№ 128876
гр. София, 17.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110152831 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Съдът констатира, че е сезиран със заявление от Е.О.М ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника Н. Р. А..
Съдът е счел, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за
претендираната от заявителя сума, както и за направените разноски по производството на
основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 25,00 лв. – платената държавна такса.
Заявлението, с което е сезиран съдът е подадено от упълномощен от законния
представител на дружеството адвокат. Претендират се присъждане и на разноските по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е представено пълномощно,
установяващо процесуалната легитимация на адв. Г. Х. да представлява пред съда
дружеството заявител. В същото обаче няма уговорен размер на адвокатско възнаграждение
по конкретното дело. Представено е единствено фактура с основание възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021г. за подаване на заявления срещу
редица изброени длъжници, включително и Н. Р. А.. Въпреки това тази фактура не би могла
да послужи като доказателство за сключване на договор за правна помощ, тъй като не
съдържа необходимото му съдържание. На първо място няма посочване на дължимото
възнаграждение на адвоката за завеждане на дело срещу всеки един от длъжниците
поотделно. По този начин съдът не би могъл да определи размера за възнаграждението,
което следва да присъди. Още повече общата дължима и платена сума е редактирана, което
допълнително затруднява съда при преценката му до степен, при която същата става
невъзможна. Следва да се изтъкне, че към делото няма приложен Договор за правна защита
и съдействие сключен между заявителя и процесуалния му представител. По тези
съображения съдът намира, че не може да се установи реално наличието на договор за
правна защита и съдействие и най-вече размерът на уговореното по него възнаграждение.
Недопустимо е съдът да присъжда разноски единствено въз основа на твърденията на
1
заявителя, без по делото да са налице неоспорими доказателства за уговарянето и
извършването им. Също така съгласно константана практика на ВКС, обективирана в
Определение № 13 от 12.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4737/2021 г., IV г. о., ГК, когато не
е представен договор за адвокатска услуга (за правна защита), то единствено разписката за
плащане на адвокатско възнаграждение, сама по себе си не е доказателство за възникване на
задължение за неговото плащане. Същото е прието и в Определение № 927/19.12.2014 г. по
ч. търг. д. № 2300/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС и може да се изведе от мотивите по т. 1
на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС. Ето защо заповедният
съд счита, че следва да отхвърли заявлението в частта за разноските, претендирани за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Е.О.М“ ЕООД с ЕИК: ..., с адрес: гр. ...., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н. Р. А. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., в частта му относно претенцията за осъждане на длъжника
да заплати направените разноски по заповедното производство на основание чл.78 ал.1 от
ГПК в размер на 180,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1- седмичен срок от
съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2