Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 08.11.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №14810 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от В. Е. А.
срещу Г. Ф. искове с правна квалификация чл.
557, ал. 1, т.2, б.“а“, вр. с ал. 5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в
размер на 150000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди по повод възникнало на 24,06,2017год. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законна лихва от 09,11,2017год. до 14,11,2017год. в размер на
250,50лв., както и от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 24,06,2017год., около 13,55часа, на път І-6, при
488+0км./Бургас-кв.Ветрино/ се реализира пътнотранспортно произшествие с
участието на моторно превозно средство лек автомобил, с марка Рено, модел „Сценик“,
с ДКН *******, управляван от В. Е. А.
и лек автомобил „Фиат“, модел „Пунто“, с рег.№*******, управляван от С.Д.И.,
която поради нарушение на правилата за движение по пътищата /движение в лентата
за насрещно движение/ е станала причина за
реализиране на пътнотранспортното произшествие, при което е пострадал В. А.. Ищецът сочи да е претърпял неимуществени
вреди описани подробно в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Депозирана е молба
пред Г. Ф., тъй като ПТП е причинено от водач, без задължителна застраховка
Гражданска отговорност, по която не е определено и изплатено обезщетение,
обстоятелство, обуславящо правен интерес от исковата претенция. Поддържа с оглед наличието на задължение за парично вземане ответникът да дължи и обезщетение
за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът-Г. Ф. в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност
на исковата претенция. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие.
При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване от
страна на ищецът, който поради нарушение на правилата за движение също е
допринесъл за реализиране на инцидента.
Поддържа водачът А. да е имал възможност да възприеме насрещно движещия се лек
автомобил, в резултат на което да се престрои в дясната пътна лента или да
отклони автомобила надясно , без да
напуска платното за движение, което също би предотвратило удар. Ето защо
поддържа да е налице противоправно бездействие.
Третите лица помагачи-К.Й. Й. и С.Й.Д. излагат становище за
неоснователност на исковата претенция по съображения изложени в отговора на
ответника. Поддържат възражението за съпричиняване от страна на пострадалия
водач, както и поради непоставяне на обезопасителен колан и движение с
превишена скорост.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол №769р-6325/26,06,2017год. на ОД
на МВР-Бургас се установява
реализирането на пътнотранспортното произшествие на 24,06,2017год., около 13,55ч.,
на път І-6, км.488+0, с участието на лек автомобил, с марка Рено, модел „Сценик“, с ДКН *******,
управляван от В. Е. А.
и лек автомобил „Фиат“, модел „Пунто“, с рег.№*******, управляван от С.Д.И..
Посочено е при произшествието да са пострадали няколко лица, сред които и водачът
на лек автомобил Рено Сценик.
От изслушаното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се
установява механизма на пътнотранспортното произшествие, а именно на 24.06.2017
година около 1335 часа е възникнало ПТП, на път І-6, който е с две
платна за движение с по две ленти, разделен с мантинела. Произшествието
възниква в платното за движение на МПС с посока изход от Бургас към град София.
Инициалния контакт съобразно огледния протокол е реализиран в лявата лента за
движение на МПС към гр.София. МПС Фиат Пунто, с peг. № *******, управляван отС.Д.Й., се е движил по
първокласен път 1-6 в платното за движение в посока град София. Водачът се
движи неправилно в лентата за насрещно движение. По същото време лек автомобил
„Рено Сценик“, с рег.№ *******, управляван от В.Е.А. се е движил по път І-6, с посока на движението от град Бургас
- изход към гр.София. В района на км 488+000 по неизяснени причини
на прав хоризонтален участък от пътя, при условията на ясно слънчево време и
суха пътна настилка, същият реализира челен удар в насрещно движещия се лек
автомобил Фиат Пунто. Ударът и за двата автомобила е челен, като съобразно
документите по за двата автомобила деформациите са в предните им леви части.
При така възникналия челен удар и погасената кинетична енергия лекият автомобил
Фиат Пунто губи напречна и надлъжна устойчивост, с ротация и транслация се
преобръща в лявата лента съобразно посока Бургас - изход към гр.София, след
което се установява на таван. Лек автомобил Рено Сценик след удара се отклонява
с посока от ляво на дясно, с последващ втори удар с предната габаритна част
върху лек автомобил Опел Корса, с рег.№ ******, управляван от Я.Д.С., който се
е намирал в дясната лента за движение. От изложените по делото документи не са констатирани технически
неизправности по МПС, които да са съществували като аварийна опасност и да са
възникнали внезапно преди и/или по време на конкретното пътнотранспортно
произшествие и така да са го предизвикали. Причините за настъпването на
произшествието са от субективен характер като САТЕ сочи от една страна това да е управлението на автомобил Фиат Пунто от
страна на водачътС.Й. в лентата за насрещно движещите се МПС с посока изход
Бургас-София, а от друга страна - недостатъчния контрол, владеене и
концентрация при управлението от страна на водача на МПС Рено Меган Сценик, с
органите за управление на автомобила - кормилна, горивна и спирачна уредба, при
условията на прав хоризонтален участък, при ясно време с добра видимост и суха
пътна настилка. Скоростта на движение на двата автомобила е около 60км.ч. за
лек автомобил Фиат и около 90км.час за лек автомобил Рено. Опасната зона за
спиране на МПС Рено е 81,50метра, а видимостта при прав хоризонтален пътен
участък, при ясно и слънчево време е
около 200метра, поради което се обосновава извод за възможност за аварийно
спиране на лек автомобил Рено Сценик.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, се установяват получените травматични
увреждания при пострадалия, а именно: разкъсноконтузна рана на главата, контузия в областта на гръдната кост и разкъсноконтузна рана в областта на коленната
става; открита фрактура на медиалния (вътрешния) кондил на бедрената кост;
окрита полифрагментна фрактура на коленното капаче. По спешност е
хоспитализиран в МБАЛ- Бургас, в периода от 24.06
- 26.06.2017г., с диагноза „Травматичен шок“. Извършени са рентгенови, КТ и
лабораторни изследвания за установяване на конкретните травматични увреди. След
проведените консулти с ортопед, гръден хирург и неврохирург и приложени
вливания, както и медикаментозна терапия, шоковия синдром е овладян. На 3-ия
ден ищецът е бил преведен в ортопедичното отделение на болницата за
продължаване на лечението, с поставена гипсова лонгета на левия крак. Диагностициран
е със счупване на пателата, открито и открита фрактура на лявата бедрена кост
дистално. Извършени са две оперативни интервенции под обща анестезия на 25.06.2017
г. - Дебридмен на разкъсно-контузната рана на коляното - ревизия, отстраняване
на чужди тела, ексцизия на размачканите кожни ръбове, дренаж и шев на раната и
на 27.06.2017 г. - Иригация на раната през поставения вече дрен с антисептични
разтвори. Хоспитализиране е в УМБАЛСМ
„Пирогов“, в периода от 30.06. - 12.07.2017г. , в който период е извършена
трета оперативна интервенция на 06.07.2017г. - Кръвна репозиция и метална
остеосинтеза на медиалния бедрен кондил с 2 позиционни винта, както и кръвна
репозиция и метална остеосинтеза на колянното капаче с 2 винта и 2 серклажа с
тел + 2 К-игли. Поставена е и нова гипсова лонгета. Проведени са два
рехабилитационни курса в Сливен и Павел Баня. Описаните травматични увреждания
отговарят на механизма на ПТП, поради което е налице причинно-следствена връзка
с произшествието.
Болките и страданията са били най-интензивни при възникване на описаната
множествена травма до хоспитализацията му в лечебно заведение. По време на
20-дневния престой в две болнични заведения, болката е умерена с временни изостряния, включително в
периода на възстановяването на пострадалия. За период от около четири месеца ищецът е имал нужда
чужда помощ в ежедневието си. За в бъдеще не се очаква силен болков синдром, а
само лека болка с изостряне при форсирани движения в коляното и голямо
натоварване на крайника. Пълно възстановяване на анатомичната структура на коленната
става не може да се очаква. За в бъдеще с оглед естеството на получените
фрактури ставата ще има ускорена
хрущялна дегенерация с по-ранно
настъпване на артрозно износване. Възстановителния
период, съобразно изложеното в съдебно заседание е около 5 месеца предвид
характера на увреждането-открита
фрактура. При прегледа на ищеца е установено леко накуцване на левия
крак и оперативни белези на коленното капаче.
От
изслушаното по делото заключение на съдебно психиатрична експертиза, неоспорено
от страните и прието от съдът, което като обективно и компетентно изготвено
следва да бъде кредитирано се установява, че при пострадалия са били налице емоционални и вегетативни симптоми, налагащи извод за
преживяна остра стресова реакция непосредствено след инцидента. Последвани са
от симптоми на посттравматичен стрес - емоционална лабилност на фона на
апатично и потиснато настроение до раздразнителност и избухливост, преживявания
на застрашеност, склонност към самоизолация; разстройства на съня и апетита,
кошмарни сънища, свързани с катастрофата и възобновяване на спомените от нея.
Оплакванията са причинили субективен дискомфорт, свързани са по време и
съдържание с инцидента и постепенно са затихнали. Изложено е становище ищецът
да не страда от психично заболяване. Персистират психологични последици
-повишена тревожност и страхове в ситуации, напомнящи инцидента; песимистични
опасения за трайна инвалидизация и провали в личен и професионален план,
чувство на несигурност, снижен фрустрационен толеранс, които постепенно се
очаква да отзвучат. Продължителността
на симптомите зависи от индивидуалните възможности за справяне и последващи
стресогенни събития.
С молба вх.№24-01-546/08,08,2017год. ищецът е
заявил пред Г. Ф. претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 150000лв.
Не е спорно че ответникът е отказал плащане по
щетата поради липса на достатъчно доказателства.
По делото са събрани и гласни доказателства,
чрез разпит на св.Е.А., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установява
характера и интензитета на търпените от ищецът неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения
иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените законови предпоставки,
а именно: 1.извършено деяние, противоправност на същото, настъпили
вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина на делинквента, 2. пътнотранспортното
произшествие да е настъпило
на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, за
което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 3. Увреденото лице да е предявило претенцията си за плащане пред Г. Ф. по реда
на чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и Ф.ът не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с
размера на обезщетението.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира исковата претенция за основателна. Налице е
осъществено противоправно деяние от страна на С.Д.И. нарушила правилата за
движение по пътищата- чл.58а, т.3 от
ЗДВП, забраняващ на водачите на МПС да се движат в платното за насрещно
движение. Установи се реализирано ПТП на 24,06,2017год., причинено от водач,
без задължителна застраховка Гражданска отговорност, обстоятелство удостоверено
от длъжностното лице при съставяне на констативен протокол за ПТП, както и от
извършена справка към ИЦ на ГФ. В резултат на същото на В.Е. А. са причинени травматични увреждания.
Налице са предпоставките на чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Заявено
е искане от страна на правоимащото лице за обезщетение по реда на чл.558, ал.5
от КЗ, по което не е извършено плащане, видно и от становището в отговора,
както и до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, поради
което ответникът е пасивно,
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008
г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 50000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера
на причинените физически увреждания-две фрактури -счупване на лява бедрена кост,
открито счупване на ляво коленно капаче, разкъсноконтузна рана на главата
и контузия на гръдния кош, причинили на
пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни, като общия възстановителен период за причинените увреждания е
около 5 месеца. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение, при което са извършени три операции, извършеното открито наместване с
вътрешна фискация, външна фискация,
поставянето на гипсовата шина, като за
период от около 4 месеца ползвал помощни средства, възрастта на пострадалия - 35 г. към датата на ПТП, както и
последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с
негативни последици в психоемоционален план, установени и от събраните
свидетелски показания, сочещи на ограничаване на социалните контакти, страх от пътуване
с автомобил, проблеми със съня/. Съдът съобрази данните за преживяна остра
стресова реакция, последиците на посттравматичен стрес, а именно: емоционална
лабилност, на фона на апатично и потиснато настроение, преживявания за
застрашеност, склонност към самоизолация, разстройство на съня и апетита, както
и продължаващи към приключване на
устните състезания психологически последици-повишена тревожност, песимистични
опасения за трайна инвалидизация, функционалния дефицит при коленната става
/около 30%/, промяна в походката и очаквана по ускорена хрущялна дегенерация. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на
ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа
на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
За неоснователно, съдът намира
релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
поради
управление на МПС при недостатъчна концентрация от страна на ищеца като водач
на лек автомобил Рено, поради това, че е имал възможност да възприеме насрещно
движещия се автомобил и да се престрои в дясна пътна лента или да отклони
автомобила в дясно, с което да избегне произшествието. Касае се за осъществено
грубо нарушение на правилата за движение от страна на водачът на лек автомобил Фиат, модел Пунто, който се
е движил насрещно в еднопосочно платно за движение с две пътни ленти. Платното
за движение на мястото на инцидента/ видно
от схемата към КП за пострадали лица и САТЕ/ се състои от общо четири
пътни ленти, по две за всяка посока, разделени с мантинела. Движение в платното
за насрещно движение при еднопосочно движение е причина за настъпване на
произшествието като на водача на лек автомобил Рено не може да се вмени
противоправно бездействие. Същия се е движил правомерно в лявата пътна лента за
посоката си на движение като не е бил длъжен да очаква възникналата опасност,
респективно да реагира, чрез отклонение в дясно или спиране на автомобила. Ето
защо съдът приема причина за произшествието да е единствено нарушението на
правилата за движение на водача на лек автомобил Фиат-чл.58, т.4 от ЗДВП.
Възражението за съпричиняване релевирано с отговор на исковата молба от третите
лица помагачи относно непоставяне на предпазен колан и движение с превишена
скорост, съдът намира за процесуално недопустимо, тъй като е заявено след срока
за отговор на исковата претенция от ответника и след като последния е имал
възможност да релевира възражението при запознаване с материалите от
досъдебното производство. Дори да се обоснове извод за допустимост, то същото е
неоснователно, тъй като не са ангажирани доказателства дали ползването на колан
би предотвратило част или всички от получените травматични увреждания.
Възражението за превишаване скоростта на движение е неоснователно, тъй като
видно от САТЕ разрешената скорост в
конкретния пътен участък е 90км.ч., с каквато се е движил А.. Ето защо не е налице основание за приложение на
чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ Ф.ът дължи лихва за забава при спазване на чл.497 от КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца//чл.496 , ал.1 от КЗ/ от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с
оглед датата на молбата, депозирана пред ответника -08,08,2017год., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи
считано от 09.11.2017г. до изплащане на вземането. За
периода от 09,11,2017год. до 14,11,2017год. и на осн.чл.162 от ГПК, съдът
определя размер на обезщетението за забава от 83,50лв., в който размер исковата
претенция е основателна.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят общо в размер на 1903,34лв./ 2003,34лв. дължима
-100,00лв.,-внесена от ищеца държавна такса/ и 300,92лв. от общо 911,90лв.-разноски
от бюджета/СМЕ, СПЕ и САТЕ/.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 34,65лв. от общо 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25, ал.1 от НЗПП и
5,00лв.-СУ.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.П.Б.Д.съобразно
уважената част от иска се дължи адв.възнаграждение в размер на 1496,55лв. от общо 4535,01лв.
определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
На осн.чл.78, ал.10 от ГПК разноски на ТЛП не се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на В.Е.А., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 8 на осн.чл.557, ал.1, т.2, б."а от КЗ,
вр.чл.558, ал.5 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ
сумата от 50000,00лв., представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 24,06,2017г. пътнотранспортно
произшествие, причинени от МПС, без задължителна застраховка Гражданска
отговорност, ведно със законната лихва от 09,11,2017год. до 14,11,2017год. в
размер на 83,50лв., както и от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 50000,00лв. до пълния предявен размер от 150000,00лв.
като неоснователна, както и за законна лихва над 83,50лв. до предявения размер
от 250,50лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 2204,26лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Е.А., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 8 да заплати на "Г.
Ф.", с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на
34,65лв.-разноски.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на адв.П.Б.Д.на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата
от 1496,55лв.–адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП- К.Й. Й. и С.Й.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: