Решение по дело №3455/2008 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 февруари 2009 г. (в сила от 4 октомври 2010 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20084430103455
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2008 г.

Съдържание на акта

 

                                Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Плевен, 10.02.2009год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, ІІІ-ти граждански състав, в публичното заседание на девети януари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Н.

 

при секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдията Н. *** по описа за 2008 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от П.Д.М. и К.С.М. *** против М.Д. ***, в която ищците твърдят, че съгласно Нотариален акт №114, том ІІІ, н.д. №1322/1963год. са собственици на следния недвижим имот: втори етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Плевен, ул.Богданци №4, застроена на 116 кв.м., описано подробно. Твърдят, че в нотариалния им акт за собственост изрично е  упоменато, че  стълбището към източния вход на сградата от мазата до вратата в дъното на коридора на първия етаж и оттам до тавана е тяхна собственост, като същото ще се ползва от Коста Христов Пенев-по отношение неговата част от тавана и мазата. Твърдят, че ответникът е станал собственик на част от дворното място, помощни постройки и на целия първи етаж от посочената по-горе жилищна сграда съгласно Нотариален акт №171, т.ІІ, н.д.№371/1998год., принадлежащите маза и таван, целия вход на етажа от юг, 1/2 ид.ч. от източния вход и от коридора , свързващ този вход с вратата в дъното на коридора и с правото да ползва стълбището към източния вход на сградата от мазата до тавана. Ищците твърдят, че с предходните собственици на първия  етаж от 1969година до 1998год. не са имали спор относно това ,че именно ищците са собственици на частта от имота: от вратата в дъното на коридора на първи етаж, стълбището до тавана, като собствениците на първия етаж са имали само право да ползват стълбището с оглед ползването на частите, които притежават от тавана и мазата. В тази връзка ищците твърдят, че т.нар. врата на първия етаж в дъното на коридора е тяхна входна врата за жилището им, поради това че на втория етаж, на който живеят  има четири отделни врати за всяка от стаите на етажа. Твърдят, че поради спорове с ответника за ползване на дворното място и постройките в него предявили иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС, по който спор е налице влязъл в сила съдебен акт. Твърдят, че въз основа на издадения изпълнителен лист по делото е образувано изпълнително дело №20077560400214/2007год. по описа на ЧСИ Ц.Найденов, като се навеждат доводи относно несъгласие с направения въвод във владение на ответника от негова страна. Твърдят, че за първи път и неправилно от срана на ЧСИ е употребено и е вписано “подстълбищно пространство” при извършването на въвода. Ищците твърдят, че през м.май 2008год. ответникът премахнал вратата в дъното на коридора на първия етаж и заковал вътрешния вход на мазата им. Твърдят, че ответникът нарушава правото им на собственост съгласно Нотариален акт № 114 по н.д.№ 1322/63год.

Като навеждат подробни доводи ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да постави врата в дъното на коридора на първия етаж от към източния вход на жилищната сграда, находяща се в гр.Плевен, ул.”Богданци” №4; да откове вътрешния вход към вътрешното стълбище на мазата; да изнесе вещите си от това помещение/маза/.

Претендират се и направените по делото разноски.

В дадения срок  съгласно чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който иска се оспорва изцяло.

В о.с.з. ищецът се явява лично, като за двамата ищци се явява адв. В.Стефанова ПлАК, която поддържа иска и навежда подробни доводи в представена писмена защита.

Ответникът се явява лично и с адв.Гашаров ПлАК, който оспорва иска и навежда доводи в писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Предявен е  иск с правно основание чл. 109 от ЗС - т. нар. негаторен иск. Последният представлява средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответствие обема на правото на собственост.

Няма спор, че двамата ищци са собственици на втори жилищен етаж при равни права в съсобствеността.

По делото е безспорно  и  видно от приложеното  заверено ксерокопие  от Нотариален акт /л.3 от делото/ за покупко-продажба на недвижим имот №114, том ІІІ, н.д. № 1322/1963год. от 13.07.1963год. на  нотариус при ПлРС, че П.Д.М. е собственик на следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ от масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Плевен, ул.Богданци №4, застроена на 116 кв.м., състояща се от три стаи, хол, кухня и малко таванче, целия таван на сградата без 16 кв.м.  в източната му част, цялото западно отделение на мазата под сградата и половината от средната част на мазата, в която се включва вътрешното стълбище на мазата /оставащо собственост на купувача/ т.е. на П.Д.М./, с право на преминаване през него на Коста Х.Пенев. Съгласно нотариалния акт  правото да преминава през източния вход на мазата остава в собственост на К.Х.Пенев; стълбището към източния вход на сградата от мазата до вратата на дъното на коридора в първия етаж и  от там до тавана остават в собственост на П. Д.М., като стълбището ще се ползва от К.Х.Пенев за ползване на предоставените му части от мазата и тавана; 1/2 ид.ч. от източния вход и коридора към него, 1/2 ид.ч. от правото на надстрояване на трети етаж, 1/2 ид.ч. от общите части на сградата – посочени в Нот.акт, правото да построи на малкото таванче помещение, което да бъде част от етажа, 1/2 ид.ч. от дворното място, в което се намира къщата, представляващо парцел VІІ, пл. №5288 в стр. Кв.399, цялото от 436 кв.м. в гр.Плевен, при посочени съседи.

По делото е безспорно  и видно от приложеното заверено ксерокопие от Нотариален акт /л.4 от делото/ за покупко-продажба на недвижим имот №171, том ІІ, д.№371/1998год. от 30.04.1998год. на нотариус Р.Илиева при Плевенски районен съд, че ответникът е собственик на следния недвижим имот: 384/769 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Плевен, цялото от 769 кв.м., съставляващо имот пл.№№5288 в стр.кв.398 по плана на града, с посочени съседи, заедно с ПЪРВИ ЕТАЖ на двуетажна жилищна сграда, построена в дворното място, със застроена площ 116 кв.м., таван от 16 кв.м., находящ се в източната част-непосредствено до входа, цялото източно отделение на мазата-самостоятелно помещение с външен вход, през който  има право да преминава и собственикът на втория етаж, целия вход от етажа от юг, 1/2 ид.ч. от източния вход и от коридора, свързващ този вход с вратата в дъното на коридора, с право да ползва стълбището към източния вход на сградата от мазата до тавана, ½ ид.ч. от общите части на сградата-посочени, образуващи етажна собственост по хоризонтала, 1/2 ид.ч. от работилница, построена в гореописаното дворно място, гараж №1 от 18 кв.м. откъм съседа М.Дачева.

С оглед съсобствеността на страните по делото е постановен влязъл в сила съдебен акт-по гр.д.№188/1999год. по описа на ПлРС- по предявен от ищците против ответника иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот. Съгласно съдебното решение общото ползване на всички съсобственици е както следва: двуетажната жилищна сграда, както е определено по нотариалните актове на страните, ведно с прилежащия й сервитут за общо ползване. Площ на сградата ведно със сервитута 188,50 кв.м.Подпорната стена с площ 10 кв.м.Стопанската сграда -  работилница, ведно с прилежащи я й сервитут за общо ползване -25,60кв.м. Стопанската сграда в североизточния ъгъл на дворното място, площ на сградата 6,60 кв.м. Общо 231,70 кв.м. Неразделна част от решението е  скица на вещите лица М.Червенков, С.Каракиров и Л.Лазаров.

От приложеното по делото заверено ксерокопие на Изпълнително дело № 20077560400214 по описа на ЧСИ Ц.Найденов с район на действие ПлОС се установява, че на 04.06.2007год. М.Д.М. /ответник в настоящото производство по делото/ е подал молба против ищците П.М. и К.М. за въвод във владение в съсобствения имот съгласно издаден по гр.д. №188/99год. по описа на ПлРС Изпълнителен лист-приложен /заверено ксерокопие/ по образуваното изпълнително дело. С Протокол от 30.08.2008год. ЧСИ Ц.Найденов е извършил въвод във владение на взискателя М.М. за определената му по изпълнителния лист част от имота за реално ползване, като е извършен въвод на М.М. и върху ½ ид.ч. от общите части на сградата, определени за общо ползване от съсобствениците по изпълнителния лист, а именно : ½ ид.ч. стопанска сграда-работилница с прилежащия  й сервитут, 1/2 ид.ч. от дървен гараж съгласно Удостоверение за търпимост и ½ ид.ч. от източния вход на коридора, свързващ този вход с вратата в дъното на коридора, стълбището и  подстълбищното пространство. В протокола за въвод е посочено, че съгласно нотариалния акт за вход  на мазата следва да се ползва външният вход откъм стълбите в ИЗТОЧНАТА ЧАСТ.

Ищците по делото са подали жалба по реда на чл.322 от ГПК срещу действията на ЧСИ Ц.Найденов, извършени по посоченото по-горе изпълнително дело – относно протокола за въвод във владение от 30.08.2007год., както и срещу заключението на вещото лице М.Червенков, извършено на 10.09.2007год. С Решение №600 от 16.11.2007год. на ПлОС, постановено по ч.гр.д. № 918/2007год. е оставена без уважение жалбата на ищците в частта, с която се обжалва извършеният от ЧСИ Ц.Найденов на 30.08.2007год. въвод във владение на М.М. върху определените му за реално ползване части от недвижимия имот, както и срещу заключението на ВЛ М.Червенков. С Решение №47 от 31.01.2008год., постановено по ч.гр.д. № 48/2008год. по описа на ПлОС е оставена без уважение като неоснователна жалбата по реда на чл.322 от ГПК на ищците в останалата й част,  а именно: в частта, с която се обжалва извършения на 30.08.2007год. въвод във владение на М.М. върху ½ ид.част от определените за общо ползване на съсобствениците  общи части от имота, а именно: ½ ид.ч. от стопанска сграда-работилница с прилежащия й сервитут с площ 25,60кв.м.; ½ ид.ч. от дървен гараж с размери 2,50/4,70м. с височина 1,70м. съгласно Удостоверение за търпимост на Община Плевен от 24.03.2006год.; ½ ид.ч. от източния вход от коридора, свързващ този вход с вратата в дъното на коридора, като за вход на мазата съгласно нот.акт следва да се ползва външния вход откъм стълбите в ИЗТОЧНАТА ЧАСТ.

 

 

По отношение искането на ищците за осъждане на ответника да  монтира врата в дъното на коридора от източния вход на сградата :

Като взе предвид направения въвод във владение на ответника в качеството му на взискател по цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ Ц.Найденов; факта, че по делото няма доказателства за това тази врата да представлява “вход” към жилището на ищците, което се намира на втори жилищен етаж; правото на собственост на ответника М.М. съгласно Нотариален акт №171, н.д.№37181998год./л.4 от делото/, както следва: 1/2 ид.ч. от източния вход и от коридора, свързващ този вход с вратата в дъното на коридора, с право да ползва стълбището към източния вход на сградата от мазата до тавана, съдът намира че искът е неоснователен, недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Показанията на свидетелката Д.Бояджиева и заключението на ВЛ П.В. не променят горния извод на съда. Касае се до дървена врата/демонтирана към настоящия момент/ в помещение, определено за общо ползване от страните при равни права в съсобствеността – по ½ ид.част. Липсата на тази дървена врата с оглед местоположението й, извършеният въвод във владение на ответника от ЧСИ Ц.Найденов и равните права на страните в съсобствеността /по отношение общите части/ дават основание на съда да приеме, че ответникът не е извършил действие, което пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. В случая не се касае се до вещ, която е изключителна собственост на ищците не се доказва ответникът да нарушава тяхното право на собственост, респективно не въздейства върху чужда вещ и не нарушава правата на двамата ищците.

По отношение искането на ищците за осъждане на ответника да откове вътрешния вход на мазата:

Закованият вътрешен вход на мазата съдът приема, че отново не смущава, респективно не ограничава правото на собственост на ищците. В случая  и съобразно постановеното решение по иска с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС, издадения по делото изпълнителен лист и извършеният въвод във владение на ответника от ЧСИ Ц.Найденов по образуваното изпълнително дело за вход на мазата съгласно нот.акт следва да се ползва външния вход откъм стълбите в източната част. При това положение съдът приема, че това искане също е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предишният начин на ползване /респективно влизане в мазата/ от съсобствениците е ирелевантно с оглед дадената им регламентация посредством решението на основание чл.32 ал.2 от ЗС.

По отношение искането на ищците за осъждане на ответника да изнесе вещите си от това помещение/маза/:

Претенцията следва да бъде отхвърлена. По делото не е установено какви и колко на брой са вещите, собственост на ответника, които ищците желаят същия да изнесе. Не е установено дали неправомерно  неконкретизираните вещи се намират в помещението-маза, собственост на ищците. Същевременно  ищецът твърди в съдебно заседание, че в мазата си, до която няма достъп поради закования й капак съхранява  свои вещи, а именно – дърва. Искането е  неоснователно.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер 200лв.

По така изложените съображения съдът

                                       Р    Е    Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.М. и К.С.М. *** против М.Д. *** иск с правно основание чл.109 от ЗС – по отношение искането за монтиране на врата в дъното на коридора от източния вход на сградата, за отковаване вътрешния вход на мазата, за изнасяне вещи на ответника от мазата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК П.Д.М., ЕГН ********** и К.С.М.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М.Д.М., ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер 200лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му  чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: