№
515/ 22.07.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно
заседание на шести юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Светла
Иванова
Прокурор: Ат.Палхутев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №410 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Р.И.И. ***
срещу Решение №55/22.03.2022г., постановено по анд №93/2022г. по описа на
Районен съд Свиленград. Твърди, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Счита за неправилен извода на съда за издаване на
наказателното постановление при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон. В нарушение на процесуалните правила
и правото на защита на жалбоподателя, съдът не бил допуснал до разпит свидетел
за установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства. Множеството
допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление,
поотделно можело и да не бъдат оценени като съществени, но преценени съвкупно и
обективно, налагали извод за съществено опорочаване на административнонаказателния
процес, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя. Неправилен бил изводът,
че фактическа обстановка, съответствала изцяло на констатациите в АУАН и НП,
тъй като на посочената в санкционния акт датата жалбоподателят имал
разрешително за лов серия ЮИ 001495, подписано от издалите го длъжностни лица. Съдът
бил възприел фактическа обстановка, различна от отразената в НП. Липсата на
посочени в НП съставомерни факти съдът запълнил със собствени мотиви, като
посочил, че липсващите реквизити в разрешителното за лов го приравняват на пълна
липса на разрешително за лов. Липсата на реквизит в разрешителното за лов
свидетелствало сочело за неточно изпълнение на служебните задължения на
служителите от ловното стопанство, издали това разрешително, но не можело да се
вмени във вина на участниците в лова. Посоченото в НП не съответствало на
установената по делото фактическа обстановка и в НП следвало да бъде изрично
посочено кои са липсващите реквизити в разрешителното, че така с тях то да бъде
приравнено на липсващо разрешително за лов, за да бъде и това обвързано със
съответната правна норма. Невярно съдът посочвал, че в НП имало препращане относно
описанието на нарушението в констативния протокол. Съдържанието на АУАН и НП не
покривали изискването на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като се сочи и
че в една част от НП се говори за, че жалбоподателят имал разрешение, а в друга
– че нямал. Твърди се, че жалбоподателят имал разрешение и така не бил
осъществен съставът на нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, тъй като законът имал
предвид пълна липса на разрешително, а не разрешително без част от реквизитите
на чл.58 от ЗЛОД. Обосновава се и твърдение за маловажност на случая по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Иска от
съда решението на районния съд да бъде отменено, както и потвърденото с него
наказателно постановление, като се претендират направените по делото разноски.
Ответната страна – Директор на РДГ Кърджали, счита
касационната жалба за неоснователна, като иска решението на РС Свиленград да
бъде оставено в сила и се претендират направените разноски по делото. При отмяна на съдебното решение, то
правят възражение относно размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от
касационния жалбоподател.
Окръжна Прокуратура - Хасково предлага решението на РС
Свиленград да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград
е потвърдил Наказателно постановление №1745 от 28.01.2022г. на Директор на
Регионална дирекция по горите Кърджали, с което за извършено нарушение на
чл.84, ал.1 във вр. с чл.57, ал.1 и чл.43, ал 3, т.1 от Закон за лова и
опазване на дивеча на Р.И.И. *** е било наложено административно наказание Глоба
в размер на 50,00 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години,
както и е постановено в полза на Държавата отнемане средство за ловуване –
гладкоцевна ловна пушка марка АТА Армс, модел Нео 12, калибър 12, №*******. За
да постанови решението си районният съд приел, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са законосъобразни. Не
били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура. АУАН и НП отговаряли на законовите
изисквания за форма и съдържание, като нарушението било описано ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация, респ. налице било
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовите разпоредби, които били нарушени. Актовете били издадени от
компетентни органи, при спазване на роковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Правилно административното нарушение било правно квалифицирано. Приел, че към
момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят имал качеството на лице, което
ловува по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, тъй като бил в движение извън
населените места, с извадено от калъф ловно оръжие, като не били налице
изключенията по чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗЛОД, като този факт не бил спорен по
делото и се установявал от свидетелските показания. Въззвната инстанция
определя основния спорен въпрос – дали дейността се извършва без лицето да има
писмено разрешително за лов. Подробно и аргументирано РС Свиленград дава
положителен отговор на въпроса - извършването на лов без разрешително било
налице, тъй като наказаният притежавал разрешително за лов, но без попълнени в
него реквизити, а именно дата и място на ловуване, подпис на председателя на
ЛРД и подпис на единия от ловците. Липсата на посочените реквизити го лишавала
от формална доказателствена сила и това било равнозначно на пълна липса
разрешително. Липсата реквизити в разрешителното била описана в констативния
протокол, към който препращали АУАН и НП, който способ не бил недопустим с
оглед наличието на протокола в административнонаказателната преписка.
Препращането относно описанието на административното нарушение към протокола
било достатъчно, за да се считало за спазено изискването на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, що се касае до задължителните реквизити на АУАН и НП - описание на
нарушението, датата и мястото на извършване и обстоятелствата по извършване.
Фактът, че в АУАН и НП не било посочено да бил уловен или убит дивеч не можело
да се приеме за липса на прецизност в описанието, която да била основание за
отмяна на санкционния акт. Според въззивната инстанция приложеното разрешително
за лов не било попълнено изцяло и съгласно изискването на закона, като се има
предвид и нераздаването на талоните към него. Изложените аргументи от съда
обосноват извода, че разрешителното се
приравнява на липса на такова - така попълнено то можело да се използва на
всички дати от месечния календар, респ. отчетено при приключването на месечния
график единствено то, а останалите разрешителни за лов, издавани за други дни
на лов, посочени в графика, да бъдат отчетени като неизползвани, като по този
начин нямало да се заплати и дължимата за това такса. Наред с това въззивната
инстанция установява и че в конкретния случай ловците въобще нямали право да
осъществяват лов, тъй като съгласно изискванията на ЗЛОД и Правилника за
прилагането му, дейност по ловуване не можело да се извършва при по-малко от 8
човека, а те били 7. Подробно е обсъдено и наличието на субективния момент от състава на нарушението,
с оглед направените възражения, че задължението за попълване на липсващите
реквизити в разрешителното за лов не било на жалбоподателя, а на специалиста по
ловното стопанство, респ. на председателя на ЛРД или на ръководителя на лова.
Жалбоподателят обаче следвало да знае, както и знаел, че всички реквизити
трябвало да бъдат попълнени, а фактът, че не били попълнени му станал известен,
тъй като бил наличен негов подпис в приложеното към АНП разрешителното. В
решението е обоснован и изводът на съда за липса на предпоставки за приложение
на чл.28 от ЗАНН в случая. Обсъдена са също видът и размерът на наложените
наказания, като е прието, че определянето им от АНО е било правилно извършено.
Настоящата инстанция намира атакуваното
решение за правилно.
При касационната проверка настоящият
състав приема, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред.
Изцяло се споделят изводите на въззивния
съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство. При съставянето на АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Няма допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Противно на твърденията в жалба, допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на санкционния акт, не са налице.
Съобразно посочената за нарушена норма
на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, който ловува без писмено разрешително за лов, без да е
убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лева. Легалното
определение на понятието ловуване се съдържа в разпоредбата на чл.43 от ЗЛОД,
като ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не –
чл.43, ал.3, т.1.
В случая правилно и законосъобразно въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, решаващият съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 11.12.2021г., в землището на с.Д., Л.,
общ.Л., жалбоподателят Р.И.И., заедно с още няколко лица извършвал лов. При
извършваната на това място проверка служители на Изпълнителна агенция по горите
– св.Н. и К., установили, че жалбоподателят ловува в условията на движение с
ловно оръжие /негова собственост/, сглобено и извън калъф. В представеното пред
контролните органи Разрешително за лов серия ЮИ 001495 не били попълнени датата
и мястото на ловуване, липсвал подпис на председателя на ЛРД и подпис на единия
от ловците. Също така, преди започване на лова не били раздадени талоните от
приложение №1 от Разрешителното за лов, респ. по време на проверката
жалбоподателят и останалите ловуващи не могли да удостоверят, че участват в
лова, съобразно изискванията на закона. Направените от въззивния съд фактически
изводи за осъщественото деяние и неговото авторство се обосновават от показания
на свидетелите Н. и К., които са категоричните и безпротиворечиви. Същите са
ясни и несъмнени що се отнася до релевантните обстоятелства – датата и мястото,
на което е установен нарушителят, това, че е бил с ловно оръжие – сглобено и
извадено от калъф, без съответното разрешително за лов. Показанията им се
потвърждават и от писмените доказателства. По делото липсват каквито и да било
данни, които да будят съмнение в достоверността на показанията на двамата
свидетели.
Посочените обстоятелства обуславят
ангажиране на административно наказателната отговорност на касационния
жалбоподател Р.И., доколкото деянието му осъществява фактическия състав на
нарушението по чл.84, ал.1, пр.второ от ЗЛОД – ловуване по смисъла на чл.43,
ал.3, т.1 от ЗЛОД, без да притежава писмено разрешително за лов. Последното на
основание чл.57, ал.1 от ЗЛОД се издава при условия и по ред, определени в
правилника за прилагането на закона след заплащане на такса за издаването му по
тарифа, одобрена от Министерския съвет. Разрешителните за лов са по образец,
утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се
водят на отчет в държавните горски стопанства и ловни стопанства – чл.57, ал.3
от ЗЛОД. Съответно съдържанието, което следва да има разрешителното за групов
лов се определя в разпоредбите на чл.58, ал.1 от ЗЛОД и чл.86, ал.1 от
Правилника за приложение на ЗЛОД. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗЛОД предвижда
в разрешителното за лов да се вписват имената на ловците, номерата на ловните
билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за
лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов. А съгласно чл.86,
ал.1 от Правилника за приложение на ЗЛОД, разрешителните за групов лов в
ловностопанските райони на ловните сдружения се издават от специалиста по ловно
стопанство в два екземпляра въз основа на утвърдения план за ползване и одобрен
месечен график за ловуване, като в него се вписват видът на разрешения за
отстрел дивеч, ловището /местността/ и датата на ловуване.
С оглед цитираните по-горе правни норми
следва да бъде обосновано, че задължението за вписване на определени реквизити
възниква по силата на законова правна норма и липсата на вписване, на който и
да е от тях приравнява издаденото разрешително за лов на липсващо разрешително,
лишено от формална удостоверителна сила. В тази връзка от прегледа на
съдържащото се в административнонаказателната преписка Разрешително за групов
лов, серия ЮИ 001495 е видно, че същото не съдържа в цялост изброените по-горе
в правните норми съществени реквизити – дата на ловуване, ловище, местност,
респ. място, като липсва и подпис на ЛРД. Същите са от съществено значение, за
да може да се прецени дали даденият ловец разполага със законовата възможност
на посочената дата, местност и ловище да осъществи претендираната от него ловна
дейност.
Следва да бъде посочено и това, че
Разрешително за групов лов, серия ЮИ 001495 не само не съдържа посочените
по-горе реквизити, но в същото е вписан ловностопански район Свиленград, който
не е съответен на този, в който следва да ловува жалбоподателят. Съгласно
приетите като доказателство във въззивното производство Заповед №
РД46-626/12.04.2001г. на министъра на земеделието и горите за определяне на
ловностопанските райони в района на дейност на ДЛ Свиленград, както и от
извадка за разпределението на площите по ловища и ловностопански райони от
Плана за ловностопанските мероприятия на ТП „ДГС Свиленград“ от 2015г. е видно,
че ловностопански район Свиленград не съществува, а са обособени ловностопански
райони „Свиленград 8“, „Свиленград 9“ и „Свиленград 10“. Мястото на което е
установено нарушението и за което жалбоподателя твърди, че има разрешително за
лов е в землището на с.Д., Л., общ.Л., което попада в ловностопански район
„Дъбовец“ и е с граници, различни от тези ЛР „Свиленград 8“, „Свиленград 9“ и
„Свиленград 10“. Посоченото представлява още едно основание да се приеме, че е
налице изначална липса на надлежно издадено разрешително за лов.
На следващо място, правилно и
законосъобразно районният съд е определил размера на наложеното наказание, като
се е съобразил с границите на наказанието предвидени за нарушението по чл.84,
ал.1 от ЗЛОД. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.94, ал.1 от
ЗЛОД, съгласно която при така установеното нарушение на чл.84, ал.1 ЗЛОД,
лицето се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Обосновано е
приел, че НП е законосъобразно и в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на веща, средство на нарушението. Разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД
е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези
оръжия.
Касационната инстанция не споделя
доводите, изложени в касационната жалба, обосноваващи наличие на предпоставки
за приложението на чл.28 от ЗАНН в случая. Ловуването е дейност, която сама по
себе си е свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което
е и въведения разрешителен режим на осъществяването ѝ, която значимост
несъмнено е отчетена от законодателя именно чрез значителните в случая не
толкова по размер, колкото по вид административни санкции. Конкретното деяние
не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от същия вид.
По изложените съображения касационната
инстанция приема, че като е потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно
постановление районният съд е постановил правилно и обосновано решение, при
спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед
молбата от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски,
съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН такива следва да се определят в
размер на 80,00 лева – юрк. възнаграждение, в съответствие с разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, пр.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №55/22.03.2022г., постановено по АНД №93/2022г. по описа на Районен съд
Свиленград.
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********,***
да заплати на Регионална дирекция по горите Кърджали направените по делото
разноски от 80,00 лева – за юрк.възнаграждение.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.