Р Е Ш Е Н И Е
№702 24.02.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез адвокат К., преупълномощена от „И. и Денев – Адвокатско дружество“ против Л.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Л.Х. ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 3 975,70 (три хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 18.11.2011 г. сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/, вземането по които е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 2910 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На
18.11.2011г. в гр.Бургас е сключен Договор за потребителски кредит № FL614605
между „Юробанк И Еф Джи България” АД (с настоящо
наименование „Юробанк България“ АД), с ЕИК *********,
в качеството на кредитор, и Л. Д.Х. е
ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, и В.Л.Х. с ЕГН **********,
в качеството й на съкредитополучател, по силата на
който „Юробанк И Еф Джи България” АД предостави на
кредитополучателите кредит в размер на 6190,00лв. за пълно предсрочно
погасяване на задължения по договор за кредит № FL426005 от 10.07.2008г.
Разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя Л.Д.Х..
В чл.3, ал.1 е договорено, че за
усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката през първите девет месеца
от срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва, формирана от сбора
на Базовия лихвен процент потребителски кредити в лева (наричан за краткост в
договора БЛП) за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка в размер на -8,20 (минус осем цяло и 0,20) пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП на „Юробанк И Еф Джи
България” АД за потребителски кредити е в размер на 13,20% процента. За периода след първите девет
месеца до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателите дължат на
банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за потребителски кредити в
лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в
размер на 0,80 пункта. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на
кредита по договора, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на
сметката на кредитополучателя. Годишният процент на разходите (ЕПР) по кредита
е 13,92% процента, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 11 603,39лв.
Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 18-то
число на месеца, като крайния срок на погасяване на кредита е до 18.11.2021г.
Общата сума, която Кредитополучателите се задължават да върнат в уговорения
срок, е в размера посочен в погасителния план, като ответниците
се задължават да погасят задължението си общо на 120 анюитетни
вноски, първите 9 от които в размер на 25,79лв., 110 вноски в размер на
99,74лв. и една изравнителна в размер на 99,95лв. Всяка вноска включва в себе
си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна
лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за
потребителски кредит. След усвояване на кредита, кредитополучателите са
погасили част от месечните си вноски, след което са преустановили плащанията си
към 14.10.2014г..
Поради
неплащане на няколко погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем.
На
основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк
И Еф Джи България" АД), с ЕПК ********* и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, е ЕПК
*********, по силата на който задължението на кредитополучателите, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № FL614605 от 18.11.2011г., е изкупено от
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Ищецът
твърди още, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите длъжниците са уведомени, че
считано от датата на получаване на Уведомленията за цесия, кредитор спрямо тях
по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Съгласно
т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични
пълномощни, цесионера - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и „И. и
Денев - Адвокатско дружество“ са упълномощени от - цедента
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента. Разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД е осъществена,
доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочава изпълнението.
В
исковата молба е изложено още, че уведомленията за цесия и за предсрочна
изискуемост са получени в хода предходно исково производство по гражданско дело
№ 6824 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, където ответниците са осъдени за част от дължимата сума. На
следващо място в исковата молба е посочено, че с връчване на препис от нея и
приложенията към нея по делото, ответниците получават
уведомленията, изходящи от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (стар кредитор) за извършеното
прехвърляне на процесиите вземания, с което с надлежно уведомени. Ищецът счита,
че съдът следва да зачете този факт по силата на чл.235, ал. 3 от ГПК. В
допълнение следва да се отбележи, че има извършени плащания по сметка на новия
кредитор – цесионер.
Поради
изложеното ищецът предявява иска си.
Ищецът е посочил писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответниците дават писмен отговор, чрез адвокат В., в който оспорват допустимостта и основателността на иска. На първо място възразява, че липсва задължително приложение по чл. 366 от ГПК, представляващо справка за размера на претендираното задължение. На следващо място ответниците, чрез процесуалния си представител, твърдят, че искът е неоснователен, тъй като договорът за банков кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК. Излагат довод, че при сключването му не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК. Поради тази недействителност заемополучателите дължат връщане само на чистата стойност на кредита. По тази причина считат, че не дължат договорна лихва. Посочват още, че договорът е нищожен, тъй като в него не е посочено каква е общо дължимата сума към момента на сключване на договора.
На следващо място ответниците считат, че договора е недействителен и поради това, че не са спазени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, поради това, че липсва ясно разписана методика за това как е формиран годишния процент на разходите.
В писмения отговор са изложени подробни фактически и правни доводи за нарушение на нормите на ЗПК при сключване на договора, индивидуализиран в исковата молба.
От името на ответната страна е направено възражение за това, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД в частта, в която е уговорена договорна лихва, за което са изложени подробни фактически твърдения. Счита, че по този начин е постигната значителна нееквивалентност на престациите с цел извличане на изгода за кредитора. В тази насока ответниците се обосновават със съдебна практика.
Ответниците считат, че исковата претенция е неоснователна и поради обстоятелството, че не са надлежно уведомени за цесията на основание която ищецът твърди, че е придобил качеството на кредитор в това правоотношение.
По тези подробно изложени в писмения отговор фактически и правни доводи от имено на ответната страна е отправено искане за отхвърляне на предявения иск.
Препис от отговора е връчен на ищеца за становище по възраженията за недопустимост и редовност, в който той ги оспорва, чрез процесуалния си представител. Излага, че възраженията за недействителност на договора са неотносими към предмета на спора, тъй като претенцията е за установяване на дължимост на главница, а не и на договорна лихва. В нарочна молба от името на ищеца е уточнено, че с Решение № 547 от 12.03.2019 година, постановено по гражданско дело № 6824 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година съдът е приел за установено дължимост на сума в размер от 1 772, 97 лева, представляваща част от главницата по договора, предмет на настоящия спор, плащане на която също е било разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмени молби и становища по делото поддържа предявения иск, сочи доказателства и излага доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител – адвокат В., поддържат становището по иска, дадено в писмения отговор и излагат доводи за неоснователност на предявения иск.
По допустимостта на иска настоящия състав приема следното:
Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на посочените по – горе суми със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, подаване на възражения от длъжниците и предявяване на иск за установяване на вземанията от кредитора в срок от указанията.
По приложимия материален закон:
Исковете са с материално правно основание чл. 430 от ТЗ и са за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца главница по договор за банков кредит, което вземане е прехвърлено на дружествотно съгласно чл.99 от ЗЗД с договор за цесия .
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложимия материално закон настоящият състав приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На първо място следва да бъде посочено, че довода на ищеца за наличие на сила на присъдено нещо по отношение на главницата, предмет на иска, не е основателно, тъй като от служебна справка съдът констатира, че искът по гражданско дело № 6824 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, не е предявен като частичен, тъй като липсва изрично отразяване в тази насока в исковата молба.
На 18.11.2011г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL614605
между „Юробанк И Еф Джи България” АД (с настоящо
наименование „Юробанк България“ АД), с ЕИК *********,
в качеството на кредитор, и Л. Д.Х. е
ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, и В.Л.Х. с ЕГН **********,
в качеството й на съкредитополучател, по силата на
който „Юробанк И Еф Джи България” АД предостави на
кредитополучателите кредит в размер на 6190,00лв. за пълно предсрочно
погасяване на задължения по договор за кредит № FL426005 от 10.07.2008г. Л.Д.Х.. Посоченият факт се установява от приетия като
доказателство по делото препис от договора, а и не е спорен между страните.
Срокът на договора е до 18.11.2021г., но поради неизпълнение на задълженията
кредиторът е обявил договора за предсрочно изискуем в хода на водено преди това
между същите страни дело за друга част от вземанията с източник същия договор
за банков кредит – гражданско дело № 6824 по описа на Бургаски
районен съд за 2018 година.
По
възраженията за нищожност направени в писмения отговор:
Не се установява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, за да се приеме, че е налице нищожност на основание чл.22 от ЗПК. Съгласно тези норми договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: Годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т.10/; Условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т.11/. В случая в чл.3, ал.4 от договора е посочено как се изчислява ГПР, както и какъв е конкретния размер на сумата, която следва да бъде върната по договора – 11 603, 39 лева, изчислени към момента на сключване на договора. Като писмено доказателство е приет и погасителен план към договора, поради което не е налице нарушение и на т.11.
Не се установява нарушение и на чл.11, т.9 от ЗПК, в която е посочено изискване за посочване на лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Това в конкретния случай е направено в чл.3 от договора, но следва да бъде взето предвид и че предмет на настоящия процес не са договорни лихви, а главница. Поради това, че предмет на делото не са договорни лихви не следва да бъдат обсъждани противоречията на договорни уговорки за тях с добрите нрави. В тази насока настоящият състав прие, че нищожността на отделни уговорки на договора не води до нищожност на целия договор.
В случая от заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което настоящият състав приема за обосновано, а и не е оспорено от страните, се установява, че с вальор от 18.11.2011 година банката е заверила сметката на Л.Д.Х. със сумата, уговорена в договора, от 6 190 лева. Съгласно бележка, издадена от дружеството, което е ищец, по договора са извършени две плащания на 30.11.2018 година на суми в общ размер от 1717, 93 лева. С тази сума кредиторът е погасил част от главницата, която преди това е била в общ размер от 5 693, 63 лева, след което плащане е останал размера на претендираната в настоящия процес главница от от 3 975, 70 лева.
С решението по посоченото по – горе дело е прието за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 1772,97 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № FL614605/18.11.2011 г. за периода от 18.08.2015 г. до 18.06.2018 г., в какъвто размер е и заявения петитум и за посочения период на вноските. Искът по посоченото дело е за главница с тази стойност и договорна лихва за периода. Искът за договорна лихва е отхвърлен поради плащане на констатираната като платена на 18.11.2018 година сума в размер от 1717,93 лева. Това решение влязло в сила. Настоящият състав се запозна служебно с препис от исковата молба по повод която е образувано това дело и констатира, че в нея не е направено позоваване от името на ищеца на настъпила предсрочна изискуемост. В това производство не е правена преценка за настъпване на предсрочна изискуемост.
По тази причина длъжниците не са уведомени за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора преди подаване на заявление за издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК от 2019 година, което е направено на 05.04.2019 година. Позоваване на предсрочна изискуемост липсва и в заповедното производство.
В тази насока настоящият състав споделя тълкуването на закона, дадено в Решение №1233 от 09.11.2013 година, постановено по търговско дело № 2561/ 2014 година, II г.о., на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е прието, че т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 година относно изискването за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочно изискуемост от страна на кредитора, се прилагат и и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Поради това следва длъжникът да е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случая настоящият състав приема, предвид и тълкуването на закона, дадено в Тълкувателно решение № 8 от 2017 година на ОСГТК на ВКС, че задълженията следва да бъдат присъдени в размерите до датата на приключване на устните състезания, съобразно чл.235 от ГПК, като в случая следва да бъдат присъдени вноски за главници до 98 включително /последната с падеж на 18.01.2020 година/, считано от вноска с падеж 18.07.2018 година, при приключване на устните състезания на 23.01.2020 година. Задължението е в общ размер от 1 310, 05 лева за посочения период. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което установителния иск да бъде уважен частично.
По отношение на уведомяването на длъжниците за цесията, което се изисква съгласно чл.99 от ЗЗД настоящият състав приема, че те са уведомени за промяната на кредитора по правоотношението в хода на воденото предходно дело.
Съответно на уважената част от иска и съгласно чл. 78 от ГПК следва да бъдат присъдени и разноски, направени по водене на делото. Разноските, направени по водене на делото са в общ размер от 279,51 лева, от които сумата 79,51 лева държавна такса и сумите 50 лева и 150 лева възнаграждение за вещо лице.
Съответно на уважената част от иска ответниците следва да бъдат осъдени да платят разноски в размер от 92,10 лева. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Разноските, определени в заповедното производство са в размер от 79,51 лева и съответно на уважената част от иска следва да бъде присъдена сумата 26,20 лева на това основание. До пълния заявена размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.235, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Л.Х. ЕГН **********, с адрес ***, дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез адвокат К., преупълномощена от „И. и Денев – Адвокатско дружество“ сумата от 1 310, 05 лева (хиляда триста и десет лева и пет стотинки) лева, представляваща общ размер на главница по договор за потребителски кредит от 18.11.2011 г. сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/, която е сбор от вноските за главница с настъпил падеж в периода от 18.07.2018 година до 18.01.2020 година и което вземане е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 05.04.2019 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със с Заповед по чл.410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 2910 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез адвокат К., преупълномощена от „И. и Денев – Адвокатско дружество“, за приемане за установено по отношение на Л.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Л.Х. ЕГН **********, с адрес ***, че ответниците дължат солидарно на ищеца по договор за потребителски кредит от 18.11.2011 г. сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД, сума в размер разликата между присъдената сума 1 310, 05 лева (хиляда триста и десет лева и пет стотинки) лева, представляваща общ размер на главница за вноски с падежи в периода от 18.07.2018 година до 18.01.20202 година, до пълния размер от 3 975, 70 лева /три хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, тъй като не е обявена предсрочна изискуемост на всички задължения по договора.
ОСЪЖДА Л.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Л.Х. ЕГН **********, с адрес ***, да платят на „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ №4-6, чрез пълномощника адвокат Жельо Денев, сумата 92,10 лева /деветдесет и два лева и десет стотинки/, представляваща разноски, направено по водене на делото и сумата 26,20 лева /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски, направени по частно гражданско дело № 2910 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ №4-6, чрез пълномощника адвокат Жельо Денев, за осъждане на Л.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Л.Х. ЕГН **********, с адрес ***, да платят разноски в размер разликата между посочените стойности до пълните предявени размери от 279,51 лева /двеста седемдесет и девет лева, петдесет и една стотинки/ за настоящото производство и 79,51 лева /седемдесет и девет лева, петдесет и една стотинки/ за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.