ОПРЕДЕЛЕНИЕ №      

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  СЕВДА ДОЙНОВА      

                                   

               ЧЛЕНОВЕ :  1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ  

 

                                                          2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря……., и с участието на прокурора….., като изслуша докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВЧНД № 622 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С определение № 513/27.06.2018 г. постановено по ЧНД № 665/2018 г., Ловешкият районен съд, втори състав е потвърдил Постановление на РП – Л. от 25.05.2018 г., по преписка № 1597/2017 г. по описа на РП – Л., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 567/2017 г. по описа на РУ на МВР Л., водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Срещу цитираното определение, в посочения от закона срок е подадена въззивна жалба от Д.Л.Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2 а и адрес за получаване на призовки и съобщения : гр.С., п.к. 1000, ул. „***” № 1, ет.5, ап.14. Сочи, че не е доволна от обжалваното определение, счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно, и следва да бъде отменено. Твърди, че първоинстанционният съд е потвърдил като правилно атакуваното пред него прокурорско постановление и предвид липсата на препис от определението на съда сочи, че допълнителни доводи ще въведе след като бъде снабдена с препис от обжалвания съдебен акт, като поддържа аргументите, изложени пред него досежно незаконосъобразността на постановлението.

Счита, че наблюдаващият прокурор е нарушил задълженията си по чл.13, aл.1 и чл.14, ал.1 от НПК, като не е подложил на обстойно изследване и обсъждане всички посочени от нея данни, не е разпоредил извършването на всички възможни и необходими проверки и не е направил действителен, собствен анализ, необходим за обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства по случая. В жалбата подробно е обсъдила събраните на досъдебното производство доказателства, обосновавайки тезата си, че от обективна и субективна страна е доказано наличието на признаци от състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК.

Твърди, че представителят на РП – Л. е направил неправилна  оценка на фактите по делото, като в тази връзка сочи, че уговорката между нея и свидетелката Т.Д.е била да й предостави за ползване процесните вещи /лаптоп и мобилен телефон/, а не, че й ги подарява. Жалбоподателката се е позовала и е цитирала обилна съдебна практика, основно по граждански дела, коментирайки принципни положения от разпоредби на ЗЗД и ЗС, касаещи договора и обещанието за дарение, правото на задържане и заема за послужване. Изложени са подробни доводи касаещи взаимоотношенията на жалбоподателката със свидетеля Р.Д.относно извършваните ремонтни дейности от последния в имота на майката на Ф. – свидетелката М.Т.. Счита, че са незаконосъобразни изводите на прокурора досежно обстоятелството, че взаимоотношенията й със св. Р.Д.са изцяло гражданскоправни, излагайки доводи относно договора за изработка, позовавайки се също на многобройна съдебна практика. Твърди, че между нея и св. Д.е налице писмено доказателство касаещо същественото съдържание на договора за изработка между тях и, че необосновано прокурорът го е игнорирал от доказателствения материал и не го е обсъдил.

На следващо място в жалбата са релевирани доводи досежно осъществяване на състава на престъплението измама по смисъла на чл.209 от НК. Счита, че представителят на държавното обвинение не е извършил в пълен обем процесуално-следствените действия за проверка на изнесените от жалбоподателката и св. Т. данни относно установяването на фактическа власт от страна на Р.Д.върху ремарке, собственост на св. Т..

В заключение жалбоподателката моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение със законните последици произтичащи от това.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Досъдебно производство № 567/2017 г. по описа на РУ на МВР Л., пр. преписка № 1597/2017 г. по описа на РП – Л., е било образувано на 29.08.2017 г. срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Свидетелят Р.Д.живеел в гр.Л., а свидетелката Т.Д.била негова съпруга. Двамата се познавали със свидетелката Д.Ф., тъй като сестра й - Е.Ч.и Т.Д.били близки приятелки от детинство.

През лятото на 2016 г. св. Д.бил нает от сестрата на свидетелката Ф. да извърши ремонтни дейности в къщата на майка им в с.И., обл.Ловешка. Малко след това Е.Ч.заминала за ***, където се била установила от няколко години, като св. Ф. и майка й – св. М.Т. продължили да му възлагат различни ремонтни дейности по къщата в с.И..

В показанията си св. Р.Д.твърди, че е изпълнил добросъвестно всички ремонтни дейности, които му били възложени и тъй като превозвал необходимите материали с личния си автомобил, то свидетелката М.Т. му казала, да вземе ремаркето й, което било в пристройка на двора и му заявила, че му го подарява, тъй като била благодарна за доброто му отношение към нея.

Според св. Д., през месец декември 2017 г., около коледните празници, св. Ф. се прибрала в гр.Л. и го помолила да я откара от автогарата до с.И.. След като я закарал до там той й помогнал с багажа, който носела, а свидетелката Ф. му подарила ръчен часовник и чанта, за която му казала, че е с подаръци за съпругата му – св. Т.Д.. След като св. Д.се прибрал в къщи със съпругата си разгледали съдържанието на чантата и установили, че в нея имало мобилен телефон и таблет.

В показанията съпругата на Д.– св. Т.Д.потвърждава заявеното от него. Изтъква, че се познавала от дълго време със св. Ф., а със сестра й Емилия били приятелки от детските години. През лятото на 2016 г., непосредствено преди да замине на ***, Е.Ч.възложила на съпруга й ремонтни дейности в къщата в с.И., но Д.не знаела подробности около възложения ремонт. Заяява, че през декември 2016 г. заедно с мъжа си били на рожден ден на св. М.Т. в къщата в с.И. и по време на вечерта св. Ф. им показала снимки от таблета си. Св. Д.споделила, че не може да си позволи такава вещ, при което Ф. *** има преносим компютър и мобилен телефон, които не ползвала и обещала да й ги подари. Потвържава заявеното от Р.Д., че около коледните празници съпругът й закарал Ф. от автогарата в гр.Л. до с.И.  и след като се върнал Д.носел чанта с мобилен телефон и таблет, за които й казал, че били подарък за нея от свидетелката Ф..

При разпита й в качеството на свидетел, жалбоподателката  Д.Ф. описала различна фактическа обстановка по случая. Потвърждава, че се познава със свидетелите Д.и, че през лятото на 2016 година сестра й възложила на св. Р.Д.да извърши ремонт в къщата на майка й в с.И.. След като приключил с ремонта тя и майка й продължили да му възлагат други ремонтни дейности по къщата, тъй като му имали доверие. Посочила е, че през декември 2016 г. действително е дала на св. Д.мобилен телефон „Нокиа” и таблет „Аsus Eee PC”, за да ги даде на свидетелката Д., но твърди, че не ги е дала като подарък, а само за временно ползване, след което последната трябвало да й ги върне. Искала да й направи услуга, тъй като към момента били в много добри отношения, освен това сестра й и св. Д.били много близки приятелки. При разпита й св. Ф.  категорично заявява, че никога не е обещавала на св. Д., че ще й подари посочените вещи и, че до момента свидетелите Д.отказват да й ги върнат. Заявила също, че през пролетта на 2017 г., майка й установила, че от стопанска постройка в двора на къщата в с. И. липсва ремарке, за което впоследствие разбрала, че се намира у св.  Р.Д..

По досъдебното производство била разпитана и майката на жалбоподателката Ф. – св. М.Т.. Тя отрича да е подарявала ремаркето на св. Д.. Заявила, че един ден случайно е установила липсата му и по този повод разговаряла със съседи, които й казали, че са видели св. Д.да взима ремаркето, като им бил заявил, че му е подарено от нея.

В качеството на свидетели били разпитани също така и Ц.Й.М.и П.П.К., които живеели в с.И., в близост до дома на св. Т. и съща така присъствали на споменатия по-горе рожден ден на последната. В показанията си М.заявила, че по време на вечерта, влизайки в стаята е чула свидетелката Ф. да се обръща към свидетелите Д.с думите: „Ще ви го дам”, но не е разбрала за какво конкретно говорят. Св. К. пък твърди, че по време на вечерта не е чувала св. Ф. да споменава за мобилен телефон или преносим компютър, като конкретизирала, че е била седнала до св. Т., разговаряла е с нея и не е чувала ясно какво си говорят останалите присъстващи.

В качеството си на свидетел бил разпитан и Т.П.Ц.от гр.Л., който потвърдил, че действително е бил потърсен от св. Д.с молба да му помогне да вземе ремарке от къща в с. И., където работел. На място били посрещнати от непозната за него възрастна жена, която, докато извличали ремаркето, казала на свидетеля Д.: „Ползвай го със здраве”. Заявил, че не знае какви точно са били уговорките между свидетелят Д.и жената относно ремаркето.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира становището на първоинстанционния съд, че в конкретния случай налице е гражданскоправен характер на отношенията между свидетелите и, че претенциите на жалбоподателката Ф. могат да бъдат решени единствено по реда на гражданското съдопроизводство за обосновано и правилно. Ловешкият РС обективно е проверил и подложил на прецизна преценка събраните по делото доказателства, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния състав, и не се нуждаят от допълване и преповтаряне.

С оглед изложеното от жалбоподателката, че и пред въззивната инстанция поддържа аргументите, изложени пред първостепенния съд досежно незаконосъобразността на постановлението, този състав на ЛОС счита, че в обжалваното постановление на РП – Л. подробно и последователно са изложени установените по несъмнен и категоричен начин релевантните за изхода на производството факти, които съвпадат и с установената от настоящият състав фактическа обстановка. От събраните по делото писмени доказателства по един категоричен начин се установява, че св. Д.Ф. е била собственик на мобилния телефон марка „NOKIA XL”, видно от договорни условия за лизинг на устройство № ********** от 03.09.2014 г. /л.51-52/ и приемо-предавателен протокол от 03.09.2014 г. /л.54/, както и на преносим компютър марка „Аsus Eee PC” /л.65-66/, а майка й – св. М.Т. на туристическо ремарке за лек автомобил, сиво на цвят с рег. № ***/л.46 от ДП/. Безспорно също така, за което и свидетелите Р.Д.и Т.Д.не отричат, че въпросните вещи се намират в тяхно владение, както и че между сестрата на свидетелката Ф. и нея самата от една страна и Р.Д.от друга, е имало договорка последният да извърши редица ремонтни дейности на къщата в с.И. обл. Ловешка. Не се спори и досежно факта, че действително св. Д.е извършвал ремонт в къщата в с.И.. Спорни моменти в конкретния случай  са дали мобилният телефон, лаптопа и автомобилното ремарке са били подарени на свидетелите Радослав и Татяна Д.от свидетелките Ф. и Т. или са били незаконно присвоени от тях, и доколко е осъществен в този смисъл състава на престъплението обсебване по чл.206, ал.1 от НК.

На следващо място в показанията си на досъдебното производство и с жалбата, с която съдът е сезиран от св. Д.Ф. са наведени и доводи за извършени измамливи действия от страна на св. Р.Д.във връзка с извършвания от него ремонт на къщата в с. И.. Всички тези обстоятелства са били обсъдени в обжалваните определение и постановление за прекратяване на наказателното производство и настоящата инстанция напълно се солидализира с изводите на прокурора и на първостепенния съд досежно липсата на достатъчно и категорични данни за извършено престъпление от общ характер.

Следва да се има предвид, че съществена особеност на престъплението обсебване от обективна страна е отношението на дееца към предмета на престъплението. Движимата вещ следва да се намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание и именно по този белег обсебването се отличава от кражбата и другите престъпления против собствеността. Предмета на престъплението трябва да е конкретно поверен на субекта и при това е необходимо с акта на поверяването да е уточнено какви точно действия той може да осъществява с вещта. В тази връзка, в настоящия случай св. Ф. твърди, че е дала на св. Т.Д.мобилния телефон и преносимия компютър за временно ползване, докато Д.и съпругът й – св. Р.Д.сочат, че тя е заявила пред последния, че й ги подарява, както и, че са готови да върнат телефона и таблета на Ф., но претендират разноските за поправката на телефона, тъй като Д.го е получила повреден, което е натоварило нея и св. Д.с разходи за поправка. В конкретния случай налице са две противополжни тези, всяка от която изключва другата и липсват достатъчно категорични и убедителни доказателства в подкрепа на едната или другата. Правилно ЛРС е приел, че показанията на двете свидетелки са противоречиви и не следва да бъдат безрезервно кредитирани с оглед и явно конфликтните им отношения във връзка с претенциите на Ф. спрямо Р.Д.за некоректно извършени ремонтни дейности. Нормално е при това положение, всяка от тях да твърди обстоятелства, които са във вреда на другата страна. Като неангажиран свидетел, единствено в тази връзка са част от показанията на св. М., която е посочила, че влизайки в стаята е чула свидетелката Ф. да се обръща към свидетелите Д.с думите: „Ще ви го дам”, но не разбрала за какво става въпрос. Тези думи, извадени от контекста на целия разговор, в никакъв случай не могат да обосноват извод, че е ставало въпрос за мобилния телефон и лаптопа.

Въпреки проведените очни ставки между свидетелите /л.86–92/ визираните противоречия не са могли да бъдат разрешени, а други доказателства, за това какви са били договорките между тях липсват.

По аналогичен начин стои и въпроса досежно процесното туристическо ремарке взето от св. Д.и в този смисъл настоящият състав изцяло споделя анализа на представителя на РП-Л. и на първостепенния съд на наличните доказателства относно това обстоятелство. Св. Д.твърди, че ремаркито му е било подарено от св. Т., но последната отрича това. В показанията си св. К. потвърждава частично твърденията на свидетелката Т. (в частта, че в разговор съседи са й казали, че пред тях Д.е заявил, че ремаркето му е подарено от нея), като твърди,  че един ден е видяла Д.да взема ремаркето и, че той й е казал, че му е подарено от М.Т.. Св. К. обаче не е присъствала на конкретните уговорки относно ремаркето и няма лични възприятия по въпроса дали то е било подарено на св. Д.или той го е взел без съгласието на св. Т.. В показанията си пък св. Ц. заявява, че е чул св. Т. да се обръща към Д.с думите: „Ползвай го със здраве”, но този израз също може да се тълкува двусмислено и нееднозначно. От друга страна показанията на този свидетел също следва да се разглеждат внимателно предвид приятелските му отношения със св. Д..

Други доказателства по делото, във връзка с установяване на горните обстоятелства няма, а и ЛРС счита, че липсват насоки и предпоставки да бъдат установени и събрани нови такива, които биха внесли по-голяма яснота по случая. При това положение е ясно, че само и единствено показанията на свидетелите Д.Ф. и М.Т., не са достатъчни да обосноват обвинителна теза за извършено престъпление от общ характер, още повече, че в самите тях са налице вътрешни противоречия и данни за сложили се отношения с гражданскоправен характер.

Настоящата инстанция не приема доводите на жалбоподателката досежно извършен некачествен ремонт и некоректно отношение в тази връзка от страна на св. Р.Д.. Дори и безспорно установени и доказани подобни обстоятелства, то за да е налице наказателноправна измама по смисъла на чл.209 от НК е необходимо да бъде установено, че изначално, още при воденето на преговори и сключването на договора дееца не е имал никакво намерение да изпълни задълженията си по него и съзнателно е въвеждал в заблуждение другата страна за обратното. В конкретния случай се установява, че св. Д.е извършил редица ремонтни дейности по къщата в с. И., което не се отрича и от жалбоподателката Ф.. При проведената между двамата очна ставка /л.88–90/ св. Д.също е заявил претенции спрямо Ф. за неиздължени суми. Ето защо, този състав на ЛОС е категоричен в извода си, до какъвто е достигнал и РС - Л., че взаимните претенции между жалбоподателката Ф. и св. Р.Д.имат изцяло гражданскоправен характер и следователно може и следва да бъде търсено разрешаването им по гражданскоправен ред, а не чрез средствата на наказателния процес.

Що се отнася до релевираните в жалбата доводи за наличието на елементи от състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, то безспорно и категорично е установено, че св. Д.е извършвал ремонтни дейности по къщата, което и самия той не отрича, но на първо място липсва яснота, а и няма как обективно да бъде установено, преди Д.да започне ремонта, какво е било състоянието на процесния имот, за да може категорично да се прецени какво от него е било повредено или унищожено и съответно с кои свои действия или бездействия същият го е причинил.   

На следващо място, настоящият състав изцяло споделя изводите на ЛРС, че не е налице  необходимост от допълнително събиране на доказателства или провеждането на нови процесуално-следствени действия. Особеностите на конкретния случай и по-точно начина и времето на осъществяване на изпълнителните деяния на евентуални престъпления по чл.206, ал.1, чл.209 или чл.216, ал.1 от НК, не предполагат и не съдържат индиции за наличието на други доказателства, които биха изяснили в по-голяма степен фактическата обстановка. Ето защо, настоящият състав не приема наведеното с жалбата искане за очна ставка между свидетелката П. К. от една страна и от друга свидетелите Д.и Тихомир Ц., тъй като същите не биха осветлили в по-голяма степен отношенията между спорещите, нито пък биха установили с категоричност елементи от съставите на престъпления от общ характер.

Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че определението на Ловешкия РС се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 513/27.06.2018 г. постановено по ЧНД № 665/2018 г., от Ловешкия районен съд, втори състав.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                      1. 

ЧЛЕНОВЕ :   

                                                                                                             2.