№ 574
гр. Варна, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100500771 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. *** и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 22499/19.03.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от „Е.С.“ АД, ЕИК: ********* чрез процесуален представител адв. Н. Б. от АК-
Варна, срещу Решение № 637/28.02.2024 г., постановено по гр. д. № ********* г. по описа
на РС-Варна, 39-ти състав, с което съдът е осъдил „Е.С.“ АД, да заплати на „С.-**" ЕООД,
ЕИК *********, сумата в общ размер на 13 933.67 лв. без ДДС, представляваща получена
без основание сума от „Е.С.“ АД, съставляваща заплатена от „С.-**" ЕООД цена за мрежови
услуги пренос ниско напрежение и достъп средно/ниско напрежение за периода от
01.06.2018г. до 30.11.2018г. в обект на потребление в град Варна, к-с."Св.Св. К.-Е.", р-т „С.",
съгласно фактури, издадени от „Е.С.“ АД: №********** от 09.07.2018 г. за период на
консумация от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г.; №0105 5200 64 от 07.08.2018 г. за период на
консумация от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г.; №0105 5499 31 от 07.09.2018 г. за период на
консумация от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г.; №0105 5803 46 от 08.10.2018 г. за период на
консумация от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г.; №0105 6118 71 от 07.11.2018 г. за период на
консумация от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. и №0105 643710 от 07.12.2018 г. за период на
консумация от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. , ведно със законната лихва върху горната
главница, считано от подаване на исковата молба в съда – 24.06.2022г. до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и е осъдил „Е.С.“
АД, да заплати на „С.-**" ЕООД, сторените разноски по делото в общ размер на 3007.35
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивникът „Е.С.“ АД счита обжалваното първоинстанционно решение за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Счита, че на основание Правилата за търговия с
електрическа енергия „С.-**“ ЕООД е длъжно да заплаща цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, тъй като през процесния период „Е.С.“ АД му е
предоставял достъп до електроразпределителната мрежа. Счита, че е налице задължение за
заплащане на мрежова услуга пренос на ел. енергия – ниско напрежение през
1
електроразпределителната мрежа, тъй като тя се дължи винаги и от всички потребители
присъединени към мрежата, с изключение на изрично посочените в Правилата за търговия с
електрическа енергия случаи, в хипотезата на които настоящият случай не попада. Счита,
че дори и да се приеме, че точката на мерене не е правилно определена, то това не води до
ощетяване на ищеца. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск срещу „Е.С.“ АД.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – „С.-**“ ЕООД, чрез процесуален
представител адв. Ц. Д. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който
моли съда да остави без уважение въззивната жалба, и да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззивната страна – „Е.С.“ АД, редовно призована, не
изпраща представител. Постъпила е молба с входящ № 12288/15.05.2024 г. подадена от
процесуалния представител на „Е.С.“ АД, в която заявява, че поддържа въззивната жалба.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – „С.-**“ ЕООД, редовно призована,
не изпраща представител. Постъпила е молба с входящ № 12682/20.05.2024 г. подадена от
процесуалния представител на „С.-**“ АД, в която заявява, че поддържа отговора на
въззивната жалба. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по искова молба подадена от „С.-**"
ЕООД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление град Варна, к-с „Св. Св. К.-Е.“, р-т
С., чрез процесуален представител адв. Ц. Д. от АК-Варна срещу „Е.С.“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. Варна, район „В.В.“, В.Т. – Е, бул. „В.В.“
№ ***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество - „Е.С.“ АД да заплати на ищеца – „С.-**“ ЕООД сумата в размер на 13
933.67 лв. без ДДС, получена от ответника без основание и претендирана като цена за
мрежови услуги пренос/достъп ниско/средно напрежение за периода от 01.06.2018г. до
30.11.2018г. в обект на потребление: гр. Варна, к.к."Св.Св. К.-Е.", р-т „С.", отчитан по
клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.06.2022г. до окончателно изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА №**, том ****, дело **********г. и договор за доброволна делба
№************г., „С.-**" ЕООД, е собственик на недвижим имот, представляващ дворно
място с обща площ 4950.00 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ******,144,
квартал 19, по плана на к.к. „Св. Св. К.-Е." гр.Варна, при граници на имота МО, крайбрежна
ивица, улица, паркинг, заедно с построените в това място сгради. В имота е изграден с
разрешение за строеж №***** от ********3г. бетонен комплексен трансформаторен пост
(БКТП) с кабелно захранване 20kV от трафопост №**** по плана на к.к."Св. Св. К.-Е."
гр.Варна. Същият се намира в „Жилищна сграда на три етажа" в хотелския комплекс „С. Б.".
Твърди, че с разрешение за ползване №24 от 04.02.2004г. на началник РДНСК — Варна е
разрешено на „С.-**" ЕООД, да ползва процесния БКТП. Излага, че електрическата
енергията, която се консумира в процесния имот на „С.-**" ЕООД се пренася до обекта на
доставката посредством кабелна линия средно напрежение 20kV, собственост на „С.-**"
ЕООД, която транспортира електроенергията от трафопост №**** до трансформаторен пост
№****, собственост на „С.-**" ЕООД. Твърди се, че посредством тези съоръжения имотът и
сградите на „С.-**" ЕООД са присъединени към електроразпределителната мрежа на „Е.С."
2
АД. От самото изграждане на процесния БКТП и кабелната линия средно/ниско напрежение,
„С.-**" ЕООД е единствен потребител на ел. енергия в процесния имот. Като единствен
собственик на ел. съоръженията, чрез които получава ел. енергия, същият се явява и
потребител на ел. енергия по смисъла на чл.117, ал. 5 и ал.7 ЗЕ. „С.-**" ЕООД сочи, че
БКТП №**** е захранен с кабелна линия средно напрежение, чрез разкъсване и муфиране
на извод „Т." (между ТП**** и ТП1732), подстанция „З.П.". Така описаната кабелна линия
средно напрежение, не е собственост на „Е.С." АД, в т.ч. и подстанция „З.П.", която е
собственост на "Е. З.П." АД. Т.е. преноса и достъпа от високо към средно напрежение също
не се извършва от „Е.С." АД, а от друго дружество "Е. З.П." АД. През процесния период в
недвижимия имот, се доставя електрическа енергия по партида с клиентски № **********,
която ищецът заплаща на "Е.С." АД, с което са в договорни отношения по силата на договор
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ответника.
При проверка на издаваните счетоводни документи /фактури
№*********/09.07.2018г.; №**********/07.08.2018г.; №*********1/07.09.2018.;
№**********/08.10.2018г.; №**********/07.11.2018г. и № **********/07.12.2018г./, „С.-**"
ЕООД установил, че в графа Ценови елементи, "Е.С." АД включил и начислил цена за
пренос ниско напрежение и цена за достъп ниско напрежение. „С.-**" ЕООД счита, че
таксата за пренос и достъп ниско напрежение е начислена от "Е.С." АД без основание и в
противоречие със ЗЕ, ПИКЕЕ, ПТЕЕ, съответно подлежи на връщане. Оспорва "Е.С." АД да
му е предоставил услуга пренос ниско напрежение, тъй като обектът се захранва от
собствена мрежа ниско/средно напрежение и меренето е извършвано от погрешната страна,
след трансформация от собствения на „С.-**" ЕООД трансформатор. Позовава се на
действалата във времето на относимата за случая нормативна уредба. Съгласно чл. 14
ПИКЕЕ/ДВ бр.38/2007г./ при отдаване на ел. енергия от електропреносната/разпределителна
мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната с по-високото напрежение на
понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване. Съгласно чл. 29,
ал.1 ПИКЕЕ мрежовите услуги се заплащат на база активната ел. енергия в съответствие със
СТИ и/или предоставената мощност в местата на измерване определени в съответствие с
ПИКЕЕ и договорите по чл.11, т.1, т.2 и т. 3 по утвърдени от КЕВР цени. В чл. 27, чл.29 от
Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производителите и потребители на
ел.енергия към преносната и разпределителната мрежи /отм./, съотв. чл.28 и чл.30 от
действащата Наредба № 6/24.02.2014г., границата на собственост между ел. съоръжения на
преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. След
като за процесния период измерването на доставяната ел. енергия не е извършвано до или на
границата на имота, то ответникът не е изпълнил задължението си за правилно определяне
местонахождението на измервателните уреди, с което ответното дружество не е осигурило
възможност за точност на данните от тях. Счита, че измервателните уреди е следвало да
бъдат поставени на мястото на присъединяване на „С.-**" ЕООД чрез собственото кабелно
захранване 20КВ от трафопост ****, което се явява и граница на имота му, а не в неговия
енергиен обект - БКТП **** и на страната на ниво ниско напрежение. Счита, че "Е.С." АД е
получил недължимо цената за тези такси за процесния период, поради което и дължи
връщане на даденото при изначална липса на основание. Моли се за уважаване на иска.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от "Е.С." АД, с който исковата
претенция се оспорва като неоснователна. Потвърждава, че с ищеца - „С.-**" ЕООД са в
договорно правоотношение по договор за пренос за ел.енергия през
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.- П.М.“ АД с изх. № СвП 17-
695/03.01.2018г. за процесния обект на потребление. Сочи, че „С.-**" ЕООД е поел
задължение да заплаща цена на пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа,
което следва и от разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и 3 ПТЕЕ /ДВ бр. 66/26.07.2013г./ и
действалата за периода Наредба № 1 за регулиране на цените на ел. енергията ДВ бр.
33/05.04.2013г. Сочи, че заплащането на цената за пренос на ел. енергия е в зависимост от
това на какво ниво на напрежение е присъединен абонатът, като цената за пренос ниско
3
напрежение се дължи от всички потребители с изключение на изрично посочените в ПТЕЕ
случаи, в които „С.-**" ЕООД не попада. Сочи, че присъединяването на „С.-**" ЕООД към
електропреносната мрежа е извършено по реда на отменената Наредба за присъединяване на
производители и потребители на ел.енергия, за което е издадено становище за
присъединяване от 04.09.2002г., преди изграждането на обекта. В него са били посочени
всички условия на присъединяването, в т.ч. мястото на мерене на ел. енергията - на страната
на ниско напрежение в трафопоста. Съобразно това становище, обектът бил изграден и
въведен в експлоатация. Тази уговорка между страните в отклонение на нормативно
установените правила се сочи да е допустима и впоследствие е договорена и в сключения
договор за пренос, към който момент е нямало нормативна уредба, определяща местата на
измерване на доставяната ел. енергия. В тази връзка оспорва приложението на разпоредбите
на ПИКЕЕ приети през 2013г., след присъединяване обекта на ищеца. Твърди, че дори и да
се приеме, че точката на измерване е неправилно определена, то това не е ощетило „С.-**"
ЕООД. Моли се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно - деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните и по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че в периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г., обект на потребление в град Варна,
к.к. „Св. Св. К.-Е.", р-т „С.", отчитан по клиентски № ********** е бил електрозахранван и в
него са получени и консумирани количества ел. енергия посочени в процесните фактури
№*********/09.07.2018г.; №**********/07.08.2018г.; №*********1/07.09.2018.;
№**********/08.10.2018г.; №**********/07.11.2018г. и № **********/07.12.2018г. Сумата
посочена в процесните фактури е била заплащана от „С.-**" ЕООД в полза на "Е.С." АД,
като същата е в общ размер на 13933.67 лева, без ДДС, като цена за мрежови услуги
пренос/достъп ниско/средно напрежение за периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г. в обект
на потребление: гр. Варна, к.к."Св. Св. К.-Е.", р-т „С.", отчитан по клиентски № **********.
От представения по делото Договор № 33969/17.09.2004г. за доброволна делба, става
видно, че „С. - 49" ЕООД получава в дял и става изключителен собственик на недвижим
имот - дворно място с площ от 4950.00 кв. м., УПИ ******, 144, кв. 19 по плана на КК „Св.
Св. К.-Е.", гр. Варна. По силата на разрешение за строеж № *****/********3г. на „С. - 49"
ЕООД, е разрешено да изгради БКТП в УПИ III 146, 144, кв. 19, с кабелно захранване 20 кV
от трафопост № **** по плана на КК „Св. Св. К.-Е.".
С разрешение за ползване №24 от 04.02.2004 г. на началника на РДНСК - Варна е
разрешено ползването на осъществения в горепосочения недвижим имот, строеж,
представляващ: хотелски комплекс „С. Б."; водопроводно и канализационно отклонения за
хотелски комплекс „С. Б.", както и бетонен комплексен трансформаторен пост /БКТП/ с
кабелно захранване 20 kV, от трафопост №**** по плана на к.к. „Св. Св. К.-Е.", град Варна.
С договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, собственост на
„Е. - П.М." АД изх.№ СвП 17-695/03.01.2018г., сключен между „С. - 49" ЕООД и
електроразпределителното дружество, страните уреждат отношенията си във връзка с
начините и сроковете за фактуриране и заплащане на утвърдените от КЕВР цени за мрежови
услуги, предоставяни от „Е. - П.М." АД /раздел III, чл.3 от договора/. Постигнато е съгласие
договорът за достъп и пренос да влезе в сила при подписването му и да има срок на
действие до сключване от ползвателя /„С. - 49" ЕООД / на комбиниран договор по смисъла
на чл.20 ПТЕЕ.
На 04.09.2002 „Е. - Варна" ЕАД е дало становище за условията за присъединяване
към електрическата мрежа на Хотел „ С.". В него е посочено, че меренето на ел.енергия
следва да става на страната на ниско напрежение в трафопоста.
От приложените по делото фактури издадени от ответното дружество, в периода от
09.07.2018г. до 07.12.2018г., за доставена електрическа енергия и предоставени мрежови
4
услуги - пренос (високо напрежение), достъп (високо напрежение/, пренос (ниско
напрежение) и достъп (средно/ниско напрежение), в периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г.,
става видно, че начислената цена за пренос ниско напрежение е общо 11 045.84 лева , а за
достъп ниско напрежение 2 887.83 лева или общо 13933.67 лева без ДДС.
От заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, което съдът кредитира, като обективно, ясно, пълно и дадено от лице,
притежаващо специални знания, се установява, че към процесния период „С. - 49" ЕООД е
бил регистриран по ЗДДС. Издадените от "Е.С." АД фактури, с получател „С. - 49" ЕООД са
включени в дневниците му за покупки и справки - декларации по ЗДДС и цените по
фактурите са платени.
От заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от
страните, което съдът кредитира, като обективно, ясно, пълно и дадено от лице,
притежаващо специални знания, се установява, че електрическата енергия, която се
консумира в процесния имот на „С. - 49" ЕООД се пренася до обекта на доставката
посредством кабелна линия средно напрежение 20 KV, собственост на „С. - 49" ЕООД,
която транспортира електроенергията от трафопост № **** (собственост на трето частно
лице) до бетонов комплексен трансформаторен пост № 1 811, собственост на „С. - 49"
ЕООД. Процесният обект - хотелски комплекс „С. Б.", находящ се в урегулиран имот
******; 144, квартал 19 по плана на к.к. „Св. Св. К.-Е." - гр. Варна, се захранва от БКТП ****
(бетонов комплексен трансформаторен пост) 20/0,4 KV, изграден в УПИ ******,144, квартал
19. Достъпът до средно напрежение е осъществен чрез кабелна линия 20 KV, от трафопост
№ **** по плана на к.к. „Св. Св. К.-Е." - гр. Варна, която линия се използва за захранване на
БКТП 1 811 със средно напрежение. Достъпът до ниско напрежение е осигурен в килия
ниско напрежение на БКТП 1 811, след преобразуване на средно напрежение в ниско
напрежение от трафомашината 630 KVA, монтирана в БКТП 1 811 и изградената ел.
инсталация в обекта. Границата на собственост между електрическите съоръжения на
преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. Бетонен
комплексен трафопост (БКТП) 1 811 е захранен с кабелна линия средно напрежение чрез
разкъсване и муфиране на извод Т. (между ТП **** и ТП 1 732) подстанция „З.П.".
Описаната кабелна линия средно напрежение не е собственост на „Е.С." АД. Именно в
точката на разкъсване и муфиране, описана по-горе, е границата на собственост. Кабелна
линия 20 KV, собственост на ищеца и трафопост № 1 811 не е свързана към мрежата на
„ЕРП С." АД. Същите са свързани към частна мрежа, собственост на трети лица - трафопост
№ ****. Достъпът до средно напрежение е осъществен чрез кабелна линия (КЛ) 20 KV от
трафопост № **** по плана на к.к. „Св. Св. К.-Е." гр. Варна, която линия се използва за
захранване на БКТП 1 811 със средно напрежение. Достъпът до ниско напрежение е
осигурен в килия ниско напрежение на БКТП № 1 811 след преобразуване на средно
напрежение в ниско напрежение от трафомашината 630 KVA, монтирана в БКТП № 1 811 и
изградената ел. инсталация в обекта. Електромерът, измерващ потребената от „С.-**“ ЕООД
ел. енергия е монтиран на страна ниско напрежение в електрическото табло ниско
напрежение. Електромерът измерва потребеното количество ел.енергия на страна ниско
напрежение. Ответникът "Е.С." АД предоставя мрежови услуги - пренос ниско напрежение",
"пренос средно напрежение" и "достъп ниско/средно напрежение" през собствената си
електроразпределителна мрежа по отношение на присъединените към същата обекти.
Изграденият БКТП ****, съгласно Разрешение за ползване № 24 от 04.02.2004г. е за нуждите
на Хотелски комплекс „С. Б.", съдържащ хотел, лоби бар, магазин за промишлени стоки - 2
бр., курортно рехабилитационен център, фризьорски и козметичен салон, закрит и открит
плувен басейн с воден бар и сградно отклонение от БКТП. Комплексен трансформаторен
пост (БКТП) №**** не е собственост на „Е.С." АД, както и свързващият кабел между БКТП
**** и БКТП ****. „Е.С." АД има собственост в участъците между ТП №1858 и КТП
№1944, ТП 1851 и ТП 1944 , ТП 1550 до ТП 1740. БКТП в урегулиран поземлен имот
******, 144 с кабелно захранване 20 KV от трафопост № **** по плана на к.к. „Св. Св. К.-
Е.", гр. Варна е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешение за строеж № 78
5
от 15.11.2002г. - първи етап, Разрешение за строеж № 19 от 07.02.2003г. - трети етап,
Разрешение за строеж № 64 от 27.06.2003г. - четвърти етап, Разрешение за строеж № 29 от
********3г. за комплектен трансформаторен пост (БКТП) с кабелно захранване 20 KV от
ТП № ****, издадени от Главен архитект на Община Варна, Протокол образец 2 № 366 от
21.11.2002г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строежа с констативна част за резултати от извършената проверка на проектните нива.
Съгласно Удостоверение № 65 от 26.11.2007г. за регистриране и въвеждане в експлоатация
на строеж е прието становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа с
изх. № В07 - 3608 - СТ от 17.09.2007г. от „ЕОН България мрежи" АД - гр. Г.О., Регионален
център Варна. Съгласно горецитираните документи, определената точка на мерене на
потребяваната ел. енергия е на издаденото Становище за присъединяване от 04.09.2004г. и
приложение № 2 към Договор за пренос на ел. енергия на страна ниско напрежение. Ищецът
не е производител на ел. енергия. Загубите от трансформация на ел. енергия при измерване
на ниво ниско напрежение се поемат от доставчика на ел. енергия ЕРП „С." АД. Но всички
разходи по поддръжката на трафопоста и разходите за персонал се поемат от ищеца по
делото - „С. - 49" ЕООД. Във фактури, издадени от „ЕРП-С.": №********** от 09.07.2018 г.
за период на консумация от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г.; №0105 5200 64 от 07.08.2018 г. за
период на консумация от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г.; №0105 5499 31 от 07.09.2018 г. за
период на консумация от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г.; №0105 5803 46 от 08.10.2018 г. за
период на консумация от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г.; №0105 6118 71 от 07.11.2018 г. за
период на консумация от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. и №0105 643710 от 07.12.2018 г. за
период на консумация от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. е начислена цена за пренос (високо
напрежение) - 0,00845 лв. за Kwh; достъп (високо напрежение) - 0,00139 лв. за Kwh; пренос
(ниско напрежение) - 0,03278 лв. за Kwh; достъп (средно-ниско напрежение) - 0,00854 лв. за
Kwh, като цените са без ДДС. Изчисленията са съобразно определената цена на КЕВР за
периода.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, срещу акт подлежащ на обжалване, при наличието на
правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Варна намира
първоинстанционното решение в обжалваната му част за валидно и допустимо, като
постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в
изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено основание или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Искът
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е кондикционен и урежда три самостоятелни фактически състава
("кондикции") като общото между тях е даването на нещо (в смисъл имуществена облага) от
един правен субект на друг, получаването от последния на тази имуществена облага и
отсъствието на основание за това получаване. От наведените в исковата молба твърдения
следва, че предявеният иск е по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Характерно за този
фактически състав е първичната /начална/ липса на основание, като тази хипотеза е налице
не само когато основанието е липсвало по време на получаване на съответната имуществена
облага, но и когато първоначално основанието е било налице, но е отпаднало преди да се
извърши даването, респ. получаването на облагата.
6
За успешното провеждане на иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже факта на имуществено разместване между него и ответника.
В настоящия случай в тежест на ищеца – „С.-**“ ЕООД е да докаже реалното плащане на
процесната сума. От своя страна в тежест на ответника е да установи, че е налице основание
за получаване на плащането, респективно за неговото задържане.
Не е спорно между страните и от договор за достъп и пренос през
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е. - П.М." АД изх.№ СвП 17-
695/03.01.2018г., сключен между „С. - 49" ЕООД и електроразпределителното дружество се
доказва, че „С.-**“ ЕООД е потребител на електрическа енергия за процесния обект. С
издадените от „Е.С.“ АД процесни фактури, за процесния период по отношение на „С. – 49“
ЕООД са били начислени суми за предоставени мрежови услуги за пренос и достъп до ниско
напрежение. Не се спори между страните и от съдебно-счетоводната експертиза се установи
по безспорен начин, че „С.-**“ ЕООД е заплатил на „Е.-С.“ АД сумите по издадените
фактури.
За процесния период от 01.06.2018 до 30.11.2018 г. следва да се прилага действащата
към него момент нормативна уредба за пренос на ел. енергия и заплащане на ел. енергия.
Съгласно чл. 29, ал. 4 от Правилата за търговия с електроенергия/ в сила от 26.07.2013 г/
производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на
преносното и разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната
мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ, границата на собственост върху
електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят
съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 . От
заключението на вещото лице се доказва, че бетонен комплексен трафопост (БКТП) 1 811 е
захранен с кабелна линия средно напрежение чрез разкъсване и муфиране на извод Т.
(между ТП**** и ТП1 732). Описаната кабелна линия средно напрежение не е собственост
на „Е.С." АД. Именно в точката на разкъсване и муфиране, описана по-горе, е границата на
собственост. Кабелна линия 20 KV, собственост на ищеца, и трафопост № **** не са
свързани към мрежата на „Е.С." АД. Същите са свързани към частна мрежа, собственост на
трети лица - трафопост № ****. Електромера измерващ потребената от „С. – 49“ЕООД ел.
енергия е монтиран на страна ниско напрежение. Тоест средствата за търговско
измерване(СТИ) са монтирани в разрез с изискванията на чл. 120 ЗЕ (не са разположени до
или на границата на имота на клиента), а върху вътрешните съоръжения на клиента. В
решение №227/11.02.2013г. по т. дело №1045/2011г. на ВКС, II т.о е дадено разрешение на
въпрос по чл.290 от ГПК, а именно, че поставянето на уредите за количествено измерване на
предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално
несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите
нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на
насрещната парична престация на купувача за заплащане на цена за достъп до и за пренос по
електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко такова
поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора. Посочено е
също, че количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за
изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Тези елементи от цената на електрическата
енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.
В заключението си вещото лице по съдебно-техническата експертиза е посочило, че
достъпът до ниско напрежение е осигурен в килия ниско напрежение на БТКП ****, който е
собственост на „С.-**“ ЕООД. По делото е безспорно, че „Е.С.“ АД е събирал и начислявал
такса за пренос и достъп на ниско напрежение. „Е.С.“ АД е изисквал плащане за услуги,
които не е предоставял, поради което за тях не му се дължи плащане. Настоящата съдебна
инстанция счита, че „Е.С." АД действително е начислявал и събирал без правно основание
такса за пренос и такса за достъп до ниско напрежение и дължи връщане на получените без
правно основание суми, платени по процесните фактури за цена на услуги - достъп и пренос
на ел. енергия ниско напрежение. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
7
инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Предвид изхода на делото, направеното искане и доказателства, право на разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, има „С. – 49“ ЕООД. От приложения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване, става видно, че „С.-**“ ЕООД е
направил разноски за настоящото производство в размер на 1700 лева – представляваща
платено в брой адвокатско възнаграждение. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, „Е.-С.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „С.-**“ ЕООД сумата в размер на
1700 лева, представляваща сторени пред ОС-Варна съдебно деловодни разноски.
Направеното от „Е.-С.“ АД възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът счита за неоснователно. Адвокатското възнаграждение платено от „С.-**“ ЕООД е
съобразено с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, същото е справедливо с оглед фактическата и
правна сложност на делото и не се явява прекомерно завишено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 637/28.02.2024 г., постановено по гр. д. № ********* г.
по описа на РС-Варна, 39-ти състав, с което съдът е осъдил „Е.С.“ АД, ЕИК: *********, да
заплати на „С.-**" ЕООД, ЕИК *********, сумата в общ размер на 13 933.67 лв. без ДДС,
представляваща получена без основание сума от „Е.С.“ АД, съставляваща заплатена от „С.-
**" ЕООД цена за мрежови услуги пренос ниско напрежение и достъп средно/ниско
напрежение за периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г. в обект на потребление в град Варна,
к-с."Св.Св. К.-Е.", р-т „С.", съгласно фактури, издадени от „Е.С.“ АД: №********** от
09.07.2018 г. за период на консумация от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г.; №0105 5200 64 от
07.08.2018 г. за период на консумация от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г.; №0105 5499 31 от
07.09.2018 г. за период на консумация от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г.; №0105 5803 46 от
08.10.2018 г. за период на консумация от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г.; №0105 6118 71 от
07.11.2018 г. за период на консумация от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. и №0105 643710 от
07.12.2018 г. за период на консумация от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. , ведно със законната
лихва върху горната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, както и в частта му за разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е.С.“ АД, ЕИК: *********, да заплати
на „С.-**" ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 1700 лева /хиляда и седемстотин
лева/, представляваща сторени пред ОС-Варна съдебно деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8