Присъда по дело №1921/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 12
Дата: 8 април 2025 г.
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20241720201921
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 23 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. П, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Наказателно дело
частен характер № 20241720201921 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Г. И. Г. – родена на 29.09.2001г., в гр.П, с
постоянен и настоящ адрес: гр.П, ул.** №*, *,**,*,*,*, на длъжност "*" във
„В.Л.“ ЕООД – гр.София, с ЕГН:********** за ВИНОВНА за това, че на
17.10.2024 г., след 22:00 часа, в гр.П, на втория етаж в къща на ул.** №*, чрез
нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и лицето, причинила на А.
Ц. И. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /разкъсно-контузна рана на
челото вляво, кръвонасядане с лек оток по долния клепач на ляво око и лява
яблъчна област, лек оток в лява теменна част на главата/ - престъпление по
чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс, за което при условията и на основание
чл.78а, ал.1 от Наказателния кодекс я ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер 1000,00
/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимата Г. И. Г. - със снета самоличност - да заплати на
частния тъжител и граждански ищец А. Ц. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Р.,
жк.*,бл*, ет.*, ап.*, сума от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по
чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди /болка, страх, унижение, неудобство,
мъка, огорчение, нервно напрежение, психически и емоционален стрес/, ведно
с обезщетение за забава в размер законната лихва върху посочената главница,
считано от 17.10.2024 г. до окончателното изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер на иска от 2000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ същия като
неоснователен и недоказан.
1
ОСЪЖДА подсъдимата Г. И. Г. със снета самоличност да заплати на
частния тъжител и граждански ищец А. Ц. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Р.,
жк.*,бл*, ет.*, ап.*, сума от 30,00 лв. /тридесет лева/, представляваща
обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл.130 ал.1 от НК
имуществени вреди /заплатена такса за издаване на съдебномедицинско
удостоверение/.
На основание чл.111 ал.1 от НПК вещественото доказателство по
делото - диск, съдържащ звукозаписи и електорнни картони на инцидента,
предоставени от Дирекция „Национална система 112“, се оставя по делото до
изтичане срока на съхранението му, след което да се унищожи с него.
ОСЪЖДА подсъдимата Г. И. Г. да заплати на частният тъжител и
граждански ищец А. Ц. И. направените от нея разноски по делото - сума в
размер 12 лв. за заплатена държавна такса за образуване на производството, а
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Перник
сумите: 450,00 лв. - заплатено възнаграждение на вещо лице за извършена
СМЕ; 60,00 лв. – държавна такса в размер 4% върху уважения размер на
гражданския иск за неимуществени вреди, и 50.00 лв. – държавна такса в
размер 4% върху уважения размер на гражданския иск за имуществени вреди.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва пред Окръжен съд - Перник в 15-
дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2

Съдържание на мотивите

С тъжба А. Ц. И. е повдигнала обвинение срещу Г. И. Г. за престъпление
по:
чл. 130, ал.1 от Наказателния кодекс за това, че на 17.10.2024г., около
22.15 - 22.30 часа, в град П, на втория етаж в къща на ул. ****, чрез нанасяне
на удари с юмруци в областта на лицето, причинила на А. Ц. И. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК /разкъсно-контузна рана по челото вляво,
кръвонасядане с лек оток по долния клепач на ляво око и лява ябълчна
област; лек оток в лява теменна част на главата/.
За съвместно разглеждане в съдебното производство е приет
предявеният от частният тъжител А. Ц. И. граждански иск срещу подсъдимата
Г. И. Г. за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
нея в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди
/болка, страх, унижение, неудобство , мъка, огорчение , нервно напрежение,
физически и емоционален стрес/, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
увреждането, до окончателното изплащане.
За съвместно разглеждане в съдебното производство е приет и
предявеният от частният тъжител А. Ц. И. граждански иск срещу подсъдимата
Г. И. Г. за сумата от 30 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото
престъпление /заплатена такса за издаване на съдебномедицинско
удостоверение/.
Тъжителят А. Ц. И. е конституирана като граждански ищец по делото.
Частният тъжител и граждански ищец А. Ц. И., лично и чрез повереника
си по делото – адв. Л. Т. – АК - П, поддържа повдигнатото обвинение,
обосновава теза за несъмнена доказаност на същото и пледира подсъдимата да
бъде призната за виновна като й бъде наложено наказание съгласно
предвиденото в закона за извършеното престъпление. Пледира за уважаване
на предявените граждански искове, за присъждане на претендираните
обезщетения за понесените от деянието неимуществени и имуществени вреди
и присъждане на направените в производството разноски.
Подсъдимата Г. Г. дава обяснения, в които не оспорва, че на
инкриминираната дата между нея и тъжителката е възникнала конфликтна
ситуация. Обяснява, че в основата и е поведението на дъщерята на
тъжителката /свидетелката С.Л./, както и неверни нейни твърдения, направени
пред майка й /тъжителката/, че е била бита от подсъдимата и изгонена от
семейния дом на улицата. Твърди, че на инкриминираната дата А. И., следвана
от дъщеря си и сина си, нахлула неканена в жилището й на втория етаж в
къщата на ул. ****, в което живее с децата си и бившия си свекър, като след
първоначалните словесни нападки я хванала с ръка за дрехата в областта на
гърдите, а след това й нанесла удар в областта на шията. Изяснява, че така
осъщественото над нея нападение било прекратено с намесата на свекър й –
свид. П.К., и отрича самата тя да е отвръщала с агресивно действие, в това
число да е нанасяла удари с юмруци в областта на главата и лицето на И..
Защитникът й – адв. М. М. , пледира подзащитната й да бъде призната за
невинна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.130,
ал.1 от НК, като излага възражения, че не са събрани категорични
1
доказателства в подкрепа на фактическите обстоятелства, очертани в тъжбата
и авторството. Акцентира на противоречия във версията на пострадалата,
съпоставена с ангажираните от нея гласни и писмени доказателства.
Обосновава позиция, че обвинението се основава на неубедителни,
противоречиви по съдържанието си доказателства и доказателствени
средства, недостатъчни за формиране на несъмнен извод за извършване на
престъплението, вмененото на Г.. Като изтъква положителната личностна
характеристика на подсъдимата, защитникът отбелязва, че в непредизвиканата
от нея конфликтна ситуация е станала жертва на влошените взаимоотношения
с имуществен характер в семейството. Алтернативно обосновава основания
за прилагане на правния институт на неизбежната отбрана. Пледира и за
отхвърляне на предявените граждански искове като неоснователни и
недоказани, и за присъждане направените от подсъдимата разноски за
адвокатско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимата Г. И. Г. е родена на **** в гр. П. Живее в град П. Със
средно образование е. Не е омъжена, майка е на две малолетни деца. Работи
на длъжност „****“ във ****, гр. София. Не е осъждана.
От фактическа страна, съдът приема за установено по делото следното:
Частният тъжител и граждански ищец А. И. и свидетелят П.К. Г. са
бивши съпрузи. След развода им свидетелят останал да живее в своя имот –
къща и дворно място, намиращи се на адрес гр. П, ул. ****, а И. се
установила в град Р.. Първоначално в къщата на горепосочения адрес
останал и синът им К. П.К. заедно със жената, с която съжителствал –
подсъдимата Г. Г., но след разрив в техните отношения по повод връзка с друга
жена, К. напуснал семейния дом, изгонен от своя баща, а в имота заживяла с
двете им малолетни деца подсъдимата Г. Г.. Тя, децата и свекър й – свид. П. Г.
обитавали жилището на втория етаж от семейната къща, а на приземния етаж
/сутерен/, в приспособени за живеене две стаи, живеела със семейството си
дъщерята на П. Г. и А. И. - свид. С.П.Л..
Децата и бившата съпруга на свид. П. Г. многократно изказвали
недоволството си, че бившата му снаха продължава да живее в къщата,
поставяйки в затруднение тях самите, но Г. не отстъпвал от позицията си, че
никога не би изгонил внуците си, а като тяхна майка – и Г. Г..
Постепенно това довело до отчуждение между свид. К. К. и неговия
баща, както и до обтегнати отношения между подсъдимата и свидетелката
С.Л.. Последната смятала, че заради Г. тя и семейството й несправедливо са
поставени в положение да търпят неудобства в родния си дом.
Децата на Л. обаче често посещавали жилището на своите дядо и вуйна,
тъй като играели с нейните две по-малки деца М. и Н.. Свид. К., със
съгласието на своята сестра, помолил децата на последната, когато се качват
на етажа на подсъдимата да направят снимки на жилището, тъй като искал да
знае в какви условия живеят децата му.
Вечерта на 17.10.2024г. децата на свид. С.Л. се намирали на втория
2
етаж в къщата. Докато по-малките играели, по-голямото момиче направило
няколко снимки в стаите на жилището. Подсъдимата забелязала това и под
претекст, че иска да види дали смартфона, който тя самата подарила на
детето, все още работи заради счупен панел, го поискала, а детето й го дало.
Подсъдимата видяла направените снимки и ги изтрила като обяснила на
момичето, че това, което върши не е хубаво, след което и върнала телефона.
Разстроено детето се прибрало в дома си и разказало на своята майка какво се
случило. По същото време съпругът на Л. не бил вкъщи. Ядосана, тя се
качила в жилището на втория етаж и потърсила сметка на Г. Г. за действието,
което разстроило дъщеря й. Намесил се и свид. П.К., което допълнително
разгневило Л. и за пореден път тя го упрекнала за това, че е допуснал Г. да се
разполага в жилището. Двете също спорели на висок тон, разменили си и
обиди.
В така разразилия се спор П.К. хванал дъщеря си над лакътя и я насочил
към изхода като и казал да напусне, че няма работа в къщата му и че не може
тя да решава кой къде ще живее. Л. възприела думите му като изгонване от
къщата, поради което позвънила на своя брат и на майка си, на които се
оплакала, че баща и я е изгонил и остава на улицата с двете си деца.
След кратко време първият пристигнал на адреса със своята приятелка -
свид. Е.Р., а малко след тях от град Р. с автомобила си пристигнала и частната
тъжителка А. И.. Двамата заварили свид. Л. в двора на къщата с двете й деца.
Свид. К. К. предложил да се качат двамата до дома на техния баща, за
да разрешат въпроса. Когато влезли заварили свид. П.К. и подсъдимата да
седят спокойно в кухнята. Свид. К. К. попитал баща си какво е станало и защо
е изгонил сестра му. Отново възникнал словесен спор, който ескалирал между
подс. Г. и свид. Л. в обиди, закани, а накрая и физически действия, които
двамата мъже прекратили. Л. се разплакала и излязла на улицата, където се
намирали майка й, децата й и свид. Е.Р., пред които се оплакала, че
подсъдимата я ударила.
Разгневена от чутото, частната тъжителка тръгнала към жилището на
втория етаж в къщата. Влизайки, с нападателен тон се обърнала към
подсъдимата, искайки обяснение за това, че ударила дъщеря й и я гони от
родния й дом. Между двете възникнал конфликт – викали, обиждали се
взаимно, блъскали се. В един момент подсъдимата нанесла няколко удара с
юмруци в областта на главата и лицето на тъжителката. Свидетелите К. К. и
П.К. застанали между двете и прекратили агресията, след което И. напуснала
жилището.
При излизането й на улицата свид. Л. и Р. възприели кръв в областта на
лицето й, както и по дрехата, която носела.
В 23.05 часа от телефона на своята дъщеря частната тъжителка подала
сигнал на тел.112, като съобщила, че бившата й снаха я ударила и тече кръв от
главата й.
Малко преди това сигнал на ЕЕН 112 подала и подсъдимата, като
съобщила, че бившият й мъж тормози децата й и възрастния мъж, живеещ на
адреса.
На мястото пристигнал полицейски екип в състав: свидетелите Р. Л. Ч. и
3
Д. Е. В.. Пред дома на ул. **** заварили тъжителката и нейната дъщеря, от
които снели първоначални сведения за възникналия семеен конфликт.
Впоследствие потърсили другата страна в него като отишли в жилището на
втория етаж в къщата, където установили подсъдимата, свид. П.К. и синът му
- К. К.. Трите лица заедно с полицейските служители излезли пред къщата,
където в присъствие на последните словесният спор продължил. Свидетелят
В. възприел повърхностни наранявания по лицето и главата на тъжителката, за
които и тя самата съобщила, поради което на място бил повикан екип на
ЦСМП. И. била прегледана, но отказала предложеното и транспортиране до
лечебно заведени за оказване на медицинска помощ. Служителите на МВР
съставили четири броя предупредителни протоколи по реда на чл.65 от ЗМВР,
след което се оттеглили.
С личния си автомобил пострадалата сама се придвижила до СПО към
МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, П, където била приета в 00.15 ч. на 18.10.2024г.
Съобщила, че е бита от снаха си, като е удряна многократно от нея с юмруци
по главата. При извършения преглед била констатирана разкъсно-контузна
рана в областта над лява вежда, некървяща, с размери от около 0.5 см., която
била обработена и залепена с тъканно лепило, отразено в лист за преглед на
пациент №0012231/18.10.2024г. Насочена била за рентгенологично
изследване, при което не били установени травматични промени на костите.
В 09.00 часа на същата дата частната тъжителка била освидетелствана от
съдебен лекар в Съдебномедицинско отделение при МБАЛ „Р. Ангелова“ АД,
гр. П, за което и било издадено съдебномедицинско удостоверение
№261/2024г., с изх. № 174/18.10.2024г., за което заплатила такса в размер 30
лева. При прегледа дала аналогични сведения за обстоятелствата, при които
пострадала. Съдебният лекар установил надлъжно разположена разкъсно-
контузна рана с дължина 1 см., залепена с тъканно лепило, кръвонасядане с
червен цвят и лек оток по долния клепач на ляво око и лява ябълчна област на
площ около 3см/2,5см; лек оток в лява теменна област на главата на площ
около 3 см в диаметър. Медицинският експерт приел, че причинените на А. И.
травматични увреждания, констатирани при извършения спрямо нея преглед,
са получени в резултат на действието на твърд тъп или твръд тъпоръбест
предмет и е възможно да са получени по начин и време, съобщени от
прегледаната, а именно в резултат от нанесени удари с юмруци в главата и
лицето при инцидент, настъпил на 17.10.2024г. към 23.00 часа. Дал
заключение, че поотделно и в съвкупност, те са причинили на А. И. страдание.
Според съдебномедицинската експертиза, извършена от д-р К. Ч. -
специалист по съдебна медицина, установените при прегледа на частния
тъжител А. И. на 18.10.2024г. разкъсно-контузна рана в лява челна област на
главата и кръвонасядане с лекостепенно изразен меткотъканен оток по
долния клепач на ляво око и по лява ябълчна област, както и лекостепенно
изразен мекотъканен оток в лява теменна област на главата, са осъществили
критериите на квалифициращия медико-биологичен признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите са получени в резултат
от действието на твърд/и тъп/и предмети, каквито характеристики имат и
части от човешки крайник /ръка, юмрук/, по механизма на удари от такива
предмети, и по своя вид и морфологични характеристики е възможно да са
получени по начин и време, както се съобщава в материалите по делото.
4
Според вещото лице характеристиките на уврежданията, отразени в
съдебномедицинското удостоверение от 18.10.2024г., конкретното им
разположение и вид определят същите като „неспецифични“ по вид, които не
носят в себе си характеристики на предмета/предметите, причинили
уврежданията, което не дава възможност от медицинска гледна точка
последните да бъдат идентифицирани, да се установи контактната им
повърхност, както и да се направи извод причинени ли са от един и същи
предмет. Експертизата приема, че описание в медицинските документи
травматични увреждания са причинени с умерена по интензитет травмираща
сила, насочена най-вероятно перпендикулярно по отношение на областите, в
които са получени уврежданията. Въз основа локализацията им и
анатомичните области, в които са установени и описани травмите, експертът
дава заключение, че от медицинска гледна точка може да се направи извод, че
ударите са не по- малко от три и са нанесени в момент, в който пострадалата и
извършителят са стояли един срещу друг, макар да не е изключена
възможността положението на телата им да се е променяло динамично в
пространството по време на инцидента. Според вещото лице, нарушаването на
целостта на кожата в областта на челото и нейното анатомично
възстановяване чрез залепване с тъканно лепило е увреждане, което е
реализирало критериите на признака временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а останалите мекотъканни травматични увреждания,
поотделно и в съвкупност, са причинили на пострадалата болка и страдание.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид отчасти обясненията на подсъдимата; показанията на свидетелите
С.П.Л., К. П.К., П.К. Г., Е. К. Р., Р. Л. Ч. и Д. Е. В. ; писмените доказателства,
приложени по делото – заверени копия на: лист за преглед на пациент в СПО
№012231/18.10.2024г., резултат от образно изследване от 18.10.2024г.,
съдебномедицинско удостоверение №261/2024г., изх. №174/18.10.2024г.,
фактура №**********/18.10.2024г. и касова бележка, Експертно решение
№90551/11.03.2024г. на ТЕЛК, I състав към МБАЛ – П, удостоверения за
раждане, издадени от Община П въз основа аК.е за раждане от **** и ****,
справка за съдимост, рег. №2502070050000064347/07.02.02.2025г., издадена от
БС при РС - П, писмо, вх. рег. №4353/21.02.2025г. от директор Д“НС 112“ -
София, ведно с 1 брой СD, писмо, рег. № 192000-2970818.02.2025г. от
началник Първо РУ с приложения, както и извършената съдебномедицинска
експертиза.
За решаването на въпросите, съставляващи предмет на доказване съдът
извърши цялостен анализ на събраните доказателства: показанията на
свидетелите, допуснати по искане на двете страни, отчасти обясненията на
подсъдимата, при съобразяване на обстоятелството, че за нея те са преди
всичко средство за защита, събраните писмени доказателства и извършената
експертиза. Въз основа на всички тях, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът прие очертаната по-горе фактическа обстановка и в съответствие с нея
формира правните си изводи.
Доказателственият материал по делото дава основание да се приеме, че
на инкриминираната дата, след 22.00 часа, на посоченото място е възникнал
семеен конфликт. Негов пряк инициатор е била свидетелката С.Л., която,
5
ядосана от факта, че подсъдимата изтрила снимки от телефона на малолетната
й дъщеря, се качила в жилището на Г. и на своя баща на втория етаж от
фамилната къща, искайки обяснение за действието й и изказвайки за пореден
път негодувание от присъствието и в този дом.
Без противоречия е изяснено, че подсъдимата е изтрила снимки, които
детето скришом направило в дома й по указание на своите близки, като му
обяснила, че не е редно да върши това. В тази част съдът кредитира
обясненията на подсъдимата, тъй като кореспондират на показанията на К. К.,
свидетел на обвинението, както и на показанията на свид. Д. В.. Първият в
показанията си посочва, че бил помолил децата на сестра си, когато се качват
в жилището на подсъдимата, за да играят с братовчедите си, да направят
снимки на етажа, за да разбере в какви условия живеят децата му с майка си,
тъй като сам нямал достъп до жилището. Свидетелят В. - служител на МВР,
изпратен на мястото на инцидента, също съобщава, че ситуация с децата от
адреса е станала повод за него.
Хронологията на конфликта също е изяснена без съществени
противоречия – първоначално конфликтна ситуация е възникнала между свид.
Л. от една страна, подсъдимата и свид. П.К. от друга. Впоследствие, Л.
въвлякла в конфликта и своите близки – брат си К. К. и майка си А. И.,
оплаквайки се, че тя и децата й били изгонени от къщата от баща й и от
подсъдимата. Опит за разрешаване на въпроса направил К., който заедно със
сестра си, в късен час притеснили отново живущите на втория етаж във
фамилната къща. Вместо да бъде решен, конфликтът ескалирал, като активна
роля в него имали както подсъдимата, така и Л.. Малко след това, разстроена,
свидетелката излязла на улицата, където съобщила на своята майка за
физическо посегателство спрямо нея от страна подсъдимата.
Съдът приема, че така очертаната градация в развоя на спорната
ситуация е мотивирала частната тъжителка да възприеме нападателно
поведение, сходно на описаното в обясненията на подсъдимата и свид. П.К..
Неканена, същата влязла в дома на бившия си съпруг и на живеещата там Г. и
на висок тон поискала обяснение от нея за думите и действията й спрямо
своята дъщеря – обстоятелство, което потвърждават в показанията си, както
свид. П.К., така и свид. К. К..
Двамата съобщават и за възникнал в тази обстановка физически
сблъсък между подсъдимата и частната тъжителка като К. К. посочва: „В този
момент се качи майка ми и се обърна към Г. с думите: „Ти коя си, че да гониш
дъщеря ми?“, при което Г. се обърна към нея и започна да я удря с юмруци в
главата. Не мога да кажа колко бяха ударите, но не бяха малко“. От своя
страна, свид. П.К. отрича да е възприел удари, но съобщава за блъскане и спор
между двете, което прекратил с помощта на своя син, както и за отправени
обиди /които не конкретизира/ от страна на пострадалата към подсъдимата.
Показанията на свид. К. К. и П.К., посочени съответно от обвинението и
от защитата имат съществена значимост за решаване на въпросите, включени
в предмета на доказване на повдигнатото обвинение, доколкото двамата
непосредствено са възприели случилото се. Физическият сблъсък между
тъжителката и подсъдимата е станал в тяхно присъствие. По същото време
свид. С.Л. е останала извън къщата, при своите деца, както съобщава в
6
показанията си, където е изчаквала и свид. Е.Р..
Безспорно, показанията на К. и П.К.и следва да се оценяват критично,
предвид изводимата пристрастност от родствената връзка между първия и
частния тъжител, респ. съвместното съжителство между свид. П.К. и
подсъдимата, на фона на влошените отношения в семейството, засягащи
всяка от страните по делото. Следва да се отбележи обаче, че сведенията,
които свидетелите дават са първичен източник на доказателства и чрез тях в
процеса се въвеждат преки доказателствени факти относно конфликта между
страните по делото, на който са били очевидци. В този аспект установените
отношения на свидетелите с всяка от страните по делото не са основание за
отхвърляне достоверността на изявленията им, а само изискват оценка според
действителното им съдържание, основана на задълбочена преценка за
обективност и достоверност.
При преценка на дадените от свид. К. К. показания, съпоставяйки ги с
останалите доказателствени източници, съдът приема, че в същинската си част
същият възпроизвежда обективно и достоверно релевантните за делото факти,
последователен е в излагането на събитията, показанията му са подредени,
логични и са ненадеждна основа за изводи относно обстоятелствата, включени
в предмета на доказване. В показанията си този свидетел съобщава и факти,
неизгодни за страната в полза на която свидетелства, маркирани по-горе, в
корелация с изявления на подсъдимата, което е показател за нагласата на му
да изложи събитията обективно и вярно. Съдът отчита обстоятелството, че
свидетелят спестява определени факти при възпроизвеждане на ситуацията
/досежно активната роля на своята сестра и майка конфликтът да ескалира до
физическа агресия, за което и двете имат принос предвид изложената вече
хронология/, отдава го на обяснимото му пристрастие в спора, но приема, че
то не влияе на направения извод за надеждност на показанията му по
отношение същностните въпроси в производството – осъществяването на
изпълнителното деяние на престъплението и неговият автор.
Както се посочи, този свидетел установява, че непосредствено е
възприел нанесени от Г. няколко удара в главата на неговата майка, в момент,
в който са стояли една срещу друга. Изявлението му съдът кредитира като
достоверно, тъй като напълно съответства на обективните данни, закрепени в
медицинските документи, издадени на пострадалата и приети като писмени
доказателства, както и на заключението на експертизата относно броя на
ударите, причинили инкриминираните увреждания, положението на
пострадалата и подсъдимата в същия момент, локализацията и механизма на
причиняване на травматичните увреждания, както и относно мнението на
експерта за приложена умерена по интензитет травмираща сила.
В показанията на свид. П.К. такава категоричност отсъства. Същият не
потвърждава нито версията на подсъдимата, нито тази на тъжителката, тъй
като заявява, че не видял никакви удари между двете, нито видял някой да е
получил наранявания. Откъслечно съобщава, че нападателно се държала
частната тъжителка, която нахлула в жилището, викала срещу Г. Г. и я
блъскала, което прекратил с намесата си. Отрича подсъдимата да е имала
агресивно поведение и спрямо неговата дъщеря С.Л. в предхождащия спор,
възникнал по–рано същата вечер.
7
Несъмнено, показанията на този свидетел са повлияни от влошените
взаимоотношения в семейството по повод недоволството от съжителството му
в общо домакинство с Г. Г. като негова бивша снаха и двете й малолетни
деца, което поставя свидетеля в трудната ситуация да търси баланс между
двете страни, опитвайки се едновременно да ги защити, изпитвайки на
различна основа привързаност и лоялност. Това обяснява нелогичните
моменти, открояващи се в показанията му – съобщава, че е възприел А. И. да
блъска с ръце Г., да я обижда, но не възприел дали и как Г. реагирала на
блъскането /с обяснението, че за момент останал с гръб към тях/ и не помни
да е чул реплики от нейна страна към тъжителката. Съдът счита, че като пряк
страничен наблюдател, намиращ се в непосредствена близост до страните по
делото свидетелят е имал пълна възможност да възприеме релевантните за
делото факти, но целенасочено ги възпроизвежда избирателно, не докрай
обективно, като спестява моменти, уличаващи подсъдимата в престъпление, с
мотив да я защити. Това заключение съдът извежда след съпоставка на това
доказателствено средство с всички останали относими обстоятелства,
установени с другите доказателства по делото.
Независимо от горното, показанията на този свидетел съдът цени,
доколкото носят информация за други имащи значение за делото факти -
относно повода за конфликта, описанието на ескалацията му, макар и с
известна неподреденост хронологично, кулминацията му при пристигането
на частната тъжителка в дома, предвид данните за физически контакт между
нея и подсъдимата, макар да ги съобщава крайно пестеливо.
Обвинителната теза, че частната тъжителка е получила
инкриминираните телесни увреждания при същия инцидент подкрепят и
други доказателствени източници, които съпоставени с показанията на
очевидците я утвърждават по убедителен начин .
Обективна и затова достоверна информация за събитията вечерта на
17.10.2024г. в дома на подсъдимата носят приобщените записи от
позвъняванията на телефон за спешни повиквания 112. Следва да се отбележи,
че съдържанието на предоставеният от РЦ 112 – София оптичен носител,
приобщен към доказателствения материал по делото, не е оспорено от
страните, поради което не е възникнало и основание за експертно обследване
на аудиофайловете, отразяващи подадените сигнали за инцидента на телефон
112 в часовия интервал от 23.01ч до 23.05ч. на 17.10.2024г. Като предмет,
съдържащ обективна информация за обстоятелства, включени в предмета на
доказване, приобщен по предвидения процесуален ред, оптичният носител се
цени и ползва като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от
НПК. Освен това, съгласно чл. 17 от Закона за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112, данните от Регистъра по
чл.15 от с.з., а именно входящите и изходящите повиквания в центровете 112,
като и данните, които операторът събира и предава по повод повикването, са
веществени доказателствени средства, съответно няма пречка да бъдат
ползвани в наказателното производство.
Съхранените в Регистъра на спешните повиквания обаждания подкрепят
обвинителната теза по убедителен начин. Според тях в 23.05 часа
пострадалата А. И. е поискала полицейско съдействие като е съобщила, че е
ударена от своята снаха и от главата й тече кръв.
8
Същото твърдение е направила пред свид. Л. и Р., които свидетелстват,
че възприели и кръвта по лицето и дрехата й. Независимо че двете не са били
очевидци на случилото се и пресъздават обстоятелства, съобщени им от
пострадалата, изявленията им имат значимост за процеса на доказване,
особено предвид това, че са възприели състоянието на И. непосредствено след
конфликтната ситуация в къщата и го описват по начин, съответстващ на
информацията, изводима от свидетелските показания на служителите на МВР
и в документите от медицинския преглед. Ето защо, в тази част съдът ги
кредитира с доверие като обективно съобщени и истинни.
Свидетелите Р. Ч. и Д. В. – служители на ОДМВР – П, изпратени по
повод подадения сигнал и пристигнали в 23.10 часа на мястото установяват, че
са разговаряли с всички присъстващи, изяснили са причината за скандала,
участниците в него и последиците. При проведения разпит двамата отчасти
възстановят спомените си за събитията, като независимо един от друг
съобщават, че инцидентът е възникнал между подсъдимата и частната
тъжителка, че втората е поискала медицински преглед и такъв е извършен на
място от повикан екип на ЦСМП, а по-късно сама е посетила лечебно
заведение в центъра на град П. Свидетелят В. внася и допълнителна
конкретика като потвърждава, че е възприел видими наранявания в лицевата
област на главата на частната тъжителка.
Такива са констатирани непосредствено след инцидента при преглед на
пострадалата в СПО – П в първите минути на 18.10.2024г. и при
освидетелстване няколко часа по-късно от съдебен лекар в СМО при МБАЛ -
П. Приобщените медицински документи и извършената съдебномедицинска
експертиза еднопосочно изясняват естеството на получените травматични
увреждания, броят им, локализацията и механизма на получаването им.
Съдът цени изцяло заключението на съдебномедицинската
експертизата, извършена от д-р К. Ч., приета неоспорена от страните, като
ясно, пълно, даващо изчерпателни, обосновани и компетентни отговори на
поставените задачи. Същото е изготвено от експерт с необходимата
квалификация, знания и опит при всестранно, задълбочено и прецизно
изследване на въпросите на експертизата, поради което се кредитира с пълно
доверие. Изводите от експертизата са формирани след запознаване и
обсъждане на всички налични доказателствени източници, убедително и в
пълна степен са обосновани, поради което не възниква съмнение за
правилността им.
Характера на телесната повреда, в която уврежданията са се изразили
не е спорна по делото. Изразените признаци на част от уврежданията – лек
оток и кръвонасядане по долния клепач на ляво око и лява ябълчна област и
лек оток в теменната част на главата сочат, че се касае за засягане
анатомическата цялост на организма и тъканите в лека форма, ограничаващо
се до болка и страдание, представляващи изпитана моментна физическа болка
и такава с по-голям интензитет и продължителност от моментно неприятно
усещане за болка. Съгласно указанията в Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.
на Пленум на ВС /т.16/ тези увреждания са причинили на пострадалата
страдание без разстройство на здравето. Констатираната разкъсно-контузна
рана по челото вляво, довела до нарушаване целостта на кожата, реализира
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
9
живата. С оглед на този по-тежък резултат деянието е квалифицирано по
чл.130, ал.1 от НК.
Обсъдените доказателствени източници, кореспондиращи едни на
други, съвкупно дават основание съдебният състав да приеме за доказано, че
констатираните по тялото на тъжителката увреждания в областта на главата, са
резултат от действията на подсъдимата при изложените в тъжбата
обстоятелства и са се изразили в нееднократно нанесени удари с ръце. Този
механизъм напълно отговаря на първоначално предоставените от
пострадалата сведения при подаването на сигнала на тел112, пред
служителите на МВР – свид. Ч. и В., и при извършения й преглед в СПО към
МБАЛ – П, потвърдени при последващото освидетелстване от съдебен лекар,
който в издаденото съдебномедицинско удостоверение е приел, че
уврежданията отговарят да са получени по начин и време, както са съобщени
от прегледания. Приетият механизъм на причиняване на травматичните
увреди по тялото на тъжителката добре отговаря и на техния брой,
локализация, естество и конкретните им характеристики, описани по-горе.
Видно е, че са получени наранявания в различни области на главата, които не
биха могли да бъдат засегнати от еднократен удар, което красноречиво сочи за
повече нанесени удари /поне три, според вещото лице, извършило
съдебномедицинската експертиза /.
Въз основа на така установената хронология на събитията чрез обема
кредитирани доказателства, и при откроените безспорни моменти, съдът
приема, че увредата на здравето на пострадалата е причинена от подсъдимата
Г. Г., при изложените в тъжбата обстоятелства .
Поддържаната противоположна теза от страна на защитата не почива на
доказателствена основа.
Обясненията на Г. Г. в частта, в която отрича да е нанасяла удари на А.
И. съдът не кредитира, тъй като остават напълно изолирани сред останалите
доказателствени материали, събрани по делото. Така възприетата позиция не
предлага и никакъв друг възможен механизъм на получаване на
констатираните по тялото на И. увреждания, особено на фона на
потвърждението за настъпил в жилището на втория етаж от къщата на ул.
**** физически контакт между нея и тъжителката. Интерпретацията му от
страна Г., че този контакт се е ограничил до взаимно блъскане, както и че тя
самата е била обект на нападение от страна на И., която я хванала с ръка за
дрехата в областта на гърдите, след което и нанесла удар в областта на шията,
не намира подкрепа в други доказателствени източници, поради което съдът
приема, че е нейна защитна теза. Както вече се посочи, свидетелят П.К.,
въпреки пристрастието си в казуса, предвид изяснените топли отношения
между него и бившата му снаха за сметка на обтегнатите отношения със
семейството му и бившата съпруга, потвърждава твърденията на
подсъдимата за нападателното поведение от страна на И. към нея, проявено и
вербално, и чрез действие /блъскане/, но не и твърденето й да е понесла удар
от страна на И..
Такава информация Г. не е съобщила подавайки сама сигнал на тел.112 с
искане за полицейско съдействие, не е заявила такова оплакване пред
служителите на МВР, изпратени на адреса, нито по-късно се е снабдила с
10
медицински документ, за да удостовери получено нараняване от удар в
сочената анатомична област .
Проследената последователност на обажданията на телефон за спешни
повиквания 112, съпоставена със събраните свидетелски показания сочи, че
подсъдимата първа е съобщила за инцидента и е потърсила полицейско
съдействие, но не по времето и поради изложената от нея причина - след
заканите от страна С.Л., че сега с помощта на брат й и майка й ще бъде
изгонена, и опасявайки се от агресия към нея от страна на първия, каквато
понасяла в миналото. Видно е от получената информация от РЦ 112 – София,
че между нейното позвъняване и това от страна на тъжителката, в което
последната съобщила за нанесен й удар от подсъдимата, са изминали по –
малко от три минути, което логично свидетелства, че сигналът Г. Г. е подала
след конфликта с И. и веднага след като е прекратен, а последната е
напуснала жилището. Съдържанието на записа от разговора на И. с оператор
в РЦ 112 дава ясна информация, че е проведен в момент, в който същата вече
се е намирала на улицата пред адреса, заедно със своята дъщеря и внуците
си. В случай, че Г. Г. се е чувствала жертва на нападение от страна на частната
тъжителка, както твърди в обясненията си, то именно такива факти е било
логично да изложи при обаждането си. Вместо това тя съобщила за „тормоз“
над нея, децата й и възрастния мъж от страна на бившия й съпруг /свидетеля
К. К./, не и за агресия от страна на И., което свидетелства, че мотивацията и за
обаждането е била друга – опасявала се е вероятно от ответна реакция на К.
към нея самата заради действията й спрямо неговата майка, на които той
станал свидетел.
По изложените съображения, съдът прие изпълнителното деяние,
настъпването на съставомерни последици от него и авторството за несъмнено
доказани.
Обвинението е доказано и от субективна страна, тъй като при
конкретните обстоятелства, нанасяйки удари с ръце в главата на тъжителката,
подсъдимата е предвиждала причиняване на разстройство на здравето и е
целяла настъпването на този резултат.
Съдът не споделя изложените алтернативно доводи от защитата като
приема, че в казуса отсъстват обстоятелства, изключващи виновното
поведение, обществената опасност и наказуемостта на деянието.
Независимо от повода за действията на подсъдимата, осъществени в
момент на ескалация на конфликт, непредизвикан от нея, основания да се
приеме, че е действала в условия на неизбежна отбрана не са налице .
Съгласно константната съдебна практика и особено задължителните указания
от ППВС №12/29.11.1973г. по н.д. №11/1973г., приложимостта на този правен
институт, регламентиран в чл.12, ал.1 от Наказателния кодекс, предполага
непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в действия или
бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически
защитени права или интереси на отбраняващия се или другиго, и изисква то да
е започнало и продължаващо във времето. При завършило нападение, а то е
такова, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица чрез сломяване на
съпротивата на нападателя, както и когато последният е завършил или по
собствени подбуди се е отказал да довърши нападението, или поради
11
обективна невъзможност за продължение, деецът не може да се позовава на
неизбежна отбрана и следва да отговаря на общо основание.
В случая не се доказа обстановка, в която подсъдимата да е била
поставена в положение да се ползва от привилегирования състав на чл. 12 от
НК.
Извън обясненията на Г., чиято основна функция в процеса е да служат
като средство за защита, единствено в показанията на свид. П.К. се съдържат
данни, че И. блъскала с ръце подсъдимата и я обиждала. Както вече се изложи,
показанията на свидетеля в частта относно физическия контакт между
страните по делото са крайно схематични, неконкретни и неубедителни,
поради което дори не е възможно да се установи в кой момент евентуално
тъжителката е блъскала с ръце подсъдимата - дали това нейно действие е
провокирало у Г. ответна агресия, нанасяйки й удари в областта на главата,
или блъскането е било защитна реакция на И. срещу вече понесените удари.
Този въпрос е невъзможно да се изясни от показанията на свид. П.К., а
другият очевидец /К. К./ изобщо не съобщава частната тъжителка да е
осъществила действия, попадащи в обхвата на приложимостта на
горепосочения правен институт. Липсват и всякакви други доказателства
подсъдимата да е получила конкретни наранявания при възникналата
конфликтна ситуация, да е съобщила, че е била обект на нападение, за да има
основание за анализиране на версията за деяние, извършено в условията на
неизбежна отбрана.
Действията на Г. Г. не могат да се квалифицират и като извършени в
състояние на силно раздразнение, което да обуслови прилагане на по-леко
наказуем състав на престъпление по чл.132, ал.1, т.3 от НК.
Привилегированият състав е приложим при едновременното
установяване на заложените в разпоредбата във взаимовръзка помежду си
правни и медицински критерии. Т.е., необходимо е да се установи, че деецът е
извършил престъплението в състояние на силно раздразнение, което е
предизвикано от пострадалия с визираните в закона средства - насилие,
тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния
или негови ближни. Изводите в тази насока следва да се основават на
конкретни факти, установени чрез допустимите доказателства и
доказателствени средства. Събраните по делото доказателствени материали
не установяват обстоятелства, годни да предизвикат афектно състояние.
Юридическите параметри, визирани в закона в случая отсъстват. По делото
действително е доказано едно емоционално, вербално нападателно поведение
/с викове обиди, вероятно и блъскане/ от страна на частната тъжителка
влизайки в късен час в чужд дом, намиращо оправдание от нейна гледна точка
в майчинския инстинкт да защити своята дъщеря С.Л. /предвид оплакването
на последната, че е била изгонена и ударена от подсъдимата/. Така
установеното поведение на И., макар и неприемливо, нито е довело, нито е
било годно да доведе до настъпване на тежки последици за подсъдимата, за да
има правно значение в насока приложимост на разглеждания правен институт.
Ето защо няма място и за обсъждане на медицинския критерий по чл.132 от
НК.
12
В казуса отсъстват основания за освобождаване от наказание, тъй като липсват
доказателства тъжителката от своя страна да е причинила телесно увреждане на
подсъдимата, за да се обсъжда изобщо възможността за прилагане института на реторсията
по чл.130, ал.3 от НК.
По съображенията, които се изложиха и с оглед установеното от
фактическа страна съдът прие, че с деянието си Г. И. Г. е осъществила от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл.130, ал.1 от НК, тъй
като на 17.10.2024г., след 22.00 часа, в град П, на втория етаж в къща на ул.
****, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето, причинила на
А. Ц. И. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /разкъсно-контузна рана
по челото вляво, кръвонасядане с лек оток по долния клепач на ляво око и
лява ябълчна област; лек оток в лява теменна част на главата/.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие – нанасяне на
удари с ръце, свити в юмруци, в главата на пострадалата, довели до
причиняване на лека телесна повреда, изразена в уврежданията по-горе.
От субективна страна деянието е извършено виновно, с пряк умисъл
като форма на вината, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е целяла настъпването им.
Причини за извършване на деянието са влошените лични
взаимоотношения, занижени волеви задръжки и незачитане телесната
неприкосновеност на личността.
Съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимата
чистото й съдебно минало, младата възраст, трудовата ангажираност,
положителните личностно-характеристични данни, изведени и от показанията
на свидетелите П.К., отчасти и Е.Р. И., установяващи, че подсъдимата работи и
сама отглежда две малолетни деца, без финансова подкрепа от техния баща К.
К., подпомага финансово и своя свекър. В същия аспект съобразява и
изяснените по делото подбуди за действията й /конфликтът в семейството не е
провокиран от нея, а от свид. С.Л./. Дадените обяснения не цени в този аспект,
тъй като по въпросите, предмет на доказване в производството, те обективират
защитната й теза, а не съдействат за разкриване на обективната истина .
Не намери отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът, след като призна Г. И. Г. за виновна по чл.130, ал.1 от
Наказателния кодекс и като взе предвид, че са налице едновременно
условията, предвидени в чл.78а, ал.1 от Наказателния кодекс, а именно за
умишленото престъпление по чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до две години или пробация, подсъдимата е
пълнолетна, не е осъждана за престъпление от общ характер, не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII
от НК, от конкретното престъпление не са причинени имуществени вреди, не
са налице и изключващите хипотези по чл.78а, ал.7 от НК, на основание
чл.78а, ал.1 от Наказателния кодекс я ОСВОБОДИ от наказателна отговорност
за престъплението по-горе и НАЛОЖИ административно наказание глоба в
размер 1000 /хиляда/ лева.
В контекста на приетите множество смекчаващи вината обстоятелства и
13
при липсата на отегчаващи такива съдът намери, че административното
наказание следва да бъде именно в определения минимален размер, който,
предвид данните за личността на подсъдимата и конкретните обстоятелства на
казуса, счита справедлив и достатъчен за постигане целите на
административното наказание по чл.12 от ЗАНН.
По основателността и размера на предявените граждански искове :
На основание чл.45 от ЗЗД от страна на частния тъжител и гражданския
ищец А. И. срещу подсъдимата се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, а
именно 2000 лева за претърпени болка, страх, унижение, неудобство, мъка,
огорчение, нервно напрежение, физически и емоционален стрес.
В съответствие с правните изводи по-горе съдът прие, че на
пострадалата са причинени твърдените увреждания с неимуществен характер,
както и че същите са пряка и непосредствена последица от извършеното от
подсъдимата престъпление. В този смисъл, претенцията за обезщетение се
явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Определяйки
размера на дължащата се обезвреда по иска, съдът съобрази следното:
Гражданският ищец действително е претърпял сочените неимуществени
вреди в резултат на извършеното от Г. престъпление по чл.130, ал.1 НК,
въпреки че според съдебния състав степента и интензитета на неблагоприятно
въздействие и засягане на неимуществената му сфера не съответства изцяло
на претендираното обезщетение. Предявеният граждански иск е доказан по
основание, тъй като е налице противоправно поведение на подсъдимата,
претърпяна вреда и причинна връзка между тях. Съдът приема, че нанесените
повече от един удари в главата на пострадалата в присъствието на нейния син
и на бившия й съпруг, освен физическа болка и страдания, несъмнено са
довели и до допълнителни негативни изживявания. Житейски оправдано е да
се приеме, че е била засегната емоционалната и сфера, унизено е човешкото и
достойнство пред споменатите лица, изпитала е неудобство, мъка и огорчение
от посегателството над личността й, осъществено от много по-млада жена -
майка на внуците й, изживяла е стрес, търпяла е неудобства и неразположения
и в ежедневието си, предвид естеството на травматичните увреждания,
получени в лицевата област.
Съобразявайки се с принципите на справедливостта, както и с
утвърдената съдебна практика, като взе предвид обстоятелствата, при които е
причинена телесната повреда, механизма на причиняването й, естеството на
телесните увреждания, съдът прие, че сумата от 1500.00 лева ще е достатъчна
да обезщети справедливо гражданският ищец за понесените неимуществени
страдания. За определяне на този размер съобразява и приносът на
пострадалата за ескалация на конфликта, изяснен по-горе в изложението.
Поради това съдът уважи предявения граждански иск срещу подсъдимата в
този размер, като за разликата до пълния предявен размер на иска - от 2000.00
лв., отхвърли същия като неоснователен и недоказан.
С оглед решението по главния иск основателна се явява и акцесорната
претенция за осъждане на подсъдимия за заплащане на обезщетение за забава
14
в размер на законната лихва върху претендираната главница, считано от
17.10.2024г. (осъществяването на деянието) до окончателното изплащане на
задължението. При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от
момента на увреждането (чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД), поради което искът е
доказан по основание и следва да бъде уважен. Затова съдът осъди
подсъдимата да заплати на гражданския ищец обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху уважената част от предявения иск (1500.00 лв..),
считано от датата на увреждането – 17.10.2024 г., до окончателното изплащане
на задължението.
Основателна е и доказана претенцията за обезщетение за имуществени
вреди от престъплението. Доказателствата събрани по делото - Фактура №
**********/18.10.2024г. и касова бележка, удостоверяват заплащане на такса в
размер 30 лева за издаване на съдебномедицинско удостоверение за извършен
преглед на пострадалата в СМО към МБАЛ – П непосредствено след
деянието. Тези разноски са във връзка с него и следва да бъдат възстановени.
Поради това съдът уважи изцяло предявеният срещу подсъдимата
граждански иск за сумата от 30.00 лева - обезщетение за имуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
По веществените доказателства и разноските:
На основание чл.111, ал.1 от НПК съдът постанови вещественото
доказателство: 1 бр. CD-диск, съдържащ звукозаписи и електронни картони на
инцидента, предоставени от Дирекция „Национална система 112“, приложен в
плик към л.63, да се остави по делото до изтичане срока на съхранението му,
след което да се унищожи с него.
С оглед изхода на делото и предвид направено искане от частния
тъжител и граждански ищец за присъждане на разноски, на основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата Г. Г. да заплати на частния тъжител и
граждански ищец А. Ц. И. сума в размер12.00 лева, представляваща
направени от нея разноски в съдебното производство /внесена държавна такса
за образуване на делото/, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС – П сумите: 450.00 лева /заплатено възнаграждение на вещо лице за
извършена СМЕ/; 60.00 лева, представляваща държавна такса в размер 4%
върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди, и 50.00
лева – държавна такса в размер 4% върху уважения размер на гражданския
иск за имуществени вреди.
Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата .
15
Съобщи за изтекли лични данни