публично разгласяване на случая; г) липсата на писмени
доказателства или заключения от експерти относно поражения върху физическото и
психическото здраве на ищеца; д) наличието на обсъдените гласни доказателства относно
твърдените в исковата молба претърпени неимуществени вреди и др.
С оглед гореизложеното САС приема, че при посочените и обсъдени по-горе доказателства,
липсват данни за голям интензитет на страданията и болките във връзка с процесното
наказателно дело от общ характер, при което обезщетението не може да бъде голямо. След
съвещание, настоящия състав на САС прецени, че обезщетението за моралните вреди следва
да са е в размер от 3000 лв., т.е. толкова, колкото е преценил и СГС.
Напълно несъстоятелни са исканията на ПРБ за намаляване и отхвърляне на искането за
обезщетяване на неимуществени вреди, но и твърденията на Д. във въззивната му жалба за
подценяване на страданията му, са преувеличени. Твърди се, че не било отчетено, че имало
досъдебно производство от 2013 г. до 2016 г. Дори и това да е така, в исковата си молба, той
сочи ясно периода на търсената от съда защита, а именно – от 16.05.2016 г., когато е бил
привлечен за обвиняем в досъдебното производство и му е взета мярка за неотклонение – до
14.06.2019 г., когато е постановено решението на ВКС, НК. Няма никакви данни и
твърдения в исковата молба за упражнена процесуална принуда от ПРБ и следствените
органи в периода от 2013 г. до 16.05.2016 г., която да е предизвикала болки и страдания при
ищеца. Поради това, СГС е определил съответен на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размер на
обезвредата за неимуществени вреди.
5
Досежно претенцията за имуществени вреди, състоящи се в направен разход от Д. за
възнаграждение за един адвокат по съответното НОХД в окръжния съд.
Оплакванията на ищеца в тази връзка са неоснователни. От приложеното адвокатско
пълномощно на л. 75 от НОХД 588/2016 г. на СОС, който се сочи като документ за
имуществената вреда, може да се установи следното: уговорено е в договора за правна
помощ и съдействие от 25.10.2016 г. възнаграждение за адвоката (Д. А. от САК) от общо
1200 лв., но със следната уговорка, вписана в договора – „до 23.10.2016 г. 400 лева, а до
30.12.2016 г. остатък в размер от 800 лева”. Тук важат разрешенията, дадени от ВКС в ТР
6/06.11.2013 г. по ТД 6/2012 г. на ОСГТК, т. 1, а именно – „съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане, ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка“. В процесния договор
за правна помощ и съдействие обаче не е вписан изобщо начина на плащане на уговорената
сума, т.е. дали е в брой или по банков път, но съдът не може да замести волята на страните и
липсата на вписване за начина на извършеното плащане на адвокатската услуга, ако такова е
реално осъществено. Поради това, извършването на разхода, а от там и възникването на
имуществената вреда се явява недоказано.
По изложените мотиви, неоснователни се явяват и двете въззивни жалби.
Решението на СГС ще трябва да се потвърди изцяло, при което и не следва да се присъждат
разноски на въззивника Д., в т.ч. и възнаграждение по чл. 38 ЗА на процесуалния му
представител за настоящата инстанция.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, ГО, седми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266230 от 25.10.2020 г. по гр. д. № 4465/2020 г. по описа на
СГС, I-8 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6