Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
22.11.2019 |
град |
Кърджали |
|
||||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
На |
23.10.2019 |
година |
2019 |
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
В
публично
заседание
и следния
състав: |
|
|||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от
Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Като
разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
152 |
по описа за |
2019 |
година. |
|
||||||||
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във
връзка с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ЕТ
„ТЕОЛИНА – Н. А.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представляван от Н. К. А., подадена чрез упълномощения му процесуален
представител - адв.Г.С. от АК-***, против Решение №89
от 28.02.2019 год., постановено по АНД №532/2018 год. по описа на Районен съд -
Смолян, с което е потвърдено наказателно постановление №КГ-1948 от 19.10.2016
год., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/.
В жалбата се твърди най-напред, че обжалваното решение е постановено в
противоречие със законоустановените правила/вероятно се имат предвид
съдопроизводствените правила/. Излагат се доводи, че в него липсвали мотиви,
които да отразяват решаващата му правораздавателна дейност, липсвали
съображения,
които сочат какви фактически констатации е направил съдът, липсвала
преценка,
въз основа на
какви доказателства е взето съответното решение, липсвала
приложима материалноправна
норма, като се твърди, че в случая, в мотивите
на обжалваният съдебен акт изобилства от общи фрази, от които не става ясно, обсъдени ли
са всички източници на доказателства, които имат значение и
отношение към извършената проверка от органите на ДАМТН на 27.06.2016 год. на
бензиностанция в *** - собственост на ЕТ „ТЕОЛИНА - Н.
А.“ ***, липсвали съображения за наведените
доводи и съображения от страна на касатора, с което изискването на
процесуалният закон било съществено нарушено. Твърди
се също, че в хода на съдебното дирене е допуснато
съществено процедурно нарушение на процесуалните правила и по отношение на
самото водене на настоящият процес, изразяващи се в: 1. Липса на
проекто-доклад; 2. Липса на разпределяне на
доказателствената тежест с оглед установяване на исковите претенции
(!?);
3. В условията на твърдян от касатора
отрицателен
факт, а именно че АУАН с №***/*** год. не е
подписан от Н. А., съдът се произнесъл на базата на изложени
предположения от назначеният експерт и
тъй като по делото не се събрали никакви доказателства, че АУАН е връчен на друго лице, съдът приел,
че е връчен на Н. А. Според касатора, в обжалваното решение липсвали всички гореизброени елементи, а доколкото ги имало, те са
непълни, обсъждани били избирателно/без да са взети предвид и без
произнасяне по направените възражения, доказателства и писмени
становища/, без разпределяне на доказателствена тежест, което правело решението непълно, незаконосъобразно, немотивирано,
недоказано и в крайна сметка - неправилно. В жалбата се излага довод, че в съдебното решение
липсва произнасяне по отношение на поканата за съставяне
на АУАН и относно твърдението, че Н. А., в качеството
и на ЕТ „ТЕОЛИНА”, не е получила
покана за съставяне на АУАН и че такава покана била връчена на
С. А. на 11.07.2016 год., но същият
нямал
качеството на оправомощен от законния представител на
получателя, а актът бил съставен в
хипотезата иа чл.40, ал.2 от ЗАНН. На следващо място се
твърди, че съдът
не е обследвал до край връчването на АУАН, въз основа на който впоследствие било издадено
и наказателното
постановление, като в тази връзка се сочи, че в хода
на съдебното дирене, с подадената жалба и две писмени становища, касатоврът
е твърдял
отрицателен факт - че Н. А., в качеството
й на ЕТ, не е подписвала съставеният и съдържащ се в
кориците на делото АУАН, но съдът отново и за пореден
път не извършил разпределение на доказателствената тежест. Сочи
се че по
делото имало назначена СГЕ, чието
заключение касатоврът не приел/факт, който отново не се
коментирал/, а
заключението
на вещото лице било, че подписът „ ... вероятно е
положен от Н. А.”. Според касактора, въз основа на изказани
хипотетични предположения в заключението на вещото лице, без да има
каквито и да било други доказателства и действия по обследване на
фактическата ситуация, първоинстанционният съд решил,
че „Тъй
като по делото не се събраха никакви
доказателства, че АУАН е връчен на друго лице, съдът
приема, че е връчен на Н. А.”, като възниквал въпросът, какво точно е имал предвид
първоинстанционният съд под „никакви доказателства” и съответно, кой е трябвало да ги представи тези доказателства, като се твърди, че е нарушен принципът на служебното начало, нарушени били и съдопроизводствените правила, съгласно чл.9, ал.3 от АПК. На следващо място, в жалбата
се твърди, че
съществени
процесуални нарушения в обжалваното решение имало и при
разглеждане на спора по същество от съда. Касаторът сочи, че по отношение
на указанията, дадени с Решение №421/08.12.2018 год. на АдмС – Смолян, районният
съд се е съобразил дотолкова, доколкото
написал търсеното от АдмС - Смолян изречение, а
именно че: „ЕТ
„Теолина – Н. А.” е осъществил състава на
административното нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ.” и отново районният
съд не
осъществил прецизно установяване на фактическата обстановка по делото,
не извършил преценка на доказателственият материал, относим по
спора, не обсъдил доводите и възраженията и в този
смисъл, произнасянето било формално в
ясната посока на кредитиране на изказаните твърдения
на разпитаните в качеството на свидетели лица, извършили
проверката, а следвало, за да формира
законосъобразно решение, съдът да изкаже своите мотиви по отношение на: 1.
Отклоненията в показателите в извършената проверка,
като липсвало произнасяне
по отношение на твърдяното от касатора, че в случай на използване/разпространяване на
некачествени горива, няма как единственият показател, който да
даде отклонение, да бъде само показател пламна температура – „край на
кипене”. Касаторът твръди, че това е невъзможно обстоятелство от гледна точка на
анализа, тъй като всички показатели в раздел „Дестилационни
характеристики” били свързани и в случай, че е нарушен един от тях, то това
неминуемо давало отражение и върху останалите,
като
в това отношение е налице непротиворечива съдебна практика. 2. Липсвало произнасяне
относно нарушение на процедурата по пробовземането в частта, относно
температурата, като се твърди, че при вземане на пробите,
проверяващите са извършили съществени
нарушения на
процедурата и законовите изисквания, изразяващи се в
следното: Записаното, че пробите са взети на основание чл.18 и чл.21 от
НИКТУРНТК означавало също, че следва да бъдат спазени изискванията
на следващите от чл.21 от Наредбата изисквания на БДС EN ISO 3405,
регламентирано в Приложение №1 към чл.6, т.1 в Таблица 1 на
Наредбата, а именно - Всяко отклонение от изискванията на
стандарта по отношение на вземането, съхраняването и транспортирането на
пробите бензини би могло да доведе до промяна на резултатите за показателя „Дестилационни
характеристики”, като факторите светлина,
температура, концентрация на кислород и наличие на катализатори влияят върху
скоростта и посоката на окисление на бензините при съхранение, което води до
промяна на химичния състав на бензините (в това отношение била налице
непротиворечива съдебна практика). Касаторът твърди, че от протокола
от проверката: 1. Не ставало ясно това условие да е
спазено, дори напротив, видно от протокол от изпитване №***/*** год., в колона 8
на т.7 „Резултати от изпитването” било посочено, че
температурата е 36.1°С; 2. Не ставало ясно, също, как
актосъставителят е осигурил изискуемите 10°С, което
да е документирано и доказуемо; 3. Не ставало ясно дали при
провеждане на анализа на пробите в стационарната лаборатория в *** съдовете са
били предварително охладени преди тяхното отваряне. Сочи
се, че в
нито един от двата протокола от изследването в
подвижната и стационарната лаборатории не било изрично упоменато, пробите да са били охлаждани предварително до нужната според
методиката температура и всичко това водело до извода за
компрометиране на взетите проби. В жалбата се сочи, че всяко
отклонение от изискванията на стандарта (БДС EN
ISO 3405:2011)
по отношение на вземането, съхраняването
и транспортирането на
пробите бензини преди
изпитване в лабораторията води
до промяна на резултатите за показателя „Дестилационни
характеристики”, но и тук съдът отново подходил
формално, без да направи всестранен и пълен анализ на събраните
доказателства във взаимната им връзка и съвкупност, за да може
да достигне до законосъобразни и правни изводи. Касаторът твърди, че
записаната в Протокол
от изпитването температурата при проверката е била 36.1°С
представлява индиция за реално компрометиране на пробите, а
при
наличието на такава индиция съдът следвало да прояви процесуална активност и да
назначи, вкл. служебно, СТЕ, която
да установи влиянието на външните фактори върху качествата на пробите и
спазване на процедурата по пробовземане, а не да се базира единствено на
свидетелски показания на заинтересовани в случая лица. Касаторът
счита, че отново
се налага извода, че не са събрани достатъчно доказателства и че
постановеното решение е необосновано и издадено при
нарушение на процесуалните правила. Поради изложените
по-горе съображения за незаконосъобразност, с жалбата касаторът моли съда
да
постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло
обжалваното съдебно решение №89/28.02.2019 год.,
постановено
по АНД №532/2018 год. по описа на
Районен съд – Смолян, като неправилно и да
отмени и наказателно
постановление №КГ-1948 от 19.10.2016 год., издадено
от председателя на ДАМТН, като незаконосъобразно.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът ЕТ „ТЕОЛИНА – Н. А.”, със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ***, се представлява от упълномощения му
процесуален представител – адв.Г.С. от АК-***, която поддържа жалбата по
изложените в нея подробни съображения. Моли съда да уважи подадената жалба и да отмени обжалвания
съдебен акт на Районен съд – Смолян, постановен
по АНД, образувано след връщане от страна на Административен съд – Смолян, с
указаниe да се направи произнасяне, дали е извършено
административно нарушение. Счита, че не е достатъчно и не е изчерпателно да се
отговори еднозначно на поставения
въпрос от въззивната инстанция, поради което моли, при
упражняване на съдебния контрол, задълбочено и внимателно да се проследи и да се обърне
внимание на всички пороци при съставяне на документите, при установяване на
нарушението. Също така, счита, че е
налице невръчване на поканата за издаване
на АУАН, както и редица съществени нарушения при оформлението на АУАН
като реквизити, заложени като задължителни от страна на законодателя, а осмвеин това, че не се установило до
момента, въпреки многобройните съдебни заседания и издаваните съдебни актове -
подписала ли е жалбодателката
АУАН? Точно обратното – в графологичната експертиза по първото съдебно
производство, използвана и във второто съдебно производство при постановяване
на Решение №89 на АдмС – Смолян, експертът отговорил, че няма категорично
мнение, дали АУАН е подписан от представляваното от пълномощника лице. Счита, че тези процедурни нарушения са
самостоятелни и достатъчни, за да отпадне както НП, така и АУАН, въз основа на
който то е издадено. Твърди, че при всички съдебни
производства има непълнота и липси на съдебно произнасяне и не се установила доказателствената тежест, а в последното съдебно
решение било посочено, че не е проведено доказване по твърденията,
които имали като жалбодатели в настоящия процес. Счита също, че е нарушен и принципът на служебното начало, относно непосредственото
установяване на коментираните и твърдени пороци. В тази връзка, моли съда да
отмени постановеното съдебно Решение с №89 от 28.02.2019 год., с което е потвърдено НП
№КГ-1948/19.10.2016 год., тъй като не се установило безспорно извършеното
нарушение по предвидения от законодателя ред и имало съществени нарушения при връчването на поканата на твърдяното за нарушител лице и не се установило
безспорно, че АУАН е подписан от това лице,
още по-малко същият да е попълнен с всички задължителни реквизити, като липсвал подпис на свидетел и АУАН не бил връчен като препис. В последното
съдебно решение, Районен съд – Смолян стигнал до заключение, че има процедурни нарушения при издаване и връчване на
НП, но на този съдебен етап се считало, че
тези пороци нямат никакво значение към това, дали е извършено нарушение или не.
Моли за справедливо решение в този смисъл, с което да бъде отменен, както първоинстанционния съдебен
акт, така и процесното
наказателно постановление.
Ответникът по жалбата – председателят на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали предлага
настоящата съдебна инстанция да потвърди Решение №89/28.02.2019 год. на Районен съд – Смолян, с което е било потвърдено НП, издадено против ЕТ „ТЕОЛИНА – Н. А.“
***. Сочи, че с това НП дружеството е било
санкционирано за извършено нарушение по чл.8, ал.2 от Закона на чистотата на
атмосферния въздух, като е наложена имуществена санкция в минималния предвиден
размер за такова нарушение, по чл.34, ал.2 от същия закон. По отношение на
твърдението, че нарушението не е извършено, счита, че
събраните доказателства пред първата инстанция, включително обсъдените и такива
от предходното разглеждане на делото по обжалваното пред ВАС решение, не са
налице, напротив, доказателствата безспорно сочат, че е било установено по
съответния ред допуснатото нарушение от това дружество. Счита
също, че доводите
на касатора за нарушение при
процедурите
по
пробовземане, са неоснователни и такива нарушения не са налице,
а напротив - процедурата е
изпълнена от
страна на контролиращите органи така, както повелява съответната Наредба,
подробно описана в обжалваното решение. По отношение на твърденията за
допуснати съществени нарушения при съставянето, предявяването и връчване на
АУАН, респективно на НП счита, че първоинстанционният съд е положил
достатъчно усилия и е изложил в обжалваното решение мотиви, защо същите не са
налице, а потвърждаването на НП е
сторено в решението с изложени подробни мотиви в тази насока, които
споделя и предлага настоящата съдебна инстанция също
да ги потвърди.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен
състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни
основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно
основание всъщност е нарушение на закона, т.е. това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане на материалния закон.
Разгледана по същество,
жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №89 от 28.02.2019
год., постановено по АНД №532/2018 год., Смолянският районен съд е потвърдил
наказателно постановление №КГ-1948 от 19.10.2016 год., издадено от председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, с което, на
основание чл.34, ал.2, във вр. с чл.43а, ал.3 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух/ЗЧАВ/ и чл.83, ал.1 от ЗАНН, на ЕТ „ТЕОЛИНА – Н. А.”, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Н. К. А., е
наложена „имуществена санкция”, в размер на 10000.00/десет хиляди/ лева, за
извършено нарушение чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.1, Приложение №1
към НИКТГУРНТК и с което е постановено, ЕТ „ТЕОЛИНА – Н. А.”, със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Н. К. А., да заплати
разходите за вземане и изпитване на пробата, възлизащи в размер общо на
940.00/деветстотин и четиридесет/ лева.
За
да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Смолян е приел за
установено от фактическа страна, че на 27.06.2016 год., служители на ДАМТН - свидетелите
С. и Б., извършили проверка на бензиностанция „***” в
***, стопанисвана от ЕТ „ТЕОЛИНА - Н.
А.”. Проверката била извършена в присъствие на
свидетеля Б., който работел на бензиностанцията по трудов договор,
като ***. За извършената
проверка, от свидетеля
С. бил
съставен Протокол №***/*** год., в т.1 от
който било отразено, че при проверката контролните органи
установили, че наличното количество гориво - автомобилен
бензин в бензиноколонка 1 в обекта е *** литра, като от
свидетеля Б., в присъствието на свидетеля Б., били взети общо 6
проби в чисти метални съдове за еднократна употреба, промити на
обекта, като 3 от пробите били контролни, за изпитване
в акредитирана лаборатория, 2 от пробите били арбитражни
за съхранение в ГД ККТГ и 1 контролна проба била за проверяваната
фирма. Отразено било, че пробите от
автомобилен бензин А-95 са поставени с охладител и тапите надолу в охладителна
чанта. Протоколът бил връчен на свидетеля Б., като било отразено, че
в проверявания обект няма печат. Иззетите при проверката контролни проби от
автомобилен бензин А-95Н били изпратени за изследване в Изпитвателна
лаборатория за горива, смазочни материали и присадки –
***,
в която били извършени изпитания на трите контролни проби,
като били изготвени съответните протоколи за изпитване. За
резултатите от изпитването на 1 контролна проба бил съставен
протокол за изпитване от 28.06.2016 год., а на
30.06.2016 год. бил съставен
протокол за изпитване по отношение останалите 2 контролни проби. За резултатите
от изследването на пробите от ГД „ККТГ” към ДАМТН бил съставен
констативен протокол от 01.07.2017 год., в който било отразено, че
полученият резултат от изпитването е 227.0 градуса
Целзий, при норма максимум 210.0 градуса
Целзий, или отклонение със 17.0 градуса
Целзий над максимално допустимата стойност и че съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти” - определяне
на данни за прецизност относто методите на изпитване”, при получен
резултат от изпитването над 214.65 градуса Целзий,
продуктът не съответства на изискването за температура на край на кипене,
както и че по
показател „Дестилационни
характеристики” продуктът не съответства на изискванията за
качество. Заключението в протокола било, че течното
гориво автомобилен бензин А-95Н, по изпитаните показатели и получените резултати, не съответства
на изискванията в Приложение №1 от Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Арбитражната проба била предадена за
анализ на изпитвателна лаборатория за горива към СИД 1 ООД с протокол за
изземване и приемо-предавателен протокол,
като на 08.08.2016 год. било изготвено
окончателно експертно заключение, в което било отразено, че
арбитражният анализ е проведен за показателя „дестилационни
характеристики”, съгласно арбитражния метод на БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти” - определяне
на дестилационните характеристики при атмосферно
налягане”, като полученият резултат от изпитването бил 220.3 градуса Целзий, при
норма максимум 210.0 градуса Целзий или отклонение
със 10.3 градуса Целзий над максимално допустимата
стойност и че при получен резултат от изпитването на 214.0 градуса Целзий,
продуктът не съответства на изискванията за температура на край на кипене,
както и че по
показател „Дестилационни характеристики”, продуктът не
съответства на изискванията за качество. На ЕТ „ТЕОЛИНА - Н.
А.”
била
изпратена покана с Изх.№***/***
год., в която било посочено, че
търговецът следва да се яви на 15.08.2016 год., от 09.00 часа
до
12.30 часа и от 13.00 часа до 17.30 часа в ДАМТН, за
съставяне и връчване на АУАН за нарушение на чл.18б, ал.1, т.1 от ЗЧАВ.
Поканата била връчена на С. А. на 11.07.2016 год.,
като до
края на работния ден на посочената в поканата дата - 15.08.2016 год.,
жалбодателят не изпратил представител, поради което,
на
16.08.2016 год., в отсъствие
на нарушителя,
бил
съставен АУАН №***/*** год. за
това, че при проверка на бензиностанция в *** на 27.06.2016 год. е
констатирано, че търговецът разпространява автомобилен бензин А-95Н с
декларация за съответствие №***/*** год., издадена
от „Лукойл България” ЕООД, като
след изпитване на контролната проба, за което е съставен протокол от 30.06.2016 год. и изготвена
експертиза от 01.07.2016 год., е
установено, че не отговаря на изискванията на чл.6, т.1 от
Приложение 1 към наредбата, с което е нарушен чл.8, ал.2 от ЗЧАВ. В
акта било посочено, че това е установено и след проведена
арбитражна процедура с експертиза от 08.08.2016 год. и че
полученият от изпитването резултат е 220.3 градуса
Целзий,
при норма максимум 210.0
градуса Целзий, като отклонението по показател
„Дестилационни характеристики” - „край
на кипене”, е със 10.3 градуса
Целзий
над максимално допустимата стойност, като според БДС 4259, при получен резултат
от изпитването над 214.0
градуса С, продуктът не
съответства на изискванията за температура на „край на
кипене”. АУАН бил изпратен за връчване на
нарушителя, като на 31.08.2016 год. връчителят
М. Х. отразил в разписката за предадени документи, че го връчил на Н. К. А.
Срещу съставения АУАН не било подадено писмено възражение и
на
19.10.2016 год. било издадено
обжалваното наказателно постановление №КГ-1948,
видно от което, наказващият орган възприел фактическата и
правна обстановка, отразена в съставения АУАН. С наказателното
постановление, на ЕТ „ТЕОЛИНА
- Н.
А.” била наложена
имуществена санкция, в размер на 10000 лева, на основание
чл.34, ал.2 от ЗЧАВ и били възложени
разноските, в общ размер на 940.00 лева, за изпитване
в изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки, за
изготвените експертизи и взетите проби. Наказателното постановление било изпратено за
връчване по пощата, като пратките не били потърсени,
поради което постановлението било изпратено за връчване
от органите на МВР. На 10.05.2017 год. била изготвена
докладна записка, в която било отразено, че Н. А. не е
открита на посочения адрес, като наказващият орган удостоверил в
постановлението, че същото е връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, на
10.05.2017 година.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът от правна страна районният съд е приел
най-напред, че жалбата е процесуално допустима, като е отбелязъл, че в постановлението
е посочено, че същото е връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН и
че не
са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че нарушителят е
търсен на посочено време и място и не е открит на адреса си,
както и че в
тази връзка е приложена изготвена докладна записка, като в същата не
удостоверено, кога и къде е търсено лицето, от
кого е търсено лицето, като е
приел, че не
е спазена процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Съдът е отбелязъл,
че в
приложените пощенски разписки е отразено, че пратките са непотьрсени, но
че от
това не следва, че нарушителят не е открит на посочения адрес и новият му адрес е
неизвестен. При това положение съдът е приел, че не е
спазена процедурата по връчването на обжалваното НП на
нарушителя, поради което и жалбата е допустима за
разглеждане.
Съдът
е приел, че
разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Посочил е най-напред, че според чл.8, ал.2 от
ЗЧАВ, се забранява разпространението на течни горива,
които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата и
че това
е Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол, както и че според чл.6, т.1 от тази Наредба,
автомобилните бензини трябва да отговарят на изискванията за качество
съгласно Приложение №1, в което приложение 1
са посочени реалните стойности по БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти.
Определяне и прилагане на данните за прецизност относно методите за изпитване”. На
следващо съдът е отбелязъл, че Наредбата сочи, че резултатите от изпитванията
следва да се интерпретират на базата на съответните критерии, определени в БДС EN ISO 4259
и че това са показателите, заложени в Приложение №1
от Наредбата, като е посочил, че по показател
„Дестилационни характеристики: край на кипене”, нормата е
максимум 210 градуса Целзий, а когато резултатът от изпитването е над 214 градуса
Целзий,
продуктът не съответства на изискванията за температура за „край на
кипене”. Посочил е, че в случая,
резултатът от изпитването е 220.3 градуса
Целзий
или със 7.3 градуса Целзий над 214 градуса
Целзий
и със 10.3 градуса Целзий над 210 градуса
Целзий,
т.е. че е налице извършено от жалбодателя нарушение на
чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, за което, с
обжалваното НП му е наложено административното наказание - имуществена санкция.
Районният съд е приел за безспорно установено по делото,
че проверката е извършена от служителите на ДАМТН - С. и Б. и че
пробовземането е извършено от свидетеля Б., на когото е марката, поставена на
етикетите на пробите. Посочил е, че в показанията си свидетеля Б. сочи, че
марка №*** е негова, а на гърба на етикетите се е подписал
свидетеля Б. - служител на бензиностанцията, в присъствие на
когото били взети пробите, като последният не е разполагал
с печата на търговеца, което е отразил собственоръчно в протокола за
проверката. Съдът е отбелязъл, че на етикетите е посочен
номера на протокола - ***; данните от нивомерната система и касовият бон
за 6 литра гориво А95-Н също били описани в
протокола; последният съдържал също номера на
товарителницата, декларацията за съответствие и нареждането за експедиция. По
отношение на изискванията към пробовземането - литри, удължители, температура,
етикетиране, пломбиране, съдът е посочил, че от показанията на
свидетелите С., Б. и Б. се установява, че пробовземането е извършено от
свидетеля Б. така, както е отразено в протокола за
проверката, както и че на бензиностанцията има само една бензиноколонка, която
се захранва с бензин А95-Н от един резервоар, а другата колонка била за дизелово
гориво. Съдът е приел за установи, също
така,
че протоколът за проверката и АУАН са съставени от свидетеля
С., който е включен в Заповед от 03.12.2015 год. на
председателя на ДАМТН, определяща длъжностните лица, които имат право да
съставят актове и заповеди за ПАМ. Районният съд е посочил, на
следващо място, че спорно по делото е, дали съставеният АУАН е
връчен на Н. А., както е удостоверено в бланката на съставения АУАН и
че по
делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, в която вещото лице Ш. е дал заключение, че
положеният подпис на позиция „нарушител” върху оригинала
на АУАН №***/*** год. вероятно е
положен от Н. К. А. и тъй като по делото не се събрали никакви
доказателства, че АУАН е връчен на друго лице, съдът е приел, че АУАН
е
връчен на Н. А. Районният съд е намерил за неоснователно и
възражението на жалбодателя, че не било доказано, че бензиностанцията, в
която е
извършена проверката от служителите на ДАМТН към момента
на проверката е експлоатирана от ЕТ „ТЕОЛИНА
- Н.
А.”, като е посочил, че фактът, че именно жалбодателят е
стопанисвал бензиностанцията се установява от показанията на свидетелите С., Б.
и Б., които е кредитирал, като съответстващи на
писмените доказателства - трудов договор на
свидетеля Б. и издаваните от обекта фискални касови бонове и
следователно,
приел е за установено по делото, че
жалбодателят е търговец, който е разпространител на горива, като разпространяването
е извършвано в търговски обект в ***, стопанисван от
жалбодателя - ЕТ „ТЕОЛИНА
- Н.
А.”. Съдът е посочил, че по смисъла на
параграф 1, т.23 от ДР на ЗЧАВ, „разпространение
на течни горива” е и съхранението на течни горива в местата по
чл.3, ал.1, т.5, в това
число и бензиностанциите. Съдът е счел за неоснователен
довода на жалбодателя, че свидетелят Б. не е имал
право да се подпише на печатите на пробите и на протокола за проверка, тъй като
се установило, че свидетелят Б. към
момента на проверката е работел в търговския
обект по трудов договор, сключен с жалбодателя,
като е посочил, че извършването на проверката не е задължително да стане в присъствие
на управителя или собственика и че носителят на
собствеността върху имота и лицето, в полза на което е издадено разрешението за
ползване на строежа, са отделни субекти от разпространителя на течното гориво. Посочил
е също, че според
санкционната норма на чл.34, ал.2 от закона,
едноличен търговец, който разпространява, включително като краен разпространител, течни
горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени
в наредбата по чл.8, ал.1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо
от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с имуществена
санкция в размер от 10000 до 100000 лева. Поради
изложеното, съдът е извел и окончателния си извод, че жалбодателят ЕТ „ТЕОЛИНА
- Н.
А.“ *** е осъществил състава на административното
нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ и административнонаказващият орган законосъобразно
е наложил имуществената санкция, която е в минимално предвидения в
закона размер от 10000 лева и е възложил
направените разноски в хода на административната процедура и
че предвид
липсата на нарушения на материалния и процесуалния закон, атакуваното НП е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Смолянския
районен съд също така е допустимо, като постановено по образувано след връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
При
проверката на горното решение, касационната инстанция в настоящия състав обаче
намира, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон,
т.е. в нарушение на закона, поради следното:
Неоснователни са развитите в касационната
жалба оплаквания, за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. С оглед
събраните писмени и гласни доказателства и обсъждането им поотделно и в
съвкупност съдът счита, че при издаване на АУАН и на процесното НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които на самостоятелно основание да
обуславят незаконосъобразността на НП. Както акта, така и постановлението,
съдържат задължителните реквизити по чл.42, респ. по чл.57, ал.1
от ЗАНН. Административното
нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително
деяние, време, място на извършване и субект. Описаните фактически основания във
връзка с обстоятелствата, при които е извършено нарушението и датата на извършването
му, настоящият съдебен състав намира за достатъчни и относими към дадената
правна квалификация на деянието. Неоснователни са оплакванията за това, че
районният съд не е обсъдил наведените доводи и съображения от страна на
касатора, за нередовно връчване на поканата за съставяне на АУАН, както и че не
е обсъдил възраженията в насока, че АУАН не е бил подписан от Н. А., в
качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „ТЕОЛИНА”, с оглед заключението
на СГЕ, в което било посочено, че „подписът вероятно е положен от Н. А..”. По
тези въпроси, първоинстанционниеят съд, при повторното разглеждане на делото, е
обвързан от възприетото от касационната инстанция – в случая АдмС – Смолян, в
мотивите към отменителното решение.
По отношение приложението на материалния закон, обаче, настоящият състав,
както бе отбелязано и по-горе, намира, че решението е постановено при
неправилно приложение на същия.
От събраните
доказателства безспорно се установява, че касаторът ЕТ „ТЕОЛИНА – Н. А.”, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Н. К. А. е
разпространило течно гориво, но настоящият съдебен състав намира твърдението,
че горивото не съответства на изискванията за качество съгласно чл.6, т.1
Приложение №1 от Наредбата за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/НИКТГУРНТК/, не е безспорно
доказано. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата снта чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, се забранява разпространението на течни
горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в
наредбата, а това е именно Наредбата за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол/НИКТГУРНТК/,
като според чл.6, т.1 от тази Наредба, автомобилните бензини трябва да
отговарят на изискванията за качество, съгласно приложение №1. От друга,
безспорно е, че едноличният търговец - касатор се явява „краен разпространител”
по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, поради което за него възниква задължението да
не разпространява течни горива на пазара, които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата, а именно по сочения, в
случая, показател в Приложение №1 от Наредбата – „Дестилационни характеристики”
– „край на кипене”. Същевременно, обаче, според Приложение №1 от Наредбата, има
два вида бензин А-95Н, а именно такъв клас А/летен/ и такъв клас С зимен/,
които имат различни показтали, вкл. и по показателя „Дестилационни
характеристики” – „край на кипене”, а при смесването на тези автомобилни
бензини, се получава и разлика в показателите. В Протокола с №*** от *** год.
за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството, никъде
не е посочено изрично, кой от двата вида бензин е бил обект на изследване,
респ. какъв е бил бензинът, от който са взети пробите за проверка. Това
обстоятелство, между впрочем, не е посочено нито в Експертното заключение за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество №*** от *** год., нито
в Протокола за изпитване №*** от *** год., нито в Констативния протокол №*** от
*** год. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество. По същия
начин, след направеното искане за изпитване на арбитражна проба, това
обстоятелство - кой от двата вида бензин А-95Н клас А/летен/ или клас С /зимен/, е бил обект на
изследване, не е посочено нито в Приемо-предавателния протгокол за изпитване на
арбитражна проба №*** от *** год., нито в Протокола за изпитване №*** от ***
год., нито пък в Експертизата за съответствие на течно гориво с изискванията за
качество след арбитражно изпитване №*** от *** година. Прави впечатление, освен
това, че при изпитването на взетите контролни проби, а впоследствие и при
изпитването на арбитражните проби, са получени три различни резултата по
показаталя „Дестилационни характеристики” – „край на кипене”. Така, в
Експертното заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за
качество №*** от *** год. е посочено, че полученият резултат от изпитването е
224.0°С, в Констативния протокол №*** от *** год. за съответствие на течно гориво
с изискванията за качество, този резултат от изпитването вече е 227.0°С, т.е. с
3°С по-висок, докато в Експертизата за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно
изпитване №*** от *** год., полученият резултат от изпитването е 220.3°С, т.е.
почти със 7°С по-нисък от посочения в Констативния протокол №*** от *** год.,
като никъде от страна на АНО не е коментирано, защо се налице тези съществени
разлики в резултатите.
Основателен е в
тази връзка, доводът, инвокиран в касационната жалба, че че в нито един от двата протокола от изследването
в изпитвателните лаборатории, а и в Експертното заключение за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество №*** от *** год. и в Експертизата
за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно
изпитване №*** от *** година, не е
упоменато по никакъв начин, пробите да са били охлаждани предварително до
нужната, според методиката, температура и всичко това, както и
посочените по-горе различни резултати от изпитванията, според настоящия състав
на съда води до извода за компрометиране на взетите проби. В тази връзка, съдът
намвира за основателен довода в жалбата, че всяко отклонение от изискванията на
стандарта (БДС EN ISO 3405:2011) по отношение
на вземането, съхраняването и транспортирането на
пробите бензини преди
изпитване в лабораторията води
до промяна на резултатите за показателя „Дестилационни характеристики” – „край
на кипене”.
При това положение,
предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че административното
нарушение в случая е недоказано, тъй като никъде не е посочено изрично, кой от
двата вида бензин е бил обект на изследване, респ. какъв е бил бензинът, от
който са взети пробите за проверка - дали бензин А-95Н клас А/летен/ или А-95Н
клас С/зимен/, а освен това се налага и извода, че взетите контролни и
арбитражни проби от това гориво са компроментирани, поради което неправилно е
ангажирана отговорността на дружеството по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ като разпространител на
течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество,
определени в наредбата по чл.8, ал.1 от ЗЧАВ. Като е достигнал до
противоположен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено, поради наличие на касационни основания за отмяна
по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ето защо, с
оглед всичко изложено по-горе,
касационната инстанция намира жалбата на ЕТ „ТЕОЛИНА – Н. А.”, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Н. К. А., за
основателна, а решението на Смолянския районен съд намира за
незаконосъобразно и неправилно, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон, поради което и като такова, с решението по настоящото дело,
същото следва да бъде отменено, а доколкото
административното нарушение не е доказано и в
съответствие с разпоредбата на чл.227, ал.1 от АПК, следва да бъде
постановено друго такова, по същество на спора, с което следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, и обжалваното наказателно
постановление.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК и във
връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №89 от 28.02.2019 год., постановено по АНД
№532/2018 год. по описа на Районен съд - Смолян, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №КГ-1948 от 19.10.2016 год.,
издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/, с което, на основание чл.34, ал.2, във вр. с чл.43а, ал.3 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух/ЗЧАВ/ и чл.83, ал.1 от ЗАНН, на ЕТ
„ТЕОЛИНА – Н. А.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представляван от Н. К. А., е наложена „имуществена санкция”, в размер на
10000.00/десет хиляди/ лева, за извършено нарушение чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във
връзка с чл.6, т.1, Приложение №1 към НИКТГУРНТК и с което е постановено, ЕТ
„ТЕОЛИНА – Н. А.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представляван от Н. К. А., да заплати разходите за вземане и изпитване на
пробата, възлизащи в размер общо на 940.00/деветстотин и четиридесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.