О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……../07.11.2018 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр. д. № 15403 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба с вх. № 66136/10.10.2018
г., подадена от Д.Т.П., чрез процесуалния му представител – адв.
Стефан Дюлгеров, срещу П.Т.С., Г.С.Я., С.С.С. и „С.“
ЕООД, за приемане на установено между страните на основание чл. 439 от ГПК, че изпълнителният
лист издаден на 9.11.2009 г. по гр. д. № 1782/1996 г. на ВРС, XII състав,
не подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна давност, алтернативно
поради липса на съсобственост и активна легитимация, както и правоприемство, поради обявеното и вписано саморъчно
завещание в полза на ищеца.
Сочи, че въз основа
на горепосочения изпълнителен лист е образувано ИД. № 20188080400597 по описа
на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, гр. Варна, по което като страни са
конституирани ищецът и ответниците. Твърди се, че до
образуване на изп. дело е изтекла общата пет годишна
давност, поради което изп. лист и принудителното
изпълнение са погасени. Излага, че доколкото по тези обстоятелства не може да
се произнесе ЧСИ и да прекрати делото, в случая е необходимо влязло в сила
решение по иск чл. 439 от ГПК.
На следващо място твърди,
че в процесния изп. лист
фигурират единствено ищеца, Г. Стефанова Я. и Стоянка Вълчева Попова.
Последната е починала на 19.08.2009 г.,
като е оставила саморъчно завещание в полза на ищеца, обявено на 09.08.2011 г.
От това следвало, че П.Т.С. – наследник по закон, няма активна процесуална
легитимация по завеждане на изп. дело, нито
останалите ответници. Те не могат да бъдат взискатели поради липса на активна материална и процесуална
легитимация, тъй като завещанието е променило както страните в
правоотношението, така и съсобствеността. Твърди се, че „С.“ ЕООД не е страна
по гр. д. № 1782/1996 г. на ВРС, XII състав, а Г.
Стефанова Я. е прехвърлила своята идеална част от имота и не е собственик.
С
Разпореждане № 40780/16.10.2018 г. съдът е дал указания на ищеца да отстрани констатираните
нередовности в исковата молба.
С
писмена молба от 05.11.2018 г. ищецът е уточнил, че изп.
лист не е за парично притезание, а за изнасяне на недвижим
имот на публична продан. Не е посочена цена на иска.
Съдът, като прецени твърденията наведени в исковата и
уточняващата молба и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира предявеният
иск за частично недопустим по следните съображения:
По
своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с
него ищецът цели да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. Доколкото искът е установителен по своето естество наличието на
правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата
допустимост. В изпълнение на принципа на диспозитивното начало по чл. 7 от ГПК
съдът следва да се ограничи в рамките, които страната е поставила и да анализира
понятието правен интерес, чрез коментиране на конкретните и непосредствени цели
на ищеца (в този смисъл Решение № 458/29.06.2010г. по гр.д. № 1526/2009 г. ВКС,
ГК, Решение № 93/2012 г. т.д. № 1069/2011 г. І т.о.). Съобразявайки тези насоки
дадени от върховната инстанция, съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес
от предявяването на настоящия иск по чл. 439 от ГПК.
Теорията
и практиката недвусмислено приемат, че разпоредбата на чл. 439 от ГПК се отнася
за възможността на длъжника да оспори вземането - т.е. едно материалното
притезание. Така е озаглавена и самата разпоредба "оспорване на
вземането". В случая независимо от липсата на изрични твърдения, от
съобщение до ищеца изх. на ЧСИ Захари Димитров № 22979/ 26.09.2018 г. по ИД № 20188080400597 приложено към исковата молба се установява, че той и
ответниците са съделители на процесния имот, който е изнесен на публична продан
с решението постановено по гр.д. № 1782/1996 г. на ВРС, XII
състав. Т.е. процесният изпълнителен титул е издаден по силата на
съдебно решение постановено във втората фаза на
производство по съдебна делба. Това решение обаче се ползва със сила на пресъдено нещо единствено досежно способа за прекратяване съсобствеността и не
съдържа осъдителен диспозитив, респективно не формира
СПН по отношение на материално право, което
би могло да бъде погасено по силата на изтекла погасителна давност, чрез
плащане и т.н. Следователно в случая липсва материално притезание, което да
може да бъде оспорено по реда на чл. 439 от ГПК от ищеца, който извод ангажира
съда да приеме, че в случая липсва правен интерес от търсената защита посредством
водене на настоящия иск.
Всъщност
прилагането на правилата за публична продан разписани в чл. 483 – 501 на Раздел
I, Глава XXIV от ГПК, към публичната продан на делбен
имот не означва, че последната се извършва в същински изпълнителен процес,
изпълняемото право по което може да бъде оспорено. Самата разпоредба на чл. 348 от ГПК уреждаща
възможността за изнасяне на публична продан на неподеляем
делбен имот и за участие на страните в делбата при
наддаването, намира систематическото си място извън уредбата на изпълнителното
производство.
Твърденията
на ищеца, че по силата на саморъчно завещание обявено на 09.08.2011 г. се явява
универсален наследник на Стоянка Вълчева Попова, починала на 19.08.2009 г.,
т.е. преди издаване на процесния изпълнителен лист на 09.11.2009 г., също не
могат да обосноват допустимост на настоящия иск. Това е така защото дори и да
се приеме, че същите отговарят на
обективната истина, то те не са годни да постигнат крайната цел на ищеца, която прозира от твърденията в исковата
и уточняващата молби, а именно изнесеният на публична продан недвижим имот да
бъде освободен от приндутелно изпълнение.
Евентуалният позитивен правен резултат от
възникването на правоприемство в полза на ищеца по отношение на друг от съделителителите,
починал след приключване производството по съдебна делба, ще се изрази единствено
във възможността ищеца да получи по-голям дял от стойността на имота при разпределението
на сумите, получени от проданта. Това обстоятелство обаче няма да осуети
провеждането на самата публична продан, тъй като между ищеца и другото лице
посочено в изпълнителния лист - Г.С.Я. (съобразно собствените твърдения на
ищеца), ще продължава да е налице съсобственост в делбения имот, която ще
следва да се ликвидира съобразно способа посочен в диспозитива на влязлото в
сила съдебно решение по извършване на делбата. Наред с това, дори да се приеме,
че ищецът в настоящото производство се домогва да установи, че е едноличен
собственик на процесния делбен имот (такава теза може да се изведе от непрецизно
изложените твърдения в исковата молба) по силата на обявеното след съдебното
производство по делба универсално завещание на другия съделител, то отново
пътят му за защита не е по исков ред, защото предявяване на специалния иск по
чл. 439 от ГПК би било безпредметно. При сливане на качеството длъжник и
взискател в изпълнението, само по силата на недлежн обявеното завещание, ищцът ще
имал правото да поиска от съдебният-изпълнител да прекрати образуваното изп.
производство, респективно да жали по реда на чл. 435 от ГПК евентуално
постановения отказ.
В обобщение иск с правно основание чл. 439
от ГПК, така както е формулиран от ищеца, няма да способства за признаване или
удовлетворяване на негово субективно материално право. Респективно за него
липсва правен интерес от водене на иск, който няма да се отрази върху правната му
сфера. Следователно предявеният отрицателен установителен
иск е недопустим, поради което делото следва да
се прекрати.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15403/2018 г. на Варненски районен съд, ХХ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис
от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: