Р Е Ш Е Н И Е
№
2020 год.
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание
на 20.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия Р.
СЛАВОВ в.т.дело № 375 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производството е въззивно,образувано по жалба на „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД– гр. София, ЕИК *********, чрез
адв.О.Т. *** срещу решение №83/28.01.2020г. по т.д. № 801/2018год.
на ВОС, с което съдът е:
Отхвърлил предявените
от „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София 1404, район „Триадица”,
ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от
управителя Каталина-Кристиана Драгои,
срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна
Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258, осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във
вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията
от възобновяеми източници, съответно чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
106 947,66 лева,
представляваща дължим, но незаплатен остатък от продажната цена по
т.7 от Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г. -191 лв./MWh, за количеството
510,472 MWh електрическа енергия, произведена през м. август 2015г. от собствената на ищеца вятърна
електрическа централа - ВяЕЦ „Глобо
Енерджи” с обща инсталирана мощност от 4.000
kW, находяща се в землищата на с. Храброво и с. Кравуна, общ. Балчик, за
която е издадено дебитно известие № 65 от 31.10.2015 г. към фактура № 63 от
11.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2018г., до
окончателното й плащане, както и сумата
26 981,91 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата 106 947,66
лв., считано от 30.11.2015 г. до датата
на подаване на исковата молба в съда - 29.05.2018г., включително, като
неоснователни: Осъдил е „ГЛОБО
ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, сумата 6 834,60 лева, представляваща
сторените от разноски за производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********,, като трето лице –
помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище град
Варна.
В жалбата са инвокирани
конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и поради необоснованост. Моли съда на основание чл.235 ал.3 ГПК да
вземе в предвид, че окончателно с Решение № 3312 от 04.03.2020год. по адм.д. №
14112/2018год. на ВАС е потвърдено Решение
№ 5483/26.09.2018год. по адм.д. № 8493/2015год. по описа на АС-София с
което е отменено Решение № СП-1/31.07.2015год. издадено от КЕВР, в частта по т.
2.7 и 2.8, за определяяне на НСПЕ. С
цитираното решение жалбоподателят аргументира становището си, че ВЯЕЦ на жалбоподателя може да попадне под
двете групи производители на ел. енергия, работещи в рамките на една година, а
именно – до и над 2 250 пълни ефективни часа. Това разбиране е било ясно и между страните,
като в чл.16 ал.4 от договора са уговорили тази възможност.
Оспорва се правилността
на изводите на първоинстанционния съд за промяна механизма на заплащане на
производителите на ВяЕЦ с измененията на ЗЕВИ, като според съда приложима е
само цената по т.8 от Решение № Ц-10/2011год. на КЕВР. Релевират се и
съображения за неправилно приложение на последиците от отмяната на Решение №
СП–1/31.07.2015г. Сочи също, че обжалваното решение е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила:- Въпреки изричното искане
на ищеца, съдът неправомерно не е спрял производството по делото, до
окончателното произнасяне по жалбите срещу Решение СП-5/28.93.2019г., въпреки
че същото е имало значение за правилното решаване на спора между страните. Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР, което не е сторено с
обжалвания акт. В жалбата се твърди, че решението е и необосновано-понеже съдът
не е разгледал всички изложени от ищеца аргументи, не е преценил в цялост
фактическата обстановка по делото и не е взел предвид всички релевантни
обстоятелства. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и
уважаване на исковете. Претендира се и
присъждане на съдебно- деловодни разноски за двете инстанции. Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител и е процесуално допустима. Същата отговаря
на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което следва да бъде разгледана.
Въззиваемото дружество
„Енерго Про Продажби“ АД - гр. Варна
представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. А. Т.
от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, по изложени
съображения. Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция. С писмен отговор третото
лице-помагач на страната на ответника „НЕК“ ЕАД, изразява становище за
неоснователност на жалбата, по изложени съображения.
В
проведеното о. с. з. от 20.10.2020 г., процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира
разноски, акто прави и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар. В подкрепа на изразеното становище е представил и писмени бележки.
В о. с. з.,
процесуалният представител на въззиваемото дружество излага доводи за
неоснователност на жалбите и моли за
потвърждаване на решението.
Третото лице-помагач
не е изразило становище.
Въззивната жалба е
депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При разглеждането й
по същество, съдът съобрази следното:
Съдебното
производство пред Варненския окръжен съд е образувано по иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от страна на „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за сумата 106 947,66
лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото
количество електрическа енергия, произведена през м. август 2015г. от собствената на ищеца вятърна
електрическа централа - ВяЕЦ „Глобо
Енерджи” с обща инсталирана мощност от 4.000
kW, находяща се в землищата на с. Храброво и с. Кравуна, общ. Балчик, за
която е издадено дебитно известие № 65 от 31.10.2015 г. към фактура № 63 от
11.09.2015 г., ведно със следващото се обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2015г. до окончателното й плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба (29.05.2018г.,
вкл.) е 26 981,91
лева,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца
в качеството му на собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена
към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване
№3054-2008-ПД-173-23.08.2010 от 22.09.2010год. и Договор за изкупуване на електрическа енергия
№195/24.02.2010г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, се основава на изменение на
разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди
се, че с изменението е било установено
нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били
определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ.
Съгласно т.2.7 от Решение СП-1, НСП при цена от 191лв. / MWh,
е 1907 kWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и съгласно
т.2.8 от Решение СП-1 НСП е 2139 kWh при цена 173,06лв/ MWh,
без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч. Сочи, че ищецънт е издал фактура №63 от 11.09.2015год.
на стойност 10 052,22лв за количествата ел.енергия през м. август в размер
на 510,472 MWh, при цена за MWh 16,4100лв. –цена за
излишък по балансиращия пазар. Фактурата е издадена на посочената цена, за
количествата над НСП от 1907 кWh.
Впоследствие, през
м. ІХ.2015г. ВЕЦ достигнала 2250 ефективни часа
работа и страните са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично от 2 139 КWh съгласно т.2.8 от Решение СП-1. Доколкото това максимално
количество не е било достигнато през м.08.2015год., цялото произведено
количество от 510,472 MWh, ел.енергия през
м.август 2015г. следвало да се изкупува
по преференц.цена от 191лв/мWh без ДДС, а не по цена за излишък на
балансиращия пазар. Предвид това ищецът е Дебитно известие № 65/31.10.2015год.
в размер на 106 947,66лв., като допълнително е приложена цена 174,5895лв/мWh без ДДС, до
достигане на преференциалната цена от 191лв. лв/мWh без ДДС.
Твърди, че това фактуриране е правилно, тъй като през
м. август 2015год. ВяЕЦ на ищеца все още не е достигнала 2 250ефективни
часа работа, и е следвало да се прилага
преференциалната цена по т.7 от Решение Ц-18-191лв./мWh
без ДДС.
Твърди, че
ответникът заплатил само сумата от 10 052,22лв. с ДДС, като изрично отказал да
заплати сумата от 106 947,66лв. Излага се, че ответната страна била в забава от
30.11.2015год. и дължала обезщетение за това в размер на 26 981,91лв.
В отговор на
исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество
„Енерго- Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно установено произвеждането и продажбата
на електрическа енергия от ищцовото дружество. Намира за спорен само размера на
цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на
нетното специфично производство за съответната година.
Счита, че
приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното специфично производство
е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011г., а за количеството ел.енергия,
надхвърлящо нетното специфично производство приложима се явява цената за
излишък на балансиращия пазар. Твърди, че през м.август 2015год. ВЯЕЦ на ищеца
е достигнала нетно специфично производство от 1 907кВтч при работа на централата
до 2250часа., поради което ищецът е издал фактура №63/11.09.2015год., като
единичната продажна цена по нея е в размер на 16 4100 без ДДС, представляваща
цена на излишък. Задължението по
издаденото от ищеца дебитно известие за м.08.15г. се оспорва като неправилно
определено, тъй като количествата на произведена ел.енергия над 1907 квтч
следвало да се заплаща по цена за излишък. За това заплатил сумата от 16
4100лв. по издадената фактура, за произведеното количество в размер на 510,472мWh без ДДС, по цена за излишък-16,4100лв/мWh без ДДС, определена от „ЕСО“ЕАД, което не се оспорва от ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от
Решение СП-1 са приложими към една и съща ВяЕЦ.
Конституираното на страната на
ответника трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът приема зца установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, – ВяЕЦ „Глобо Енерджи”, състояща се от два броя
генератора с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, изградени в поземлени имоти в землищата на с. Храброво и с. Кравуна, общ. Балчик. ВяЕЦ е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за
присъединяване №3054-2008-ПД-173-23.08.2010 от 22.09.2010год. сключен между
ищеца и Е.ОН България Мрежи АД. Не е спорно още, че между страните е
сключен Договор за изкупуване на ел.енергия, №195 от 24.02.2012 г. със срок на дейдствие 12 години, при действието на Закона
за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (обн., ДВ, бр.35 от
3.05.2011г.).Договора е с предмет- изкупуване
от ответното дружество – купувач на електрическата енергия, произвеждана от
ищцовото дружество – продавач от възобновяем енергиен източник
–собствена ВяЕЦ. Договора е съобразен с
чл.31, ал.1 от ЗЕВИ, като страните изрично са приели, че електрическата енергия,
произведена от централата на ищеца, ще се изкупува от купувача по определена от ДКЕВР преференциална
цена, в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ, която не се изменя за срока на
договора - чл.16, ал.1 и 2 от договора.
Според чл.16, ал.3 цената, по която производителят ще продава на купувача
електрическата енергия, е определена с Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г.
Не е спорно между страните, че процесната ВяЕЦ е достигнала нетно специфично
производство от 1907квт за 1 квт инсталирана мощност през м.08.15г., като до
достигане на НСП ищецът е продавал съответно ответникът заплащал ел.енергия по
преференциална цена по т.7 от Решение Ц-018/20.06.11г. на КЕВР. Представена по делото е фактура №63/11.09.2015г. за
ел.енергия за м.08.15г. за 510,470 мWh на стойност 10
052,22лв. /стр.35/, като основание за издаването е посочено:-ел.енергия за
м.08/2015год. над 1907 кWh нетно специфично
производство /до 2250 часа/, при единичнао цена за MWh 16,4100лв.
Следователо, фактурата е издадена на посочената цена, за количествата над НСП
от 1907 кWh.
Представено по делото е Дебитно известие /стр.36/
№65/31.10. 2015год. към фактура № 63/11.09.2015г. за ел.енергия за
м.08.15г.-корекция на цената при 2139 кWh
НСП за произведеното количество от 510,472 МWh
на обща стойност, при
единична цена за MWh 174,5895 лв.-на
обща стойност 106 947,66лв. с ДДС.
Според неоспореното заключение на СТЕ, ВяЕЦ на
ищеца е достигнала 2 250 ефективни годишни часове работа на 26.09.15год.
На 07.08.2015год. е достигнато ГНСП от 1 907кWh/ кWh, а 2139 кWh са достигнати на
21.09.2015год. Количеството ел.енергия, произведено през м.август след
достигане на 1 907 кWh е в размер на
510 472 кWh на стойност 8 377,10лв. без ДДС по
средно претеглена цена за излишък на балансиращия пазар. Не е спорно между страните,
че ответникът е заплатил по фактура №63/11.09.2015г. за
ел.енергия за м.08.15г. за 510,470 мWh посочената стойност
на ел.енергия от 10 052,22лв. с ДДС. Следователно, ответникът е заплатил изцяло
стойността на количеството ел.енергия, произведено през м.август, което след
достигане на 1 907кВч /през м.август/, е в размер на 8 377,10лв. без ДДС,
или 10 052,22лв. с ДДС определена по
цена за излишък. Не е спорно, че
процесната сума от 106 947,66лв. представлява разликата между заплатената
цена на произведеното количество ел.енергия през м.август след достигане на 1 907 кWh в размер на
510 472 кWh по цената на излишък и преференциалната
цена по т.7 от Решение Ц-18 от 191лв. Размерът на законната лихва върху
главницата от 106 947,66лв. с ДДСа за периода от 30.11.2015год. до
завеждане на иска е 26 981,91лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По делото няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, състояща се от два броя генератори, която е присъединена
към електроразпр. мрежа, както и че ответникът в качеството си на краен
снабдител е задължен да изкупува произведената от първия ел.енергия по
преференциални цени, които се определят от КЕВР. Съответно цените, на които
производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или общ.снабдители не
подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Не е спорно също, че по отношение на
конкретното правоотношение за процесния период относими се явяват
преференциалните цени, определена с Решение Ц-10/30.03.11г.,
респективно решение Ц-018/20.06.2011год. на ДКЕВР.
Съгласно измененията на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ, в сила от 24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се
изкупува само количеството ел.енергия до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това
производство – по цена за излишък на балансиращия пазар. Въведеното редуциране на количеството
ел.енергия, изкупувано по преференциални цени, е обвързано с нетното специфично
производство, съгласно решение на КЕВР, въз основа на което те са определени.
Нетното
специфично производство на електрическа енергия е определено като
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана
мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след
приспадане на собствените нужди – т.29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.
За
това и в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е прието Решение
№СП-1/31.07.15г. на КЕВР, с което се установява нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г.
на КЕВР за вятърни електрически централи работещи до, съответно над 2
250 часа. Съгласно т.2.7. от решението, нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г.
на КЕВР е определена преференциална цена 191.00 лв./MWh, без ДДС, за
ВяЕЦ работещи до 2 250 часа, е
установено на 1 907 kWh. За ВяЕЦ
работещи над 2 250 часа, за които е
определена преференциална цена 173.06 лв./MWh, без ДДС, нетното специфично производство е установено в
размер на 2 139 kWh (т.2.8. от Решение №СП-1/31.07.2015).
По делото не е налице спор, че с
решение по адм. дело № 8493/2015 г. по описа на Административния съд София -
град, решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР по т.1.7. е отменено. Съдебното
решение е обжалвано като е потвърдено с решение по адм. дело №14112/2018 по
описа на ВАС, ІІІ отд.
След решението на ВАС е постановено Решение
№ СП-5/28.03.19г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015г. нетно
специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение №Ц-13/28.06.06г. Решението е
обжалвано, но производството не е приключило и е висящо. Съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ
обжалването не спира изпълнението на решението, поради което решението е
породило своето действие между страните. Следва да се отбележи, че по време ва
въззивното производство, в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ, вр.чл.31 ал.5 т.1 от ЗЕВИ, с Решение № СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е
установено, считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на ел.енергия
в размер на 1907 kWh, въз основа на
което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта по т.7 е
определена преференциална цена в размер
на 191 лв./М Wh за вятърни електрически централи
работещи до 2250ч.:
С Решение № СП-2 от 15.10.2020год. на
КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на
ел.енергия в размер на -2139 kWh, въз основа на
което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта по т.8 е
определена преференциална цена в размер
на 173,06лв. за вятърни електрически централи работещи над 2250ч.
Решенията
следва да бъдат взети в предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Предвид
предварителното изпълнение на решенията на КЕВР, следва да се направи извод, че
същите са породили своето действие между страните. От изложеното следва да се
направи извод, че с
Решение №СП-1 и СП-2/15.10.20г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, която е в определен размер на 1907 kWh, за която е определена преференциална цена от 191лв., за вятърни ел.
централи, работещи до 2 250часа и в размер на 2139 kWh, за централи работещи над 2250часа.
Следователно, и с това решение, КЕВР е определил нетно специфично
производство, респективно, към настоящият момент това въведено ограничение е
действащо и следва да бъде взето в предвид в отношенията между страните.
Настоящият съдъбен
състав не споделя извода на ВОС, че ВяЕЦ на ищеца попада в категорията на
работещи централи над 2 250часа, поради следното:
Съдът намира, че с оглед на
доказателствата по делото, ВЯЕЦ на ищеца попада в категорията централи,
работещи до 2 250часа.
Не е
спорно, а и самият ищец твърди, че произведената ел.енергия винаги е била
заплащана по единична цена от 191 лв./МВтч. Относно произведената ел.енергия
през 2015год. също се твърди, че до достигане на нетното специфично
производство ищецът е продавал на ответника електрическа енергия по цена от 191
лв./МВтч - преференциална цена, утвърдена c т. 7 от Решение №
Ц-018/30.03.2011г. на КЕВР, като същата се отнася за централи, работещи до 2 250часа
работа. Освен това, самият ищец не
твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект
съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория
ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна база, в който случай преференциалната
цена би била определена на 173,06лв/Мвтч. За това, следва да се направи извод,
че по сключения договор за изкупуване, страните са се съгласили ВяЕЦ на ищеца
да е в категорията централи, работещи до 2 250 часа работа. Предвид това
следва да се направи извод, че централата на ищеца е от категорията, работещи до 2250часа.
След изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ,
в сила от 24.07.2015год., преференциална цена се дължи за количествата
ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз
основа на което са определени преференциални цени в приетото решение на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи нетното специфично производство-по цена на излишък на балансиращия
пазар.
Относно становището на
ищеца, поддържано и във въззивната жалба, че след достигане на НСП от 1 907
kWh но преди достигане на 2 250 часа работа, за произведената
енергия следва да бъде приложена преференциалната цена в размер на 191лв., а
след достигане на 2 250ч., но преди достигане НСП от 2 139 kWh, следва да се прилага втората преференциална цена от
173,06лв. За това ищецът е издал дебитно известие № 65/31.10.2015год. на
стойност раликата между цената за излишък по балансирания пазар и
преференциалната цена по т. 7 от Решение Ц-018. Или,
становището на ищеца е, че след влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ от 24.07.2015 г., след достигане на 1907 kWh и до
следващите 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа на електрическата
централата, произведената електрическа енергия следва да се изкупува също по
преференциална цена от 191лв. т.е.-по т-7 от решение Ц-18/20.06.2011год., а за
последващите количества-цената по т.8 от същото решение.
Съдът не споделя това становище, поради следните
съображения:
В мотивите към
законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани
само онези количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на
КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните.
С оглед на горното, становището на дружеството
производител за едновременно приложение на две преференциални ценови категории
за календарната година, съответно при работа на електрическата централа до и
над 2250 ефективни часове, е неоснователно. Същото не кореспондира с
горепосочената цел на ЗЕВИ. Този извод е съобразен освен с посочените мотиви
към законопроекта за изменение на ЗЕВИ и със самата разпоредба на чл.31 ал.5
ЗЕВИ, според която както беше посочено, обществения доставчик изкупува
произведената електрическа енергия от ВЕИ по:
1.по преференциална
цена за количествата ел.енергия до размера на
нетното специфично производство на ел.енергия..
2. по цена за излишък
на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1. Видно е, че разпоредбата е ясна-съобразно
т.2.7 от СП-1/2015год. с която е установено Нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в т.7 от
Решение № Ц-18/20.06.2011год. на КЕВР е в размер на 1907 kWh при определена цена от 191лв./МWh за централи работещи до 2250часа. Видно
е, от СП-1/2015год., че за всеки вид производител на енергия от ВЕИ, е
определен конкретен размер на НСП, т.е. не може производител на ел.енергия, да
има повече от един определен размер на НСП.
Следователно, нетното специфично
производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е 1 907 kWh.
Направените изводи
са съобразени и с изложение съображения в Определение № 375/14.06.2018год. на
ІІ т.о. по т.д. № 569/2018год. и Определение № 643/16.11. 2018год. на ІІ т.о.
по т.д. № 1454/2018год. на ВКС.
С оглед на
гореизложеното, по преференциални цени от 191лв. подлежи на изкупуване тази произведена ел.енергия
от централата на ищеца, до достигане НСП от 1907 kWh. Не е спорно, че централата е достигнала НСП на 07.08.15г., поради което
и произведената ел.енергия до достигане на НСП 1907 kWh следва да се изкупи по преференциална цена от 191лв. kWh. Няма спор, че цялата произведена до достигане на НСП
ел.енергия е заплатена от ответника по посочената преференциална цена, а
останалото произведено количество за същия месец, а и след това и за останалите
месеци до края на годината, подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар,
съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ, което е сторено от ищеца със заплащането на фактура
№63/11.09.2015год. Този извод е в
съответствие с разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.19г.,
както и новоприетите Решения №№ СП-1 и СП-2/15.10.2020год. на КЕВР относно
прилагането на посочената разпоредба към централите на ищеца.
Относно оплакването във въззивната
жалба, за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в отказ на съда да
спре процеса, до приключване на административния процес по обжалване на Решение
№ СП-5/28.03.19г. на КЕВР, както и неупражняване на инцидентен съдебен контрол
на Решение СП-5/28.03.2019год. на основание чл.17 ал.2 ГПК: Оплакванията са
неоснователни. Изрично, в ТР № 2/19.11.2014год. на ВКС по т.д. № 2/2014год. на
ОСГТК, се посочва, че висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан
с приложението на подзаконов административен акт, не е обусловено от решението
по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да
бъде обявен за нищожен, или отменен. В
посоченото ТР са уредени и последиците, когато отмяната на ИАА е настъпила след
приложението на административния акт.
Предвид изложеното, съдът не е допуснал твърдяните процесуални
нарушения, като не е взел в предвид производството по обжалване на Решение №
СП-5/28.03.19год. на КЕВР. В подкрепа на този извод е и придаденото на акта
предварително изпълнение- съобразно чл.13 ал.9 ЗЕ. Относно оплакването за неупражнен от съда инцидентен
съдебен контрол върху решение СП-5/28.03.2019год.: Следва да се отбележи, че в
процеса окръжния съд не е бил сезиран от ищеца с изрично искане за произнасяне в посочения смисъл. А
за съда не съществува самостоятелно задължение за провеждане на инцидентен
контрол за законосъобразност на индивидуален административен акт. При
разглеждане на искането от настоящата инстанция, съдът намира същото за
ирелевантно за спора, поради следното: Основният спорен по делото въпрос е дали
по отношение на една и съща ВЯЕЦ, в рамките на една календарна година е
приложима само едната определена преференциална цена до достигане размера на
НСП-респективно за централи до 2 250часа годишна работа и работещи над
2 250 часа, или спрямо една централа в рамките на една календарна година
са приложими двете тарифи на преференциалните цени и съответно двете определени
количества на НСП. Следва да се отбележи, че признаването на Решение СП-5 за
незаконосъобразно и следващото от това незачитане на правните му последици, не
би дало отговор на този въпрос. Предвид изложеното, съдът намира за ирелевантно
за настоящия спор, инцидентното произнасяне по реда на чл.17 от ГПК валидността
на Решение СП-5 на КЕВР.
За това следва извода, че с цитираното
Решение № СП-5/28.03.19год. на КЕВР, респективно приетото впоследствие Решение
№ СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г. т.е.
действиятя на решенията обхващат и процесния период и са произвели своите
действия между страните. Респективно имат обвързващ характер между страните и
определеното с решението НСП от 1907 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за ВЯЕЦ, работещи до 2250часа по т.7 от Решение №
Ц-18/20.06.2011год. на КЕВР за централата на ищеца. Следователно, с решението е
определено и преференциалното количество ел.енергия, която следва да бъде
изкупено от централата на ответника, на цената, определена в т.7 от Решение №
Ц-18/2011год. С други думи, произведената ел.енергия до достигане на НСП следва да
се изкупи по преференциална цена от 191лв.МWh,
а останалото произведено количество след 07.08.2015год. ел.енергия, т.е. произведената през м.август ел.енергия след
достигане на НСП от 1 907 кWh в размер на
510 472 кWh , подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар,
съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ.
Между страните няма спор, че за м.
август ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД е заплатил количествата ел.енергия, по цена за излишък, нито е налице спор
относно произведеното количество ел.енергия, както и относно размера на
дължимата цена за излишък. С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че
произведената от ищцовото дружество електрическа енергия за м. август 2015 г. е
надлежно заплатена.
Поради което и с
изплащане на сумата от 10 052,22лв. с ДДС, ответникът е изпълнил
задължението си, да заплати цената на произведената за м. август ел. енергия.
Респективно, претенцията за заплащане на стойността на ел.енергия по дебитно
известие № 65/31.10.2015год. - сумата от 106 947,66лв. с ДДС, се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение. Поради неоснователността на
претенцията за главницата, следва да се остави без уважение и акцесорната
претенция за обезщетение
за забава в размер на 26 981,91лв. Обжалваното
решение е законосъобразно и следва да се потвърди.
Разноски за настоящето производство: Съобразно
изхода на спора, разноски се дължат на въззиваемото дружество. Същото
претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 5 052лв., за
извършването на които са представени валидни доказателства. С оглед на горното,
в полза на „Енерго- Про Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 5
052лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, съобразно представен списък по чл.
80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от
28.01.2020 г. постановено по т.д. № 801/2018год. по описа на ВОС-Т.О.
ОСЪЖДА „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1404, район „Триадица”, ул.
„Твърдишки проход” №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от управителя Каталина-Кристиана Драгои, да заплати
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик” №258, сумата
5 052 лева (пет хиляди и 52 лева), представляваща сторените от разноски за
въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219,
ал.1 от ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1,
респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.