№ 2254
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20221100506183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК
Образувано е по повод жалба от 26.05.2022 г. на длъжника в изпълнителното
производство – „Д.З.“ АД, чрез юрисконсулт В.Т., срещу разпореждане по ИД №
20228380402648 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, обективирано в съобщение
изх. № 29611/09.05.2020 г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване
размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение
Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
Счита, че приетото за събиране в полза на взискателя адвокатско възнаграждение е
прекомерно, предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително
производство. В процесната хипотеза процесуалният представител на взискателя е
извършил едно единствено действие – подаване на молба за образуване на изпълнително
дело. Предвид нормативните задължения на длъжника като застрахователно дружество да
поддържа финансов резерв с оглед плащания по доброволни и съдебно предявени
претенции за изплащане на застрахователни обезщетения, сочи, че събирането на сумата от
длъжника не би било трудно осъществимо. Поддържа, че в настоящия случай е дължимо
единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, но не и по чл. 10, т. 2 от Наредбата. При
условията на евентуалност иска размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2
НМРАВ да бъде редуциран на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Обжалва определените разноски
и по отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като посочва, че същата
следва да се намали с оглед намаляването на разноските, дължими на процесуалния
представител на взискателя. Претендира присъждане на разноски в настоящото
производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от взискателя в изпълнителното
дело – Н. Ф.А., подадено чрез пълномощника адвокат С.Б., с което се оспорва жалбата като
неоснователна. Процесуалният представител на взискателя поддържа, че му се дължи както
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 НМРАВ за образуване на изпълнителното
производство, така и по чл. 10, т. 2 НМРАВ за процесуално представителство. Посочва, че в
договора за правна помощ е налице отразяване, че адвокатското възнаграждение е на
1
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, т.е. безплатно оказана адвокатска помощ на
материално затруднено лице, поради което се дължи в пълен размер като разноски по
изпълнението. Поддържа, че противно на твърденията в жалбата, взискателят е извършил
процесуални действия, попадащи в приложното поле на чл. 10, т. 2 НМРАВ, тъй като в
молбата за образуване на изпълнителното производство е инкорпорирано искане за
прилагане на конкретен изпълнителен способ – налагане на запор на банковите сметки на
длъжника. В случая вземането е събрано именно в резултат на реализирания запор. Счита за
ирелевантни изтъкнатите в жалбата съображения досежно финансовото състояние на
длъжника. Предвид изложеното моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Моли такива да не
бъдат присъждани в полза на насрещната страна.
ЧСИ М.Б. е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
съображения за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и мотивите на
ЧСИ и като съобрази представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело № 20228380402648 по описа на ЧСИ М.Б., рег.
№ 838 на КЧСИ, е образувано по молба от 15.04.2022 г. на Н. Ф.А., подадена чрез
пълномощника адвокат С.Б., срещу „Д.З.“ АД, за събиране на сумите по изпълнителен лист,
издаден на 30.03.2022 г. по гр. д. № 3434/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с
който „Д.З.“ АД е осъдено да му заплати сумата от 20 000 лева – застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод на възникнало на 06.10.2019 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.01.2020 г.
до окончателното изплащане. В молбата се съдържа искане за образуване на изпълнително
производство срещу длъжника за събиране на сумите по издадения изпълнителен лист,
както и за изпращане на длъжника на покана за доброволно изпълнение и налагане на запор
на банковите му сметки. С молбата е възложено на ЧСИ извършването на всички действия
по чл. 18 ЗЧСИ. Претендирано е адвокатското възнаграждение в условията на чл. 38 от
Закона за адвокатурата за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие.
Приложени са пълномощно за адвокат С.Б. и договор от 11.10.2019 г. за правна защита и
съдействие, сключен между Н. Ф.А. и адвокат С.Б. с предмет оказване на правна помощ и
съдействие във връзка с настъпило на 06.10.2019 г. пътнотранспортно произшествие,
включително за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия с цел
удовлетворяване на вземанията.
С Разпореждане от 15.04.2022 г. ЧСИ М.Б. е образувал изпълнително дело срещу
„Д.З.“ АД, разпоредил е да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
да бъде наложен запор на вземанията му и е присъдил адвокатско възнаграждение в размер
на 833,39 лева за адвокат С.Б. за водене на изпълнителното производство.
С Постановление от 15.04.2022 г. ЧСИ М.Б. е приел разноски в изпълнителното дело
в общ размер на 899,39 лева, в т. ч. 833,39 лева – адвокатско възнаграждение, и 66 лева –
такси по т. 1, т. 5 и т. 9 ТТРЗЧСИ.
По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 18.04.2022 г. покана за
доброволно изпълнение на вземания в общ размер на сумата от 27 550,70 лева, от които
833,39 лева – адвокатско възнаграждение, и 2 092,26 лева – дължима такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
На 29.04.2022 г. по ИД е постъпило възражение от длъжника за намаляване размера
на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по
съображения, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
С разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 29611/09.05.2022 г., получено от
длъжника на 12.05.2022 г., съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
На 04.05.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД,
получено на 05.05.2022 г., с което съдебният изпълнител е наложил запор на всички
вземания на длъжника към банката, вкл. по банкови сметки и банкови касети до размера на
дълга по изпълнителното дело, както е посочен в съобщението.
Видно от намиращото се между кориците на изпълнителното дело платежно
нареждане от 12.05.2022 г., на посочената дата в полза на ЧСИ М.Б. е наредена за плащане
сума в размер на 27 708,51 лева, с наредител „Д.З.“ АД и с основание на превода
2
„20228380402648 плащане по запор“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от участник в изпълнителния процес
в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на
атакуване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК действие на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както
за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати по реда на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени
от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В конкретния случай по делото липсват данни процесното изпълняемо право да е
било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. След като
длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди инцииране на изпълнителното
производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените от
взискателя разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно
претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнаграждение, настоящият състав
намира следното:
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за
съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната
на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правната сложност
на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид
работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. В
случаите на осъществена защита по изпълнително производство, какъвто е и настоящият,
това са размерите, определени в чл. 10 от цитираната наредбата. С чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
относимата за настоящия спор редакция – към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие), за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева; за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лева – 1/10 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лева до 1 000 лева –
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1 000 лева – 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в общ размер на 833,39 лева.
Основателни са доводите на жалбоподателя, че изпълнителното дело не се отличава с
фактическа и правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед на всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид конкретно
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правна и
фактическа сложност на делото. В настоящия случай се установява, че в рамките на
изпълнителното производство взискателят е депозирал молба за образуване на изпълнително
производство, в която е посочил изпълнителен способ – запор на банкови сметки, и е
възложил на ЧСИ предприемането на действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Видно от
материалите по изпълнителното дело, запорът е наложен на 05.05.2022 г. и изпълнен от
третото лице на 12.05.2022 г., на която дата сумата, предмет на принудително изпълнение, е
преведена по сметка на съдебния изпълнител.
В тази връзка съдът намира, че по процесното ИД, от страна на процесуалния
представител на взискателя е извършено едно действие по изпълнителното дело, а именно
подаване на молба за образуването му.
3
Настоящият състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за
образуване на изпълнителното дело представлява задължителен реквизит на същата –
аргумент от чл. 426, ал. 2 ГПК, като непосочването на начин на изпълнение представлява
нередовност на молбата за образуване на изпълнително производство. В този смисъл за
посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, респ. в
допълнителна молба, подадена в срока за доброволно изпълнение, не се дължи отделно
адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуване на изпълнителното дело (по т. 1
на чл. 10 НМРАВ). В разглеждания случай се установява, че в рамките на изпълнителното
производство, освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното производство,
с която е сезиран съдебният изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е
извършил други действия, които да са насочени към удовлетворяване на процесните
вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК в течение на производството
взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е
предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Такива действия в
процесната хипотеза не са извършвани от страна на адвокат С.Б.. Същевременно не може да
бъде игнорирано обстоятелството, че длъжникът в е застрахователно дружество.
Установените в КЗ условия за лицензиране на застрахователните дружества, предпоставки
за отнемането на лиценза им, изисквания за платежоспособност, изисквания към
финансовото им състояние, както и техническите резерви и активите за тяхното покритие,
собствените средства, границата на платежоспособността и гаранционния капитал,
представляват законови гаранции, които обезпечават възможността на взискателя да събере
вземанията си без съществени затруднения. Това се потвърждава от обстоятелството, че в
рамките на един месец от датата, на която е било образувано изпълнителното дело, сумите
по поканата за доброволно изпълнение са били събрани
Във връзка с гореизложените правни изводи, настоящият състав намира, че
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника
само за образуване на изпълнителното производство, за което съгласно разпоредбата на чл.
10, т. 1 НМРАВ се предвижда адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200 лева. В
процесния случай възнаграждението по чл. 10, т. 1 НМРАВ не се дължи кумулативно с
възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ, тъй като в разглежданото изпълнително
производство се установи, че не са предприети други действия от процесуалния
представител на взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство с цел
удовлетворяване на паричното вземане извън депозирането на първоначалната молба за
образуване на изпълнително производство.
При горните съображения, съдът намира, че взискателят има право единствено на
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от Наредбата
в размер на 200 лева и не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение
над този размер. Поради това следва извод, че определеното от ЧСИ адвокатско
възнаграждение в размер на 833,39 лева се явява прекомерно, с оглед на което и при
съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на делото, на основание чл.
78, ал. 5 ГПК, това възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200 лева.
При горните мотиви съдът намира обжалваното разпореждане за разноски на ЧСИ
М.Б., с което в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 833,39 лева, за частично неправилно – в частта за горницата над сумата
200 лева, в която част същото следва да бъде отменено.
Относно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
Настоящият съдебен състав намира, че пропорционалната такса следва да се
изчислява само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без в
основата, върху която същата се изчислява, да се включват такси и разноски по самото
принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране в производството
адвокатско възнаграждение.
Според процесния изпълнителен лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза на
20 000 лева, която сума представлява главницата на дълга. Към тази сума следва да се
прибавят и начислените лихви за забава върху главницата от датата, посочена в
изпълнителния лист, до датата на изпращане на запорното съобщение, които са в размер на
сумата от 4 664,81 лева (както са определени в запорното съобщение).
Съгласно т. 26, б. "б" ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса
4
върху събраната сума, както следва: от 10 000 лева до 50 000 лева – 820 лева + 6 на сто за
горницата над 10 000 лева. При формирания по-горе извод, следва, че дължимата от
жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата
от 24 664,81 лева (главница + лихва), като дължимата пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ върху това парично вземане възлиза на сумата от 2 039,87 лева с ДДС.
При изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че таксата,
дължима по т. 26 от ТТРЗЧСИ, посочена в поканата за доброволно изпълнение, е
незаконосъобразна в частта за сумата над 2 039,87 лева с ДДС до определения от ЧСИ
размер от 2 092,26 лева с ДДС.
По разноските за настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно – деловодни
разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението,
спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикания спор. В случая производството е
по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по
жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. Ето
защо взискателят не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. При тези съображения съставът на
съда счита, че разноски не следва да бъдат присъждани за производство пред настоящата
инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане по изпълнително дело № 20228380402648 по описа на ЧСИ
М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, обективирано в съобщение изх. № 29611/09.05.2020, с което е
отхвърлено искане на длъжника за намаляване размера на приетите за събиране в полза на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като ВМЕСТО ТОВА постановява:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20228380402648 по описа на ЧСИ
М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, за адвокатско възнаграждение, дължимо на процесуалния
представител на взискателя – адвокат С.Б., на 200 /двеста/ лева, както и дължимата на
съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 2 039,87 /две хиляди тридесет
и девет лева осемдесет и седем стотинки/ лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5