Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260047/19.1.2021г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на петнадесети декември, две хиляди и двадесета
година,
в публично заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина
Караджова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4525
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и е
образувано по жалба на Билдинг строй инвест ЕООД, Булстат 205 581 472, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя П. И. К., срещу Наказателно постановление
№ 03-012816/22.07.2020 г., издадено от И.А.И.
- директор на Дирекция Инспекция по труда/ДИТ/ гр.Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева, на основание чл.416 ал.5 вр.чл.413 ал.2 от Кодекса на труда за нарушение на чл.11
ал.5 във вр.чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд/наричана по-нататък Наредбата/ във
връзка чл.275 ал.1 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно – издадено при непълнота на доказателствата, необосновано и в
нарушение на материалните и процесуално-правни разпоредби, моли съда да го отмени, в
условията на алтернативност да го измени, като приложи разпоредбата на чл.415в
ал.1 от Кодекса на труда.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.Р.Н.К. от Адвокатска колегия гр.Варна, надлежно
упълномощен. По същество адв.К. поддържа жалбата на
посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт Б.Л.Н., редовно
упълномощен, който моли съда да потвърди наказателното постановление и да
присъди юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 23.06.2020 г. служителите на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна Н.И. и П.М. извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство от страна на Б.с.и. ЕООД в
строителен обект: вилна сграда с
идентификатор 10135.2515.3010, намираща се в гр.Варна, СО Ален мак, кв.15. В обекта проверяващите
установили 5 лица, които полагали труд.
От проверяващите бил съставен
констативен протокол от 23.06.2020 г. в 11:50 часа, там били отразени имената и
единните граждански номера на установените лица и отношенията им с Билдинг строй инвест ЕООД по данни на самите лица. Там се
намирало и лицето М.С.Р. ЕГН **********,
но той се представил пред проверяващите с имената на своя колега П.П.М.
и със своя ЕГН, затова в протокола фигурира П.П.М. ЕГН ********** на длъжност майстор с дата на наемане 05.2020 г.,
работно време от 08:00 до 17:00 часа, трудово възнаграждение 1200 лева и че има
трудов договор. В собственоръчна декларация от 07.07.2020
г. М.С.Р. декларира, че при проверката на 23.06.2020 г. казал, че се казва П.П.М. и че същия ден зидал 2-ра плоча и на края на деня
получил 50 лева.
По време на проверката на обекта
присъствал управителя на дружеството П. К.. При проверката било установено, че Билдинг
строй инвест ЕООД в качеството на работодател е
допуснало до работа лицето М.С.Р., изпълняващ длъжността „общ работник“, преди
да е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в
Книга за ежедневен инструктаж съгласно Приложение № 1.
На управителя на Билдинг строй инвест ЕООД П. И. К. била връчена призовка изх.№
940/23.06.2020 г. до 26.06.2020 г.
управителя на дружеството или негов законен представител да се яви в
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и да представи документация по ЗБУТ /инструктажна
книга, заповеди, програми/, ПБЗ, удостоверения, застраховки, документация за
разпределение на работното време – правилник за вътрешен трудов ред, ведомости
за заплати и доказателства за изплащането им за периода от м.април 2019 г. и
пълните трудови досиета на работниците.
От Б.с.и. ЕООД били
предоставени:
-
книга за инструктаж
за строителен обект вилна сграда с идентификатор 10135.2515.3010, намираща се в
гр.Варна, СО Ален мак, кв.15;
-
декларация от 07.07.2020 г. от М.С.Р.;
-
идентификационна карта.
От представената книга за
инструктаж е видно, че не е документиран в нея първоначален инструктаж на М.С.Р..
За извършената проверка бил
съставен Протокол за извършена проверка № ПР2016978/15.07.2020 г. В раздела за констатирани нарушения под точка 8 е отразено, че Билдинг
строй инвест ЕООД в качеството на работодател е
допуснало до работа лицето М.С.Р., изпълняващ длъжността „общ работник“, преди
да е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в
Книга за ежедневен инструктаж съгласно Приложение № 1.
На 15.07.2020 г. св. Н.И.И. – главен инспектор в ДИТ – гр.Варна съставил срещу
дружеството акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № №
03-012816. В съдържанието на акта било посочено, че Б.с.и. ЕООД в качеството на работодател не е документирало
проведения ежедневен инструктаж по безопасност и здраве в книга за ежедневен
инструктаж на лицето М.С.Р. с ЕГН **********, изпълняващ трудови функции на
„строителен работник“, при извършване на дейност с висок производствен риск –
строителни и монтажни работи, в строителен обект „вилна сграда“, намираща се в
ПИ с идентификатор 10135.2515.3010, кв.15 по описа на СО Ален мак, гр.Варна.
Според актосъставителят нарушението е извършено на
23.06.2020 г. в строителен обект „вилна сграда“, намираща се в ПИ с
идентификатор 10135.2515.3010, кв.15 по описа на СО Ален мак, гр.Варна, където
същото лице е установено да престира труд в полза на Б.с.и. ЕООД. Св.И. квалифицирал нарушението по чл.11 ал.5 във вр.чл.15 ал.1 от Наредбата във връзка с чл.275 ал.1 от Кодекса
на труда. АУАН бил надлежно предявен и връчен на същата дата на управителя на
дружеството П. К., който не записал възражения.
На 22.07.2020 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 03-012816, в което административно-наказващият
орган възприел фактическите и правните
констатации на актосъставителя, квалифицирал нарушението по чл.11 ал.5 във вр.чл.15 ал.1 от Наредбата във връзка с чл.275 ал.1 от Кодекса
на труда и наложил на Б.с.и. ЕООД административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка
с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда.
С административно-наказателната
преписка бяха представени и приети в съдебно заседание: заверени фотокопия от
страници на книгата за инструктаж; констативен протокол от 23.06.2020 г.; призовка № 940/23.06.2020 г.; декларация от М.С.Р.; Протокол № ПР2016978/15.07.2020 г. за извършена проверка
на Б.с.и. ЕООД;
писмо изх.№ НП/12816/24.08.2020 г. от ДИТ гр.Варна до Билдинг строй инвест ЕООД, с които е изпратено наказателно
постановление № 03-12816 за подпис; известие за доставяне от 08.09.2020 г.; идентификационна карта от 25.06.2020 г. за Б.с.и. ЕООД; Заповед № З-0011/12.01.2010 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна дирекция по труда; акт за
установяване на административно нарушение № 03-012816/15.07.2020 г. и
наказателно постановление № 03-012816/22.07.2020 г.
От въззивника бяха представени и
приети в съдебно заседание заповед № ОТ-03/01.04.2020 г. на основание чл.403а
ал.2 от Кодекса на труда на управителя на Билдинг строй инвест ЕООД, и заверено копие от страница от
книга за ежедневен инструктаж за 23.06.2020 г.
От съда бе служебно изготвена и
приета справка от Търговския регистър за актуалното състояние на „Б.с.и.“ ЕООД.
Разпитан в качеството на свидетел
в съдебно заседание актосъставителят Н.И.И. потвърди отразените в АУАН обстоятелства. На 23.06.2020
г. съвместно с колежката си П.М. извършили проверка на строителен обект вилна
сграда в местност „Ален мак“ и на „Билдинг строй инвест“
ЕООД в качеството му на строител за този обект. На място в обекта установили
пет лица, които били описани в констативен протокол. Едно от лицата
декларирало, че се казва П.П.М.. В последствие на
документалната проверка в Инспекцията установили, че такова лице не съществува
и не е назначено в дружеството, а ЕГН, което той самият им казал, съответствал
на лицето М.С.Р.. В телефонен разговор с управителя на дружеството помолил да
доведе съответното лице и тогава лицето собственоръчно декларирало в
Инспекцията по труда на 07.07.2020 г., че е
присъствал на обекта, същия ден е зидал, получил е трудово възнаграждение и че
е казало други имена и собственото си ЕГН. В представената им книга за
ежедневен инструктаж това лице не било отразено за ежедневен инструктаж нито
под истинското му име, нито под това, което той декларирал в обекта, за което
съставил акт за установяване на нарушение, че лицето е допуснато да изпълнява
трудовите си функции на строителен работник при извършване на дейност с висок
производствен риск. Лицето зидало на втория етаж външни стени. Сградата била
построена на груб строеж, на колони и той зидал външните стени, бил на ръба на
плочата и зидал стените. При проверката присъствал управителя на дружеството и
техническия ръководител на обекта. Доколкото си спомня не му е била представена
заповед кое лице да извършва инструктаж. Съдът кредитира показанията на св.И.
като обективни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателствени средства, съдържащи се в
административно-наказателната преписка и събрани в хода на съдебното производство,
приобщени към доказателствата по делото, които са непротиворечиви и взаимно
допълващите се и не се оспорват от страните.
Описаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства
– показанията на св. Н.И.И. и
писмени доказателствени средства, изброени по-горе и приобщени при условията на
чл.283 от НПК, кредитирани от съда на посочените по-горе основания.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е
връчено на 08.09.2020 г. на адреса на седалището и управление ***, на служител
от дружеството, видно от известието за доставяне, в което е отбелязано, че са
връчени 7 броя наказателни постановления, между които и 12816. Седемдневният
срок за обжалване на наказателното постановление изтича на 15.09.2020 г.
Жалбата срещу наказателното постановление е входирана
в ДИТ гр.Варна на 15.09.2020 г. Жалбата е подадена в установения от закона
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, от надлежна страна и
пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
АУАН е съставен от компетентен
орган. Съгласно разпоредбата на чл.416
ал.1 от Кодекса на труда нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Съгласно чл.399
от Кодекса на труда цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната
агенция Главна инспекция по труда към министъра на труда и социалната политика. АУАН
е съставен от Н.И.И., работещ в Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна на длъжност главен инспектор и като заемащ посочената длъжност
може да съставя АУАН.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган –
директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна. Съгласно чл.416 ал.5 от
Кодекса на труда наказателните постановления се издават от ръководителя на
органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда цялостният контрол за спазване на
трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда към министъра на труда и
социалната политика. В случая наказателното постановление е
било издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, който е бил
надлежно оправомощен за това от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда със Заповед № З-0011/12.01.2010 г. Видно от т.4 от заповедта с нея
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция е оправомощил директорите на дирекции Инспекция по труда
да издават наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от
съответната дирекция Инспекция по труда.
АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН.
При служебната проверка на
атакуваното наказателно постановление съдът установи, че са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН, като в АУАН е описано пълно и точно
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата при които е
извършено, посочена е нарушената законова разпоредба, посочени са данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазени са изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като в издаденото наказателно постановление е дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които го потвърждават. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано и
позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това,
че в качеството на работодател е допуснал до работа лицето М.С.Р., изпълняващ
трудови функции на длъжност „строителен работник“, при извършване на дейност с
висок производствен риск – строителни и монтажни работи, в строителен обект
„вилна сграда“, намираща се в ПИ с идентификатор 10135.2515.3010, намиращ се в
гр.Варна, СО Ален мак, кв.15, без да документира провеждането на ежедневен
инструктаж по безопасност и здраве в Книга за ежедневен инструктаж.
От изложеното съдът стига до
извода, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените
и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, направено във въззивна жалба, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл.42 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като изобщо не са описани фактите и обстоятелствата, при
които е било извършено нарушението. В АУАН и в наказателното постановление е
описано достатъчно пълно и точно нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова
разпоредба и данни относно индивидуализацията на нарушителя, поради което съдът
счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение на посочените норми.
Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, направено във въззивна жалба, че
административно-наказващият орган неправилно е определил субекта на
административното нарушение, а е следвало да се търси отговорност от
длъжностното лице, определено от работодателя, за провеждане и документиране на
инструктажите. Цитира се заповед № ОТ-03/01.04.2020 г. на управителя на Б.с.и. ЕООД, с която според въззивника е определено
инструктажите по чл.10 ал.3 да се провеждат от длъжностното лице Яна Желева и
са определени в заповедта реда и условията, при които се провеждат видовете
инструктажи.
От разпоредбата на чл.2 от
Наредбата става ясно, че работодателят
има задължението да осигури на всеки работещ подходящо обучение и/или
инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на
професията/извършваната дейност и на работното място, като за тази цел писмено
определя: видовете обучения и инструктажи; лицата, които ще бъдат обучавани
и/или инструктирани; програма за провеждане на обучението и/или инструктажа;
лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа.
В чл.11 ал.2 от тази наредба е
посочено, че инструктажите по чл.10 ал 3 се провеждат от длъжностни лица
с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като
се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното
място и съществуващият професионален риск.
С оглед на изложените разпоредби
може да се достигне до твърдения от въззивника извод, че работодателят няма
задължение да проведе инструктаж, нито да го документира. Той има задължението
да определи длъжностно лице, което да извършва и документира начален инструктаж
по Наредбата и да е осигурил
документирането му, т.е. да е подсигурил Книги за инструктажи съгласно
приложение № 1 към чл.11 ал.5 от Наредбата.
Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова длъжностно
лице, тогава самият работодател носи отговорност по чл.2, чл.3 и чл.11 от
визираната наредба, за това, че не е осигурил провеждането или
документирането на инструктаж по
безопасност и здраве.
В
случая, като доказателство за изпълнение на задължението на работодателя по
чл.2 и чл.11 от Наредбата е представена заповед № ОТ-03/01.04.2020 г. от
управителя на Б.с.и. ЕООД. Но в тази заповед е записано, че тя е издадена на
основание чл.403а ал.2 от Кодека на труда, който касае задължението на работодателя писмено
да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и
работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които
да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда и въобще не
касае извършването и документирането на инструктажите. В заповедта е посочено,
че се определя Яна Лефтерова Желева за длъжностно лице, което да представлява
управителя пред контролните органи на труда, а не са ѝ вменени задължения
по извършването и документирането на инструктажи, няма определени ред и условия
за провеждане на видовете инструктажи, както се твърди във въззивната жалба от
въззивника. Поради изложените обстоятелства съдът не може да приеме, че
работодателят Б.с.и. ЕООД е изпълнил
задълженията си по Наредбата във връзка с провеждането и документирането на
инструктажите, поради което правилно е била ангажирана именно отговорността на
дружеството.
Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, направено във въззивна жалба, че недокументирането
на проведен инструктаж не представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
тъй като за такова деяние не е предвидена санкция. Действително точно за такова
нарушение не е предвидена изрична санкция, но неизпълнението на задължението за
документиране на инструктажа води до нарушаване на задължението на работодателя
да осигури здравословни и безопасни условия на труд по чл.275 ал.1 от Кодекса
на труда, за което има предвидена санкционна норма, която е приложена правилно
в случая. Единствено чрез документирането на инструктажа може категорично да се
докаже неговото провеждане, с което се намаляват опасностите за живота и
здравето на работника.
Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, направено във въззивна жалба, че Билдинг строй инвест
ЕООД в случая не се явява работодател по отношение на лицето М.Р. доколкото
между двете страни няма сключен трудов договор и тъй като няма такова качество
не е нарушил разпоредбата на чл.11 ал.5 от Наредбата. Съгласно § т.1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда „работодател" е всяко юридическо лице,
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Не
са представени доказателства дали между Б.с.и. ЕООД и лицето М.Р.
е имало сключен трудов договор, но безспорно е установено, че той е полагал
труд в полза на дружеството, което не се оспорва от страните, а съгласно чл.1
ал.2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, направено в съдебно заседание, че с оглед липсата на вредни
последици и своевременното отстраняване на нарушението е налице маловажен
случай и не е следвало да се налага за
него наказание. Действително след приключване на проверката и преди издаване на
АУАН дружеството е вписало проведения инструктаж на М.Р. в книгата за
инструктажите. Фактът на последващо документиране на инструктажа не може да се
разглежда като основание за заличаване на нарушението и отпадане на
административно-наказателната отговорност на нарушителя.
Съдът счита, че
административно-наказващият орган правилно е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма. Въззивникът е
санкциониран за нарушение на чл.11 ал.5 във вр. с
чл.15 ал.1 от Наредбата, които вменяват задължение на работодателите
инструктажите, проведени по реда на наредбата, да се документират в Книги за
инструктажите съгласно Приложение № 1. В чл.15 ал. 1 от Наредбата е посочено,
че ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок
производствен риск, включително при строителни и монтажни работи. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства е установено по категоричен и
безсъмнен начин, че към посочената дата на извършване на нарушението –
23.06.2020 г. М.С.Р. е работел на обекта, извършвал е строителни и монтажни
работи и попада в категориите лица, изброени в чл.15 ал.1 от Наредбата. За това
свидетелства както попълнената от Рашуд по време на
извършената проверка декларация, в която е посочил, че е зидал плоча на обекта,
съставения при проверката констативен протокол, така и дадените от
актосъставителя в хода на въззивното производство
свидетелски показания.
От анализа на посочените правни
норми се налага извод, че изпълнителното деяние на описаното в оспореното пред
районния съд наказателно постановление административно нарушение се осъществява
чрез бездействие – недокументиране в книгите за инструктаж на проведен такъв.
Тоест с недокументирането на извършения инструктаж, се осъществява съставът на
визираното в чл.11 ал.5 от Наредбата административно нарушение.
В конкретният случай, видно от представената книга за инструктаж
работодателят Елитис Мегастор ЕООД е следвало да документира
извършения на 23.06.2020 г. първоначален инструктаж на М.Р.. Правилно е определена
и датата на нарушението - 23.06.2020 г., тъй като към тази дата със своето
бездействие въззивното дружество вече се е намирало в нарушение.
Съдът счита, че правилно
административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.11 ал.5 от Наредбата.
Правилно е била ангажирана обективната отговорност на Б.с.и. ЕООД в качеството му на работодател чрез налагане на
административно наказание имуществена санкция. Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата
на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът счита, че
административно-наказващият орган при определяне на размера на
административното наказание е следвало да приложи разпоредбата на чл.415в ал.1
от Кодекса на труда, съгласно която за маловажно нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. В случая
нарушението е отстранено веднага след установяването му, като проведеният
инструктаж е вписан в книгата за инструктаж още на датата, когато е установено
нарушението. Не са налице условията за ограничението на чл.415в ал.2 от Кодекса
на труда, поради което съдът счита, че е било правилно административно-наказващият
орган да приложи санкционната норма на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда. С
оглед на изложените по-горе обстоятелства съдът счита, че са налице
предпоставките, залегнали в нормата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда, поради
което измени наказателното постановление в частта му за основанието за налагане
на административно наказание.
При определяне на размера на административното
наказание съдът отчете, че по преписката няма доказателства Б.с.и. ЕООД да е бил санкционирано за извършени други
нарушения на трудовото законодателство. Същевременно от протокол Протокол № ПР2016978/15.07.2020 г. се констатират данни за допуснати
и други нарушения на трудовото законодателства от въззивното
дружество. Това се потвърждава и от извършената служебна проверка от съда за наличието
на образувани други административно-наказателни дела по жалби на Б.с.и. ЕООД срещу издадени срещу него наказателни
постановления от Дирекция Инспекция по труда-Варна – 5 броя за 2020 година.
Тези обстоятелства според съда следва да се отчетат при определяне на размера
на административното наказание. При паритет на отекчаващите
и смекчаващите вината обстоятелства съдът приема, че административно наказание
имуществена санкция в средния законоопределен размер
от 200 лева съответства на тежестта на допуснатото нарушение и с нея ще се
постигнат целите на административното наказание, предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
С
оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН,
нарушителят следва да бъде осъден да заплати на административно-наказващия
орган направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно
чл.78 ал.8 от ГПК
във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед на изложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
Изменя наказателно постановление №
03-012816/22.07.2020 г., издадено от И.А.И., директора на Дирекция Инспекция по
труда - гр. Варна, с което на Билдинг строй инвест ЕООД, Булстат 205 581 472, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от П. И. К., за извършено нарушение на чл.11
ал.5 във вр.чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл.275 ал.1 от Кодекса на
труда на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, като за същото наказание на основание чл.415в
ал.1 от Кодекса на труда налага административно наказание имуществена санкция в
размер на 200 лева.
На основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда Билдинг строй инвест ЕООД, Булстат 204 360 179,
да заплати на Дирекция Инспекция по труда - гр. Варна сумата от 80/осемдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение за защита в
съдебното производство.
Да се изпратят съобщение на Дирекция Инспекция по труда - гр.
Варна и на Билдинг строй инвест ЕООД чрез адвокат Румен К., че
решението е изготвено.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението е изготвено, по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението, административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: