№ 4
гр. Брезник, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Административно
наказателно дело № 20251710200009 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0249-000194 от 18.10.2024г.(НП), издадено
от ВПД Началник РУ в ОДМВР- Перник, РУ - Брезник, с което на И. Б. С., ЕГН: ********** за
извършени нарушения на 03.08.2024г. в село Кошарево, общ. Брезник при управление на лек
автомобил „***********“ с рег. № РК**** ВМ са наложени административни наказания както
следва:
1. глоба в размер на 50 лв. (петдесет лева) на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.137а, ал.1 от същия
закон;
2. глоба в размер на 20 лв. (двадесет лева) на основание чл.185 от ЗДвП
за нарушаване на чл.70, ал.3 от същия закон.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от И. Б. С.. В нея
се посочва, че не е неизползвал обезопасителен колан при управление на лекия автомобил е поради
здравословни причини - високо кръвно налягане към момента на проверката, а относно светлините
посочва, че МПС-то при запалване се включват автоматично същите. Моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и необосновано. На тази си
позиция остава и в съдебните прения.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката, не изразява становище по
жалбата. Същата, редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и
служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
1
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и пред компетентния съд.
НП е връчено на жалбоподателя на 03.01.2025г., като жалбата е постъпила на 17.01.2025г., т.е. в
законоустановения срок.
Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
неоснователна.
От фактическа страна:
На 03.08.2024г., в 12:50 часа в село Кошарево, центъра, жалбоподателят И. Б. С., управлявал
собствения си лек автомобил „***********“ с рег. № РК**** ВМ. По същото време в района се
намирал полицейски екип, в състава на който били свидетелите С. К. С. и А. М. Г. и двамата на
длъжност- Старши полицай, при РУ - Брезник. Контролните органи възприели, че пътното
превозно средство не е с включени светлини за движение през деня или с къси светлини, а водачът
не е поставил обезопасителен колан, поради което го спрели за проверка. Установили, че
автомобилът се управлява от жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, в присъствието на С., бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 1244671/03.08.2024г., в
съдържанието на който били описани обстоятелствата на нарушенията и отговорността на
жалбоподателя била ангажирана по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и чл. 70, ал.3 от ЗДвП.
Актът бил предявен на водача, който се запознал с него и го подписал без възражения.
Такива не депозирал и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
На 18.10.2024г., въз основа на съставения АУАН, е издадено оспореното НП, в което АНО
приел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и наложил на жалбоподателя съответните
административни наказания, съобразно чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, на
първо място, въз основа на приложения по административнонаказателната преписка АУАН, който
съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на
обратното. Същият е подписан без възражения от жалбоподателя, който не е депозирал и
впоследствие допълнителни такива в срока по чл. 44, ал.1 от ЗДвП. Едновременно с това
констатациите в АУАН изцяло се потвърждават от показанията на свидетелите С. К. С. и А. М. Г.,
които непосредствено са възприели противоправното поведение на водача, което е довело и до
спиране на автомобила за извършване на проверка.
От правна страна:
При извършената дължима проверка относно правилното приложение на процесуалния
закон, съдът установи, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени
императивните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното НП.
И в двата документа нарушенията са описани достатъчно ясно – с отразяване на времето,
мястото на извършването им и конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил
законовите разпоредби, които са адекватен израз на отразената фактическа обстановка.
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която в т. 3.8. са делегирани
2
права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН на началниците на РУ при ОД МВР на
обслужваната територия.
С оглед изложеното, съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи отмяна на правораздавателния акт.
По отношение на нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:
Съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят като водач на
лек автомобил „***********“ с рег. № РК**** ВМ по време на негово управление в с. Кошарево,
общ. Брезник не е използвал обезопасителен колан, с който превозното средство е било оборудвано.
Нарушителят не ангажира каквито и да било доказателства, които да опровергават или да
поставят под съмнение изложените в АУАН и НП факти и обстоятелства. Няма данни
актосъставителят и св. А. М. Г. да са се познавали или да са се намирали в особени отношения с
жалбоподателя, които да ги мотивират да го уличат в нарушение, което не е извършено, поради
което и несподеляемо е направеното твърдение в жалбата, че водачът е имал здравословен
проблем, представения по делото амбулаторен лист № 2607 е от дата 11.11.2024г., а проверката е
извършена на 03.08.2024г. Предвид изложеното съдът прие за безспорно доказано вмененото на И.
С. обвинение за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, който задължава водачите на моторни
превозни средства от съответно изброени категории, по време на движение да използват
обезопасителните колани, с които превозните средства са оборудвани.
Задължението на жалбоподателя по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е обвързано с налагането на
административно наказание по реда на чл.183, ал.4, т.7, предл. 1-во от ЗДвП, която разпоредба
предвижда абсолютно определена санкция - глоба в размер на 50 лева, като изключва възможността
за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Ето защо и наказващият оран правилно е
определил вида и размера на наказанието, което е наложил на С., а именно в неговата абсолютна
стойност от 50 лв.
По отношение на нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП:
АНО правилно е приел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.70,
ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, през деня моторните превозни средства се движат с
включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
От посочения в АУАН и в НП час на нарушението – 12:50 часа, се установява, че деянието е
осъществено през деня, когато водачите са длъжни да включат светлините. Неизпълнението на
дължимото правомерно поведение, осъществено чрез противоправно бездействие от страна на
жалбоподателя – невключване на светлините, реализира фактическия състав на чл.70, ал.3 от ЗДвП.
Нарушението е възприето от и от двамата свидетели С. К. С. и А. М. Г., които категорично
потвърждават в хода на съдебното производство невключените светлини на движещия се
автомобил, управляван от жалбоподателя. Последният, в жалбата посочва, че същите се включвали
автоматично при запалване на двигателя на автомобила, но свидетелите са категорични, че повода
за проверката е бил именно този.
Съдът намира, че за извършеното нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, което е безспорно
установено, е приложена коректната санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, доколкото в този закон
липсва предвидена изрична санкционна норма за този вид нарушения.
3
Доколкото предвидената санкция в чл. 185 от ЗДвП е в абсолютно определен размер от 20
лв., АНО правилно е наложил на жалбоподателя глоба в тази величина.
Съдът намира, че няма основания прилагане на чл. 28 от ЗАНН, поради наличието на
маловажен случай за всяко едно от нарушенията.
Нормата на чл. 28, ал.7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл.28, ал.1-ал.6 от ЗАНН са
неприложими, когато в закон е предвидено друго. В конкретния случай императивната разпоредба
на чл. 189з от ЗДвП изключва приложението на чл.28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, поради което
липсва основание за квалифициране на деянията като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че при издаването на обжалваното НП не е
допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е
законосъобразно, което води до неговото потвърждаване.
По разноските:
От страна на АНО, който не е бил представляван от юрисконсулт, не се претендират
разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0249-000194 от 18.10.2024г.(НП),
издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР- Перник, РУ - Брезник, с което на И. Б. С., ЕГН:
**********, адрес: *********** за извършени нарушения на 03.08.2024г. в село Кошарево, общ.
Брезник при управление на лек автомобил „***********“ с рег. № РК**** ВМ са наложени
административни наказания както следва:
1. глоба в размер на 50 лв. (петдесет лева) на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.137а, ал.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 20 лв. (двадесет лева) на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на
чл.70, ал.3 от същия закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
4