Решение по дело №72/2020 на Районен съд - Тетевен

                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  

                Град Тетевен,05.10.2020 година       

                             В     ИМЕТО НА   НАРОДА

   ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в  публично заседание на , четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година,в състав:

                                                             

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                     При секретаря: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

       Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 72   описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:

        

         Ищец: „Е.Ф.К.“-ЕООД, ЕИК:********, Седалище и адрес на управление: ********.Адрес за кореспонденция: град ********, ет.2

        Ответник: Ц.Л.Г. ***.

 

          И за да се произнесе,взе предвид следното:

         Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено основание чл.415 ал.1   от ГПК и чл.86 от ЗЗД

    Предявен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ал.1  от ГПК и чл.86 от ЗЗД .Производството по делото е образувано по повод предявен иск от „Е.Ф.К.“-ЕООД, ЕИК:********, Седалище и адрес на управление: ********.Адрес за кореспонденция: град ********, ет.2 Представляван от Е.Р.Д.-управител пълномощника-адвокат И.М.Л. срещу  ответника Ц.Л.Г., ЕГН ********** ***. С разпореждане №810/03.06.2020г. исковата молба е оставена без движение и с  молба от 10.07.2020г са изпълнени разпореждането на съда  като е формулиран петитум  в съответствие с обстоятелствената част на иска .

             В исковата молба се твърди ,че  в районен съд Тетевен било образувано ч. гр. д. № 932/2019г . по реда на чл.410 с длъжник ответницата , като в законоустановеният срок било депозирано възражение, поради което на основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК предявяват настоящия иск . В иска се твърди ,че на дата 22.08.2016г.  между БТК и Ц.Л.Г.   бил сключен договор №781015657022082011 -22724650  със срок от 12м.  като с договора били предоставени гласови услуги  за номер ********* с абонаментен план „Vivacom Super Fix”   издадени са фактури №**********, включваща стойността на гласовите услуги  и лихва за отчетен период 01.10.2016г. до 31.10.2016г., фактурата е на стойност 14,37лв и до настоящия момент не били заплатени 13,42лв , на 01.12.2016г е издадена фактура № ********** , която включва лихва за забавено плащане  и неустойка  на стойност 56,37лв., претендира се и 24,36лв мораторна лихва на осн. чл.84 от ЗЗД От своя страна БТК ЕАД на 16.10.2018г е сключила договор за прехвърляне на вземания  със „СГ Груп” ООД по силата на който дружеството е придобило вземанията , като било изпратено уведомление по реда на чл.99 ал3 от ЗЗД на длъжника . На  26.08.2018г „СГ Груп” ООД е прехвърлил вземанията на „Евро ФинансКолект“-ЕООД  и било изпратено уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД на длъжника .

         Моли съдът да приеме за установено ,че  ответника Ц.Л.Г.  дължи на „Е.Ф.К.“-ЕООД   сума в размер на 69,79 лв  представляваща  главница  по договор за телекумуникационни услуги   по договор №781015657022082011 -22724650  сключен на 22.08.2011г.   въз основа на който са издадени фактури ********** /01.11.2016г.с  а фактура № ********** /01.12.2016г , 24,36лв сбор от мораторни лихви  за всяка една главница по издадени фактури  от датата на падежа на вс една от тях до 11.11.2019г.  в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 26.11.2019г. Претендира разноски .

      В срока и по реда на чл. 131 ГПК не  е постъпил отговор от ответника по иска, единствено с възражението по ч.гр.д. №  932/19г. на ТРС е направено възражение от длъжника ответник   ,че смята ,че сумата която е наложена е непосилна за нея и смята ,че е неоснователна поради изтичане на давност.

       В съдебно заседание ищцовото търговско дружество не се явява , постъпила е молба по чл.102 от ГПК  от адв. И.Л. от САК  , с която поддържа иска  , същата има и характер на писмена защита ,като  в молбата  е направено искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение .

        Ответникът Ц.Л.Г. , редовно призована  не се явява и не се представлява от представител по пълномощие.

       По дето не е спорно ,че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК и че е било образувано ч. гр.д. №932/2019г., по описа на PC Тетевен,както и разпореждане №2751 от 19.12.2019г. съдът е указал на ищеца , че в едномесечен срок може да предяви иск срещу длъжника , което е връчено на дата  06.01.2020г. , като на дата 30.01.2020г , е подадена по пощата исковата молба , т.е в законоустановеният месечен срок.

         Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в съдебно заседание ,като  с Разпореждане № 405 /21.02.2020г., връчено, ведно със съобщението и исковата молба с приложенията към които е приложено уведомлението за цесия на 09.03.2020г. ,книжата са получени от ответницата , на ответницата е изпратена и допълнителна молба за становище на 20.07.2020г. , както и определението по чл.140 ГПК с проекто доклада получено на 18.08.2020г. По отношение на възражението ,което е направено в заповедното производство видно е ,че  ч. гр.д. № 932/2018г. е образувано на дата 26.11.2019г., а  задължението по фактура №  ********** /01.11.2016г.  е издадена за отчетен период 01.10-31.2016г.до 31. 10.2016г по която се претендират 13,42лв  за гласови услуги и лихви и лихви за забава в размер на 4,79 лв.  за периода 20.11.2016г. до 11.11.2019г   е със краен срок на  плащане 29.11.2016г. ,  а по  фактура № ********** /01.12.2016г.  е издадена за периода 01.11.2016г.  до 30.11.2016г.по която се претендират 56,37лв.  лихва за забава и неустойка и лихва за забава 19,57 лв.  за периода 20.12.2016г.  11.11.2019г.  е със срок на плащане 29.12.2016г., тоест към подаване на заявлението не е изтекла  тригодишната давност , относно периодичните вземания.Предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

         Към  исковата молба е представен списък от адв. Л. от САК  , защитника на ищеца ,като е посочил по реда на чл.80 от ГПК и размера на разноските, които претендира:  300 лв. адвокатско възнаграждение е 25 лв. разноски по делото за държавна такса  по исковото дело , допълнително съдът констатира ,че по исковото производство  50 лв. за ДТ , което се равнява на  75 лв. общо за ДТ , претендират се и 25 лв. за ДТ и 300 за адвокатско възнаграждение по заповедното производство .

         Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените разноски производството в размер на  75 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение  в настоящото исково  производство ,както и и 25 лв. за държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение в  заповедното производство . 

           Решението се основава  на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

          Водим от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК съдът,

                 Р        Е        Ш       И   : 

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ц.Л.Г. с ЕГН ********** *** , че  същата ДЪЛЖИ на „Е.Ф.К.“-ЕООД, ЕИК:********, Седалище и адрес на управление: ********.Адрес за кореспонденция: град ********, ет.2 Представляван от Е.Р.Д.-управител - сумата от 69,79 лв.  представляваща  главница  по договор за телекумуникационни услуги   №781015657022082011 -22724650  сключен на 22.08.2011г. , сумата от 24,36лв сбор от мораторни лихви  за всяка една главница по издадени фактури  от датата на падежа на вс. една от тях до 11.11.2016г.  въз основа на който са издадени фактури с № ********** /01.11.2016г.   и  фактура № ********** /01.12.2016г ,  в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда  по ч. гр.д. № 932/2019г на Р.С.Тетевен -26.11.2019г. до изплащане на задължението .

     

          ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Ц.Л.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Ф.К.“-ЕООД, ЕИК:********, Седалище и адрес на управление: ********.Адрес за кореспонденция: град ********, ет.2 Представляван от Е.Р.Д.-управител направените по настоящото исково производство разноски в общ размер на  375 лв. от които: 75.00 лв.  заплатена държавна такса, 300 лв. за адвокатско възнаграждение, както и сторените в заповедното производство разноски по ч.гр.д.№ 932/2019г. по описа на РС-Тетевен  в общ размер на 325  лв. от които: 25,00 лв.-заплатена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

 

 УКАЗВА на страната Ц.Л.Г. с ЕГН ********** *** , срещу която решението е постановено , че може да поиска от ОС-Ловеч  неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: