РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Девня, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100208 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване,
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.
14, представлявано от Д. Д., чрез юрисконсулт Н. М. срещу О. Д. М., ЕГН:
********** с адрес: с. Г***** за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите: 16 066, 85 лева -
главница по договор за потребителски кредит; 1 362, 18 лева – мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 15.02.2021 г. до 16.12.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
заявлението до окончателно плащане на сумата, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1571/2021 г. по описа на РС
-Девня.
Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен Договор за
потребителски заем №PLUS-17508535, сключен на 04.12.2019 г. е
предоставил кредит в размер на 20 000 лева на ответника О. Д. М., които
следвало да бъдат върнати на 48 месечни вноски от по 564, 72 лева. Заявява,
че сумата, предмет на договора е била преведена по личната банкова сметка и
усвоена от ответника, който на 15.01.2021 г. е преустановил плащането на
вноските по кредита, като до тази дата погасени са били 12 месечни вноски.
1
Твърди също, че съгласно чл. 5 от Договора вземането е станало изискуемо на
15.02.2021 г., поради забава в плащането на две погасителни вноски, при
което е изпратил покана за доброволно изпълнение на ответника за
дължимите суми, които не са били заплатени от него. Излага се в молбата, че
за събирането на посочените суми ищеца е предприел действия по съдебно
събиране на вземането си, като въз основа на негово заявление по ч. гр. дело
1571/2021 г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. При връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в изпълнение на указанията на Районен съд –
Девня, в законоустановения срок била предявена исковата молба, инициирала
настоящото производство. Предвид изложеното, моли съдът да приеме за
установено, че са налице вземания в полза на ищеца срещу ответника за
гореописаните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното им изплащане. В условия на евентуалност, в случай, че
предявените искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита, предявява осъдителни
искове за горните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
твърденията на ищеца за сключен договор за заем и усвояване на кредита,
като твърди, че ответникът не е подписвал приложените към исковата молба
документи и не е получавал по личната си сметка сумата по кредита.
Оспорват се представените от ищеца писмени документи. Излага се, че
приложения към исковата молба договор за заем не е в изискуемата от закона
форма, няма изискуемото съгласно чл. 11 ал. 1 от ЗПК съдържание, поради
което е недействителен. Правят се и възражения срещу претендирани
договорна лихва и главница по застраховка на кредит, основани на
задължителна практика на ВКС. Твърди се също, че липсва редовно връчено
на ответника уведомяване за настъпването на предсрочна изискуемост на
вземането по договора. На тези основания се моли предявения иск да бъде
отхвърлен изцяло.
В проведеното по делото открито съдебно заседание за ищеца не се
явява представител.
За ответника се явява особения представител – адв. А. П., като се
поддържа становището, изразено в писмения отговор за неоснователност на
исковата претенция.
Съдът, съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по
делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа
страна следното:
2
От приложеното ч. гр. дело № 1571/2021 г. по описа на Районен съд
– Девня е видно, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1020/30.12.2021 г., с която е разпоредено длъжникът О. Д. М.,
ЕГН: ********** да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., клон България,
ЕИК: ********* претендираните с исковата молба суми. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, а
настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е
допустим.
От представения и приет по делото Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS – 17508535 се установява, че на 04.12.2019
г. ответникът О. Д. М. е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ договор, по силата на който му е предоставен паричен кредит
в размер на 20 000 лева, а той се е задължил да го върне до 15.12.2023 г.,
ведно с договорна лихва на 48 месечни вноски в размер на 564, 72 лева всяка,
съгласно приложения погасителен план – неразделна част от Договора.
Уговореният лихвен процент е 7, 77 %, а ГПР е 10, 05 %. Вписана е и
застрахователна премия в размер на 3 715, 20 лева, като в общите условия на
Договора е уговорено същата да се разсрочи на равен брой вноски и да е част
от всяка месечна погасителна вноска. Предвидена е и такса ангажимент в
размер на 700 лева. В последния абзац от условията към договора е вписано,
че с подписа си върху договора кредитополучателят удостоверява, че е
получил сумата по кредита по посочената в чл. 1 банкова сметка.
Представени и приети по делото са „последна покана“, адресирана
до ответника, в която е посочено, че кредита се обявява за предсрочно
изискуем и са посочени дължимите суми, както и известие за доставяне, в
което е посочено, че е получено на дата 23.07.2021 г., като в същото не
фигурира име, нито подпис на получателя.
Представена е и справка - извлечение от счетоводството на ищеца по
кредит PLUS – 17508535 за задълженията на ответника по кредита, платените
и неплатени месечни вноски.
С писмена молба, депозирана преди първото с.з. ищецът представя
документи, които е задължен да представи на основание чл. 161 от ГПК, сред
които и допълнителни писмени документи, които не са приети като
доказателства по делото предвид възражение на ответника за
несвоевременното им представяне.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
3
Предявените главни установителни искове са с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК в срока,
предвиден в разпоредбите на чл. 415 ал. 1 от ГПК и са процесуално
допустими.
Установява се от представения договор, сключен между страните че
ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен заем в размер на
20 000 лева за срок от 48 месеца, като сумата е преведена по посочена от
ответника банкова сметка. Представеният договор за кредит и приложения
към него съдържат подписи на страните. Подписите за „потребител“ не са
оспорени, поради което тези двустранни писмени актове обвързват авторите
им. Освен това, видно от записаното в раздел „удостоверявания“ от договора,
кредитополучателят е декларирал, че е получил посочената в договора сума
по лично предоставената си банкова сметка.
С оглед на това съдът намира, че се установява възникване на
валидна облигационна връзка между страните по спора. Съществуващите
между страните отношения се основават на договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Като потребител ответникът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно. В настоящия казус, процесният договор е сключен в
предвидената в чл. 10 ал.1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато
съгласие относно размера на предоставения кредит, ведно със
застрахователна премия, общ размер на кредита и начин на усвояването му,
лихвения процент по кредита, погасителен план, съдържащ информация за
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и техния
размер. С оглед съдържанието на сключения договор за потребителски кредит
между ответника и ищеца съдът счита, че са спазени императивните
изисквания на ЗПК, при което приема, че договорът за потребителски кредит
не е недействителен поради нарушение на разпоредбите на закона.
От друга страна, в общата сума за връщане от ответника е включена
и „такса ангажимент“. Съгласно чл. 2 от договора това е такса, срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при
съдържащите се в договора условия, размери и срокове, посочено е още, че
таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата, посочена в поле такса ангажимент от общия
размер на кредита. С оглед на това съдът приема, че таксата ангажимент
представлява такса по усвояване на кредита, поради което и на основание чл.
10а ал.2 от ЗПК тя въобще не се дължи от ответника, тъй като кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
4
усвояване и управление на кредита. Също така, от граматическото тълкуване
на чл. 10а ал. 3 от ЗПК, предоставянето на услугата предполага винаги
активни действия от страна на кредитора, въз основа на които се и начислява
съответната такса. Ето защо начислената такса, само на това основание се
явява нищожна, като противоречаща чл. 10а от ЗПК и добрите нрави - чл. 26
от ЗЗД и не е следвало да бъде удържана от предоставения кредит.
Ищецът претендира сумата от 16 066, 85 лева, представляваща
непогасените месечни вноски по кредита От съдържанието на справка -
извлечение от счетоводството на ищеца по кредит PLUS – 17508535 за
задълженията на ответника по кредита, платените и неплатени месечни
вноски се установява, че тази сума включва и непогасените вноски за покупка
на застраховка по кредита, които съгласно сключения между страните
договор са част от всяка погасителна месечна вноска. По делото не се
установява по никакъв начин, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
заплатил претендираната като дължима застрахователната премия директно
на застрахователя. Не се представят и застрахователна полица или друг
писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, а
допълнително представените от ищеца писмени доказателства не са приети и
приобщени към доказателствата по делото като преклудирани, поради което и
не следва да се обсъждат. С оглед на това съдът приема, че не се доказва по
делото претендираната като главница по застраховка на кредит сума от 464,
40 лева да се дължи от ответника.
В исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, като твърди, че същата е настъпила на 15.02.2021 г. –
падежната дата на втората неплатена вноска.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60 от ЗКИ
не настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него,
а необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в този смисъл, което
следва да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск
по чл. 422 от ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, съгласно т. 18 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. По делото липсват доказателства длъжникът да е бил
уведомен лично за волеизявлението на кредитора. В случая по делото е
представена изготвена и изпратена до ответника на посочения в договора
адрес "последна покана". Не са налице обаче доказателства тази покана да е
достигнала до адресата – длъжник по кредита и ответник по настоящото дело,
доколкото в представеното известие за доставяне подпис на получател
изобщо не фигурира. В този смисъл съдът намира, че длъжникът не е бил
5
уведомен за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо съдът приема, че към датата на подаване на заявлението не
е била настъпила изискуемостта на претендираната сума за главница. Поради
това и с оглед задължителната тълкувателна практика на ВКС,
установителните искове следва да бъдат оставени без уважение, поради липса
на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда
на чл. 422 ал.1 от ГПК, от предмета на издадена заповед за изпълнение за
вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан
от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг
начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
включително в хода на исковото производство има за последица настъпване
на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е
издадена заповедта/в този смисъл р. №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. I
т.о.ВКС/. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11. б на ТР № 4/14
г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че исковете за съществуване
на вземането следва да се отхвърлят на предявеното основание /р. №
139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, р. №
7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.
Предвид отхвърлянето на установителните искове, следва да бъдат
разгледани предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с
правно основание чл. 79 вр. чл. 240 ал. от и чл. 86 от ЗЗД.
В Решение №198/18.01.2019 г., постановено по гр. дело №193/2018
г. на ВКС, I т. о. е даден положителен отговор на въпроса допустимо ли е
предявения осъдителен иск по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на
длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му
представител, назначен на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, каквато е и
настоящата хипотеза. Следователно предсрочната изискуемост по процесния
кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на
особения представител на ответника, което е осъществено на дата 11.07.2022
г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен
от съда. Защитата, която се осъществява от назначения по делото в
хипотезата на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител осигурява защита на
страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47 ал. 5
6
от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл. 34 ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем е надлежно извършено чрез връчване на
исковата молба на особения представител. /В този смисъл горецитираното
решение на ВКС/.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
С оглед на изложеното, съдът приема, че цялото задължение по
договора за кредит е станало изискуемо на 11.07.2022 г. Ответникът не е
ангажирал доказателства за извършени плащания след последното плащане
от 15.01.2021 г., поради което и претенцията на ищеца за остатъка над
платените суми е основателна. Видно от предоставеното от ищеца извлечение
по кредит PLUS – 17508535 дължимата главница по договора възлиза на
сумата от 15 602, 45 лева. От така претендираната сума за главница следва да
се приспадне сумата от 700 лева за такса ангажимент, като неоснователно
удържана от предоставения на ответника паричен заем. Така искът за
дължима главница се явява основателен и доказан до размер на 14 902, 45
лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над тази
сума искът следва да се отхвърли.
Съгласно приетото в цитираното по - горе тълкувателно решение,
при обявена предсрочна изискуемост, се дължи законна лихва за забава от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост, която в случая е
11.07.2022 г. Предвид на това, като неоснователен следва да бъде отхвърлен
иска за присъждане на лихва за забава в размер на 1 362, 18 лева за периода
от 15.02.2021 г. до 16.12.2021 г., поради ненастъпила изискуемост на
задължението за претендирания период. Горното съгласно
Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, според което след датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем се дължи законна лихва за забава, но не и за периода преди това.
Недължимостта на сумата от 1 362, 18 лева – лихва за забава за период,
предшестващ датата на обявяване на предсрочната изискуемост, предпоставя
7
неоснователност на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, който подлежи на
отхвърляне.
Върху непогасената главницата в размер на 14 902, 45 лева
ответникът дължи законната лихва, считано от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост /11.07.2022 г./ до датата на плащането – т. 2
от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017
г., ОСГТК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от
предявените искове. Ищецът претендира присъждане на разноски, направени
в заповедното производство, които не се дължат, доколкото исковете по чл.
422 ГПК съдът счита за неоснователни и отхвърля. В исковото производство,
съгласно приложения списък на разноски и доказателствата по делото ищецът
е направил разноски в размер на 387, 40 лева – държавна такса, които
покриват дължимата съгласно чл. 72 ал. 2 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса за
двата осъдителни иска, 100 лева - минимално юрисконсултско
възнаграждение и 530 лева определен от съда депозит за особен представител
или общо разноски в размер на 1 017, 40 лева. Пропорционално на уважената
част от исковете в ползва на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 869,
91 лева.
В настоящото производство ответникът не е направил разноски и
съответно такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложените мотиви и съображения, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14 срещу О.
Д. М., ЕГН: ********** установителни искове с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ВР. ЧЛ. 79 и чл. 86 от ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумите: 16 066, 85 лева - главница по договор за потребителски
кредит; 1 362, 18 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 15.02.2021 г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателно плащане
на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 1571/2021 г. по описа на РС -Девня, като неоснователни и
недоказани.
8
ОСЪЖДА О. Д. М., ЕГН: ********** с адрес: с. Г********** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”С.А., клон България, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от
Д.Д. сумата от 14 902, 45 лева /четиринадесет хиляди деветстотин и два лв.,
45 ст./, представляваща непогасена главница по сключен между тях на
04.12.2019 г. Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS – 17508535, сключен на 04.12.2019 г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 11.07.2022 г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 240 ал. 1 вр. чл. 79 ал. 1 и чл.
86 ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове за разликата до претендирания размер от 16 066, 85 лева за
главница, както и за претендираните 1 362, 18 лева – мораторна лихва за
периода от 15.02.2021 г. до 16.12.2021 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА О. Д. М., ЕГН: ********** с адрес: с. Г*********ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”С.А., клон България, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от
Ди. Д. сумата от 869, 91 лева /осемстотин шестдесет и девет лв., 91 ст./,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част
от осъдителните искове, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9