Протокол по дело №1231/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1320
Дата: 27 септември 2024 г. (в сила от 27 септември 2024 г.)
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20243100501231
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1320
гр. Варна, 27.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Весела Гълъбова

мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно
гражданско дело № 20243100501231 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивницата С. Н. Н., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв.
З. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемият П. Д. Г., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Г.
В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –
ДЕВНЯ, редовно призовани, не изпращат представител.
Вещото лице Ц. А. С., редовно призована, явява се лично. Представя заключение в
срока по чл.199 ГПК.

АДВ.С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съгласно Определение № 2766/05.07.2024г.
1

СЪДЪТ докладва становище вх.№ 19041/24.07.2024г. от Агенция за социално
подпомагане гр.Девня.

АДВ.С.: Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба на изложените
в нея основания. Оспорвам съображенията изложени в отговора.
АДВ.В.: Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба, както и частната
въззивна жалба. Поддържам отговора на въззивна жалба, както и отговора по частната
въззивна жалба.
АДВ. С.: Моля да приемете писмени доказателства за събития осъществени след
депозиране на въззивната жалба. Това са съобщения за наложени възбрани върху имотите на
моята доверителка във връзка с изпълнително дело. Представям ги във връзка с настоящото
дело, по отношение на издръжката подлежи на предварително изпълнение, ответната страна
се е снабдила с изпълнителен лист. Тези доказателства представяме във връзка с защитната
ни теза, че цялото настоящо производство се води с цел доверителката ми да бъде ощетя
финансово уязвявана, а именно да плаща издръжка. В същото време стана ясно, че ответната
страна е осъдена на издръжка за минало време, считано от 2017г. която и към момента той не
е изплатил на доверителката ми. Но доверителката ми, майка й теглейки заем е изплатила
една сума от 6000 лв. С това доказваме нашата теза, че целта на ищеца в настоящото
производство е да реализира пари от доверителката под формата на издръжка. В тази връзка
искам да припомня, в първоинстанционното производство предложихме на ответната страна
вариант на споделено родителство, което според нас щеше да е най-адекватното към
настоящия момент за едно 16-годишно момиче, но ответната страна категорично заяви, че
не е съгласна, без да се обосноват защо. За нас мотивите са само тези, за да може моята
доверителка да бъде осъдена да плаща издръжка.
АДВ. В.: Считам, че не са относими. На следващо място процесуалното поведение на
насрещната страна е именно с цел да не плаща издръжка. Включително към момента
въпреки, че има безспорни доказателства, че доверителят ми е изплатил издръжката за
минало време и те са приложени по делото. Има срещу него подадена жалба в полицията.
Освен това продължават да настояват съдебният изпълнител да му запорират заплатата и
още му спират от заплатата въпреки, че детето от 2022г. живее при баща си. Съществено е
къде желае да живее детето и кой от родителите има по-добрия родителски капацитет.
Предоставям на Вас по отношение на тези документи. Смятам, че не следва да утежнявам
производството и да правя доказателствени искания във връзка с обстоятелството, че на
доверителят ми продължават да му удържат суми от трудовото възнаграждение, защото
смятам, че това е излишно в спор за родителски права.
АДВ. С.: Действително доверителката ми получава сума от запор точно във връзка с
издръжката за минало време, която ответника не иска да плаща, поради тази причина е
заведено и досъдебно производство, което е текущо. Досъдебно производство № 2153/2023г.
2
на Четвърто РУ. Заведено е такова производство, т.е. прокурорът е преценил, че е извършено
престъпление за неплащане на издръжка и в момента то продължава. Аз считам, че спора не
е само за родителски права, а и за издръжка.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме към доказателствата по делото представените от
въззивника копия заверени за вярност на съобщение за наложена възбрана, призовка за
принудително изпълнение и платежно нареждане въззиваемата страна по изпълнително дело
№ 1062/2024г. на ЧСИ Людмил Станев, поради което

О П Р Е Д Е Л И

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото копия заверени за вярност на
съобщение за наложена възбрана с изх.№ 20949/23.07.2024г., призовка за принудително
изпълнение изх.№ 20945/23.07.2024г. и платежно нареждане въззиваемата страна по изп.д.№
20248950401062 на ЧСИ Людмил Станев.

Съдът докладва, че заключение с вх.№ 22590/12.09.2024г., на съдебно-психологична
експертиза с вещо лице Ц. А. С., е представено в срока по чл. 199 от ГПК.

АДВ.С.: Запозната съм със заключението.
АДВ.В.: Запозната съм.

Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: Ц. А.
С. – 68г., български гражданин, висше образование, неосъждана, без дела и родство със
страни по делото.
Предупредена по чл.291 от НК.
Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.

Вещо лице С.: Поддържам заключението. Детето живее при бащата, той я доведе и
разговора беше в присъствието на бащата. С детето е разговаряно и самостоятелно,
пропуснала съм да напиша. Детето е видяно в присъствието на баща си и самостоятелно.
Имах идея да бъде проведена среща и с майката, обикновено така се постъпва при по-
малките деца, но причината да не я повикам, беше да не се срещнат заедно, беше, че
тревожността на П. е изключително висока, тя е лабилна, нестабилна и нищо ново нямаше да
ни доведе тази среща, освен повишаване на нейната тревожност. Освен това в процеса на
разговор с нея и по-късно с майката имах достатъчно време да преценя дали има нужда да се
срещат и двете бяха готови за среща и решаване на техните проблеми. За П. майка й щеше
3
да се държи добре с нея. Тя попита какво ще се случи, ако се срещнем с нея. Не беше нужно
да се наблюдава, тъй като е вътрешно тревожна, включително и по отношение на майка си.
Това е мой избор и по принцип това го правим когато децата са по-малки.
АДВ.С.: Аз искам да кажа, че от сега нататък каквито и въпроси да задам, за мен
страните не са били поставени в равностойно положение и каквито и отговори да даде
вещото лице за мен са некоректни.
Вещо лице С.: Понятието интрапсихичен означава вътрешен конфликт.
П. се е променила. Едно дете на 14 години е пубертет, а на 16 години е юноша, това
вече е една различна личност. Майката още не е видяла тази различна личност, пораснала е,
има определени особености, тя върви в посока на самоутвърждаване на личните си избори.
В този смисъл тя не познава този нов човек, който се е развил. Винаги сме казвали на
родителите, че децата до 14 години обикновено са във възрастта, в която детството е още
силно макар и пубертета да е настъпил, но юношата вече е една самостоятелна личност,
различна от детето. В този смисъл е казано, че не я познава добре, защото не е живяла с нея.
Те са били заедно до 2022г., тя я е познавала тогава, не си е давала сметка, че П. изживява
много силен вътрешен стрес и не е могла да изрази своето безпокойство и тревога по време
на конфликтите между майката и бащата, майката и нейния партньор и майката и бащата на
майката. Това се е трупало, тя не е намерила място, пространство и доверие да го сподели. В
този смисъл казвам, че бащата познава този човек с когото сега общува, познава нейните
интереси, опитва се да ги решава и да и помага, но той самия казва, че много неща не знае,
защото тя е момиче.
Посланията, които майката не осъзнава са свързани с това, което е написано. Това,
че веднъж я е пропуснала на улицата и е казала „ако още веднъж направиш така ще те убия“.
Другото послание е „как можа да направиш такова нещо и да ми забиеш нож в гърба“ и тя
ми го повтаря многократно това и е фикс идея и е изключително травматично, защото за
едно дете, дори в юношеска възраст, връзката майка дете е от изключително значение и
когато се чуят такива думи, формирането на чувство за вина кара детето да реагира защитно
и да бяга. Това беше повтаряно многократно от детето, разплака се, особено в случая когато
я е пропуснала на улицата. Освен това П. ми каза, че отишла на 12-ти август на среща със
сестра си, която има рожден ден и каза „ние общувахме с майка ми заради сестра ми“. Аз не
съм социална служба и не създавам условия за срещи между деца и родители. Тя е общувала
с майка си заради сестра си. Т.е. те демонстрират социално-желателното поведение, което
щяха да направят, ако се бяха срещнали при мен.
Бащата казва „искам те да общуват, но не зная как да й помогна“. Това е нагласа.
Не е решен конфликта между майката и дъщерята. Той е започнал още когато са
били в Германия, аз съм го описала много добре. Те са се карали, момичето казва „аз търпях
известно време, после започна да не ми пука, после започнаха да се карат с партньора“. След
това идва скандала с дядото и стреса който е в този дом. И накрая идва изречения като това
„ти заби нож в гърба ми“. Това са изречения, които тя е чувала много често. Детето
4
вътрешно не се чувства спокойно и няма доверие, че няма да бъде емоционално наранявано
от майка си. Връзката дете – майка е определяща, тя е най-важна. На много места съм
написала, още повече, че и двете имат желание, незабавно консултиране по механизма, който
социалните служби предлагат или каквото реши, но този проблем трябва да се разреши, да
се изчисти за да бъде стабилно развиващ се млад човек. Конфликта е вътре, той стои и тя за
това бяга. Намира най-простото решение, бяга и отива там, където и е добре. Тя имаше едно
изречение, което ме стъписа, то беше „толкова съм спокойна и щастлива, че чак ме е страх да
не ми се случи нещо“. Което за едно 16-годишно момиче, такава висока степен на
тревожност и безпокойство не е добре за емоционалното й здраве. Въпросът трябва да се
реши първо за самата нея. По-сериозно и системно консултиране на детето и след това да
има семейна терапия с детето и майката. Готови са да се приближат, но всеки трябва да си
реши своите проблеми.
П. е емоционално въвлечена в конфликтите между бащата и майката заради
издръжката и заради мястото, където живее. Всеки под някаква форма я привлича.
Включително и с майката имахме разговор за това, че искат да й прехвърлят определени
земи. Не съм го отразила, защото засяга финансови интереси. Манипулацията означа
влияние. Само, че когато аз говоря, вие ме слушате, това е влияние. Когато имам скрита цел,
тогава е манипулация. Тя е напълно наясно и знае, че те се борят за да отиде да живее при
единия или другия, както е било преди. Тук няма скрит мотив, те просто искат всеки един да
бъде с нея и ако тя се чувства спокойна и знае, че няма да бъде емоционално наранена, аз
предполагам, че ще се върне и редовно ще посещава майка си без страх.
Тя каза, че я притесняват делата за издръжка. Въпросът е, че тя е била в съдебна
зала. Когато дойде беше достатъчно тревожна, защото тя дълго време не можеше да се
отпусне да говори и й трябваше малко време да изкаже мислите си. В процеса на разговора
стана дума, че тя в Германия се е чувствала много зле и в училище, докато майка й казва че
била много добре. Не е имала приятели, стояла самотна и е било много трудно да се
доверява и да си казва мнението. Тя с удоволствие разказва, че си е намерила приятели,
започнала да рисува, да пее, да свири. Т.е. има нещо, което е капсулирано вътре, трябва да се
отвори и да се преработи на емоционално ниво с добър психотерапевт. Да се помогне на
майката в това отношение и двете да се срещнат. Майката нарича това недоразумение, но аз
го намирам за ескалиращ конфликт, който продължава и тя ще бяга все повече и повече.
Ако се преработи конфликта, няма да има проблем П. да се върне при майка си, но
това е процес, поне шест месеца. Ако в момента трябва да се върне, трябва да се реши този
проблем. Мисля, че ако сега трябва да се върне при майка си, няма да му се отрази добре,
няма да го приеме, то е голямо и може да направи всичко. Тя трябва да бъде спокойна. Тя
трябва да отиде при майка си, защото тя иска, а не защото някой й е казал. Тя е на 16 години,
тя е голям човек и е хубаво тя да е свободна за да може да избере. Може да избере баща си,
може няколко дни да е при майка си, те са в един град, те са наблизо. Направи ми
впечатление, че майка й не ходи на родителска среща. Тя тълкува това, че бащата й е
забранил. Но тя трябва да ходи, да се запознае с училищната системата, да познава
5
съучениците и приятелите. Това също е процес. Твърдение на майката е, че бащата й е
забранил да ходи на родителски срещи. Добре е една майка да знае, че детето и върви и се
развива и прави своите кариерни избори. П. е наясно, че те спорят за издръжката, по
финансови въпроси и местоживеенето й.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ, по съдебно – психологична експертиза,

О П Р Е Д Е Л И

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 22590/12.09.2024г. на вещото лице Ц. А. С..

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лева,
съгласно представената справка-декларация.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения за целта първоначален депозит в
размер на 400 лева /изд. РКО/.

ЗАДЪЛЖАВА страните в тридневен срок от днес да довнесат сума в размер на 100
лева /всяка по 50 лева/ за изплащане на така определения окончателен размер на
възнагреждение на вещото лице.

Указва на страните, че при неизпълнение на това разпореждане, сумата следва да
бъде събрана по принудителен ред, съгласно чл.77 от ГПК.

НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се изплати възнаграждение след внасяне на определения
депозит в пълен размер.

АДВ.С.: Оспорвам заключението по съображенията, които изложих. Считам, че
изначално експертизата е проведена по некоректен начин, тъй като двете страни не са
поставени при равни условия. Считам, че е нямало пречка детето да бъде изслушано и в
присъствието на майката и в присъствието на бащата. Ние продължаваме да твърдим, че
детето е манипулирано от страна на бащата.
АДВ.В.: Моля да приемете заключението. Самото вещо лице каза, че в присъствието
на двамата родители обикновено се изслушват малки деца. В конкретния случай говорим за
6
момиче на 16 години. Докато приключим с тези дела, тя ще навърши 18 години.
АДВ.С.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък на разноските.
АДВ.В.: Не правя възражение по представения списък. Нямам доказателствени
искания. Представям списък с разноски.
АДВ.С.: Считам, че заплатения адвокатски хонорар е прекомерен и моля, ако
прецените да редуцирате, с оглед и естеството на настоящото дело.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание
списъци на разноските.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ.С.: Моля да уважите изцяло въззивната жалба и частната жалба, която
поддържам, по изложените във въззивната жалба съображения, които няма да преповтарям.
Единствено ще акцентирам на съдебно-психологичната експертиза. Продължаваме да
твърдим и считаме, че това се установява и от поведението на въззиваемия, включително от
постановяване на съдебното решение до настоящия момент, че същият се води единствено
от мисълта да уязвява финансово доверителката ми, което се доказва от заведеното
изпълнително дело за издръжка срещу нея. Настоящото производство действително
издръжката подлежи на предварително изпълнение, но ако той не искаше да я притиска
финансово, щеше да изчака решението по настоящото дело. Той не го е направил, извадил
си е изпълнителен лист и съответно представихме доказателства каква сума е внесена,
принуждавайки се майка й пенсионерка да изтегли кредит. В същото време задълженията му
за минало време, която той трябва да внася на доверителката ми, като подчертавам, че това е
издръжка от 2017г. до настоящия момент. Действително има заведено изпълнително дело, тя
получава по него от запор на заплатата му 145 лева, даже не е пълния размер, защото знаете,
че ЧСИ си удържат всяка седмица. В същото време над 10 000 лева издръжка не е изплатена
от негова страна. Заведено е досъдебно производство за престъпление по чл.183 от НК,
което тече в момента, продължава да не се изплаща тази издръжка. За нас това е и причината
7
да не се приеме предложеното от наша страна споделено родителство, защото действително
детето е голямо, то не може да бъде хванато за ръка и заведено насила където не желае.
Нямаше пречка, както и вещото лице каза, че тази дистанция която се е образувала между
майка и дъщеря, трябва да бъде преодоляна с психологическа работа. В момента бащата не
съдейства, за разлика от това което заявява декоративно, включително е отразено в
експертизата, че е склонен да съдейства за връзката между двете да бъде възстановена, но не
прави нищо и заявява, че не знаел как. Моля да имате предвид връзката между двете
сестрички, които са отделени в момента. За мен това положение е недопустимо. Те живеят в
един град, това е малък град. Не мога да си представя как би трябвало да реагира една
майка, която е гледала това дете до 14-годишната му възраст и то само тя, и то да я
подминава и да се прави, че не я вижда. За мен това е нормална реакция да каже, че и е забит
нож в гърба, защото всяка една майка би го приела по този начин, каквото и да се е случило.
Много е лесно да станеш „прекрасен“ родител на едно вече отгледано, възпитано дете на 14
години и от тук нататък да задоволяваш всичките му финансови потребности, които явно
бащата задоволява по-добре от майката. За нас това е и основната финансова подбуда, която
има и детето, тъй като няма какво да крием, децата на тази възраст отиват при родителя,
който задоволява финансовите прищявки, такъв е живота и в момента е комерсиален. За нас
това са причините детето да избере да живее при бащата. Подчертавам, че тези дразнители
както ги нарекох, които са се случвали в миналото, тя е била в една токсична връзка в
Германия, но е съумяла, намерила начин да се отдели от този партньор. Дядото е починал в
хода на производството и не виждам причина с малко психологична работа, поради която
това дете да се върне при своята майка, която искрено страда от раздялата им. Живеят в един
град, няма никакви пречки бащата да съдейства. За неговото съдействие, не знам доколко ще
бъде възприето това, до този момент не се акцентира на това, но ако оставите в сила това
решение, Ви моля на майката да бъде определен един разширен режим, граничещ със
споделено родителство. Имат нужда и детето и майката да възобновят контактите си. Моля,
ако оставите решението в сила да определите минималния размер издръжка, която да
заплаща. Непосилно й е в момента, работи като хигиениска на минимална работна заплата,
грижи се и за второто си дете, на което бащата и там не плаща издръжка и тя се справя сама
с цялата финансова тежест и тегли заеми. Моля да намалите издръжката до минимума, който
е предвиден по закон. Моля за решение в този смисъл и разноски, ако прецените, че такива
се дължат.
АДВ.В.: Майката е абдикирала от своята отговорност като родител. Самата тя не
признава за себе си, че всъщност конфликта до голяма степен първо изхожда от нея и второ,
тя не е потърсила обратен път към детето си. Тук се акцентираше, че доверителят ми не е
направил нищо да възстанови тази връзка, а какво е направила въззивната страна. Подадели
искане за социална услуга, колко пъти отиде на психолог, а истината е проста – не се
комуникира с детето. Вещото лице каза за забития нож в гърба, но детето е много по-
обидено от това да намери чували с дрехите си пред вратата на бащата. Това не е зряло
поведение, това не е поведение на отговорен родител, който трябва да дава пример и да е
отговорен за детето. В случая въпроса е кой от родителите има по-добър родителски
8
капацитет и при кой детето се чувства по-добре. Безспорно се установи, че доверителят ми
има по-добрия родителски капацитет. Най-малко детето като е било при майка си има 185
извинени отсъствия, справката е приложена по делото. Видно е, че след като доверителят ми
започва да се грижи за нея, отсъствията са под 10 за цялата година. Това само по себе си е
достатъчно да се установи кой от родителите има по-добър родителски капацитет. Вещото
лице беше много категорична, че ако в момента установения режим бъде изменен, това ще
бъде пагубно за детето и никой не може да предвиди каква реакция ще има детето. Самият
факт, че тя самата много деликатно замълча за мен е красноречив факт, че тя предвижда
включително и едно лошо развитие на нещата. Не можем да говорим за споделим режим,
там където е скъсана връзката родител – дете и тя не е скъсана поради детето, а поради
поведението на майката. Ако майката имаше желание да възстанови тази връзка, тя щеше да
направи нещо, защото не е важно какво говори, а е важно какво прави. Конкретно по делото
се вижда, че единствено за което се акцентира са сумите по издръжките. Ние също може да
го направим, но не е важно. За нас е важно детето да е спокойно, да учи и да следва мечтите
си, които тя вече има. Учи, старателна е и всички учители забелязват промяната в нея. За
това считам, че едно изменение на режима в момента ще бъде пагубно за него и не само, а
ще го върне в едно състояние и то ще бъде състояние на регрес. В момента възрастта й е
много деликатна. Тя вече се усеща като голям, пълноценен човек, който има собствено
мнение, изслушана е от съда и нейното желание е такова. Моля за решение в този смисъл.
По отношение на издръжката, трайната съдебна практика по отношение на дете в тази
възраст е минимум 450 лева. Ние сме отчели факта, че майката има и друго дете и сме
поискали 350 лева, която от януари месец ще е почти към минималния размер на
издръжката, която ще се дължи след изменението на минималната работна заплата. Моля да
ми присъдите сторените разноски в посочения размер. Считам, че производството беше
достатъчно утежнено.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:57 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9