№ 18
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600233 по описа за 2021 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 260013 от 29.03.2021г., постановена по НОХД № 99/2021г.
по описа на Окръжен съд- С.З. подсъдимият АС. ОСМ. АЛ. е бил признат за
виновен в това, че на 21.12.2020г. в гр. С.З. е дал подкуп- парична сума една
банкнота от 50 лв. на полицейски органи за да не извършат действие по
служба, поради което и на основание чл.304а вр.чл.304 ал.1 вр.чл.58 а ал.1 НК
е бил осъден на четири месеца лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС,
както и на глоба в размер на 200лв.
На основание чл.68 ал.1 от НК е постановено подс. АС. ОСМ. АЛ. да
изтърпи изцяло и отделно отложеното наказание лишаване от свобода по
НОХД № 88/2020г. по описа на Районен съд- К. в размер на девет месеца при
първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Присъдата е била обжалвана от подс. АС. ОСМ. АЛ. чрез защитника му
адв. Р.К. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание като
счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, поради което иска да се измени и при условията на чл.55 ал.1
т.2 б.б НК бъде определено друго по вид наказание, а именно пробация.
1
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив
присъдата е правилна и законосъобразна, а определеното на подсъдимия
наказание справедливо и не следва да се коригира.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните
и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Съдебното следствие пред окръжния съд е проведено като съкратено
по реда на чл.371 т.2 НПК като подс.А.А. е признал изцяло фактите по
обвинителния акт и изразил воля да не се събират доказателства за тях. При
законосъобразно проведената диференцирана процедура, съдът е приел за
установени описаните в обвинителния акт обстоятелства, като се е позовал на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство. И според въззивната инстанция, събраните и
проверени по време на разследването доказателствени материали, позволяват
да се приемат за разкрити по несъмнен начин следните фактически
положения: На 21.12.2020 г. около 13.40 ч. дежурният полицейски
автопатрул от 02 РУ-С.З. в състав св. И.А.И.- старши полицай в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ-
С.З. и св.Т.И.Х.- полицай в Участък-Л. към 02 РУ-С.З., бил дислоциран на
ул.“В.“ в кв.“Л.“ в гр.С.З., до №"". Полицейските служители са действали
като наряд, изпълняващ 1111Д /патрулно-постова дейност/ и са ползвали
служебен патрулен автомобил марка ’’Ш., модел”Р.” с рег.№ "" съгласно
разпореждане на Началник 02 РУ-С.З. за времето от 08,15- 20,15ч. на
21.12.2020г., видно от ежедневната ведомост на личния състав на група
„ООР” при 02 РУ-С.З.. Тогава спрели за проверка МПС- лек автомобил
“Ф.Г.“ с per. № "", в което пътували водачът на автомобила св.С.О.Д. и
подсъдимият АС. ОСМ. АЛ..
При направената проверка, полицейските служители установили, че
подсъдимият А.А. е с повредена/счупена/ лична карта, а автомобилът
управляван от св.С.Д. няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Поради това на подс.А. бил съставен по надлежния ред АУАН
по ЗБЛД от св.Т.И.Х.. Същевременно на св.Д. било обяснено, че за
констатираното нарушение ще му бъде съставен по надлежния ред АУАН по
КЗ, като за целта щели да уведомят ОДЧ при 02 РУ-СТ.З. за изпращане на
упълномощен за това служител от 02 РУ-С.З.. С оглед констатираното
нарушение по КЗ, св.И.А.И. се обадил на св. Г.В.Г.- командир на отделение в
група OOP при 02 РУ- С.З., който имал правомощията да осъществява
контрол на пътното движение и съставянето на АУАН по ЗДвП и КЗ и заедно
със св.Т.И.Х. застанали до патрулния автомобил да изчакат идването на св.
Г.Г. за съставяне на акта.
2
В този момент към тях се приближил подсъдимия А. и заявил на
св.И.И., че иска да скъсат съставения му акт и да ги пуснат да си ходят,
защото бързали, а той щял да почерпи. След като заявил това, подс.А.
извадил от портфейла си една банкнота от 50 лева и я пуснал през отворения
прозорец на предната дясна врата на патрулния автомобил, като същата
паднала на седалката. След тези действия полицейските служители веднага
разпоредили на поде.А.А. да остане на място и му разяснили, че с това си
действие той извършва престъпление, като дава подкуп на полицейски орган,
за което незабавно докладвали на ОДЧ при 02 РУ-С.З. и изчакали идването на
дежурната група.
Първи на място пристигнал св. Г.В.Г.- командир на отделение в група
OOP при 02 РУ-С.З. и съставил на св. С.Д. в качеството му на водач на МПС
АУАН с №"" от 21.02.2019 год. за нарушение на чл.638, ал.З от КЗ.
След него пристигнала и дежурната оперативна група при 02 РУ-
СТ.З., която извършила оглед на местопроизшествието и с протокол за оглед
била иззета банкнотата от 50 лева със сериен номер №-БЛ-7068773 /видно от
приложения към ДП „Приемо-предавателен протокол“ от 23.02.2021 г./.
Изложената фактическа обстановка съдът правилно е възприел,
съобразно и разпоредбата на чл373 ал.3 НПК от протокола за оглед на
местопроизшествие от 21.12.2020г. /л.3-4 от ДП/; месечния график за
определяне на полицейските органи, деня и времето на непосредственото
изпълнение на ППД от гр. OOP на с-р ОП за времето от 01.12.2020 г.-
31.12.2020 г..; от показанията на св. С.О.Д. от 21.12.2020г. /л.11 от ДП/ и
пред съдия от 11.01.2021 г. /л.55-56 от ДП/; на св.И.А.И. от 21.12.2020г.
/л.12 от ДП/; на св. Т.И.Х. от 21.12.2020г. /л. 13 от ДП/; на св. Г.В.Г. от
08.02.2021г. /л.64 от ДП/; от обясненията на подс.АС. ОСМ. АЛ. от разпита
му от 22.12.2020г. /л.21 от ДП/, справката за съдимост на подс.АС. ОСМ. АЛ.,
заверени официално копия от заповеди за преназначаване и актове за
встъпване в длъжност, длъжностна характеристика; фотоалбума за посетено
местопроизшествие /л.36-40 от ДП/; /л.51 от ДП/; завереното ксерокопие на
Акт № "" от 22.12.2020г. за установяване на административно нарушение
/л.59 от ДП/; заверено ксерокопие на Акт № "" от 21.12.2020г. за установяване
на административно нарушение /л.62 от ДП/, като и от веществените
доказателства по делото- 1 брой банкнота с номинал 50.00 /петдесет/ лева със
сериен № "". Всички тези доказателствени източници, събрани в досъдебното
производство подкрепят по категоричен начин самопризнанието на подс. АС.
ОСМ. АЛ., направено по реда на чл.371 т.2 НПК.
Въз основа на горните факти може да се направи извода, че подс. АС.
ОСМ. АЛ. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК. В случая изпълнителното деяние е
довършено с осъществяване на действието - поставянето от подсъдимия на
банкнотата от 50 лева върху седалката през отворената врата на полицейския
автомобил, предоставяйки я по този начин на разположение на полицаите- да
3
я приемат или да откажат да я вземат, което разрешение напълно съответства
на приетото за довършеността на активния подкуп в ТР №1 от 12.03.2021г. на
ОСНК на ВКС.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл,
тъй като подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Спорният момент по делото е за вида и размера на наложеното на
подс.А.А. наказание, което счита за несправедливо, тъй като има претенции,
че неправилно е било определено по чл.54 от НК, а не съобразно
предпоставките на чл.55 от НК. Въззивната инстанция намира оплакването за
явна несправедливост на наказанието за неоснователно.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че целите по чл.36 от НК
могат да се постигнат, на първо място с наказанието лишаване от свобода
като вид наказание, и на второ, като го определи в размер на шест месеца,
респ. четири месеца лишаване от свобода след редукцията по чл.58а ал.1 НК
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, които съобразно чл.54 от
НК обуславят налагане на по-ниско наказание и като се има предвид, че
разпоредбата на чл.304а от НК предвижда наказание лишаване от свобода в
размер до десет години и кумулативно глоба до петнадесет хиляди лева.
При определяне на наказанието съдът обосновано е отчел от
категорията на смекчаващите отговорността обстоятелства направените
самопризнания и оказаното съдействие на разследването от страна на
подсъдимия, както и ниската стойност на дадения подкуп /50.00 лева/. Видно
е, че тези три обстоятелства не могат да се окачествят като многобройни,
нито пък някое от тях да е с изключителен характер по смисъла на чл.55 ал.1
НК, а от друга страна не може да се счита, че определеното наказание от
четири месеца лишаване от свобода е прекомерно тежко и несъответно както
на степента на обществена опасност на престъплението, така и спрямо
данните за личността на дееца. Същият е извършил престъплението в
изпитателния срок на условното си осъждане по НОХД №88/2020г. по описа
на Районен съд- К., което обстоятелство отегчава наказателната му
отговорност по настоящото дело. Неправилно обаче окръжният съд е счел за
лоши характеристични данни и осъждането на подс. А.А. по НОХД №
1384/2007 г. по описа на Районен съд- К., за което е реабилитиран по право и
затова не следва да се разглежда в негова вреда/ като отегчаващо
обстоятелство/.
Следователно, наложеното на подс. А.А. наказание- четири месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 200лв.- е съобразено със
смекчаващите и отегчаващите вината факти, съответства на извършеното
деяние и степента му на обществена опасност и тази на дееца, като вид и
размер ще въздейства поправително и възпиращо спрямо подсъдимия и
останалите членове на обществото, поради което не покрива критериите за
явна несправедливост по чл.348 ал.5 НПК. И според въззивната инстанция
4
друго по вид наказание- пробация, за което претендира защитата и за което
иска приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК- по никакъв начин не ще
изпълни целите по чл.36 от НК и би се оказало несъразмерно ниско както
спрямо високата степен на обществена опасност на престъплението подкуп,
така и с оглед характеристиките за личността на дееца. Всъщност разбираема
е позицията на подсъдимия и защитата да се иска определяне на наказание
„пробация“, тъй като първият съд законосъобразно е приложил разпоредбата
на чл.68 а.1 от НК и постановил подс.А. да изтърпи изцяло и отделно
посоченото условно наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода.
И за двете наказания правилно е бил определен първоначален общ режим за
изтърпяване съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, като съответно е било
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил под „домашен арест“,
считано от 21.12.2020г. Направените по делото разноски съдът е възложил в
тежест на подсъдимия А. на основание чл.189 ал.3 НПК.
Предвид на изложените съображения обжалваната присъда като
правилна, обоснована и законосъобразна следва да се потвърди и на
основание чл.338 НПК, ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260013 от 29.03.2021г., постановена по
НОХД № 99/2021г. по описа на Окръжен съд- С.З..
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5