Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Пазарджик, 03.02.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 17.12.2020 год. в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. БИШУРОВ
при секретаря И.Ч., като разгледа
докладваното от съдия Бишуров АНД № 990/2020 год. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на ЕТ „С. 95”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в.с.Розово, обл.Пазарджишка, представляван от собственика С.Т. Т. против
наказателно постановление № 36-0000173 от
10.04.2020 год. на директора на РД „АА”-Пловдив, с което на основание чл.105
ал.1 от ЗАП /Закона за автомобилните превози/ и за нарушение на чл.76 ал.7,
т.3, бук.”б”, предл.1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р
България, изд. от МТ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. /двеста
лева/.
В
бланкетната жалба не се съдържат конкретни оплаквания за наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател
се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна
на НП. Представя и писмени бележки по съществото на спора. Претендира и
присъждане на разноски.
Ответната страна–АНО, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител, но
изпраща писмено становище по съществото на спора.
Съдът
провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
ЕТ-жалбоподател е санкциониран, след
като било установено, че в качеството си на превозвач с лиценз №
11079/29.06.2018г. за извършване на обществен превоз на товари на територията
на Р България, не бил доказал финансова стабилност до 24:00 часа на
29.05.2019г., т.е.преди изтичането на срока, за който е бил сключен договор за
застраховка, което било видно от справка в база данни на отдел „Лицензи“ към ИА
„АА“-София и застрахователна полица № Е18130000190/29.05.2018г.
Това
съставлявало нарушение на чл.76 ал.7, т.3, бук. „б”, предл.1 от подробно цитираната по-горе Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, поради което
против жалбоподателя бил съставен АУАН № 268991 от 02.03.2020г. Въз основа на съставения
акт било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено на жалбоподателя на 03.07.2020 година, а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 09.07.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя
- св.Д.С. и неговият колега – св.А.Т., а също и от писмените доказателства
приети по делото.
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна. Съображенията на съда са следните:
Установи се категорично по
делото, че към посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение по чл.76 ал.7, т.3, бук. „б”, предл.1 от Наредба № 33/03.11.1999г.
на МТ, която императивно предвижда, че лицата по чл.2 ал.1 /превозвачите по
смисъла на наредбата – бел. моя/ доказват финансова стабилност всяка година преди изтичане на
срока, за който е сключен договорът за застраховка.
Не е спорно по
делото, че договорът за застраховка професионална отговорност на автомобилния
превозвач по застрахователна полица № Е18130000190 /л.10 от делото/ е бил
сключен на 29.05.2018г., със срок на валидност до 24:00 часа на 29.05.2019г. Не
се спори по делото и за това, че преди да е изтекъл срокът, за който е бил сключен
въпросният договор за застраховка, превозвачът не е доказал финансова
стабилонст, посредством представянето на нов валиден договор. При това
положение, считано от 00:00 часа на 30.05.2019г. въпросното административно
нарушение е било извършено и довършено. По тези факти не се възразява нито с
въззивната жалба, нито дори и от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
С оглед на
всичко това съдът намира, че поведението на жалбоподателя запълва състава на горепосоченото
административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана неговата обективна
административнонаказателна отговорност.
Не може да бъде
споделено възражението на защитата за допуснато съществено процесуално
нарушение /СПН/, т.к. вмененото административно нарушение не е било квалифицирано
правилно и жалбоподдателят бил санкциониран за нещо друго. Според това
възражение нарушението не се изразявало в това, че жалбоподателят не бил
доказал финансова стабилност, а в това, че не бил представил справка за
доказване на финансова стабилност, но това било нарушение на чл.76 ал.8 от горецитираната
наредба, което обаче не било вменявано на жалбоподателя.
На това
възражение следва да се отговори, че задължението за доказване на финансова
стабилност, както и срокът, в който това следва да се направи, са разписани
именно в разпоредбата на чл.76 ал.7, т.3 и в частност за настоящия казус в бук.
„б”, предл.1 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ. В алинея осма от същата
наредба само е пояснено как технологично
се доказва финансовата стабилност – „чрез представяне на справка
(приложение № 3) с приложени следните документи … “, но тя не съдържа състав на
нарушение, т.е. не предвижда срок за представяне на справката, защото срокът
следва от разпоредбата на алинея седма и в частност за настоящия казус – т.3, бук.
„б”, предл.1 от наредбата.
Не може да бъде
споделено и възражението на защитата в смисъл, че АУАН е съставен след
изтичането на тримесечния давностен срок по чл.34 от ЗАНН, считано от
извършване на нарушението, което било довършено на 30.05.2019г., но актът бил
съставен на 02.03.2020 година, т.е. повече от девет месеца.
Да, от показанията
на актосъставителя С. стана ясно, че електронната система на автомобилната
администрация е така устроена, че когато за някой превозвач изтече срокът за
доказване на финансова стабилност, това автоматично се отчитало от системата,
която както се изрази свидетелят „светвала в червено“. Това обаче не означава,
че служителите на автомобилната администрация научават автоматично кога за един
превозвач е изтекъл срокът за доказване на финансова стабилност, т.к. те нямат
задължение ежедневно да правят проверки за тези обстоятелства в електронната
система на администрацията и то за всеки един регистриран при тях превозвач.
В конкретния
казус, както е записано в акта и в НП, нарушението е било установено след справка
в база данни на отдел „Лицензи“ към ИА „АА“-София. Въпросната справка е
разпечатана хартиен носител /л.9 от делото/, като в горния десен ъгъл носи дата
– 2.3.2020г. Това означава, че именно тогава тя е направена, респ. именно
тогава е било установено и нарушението, респ. пристъпило се е и към съставянето
на АУАН. Очевидно самият превозвач или негов представител в този ден са били в
сградата на автомобилната администрация, за да подадат документи за финансова
стабилност, като това е станало повод за проверка дали е бил изтекъл вече
срокът за доказването й. В този смисъл показания депозира колегата на
актосъставителя – св. А.Т., който поясни принципно, че администрацията няма
задължение ежедневно да следи по системата за кои конкретни превозвачи е
изтекъл срокът за доказване на финансова стабилност, а това се правело
най-често, когато лицето посети администрацията, за да подава документи за доказване
на финансова стабилност. Ето защо според настоящия съдебен състав
производството е започнало законосъобразно и в съответствие със сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Макар и да не е
направено възражение, настоящия съдебен състав намира за нужно да посочи, че деянието
не съставлява маловажен случай по смисъл на чл.28 от ЗАНН, във вр. с чл.9 ал.2
от НК.
В ЗАНН липсва легална
дефиниция на понятието „маловажен случай”, но предвид препращащата норма на
чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение тази, дадена в чл.93, т.9 от НК, а
именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай обаче
не е такъв, независимо че извършеното нарушение е формално и от него не са
настъпили реални вреди, както и поради това, че то е било отстранено два дни
след установяването на нарушението /виж справка за доказване на финансова
стабилност л.44 от делото/. Не може да се пренебрегне обаче, че фактът, че
превозвачът е бил без доказан финансова стабилност в продължение на повече от
девет месеца, считано от 30.05.2019г. Отделно от това въпросното нарушение е с
висока степен на обществена опасност, доколкото неговото извършване корелира на
правото на превозвачът да притежава лиценз за обществен превоз на пътници,
респ. на задължението на администрацията да пристъпи към отнемане на лиценза,
щом финансовата стабилност не е била доказана в попосочения от нормативните
актове срок. Известно е, че лицензът се
издава за срок от десет години, а финансовата стабилност се доказва ежегодно.
При определяне на
размера на санкцията за конкретното нарушение наказващият орган се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е отчел тежестта на нарушението и правилно е определил
санкция в абсолютния размер, посочен в закона.
Всичко казано до тук
налага обжалваното НП да бъде потвърдено, а при този изход на делото, който е
неблагоприятен за жалбоподателя, не би могло да се уважи искането на
процесуалния му представител за присъждан на разноски.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на
основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 36-0000173 от 10.04.2020 год. на
директора на РД „АА”-Пловдив, с което на ЕТ „С. 95”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в.с.Розово, обл.Пазарджишка, представляван от собственика С.Т. Т.,
на основание чл.105 ал.1 от ЗАП и за нарушение на чл.76 ал.7, т.3, бук.”б”,
предл.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р България е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Решението
подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: