РЕШЕНИЕ

гр. София, ....07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ЙОВЧЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                           МАРИЯ БОГДАНОВА

 

При секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 6374 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 03.01.2017г., постановено по гр. дело № 54164/2015г. на Софийски районен съд, 25 с-в, в частта с която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ за разликата над 116 лв. до пълния предявен размер от 698. 83 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода 01.04.2012г. – 13.12.2013г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 20. 33 лв. до пълния предявен размер от 122. 88 лв. и за периода 31.05.2012г. – 30.01.2014г.

Въззивникът – ищец обжалва решението в отхвърлителната част, с оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че по делото е доказано качеството потребител на топлинна енергия на ответницата. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове, с присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемият - ответник С.Г.Н. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Твърди, че решението в атакуваната част е правилно и моли съда да го потвърди.  

Третото лице - помагач „Б.Б.“ ООД не заявява становище по жалбата.

Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на главница за потребена топлинна енергия в размер на 698. 83 лв. за ап. №1, находящ се в гр. София, ж.к. ******, вх. А, ет. 1 за периода м.04.2012г. – м.04.2014г.  и мораторна лихва в размер на 122. 88 лв. за периода 31.05.2012г. – 21.04.2015г.

СРС е уважил частично исковете, като е приел, че ответницата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, считано от 14.12.2013г.

Съгласно представения по делото констативен нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Коопроект“, съставен на 14.12.2013г., ответницата се легитимира като собственик на процесния имот, считано от посочената дата.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителни указания, дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От изложеното следва изводът, че за процесния във въззивното производство период преди съставянето на нотариалния акт, ответницата не се легитимира като собственик на имота, респ. няма качеството потребител/клиент на  топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ и съгласно чл. 155 от ЗЕ не дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на СРС, че по арг. от чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, правото на собственост върху имота се придобива с издаването на нотариалния акт. До този момент собственик на сградата е съответната ЖСК. Ето защо за част от претендирания период - м.май 2013г. – 14.12.2013г. , ответницата не е пасивно материалноправно легитимирана по исковете, тъй като няма качеството клиент на топлинна енергия. В случая не се твърди от ищеца да е налице сключен договор с ответницата на друго основание, вкл. и наличието на молба – декларация за откриване на партида, поради което  ответницата дължи заплащането на топлинна енергия за определения от СРС период, считано от 14.12.2013г. По отношение на присъдения размер на потребената топлинна енергия за визирания период решението е частично неправилно, предвид липсата на допусната СТЕ.

Съгласно констатациите на приетата във въззивното производство СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост за процесния период е възложено от етажните собственици на третото лице - помагач, с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание. Ето защо всички възражения на ответницата в отговора на жалбата относно начина на начисляване на процесните суми и дяловото разпределение са неоснователни.

Съгласно заключението на СТЕ, стойността на потребената енергия за периода м. 12.2013г. – м.04.2014г. е в размер на общо сумата 265 лв., като е налице сума за връщане в размер на 18. 56 лв. от изравнителни сметки за отоплителен сезон 01.05.2013г. – 30.04.2014г., която следва да бъде приспадната. Ето защо дължимата сума за главницата е в размер на 246. 44 лв. , поради което решението в частта за отхвърляне на иска за главницата за разликата над 116 лв. до размера на сумата 246. 44 лв. /за 130 . 44 лв./ е неправилно и следва да бъде отменено, като искът  бъде уважен до посочения размер за периода 14.12.2013г. – 30.04.2014г.

Предвид изложеното, частично основателна е и жалбата досежно отхвърляне на иска за мораторна лихва. Размерът на мораторната лихва, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата общо 47. 36 лв., поради което следва да се присъди допълнително сумата 27. 03 лв.

 С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят  и претендираните и доказани разноски за въззивното производство в размер на общо 55 лв. – депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.

На въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като такива не са поискани.

Така мотивиран, Софийски градски съд

                                                

     Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение от 03.01.2017г., постановено по гр. дело № 54164/2015г. на Софийски районен съд, 25 с-в, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ за разликата над 116 лв. до размера на сумата 246. 44  лв. – главница за потребена топлинна енергия и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 20. 33 лв. до размера на сумата 47. 36 лв. – мораторна лихва и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.Г.Н., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ, допълнително сумата 130. 44 лв. – топлинна  енергия за топлоснабден имот - ап. №1, находящ се в гр. София, ж.к. ******, вх. А, ет. 1 за периода 14.12.2013г. – 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 09.09.2015г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – допълнително сумата  27. 33 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2014г. – 21.04.2015г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 55 лв. – разноски за въззивното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.01.2017г., постановено по гр. дело № 54164/2015г. на Софийски районен съд, 25 с-в, в останалата  обжалвана част за отхвърляне на исковете до пълните предявени размери.

Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице -помагач на страната на въззивника – „Б. Б.”  ООД.

РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

 Председател:                         Членове:1.                              2.