РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Иван М. Минчев
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Галина А. Минчева
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225300601531 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивен протест на РП против Присъда от 16.05.2022г.
по НОХД № 8278/2021г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, както и по
въззивна жалба от подс. Й. чрез адв. Х..
С присъдата си съдът е признал подсъдимия Г. Н. Й. ЕГН: **********
за виновен в това, че на 29.11.2021г., в гр. Пловдив, при условията на опасен
рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез повреждане
на прегради, здраво направени за защита на имот е направил опит да отнеме
чужди движими вещи, както следва: ключ за лек автомобил „Шкода“ с черен
1
кожен калъф на стойност 160 лева; дистанционно за врата на стойност 5 лева;
ключодържател с форма на куче /гумен/ на стойност 0,50 лева;
ключодържател /метален/ с изображение на Богородица с надпис
„Йеросалим“ на стойност 0,50лева; 4 бр. секретни ключове, всеки на стойност
3,50 лева, на обща стойност 14 лева; 1 бр. парфюм марка „Тери Мюлер“ , мод.
1 „Порхабана“, 100 мл, кафява стъклена бутилка с петолъчка, на стойност 65
лева; 1 бр. бутилка уиски „Джони Уокър“ на стойност 28 лева; 2 бр. бутилки
уиски „Балантайнс“, на стойност 18,50 лева, на обща стойност 37 лева; 1 бр.
бутилка водка марка „Калашников“, на стойност 160 лева; 1 бр. бутилка узо
марка „OYZO“, на стойност 13,50 лева; 2 бр. бутилки вино марка „ Sophia Red
Wine“, на стойност 3,80 лева, на обща стойност 7,60 лева и 1 бр. найлонов
чувал на стойност 0,30 лева, всичко на обща стойност 491,40 лева,
/четиристотин деветдесет и един лева и четиридесет стотинки/ от владението
на И.З.Д., ЕГН: **********, от гр. П., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено,
поради независещи от дееца причини поради което и на основание чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. ”а” и б. ”б”, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на ДВЕ
ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът е постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „Б“ от ЗИНЗС
така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
режим, като е приложена и разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК.
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото
разноски и веществените доказателства по делото.
В протеста се прави мотивирано искане да се определи наказание не
при условията на чл. 55 от НК, както е сторено от съда, а при приложение
разпоредбата на чл. 54 от НК, а наказанието от ДВЕ години и ДВА месеца
лишаване от свобода, явявайки се явно несправедливо, следва да се увеличи
на ЧЕТИРИ години. В тази връзка се прави искане за изменение на присъдата.
В жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда
като се приложи разпоредбата на чл. 33 от НК или подсъдимият да се
освободи от наказание на основание чл.18 ал.1 вр. чл. 3 б. А от НК.
Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура поддържа
въззивния протест по подробни доводи, изложени в съдебно заседание.
2
Подс. Й., лично и чрез защитника си, счита протеста на прокуратурата
за неоснователен. Моли съда да постанови решението си при условията на чл.
33 ал.1 вр. чл. 34 от НК или подсъдимият да не се наказва, т.к. самоволно се е
отказал да довърши деянието. Алтернативно се пледира за преосмисляне
размера на наказанието „лишаване от свобода“.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или
изменянето на първоинстанционния акт, поради следните съображения:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е
провела подробно съдебно следствие и е положила усилия за изясняване на
правно значимите фактически обстоятелства, относими към предмета на
доказване. За изясняване на обективната истина, съдът проведе въззивно
следствие, в хода на което бе огледано веществено доказателство – диск,
находящ се на стр. 69 от досъдебното производство, чрез възпроизвеждане на
файловете, съдържащи се в него, чрез наличната в залата техника.
При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира,
че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и не се
налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. По отношение на
оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатираха
логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка
на изведените фактически констатации.
Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните и
писмени доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, при
което е извел посочената в мотивите фактическа обстановка, която не се
различава от приетата от настоящия състав.
Подсъдимият Г. Н. Й. e роден на **** г. в гр. А., обл. П., б., български
гражданин, живущ в ***, с основно образование, разведен, неработещ,
осъждан, с ЕГН: **********.
Към 29.11.2021 г. подсъдимият Й. бил осъждан с влезли в сила съдебни
актове за извършени от него престъпления, като от тях от значение за
настоящото производство са следните му осъждания:
- С Определение № 605/13.07.2017 г. на Районен съд – Пловдив,
постановено по НОХД № 2157/2017 г., влязло в сила на 13.07.2017 г., Й. бил
3
признат за виновен за извършено на 06.09.2016 г. престъпление по чл. 205
ал.1 т.3, вр. чл. 202 ал.2 т.2, вр. чл. 201, вр. чл. 29 ал.1 б“а“, вр. чл. 26 ал.1 от
НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер
на една година, което да изтърпи при първоначален строг режим.
- С Определение № 99/18.10.2017г. на Районен съд – Карлово,
постановено по НОХД № 547/2017 г., влязло в сила на 18.10.2017 г. Й. бил
признат за виновен за извършено на 12.06.2017 г. престъпление по чл. 196
ал.1 т.1, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.„а“ от НК, за което му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
- С Определение № 257/12.12.2017 г. на Районен съд – Карлово,
постановено по ЧНД № 613/2017 г., влязло в сила на 16.03.2018 г., на
основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК били групирани наказанията по
влезли в сила присъди по НОХД № 2157/2017 г. и НОХД № 547/2017 г. и на
подсъдимия Й. било определено и наложено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година. На основание чл.24 от НК
същото било увеличено с три месеца и следвало да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Наказанието по НОХД № 2157/2017 г. и НОХД №
547/2017 г. било изтърпяно на 09.08.2018 г.
- С Определение № 153/17.10.2018 г. на Районен съд – Асеновград,
постановено по НОХД № 733/2018 г., влязло в сила на 17.10.2018 г., Й. бил
признат за виновен за извършено в периода от 11.08.2018 г. до 13.08.2018 г.
престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, вр. чл. 194 ал.1, вр.
чл. 29 ал.1 б“а“ и б“б“, вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което му било наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, което да изтърпи
при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно на 13.02.2019 г.
- С Определение № 484/19.06.2020 г. на Районен съд – Пловдив,
постановено по НОХД № 3018/2020 г., влязло в сила на 19.06.2020 г., Й. бил
признат за виновен за виновно извършено на 29.03.2020 г. престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.„а“ и б. „б“ от НК, за което
му било наложено наказание „ишаване от свобода“ в размер 3 на една година
и два месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. С определение
№ 260405/29.03.2021 г. по ЧНД № 518/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, влязло в сила на 06.04.2021 г. Й. бил освободен условно предсрочно
4
от изтърпяване на остатъка от наказанието по НОХД № 3018/2020 г. в размер
на един месец и двадесет и пет дни, като на основание чл.70, ал.6 от НК бил
определен изпитателен срок от 1 месец и 25 дни.
Свидетелят И.Д. живеел със съпругата си – свид. Ж.Ж. и двете им деца в
гр. П., във фамилна къща на адрес ***. Те ползвали втори жилищен етаж. Към
къщата имало приземен етаж. Там свид. Д. държал и свои лични вещи –
различни по вид бутилки с алкохол, торби и чували, маси, столове,
инструменти и множество други. Към къщата имало и дворно място, на което
била изградена беседка с маса и места за сядане. Семейството на свид. Д.
имало и две кучета, за които бил закупил клетка с дистанционно управление.
В имота били поставени охранителни камери за видеонаблюдение.
На 29.11.2021 г. във вечерните часове, около 20:30 ч. свид. Д., свид. Ж.
и децата им излезнали на разходка, като с тях взели и двете кучета. Преди да
тръгнат свид. Д. оставил на масата на беседка в двора ключ за лек автомобил
„Шкода“ с черен кожен калъф, дистанционно за врата, ключодържател с
форма на куче /гумен/, ключодържател /метален/ с изображение на
Богородица с надпис „Йеросалим“, 4 бр. секретни ключове и парфюм марка
„Тери Мюлер“ модел „Порхабана“ в кафява стъклена бутилка с петолъчка с
вместимост от 100 мл.
На 29.11.2021 г. подсъдимият Г. Н. Й. трябвало вечерта да е на работа.
Още през деня обаче той започнал да употребява алкохол – пил бира.
Срещнал се със своя познат свид. И.Ц., с когото се познавали от дълго време.
Двамата в следобедните часове отишли в дома на свид. Ц. в гр. П. на ***.
Подсъдимият Й. продължил да пие бира, като изпил цялото количество, което
имало. Приспало му се, дори задрямвал и свид. Ц. му предложил да се
прибира в дома си. Около 21:00 ч. – 21:30 ч. подсъдимият станал и тръгнал,
като казал на свид. Ц., че отивал на работа. Той тръгнал по улицата, като
стигнал до къщата на свид. Д., която била малко по-надолу на ***.
Подсъдимият Й. решил да проникне вътре, за да открадне каквото намери.
Влезнал в двора, огледал се наоколо и видял на приземния етаж на къщата, че
имало прозорец. Спрял се до прозореца и започнал с ръка и рамо да блъска по
поставения на него комарник. От натиска комарникът се повредил и откачил
от прозореца. Подсъдимият го преместил на земята, отворил прозореца и с
предмет, който носел в себе си, си осветил помещението. Внимателно огледал
5
какви налични вещи имало вътре. След това отново се разходил из двора.
Спрял се до намиращата се беседка в двора и започнал да оглежда вещите,
поставени върху масата, като отново си светел с предмета, който носел. Й.
видял всички оставени от свид. Д. 4 вещи на масата – ключ за лек автомобил
„Шкода“ с черен кожен калъф, дистанционно за врата, ключодържател с
форма на куче /гумен/, ключодържател /метален/ с изображение на
Богородица с надпис „Йеросалим“, 4 бр. секретни ключове и парфюм марка
„Тери Мюлер“ – „Порхабана“ в кафява стъклена бутилка с петолъчка с
вместимост от 100 мл, взел ги и ги напъхал по джобовете на дрехите си, с
които бил облечен.
След това подсъдимият се върнал до приземния етаж на къщата и
влезнал през прозореца, на който бил премахнал комарника. Светнал лампата
и огледал. Вътре имало много и различни вещи, сред които чували и бутилки
с алкохол, които свид. Д. съхранявал там. Подсъдимият взел един черен чувал
и започнал да го пълни с бутилки с алкохол, които видял, а именно 1 бр.
бутилка уиски „Джони Уокър“ с вместимост 1 литър; 2 бр. бутилки уиски
„Балантайнс“, всяка с вместимост 750 мл.; 1 бр. бутилка водка марка
„Калашников“ с вместимост 750 мл.; 1 бр. бутилка узо марка „OYZO“ с
вместимост 700 мл. и 2 бр. бутилки вино марка „Sophia Red Wine“, всяка с
вместимост 750 мл. Подсъдимият Й. изнесъл чувала с бутилките на двора,
пред прозореца на приземния етаж и го оставил на земята, за да е готов после
да го изнесе. След това се върнал отново в помещението. Понеже бил
употребил доста алкохол, Й. бил замаян и седнал на стълбите вътре в
приземния етаж.
По това време свид. Д., свид. Ж. и двете им деца заедно с двете кучета
се прибрали от разходка. Било около 22:00 часа на същата вечер – 29.11.2021
г. Още с влизането от входната на двора врата свид. Ж. забелязала поставения
от подсъдимия комарник на земята до прозореца на приземния етаж.
Погледнала към помещението и видяла, че вътре светела лампата.
Свидетелката Ж. огледала по-внимателно и забелязала подсъдимия Й. вътре
на приземния етаж. Понеже било светло тя успяла да възприеме как
изглеждал. Свидетелката Ж. веднага казала уплашена на свид. Д. какво е
видяла и подала сигнал на тел. 112.
Случаят бил докладван веднага в ОДЧ на ІІ-ро РУ при ОДМВР –
6
Пловдив. Междувременно свид. Д. се обадил и на охранителната фирма, с
която имал сключен договор - „Даикс Сот“. Първи, след около 2 минути, на
място пристигнали служители на „**“ – свид. С. П. и свид. Д. Т.. Около 2-3
минути след тях пристигнал и екип на ** РУ при ОДМВР – Пловдив в състав
полицейските служители свид. П. К. и свид. П. Р.. Двамата охранители и
двамата полицейски служители влезнали в двора на къщата на сем. Д.и, като
се отправили към помещението на приземния етаж. Там, полегнал пред
стълбите, бил подсъдимият Й.. Той видял полицейските служители и се
опитал да стане. На свид. К. и свид. Р. им направило впечатление, че Й.
миришел силно на алкохол. Той от своя страна започнал да повтаря, че искал
само да си полегне и че нищо лошо не бил направил. Полицейските
служители видели, че джобовете на подсъдимия били пълни с предмети – тези
взети по-рано от беседката в къщата, а в ръцете 5 си държал връзка с
ключове. Свидетелят К. и свид. Р. поставили белезници на ръцете на
подсъдимия, след като свид. Ж. потвърдила, че това е мъжът, когото тя
видяла малко преди това в помещението. Установена била самоличността му,
а именно подсъдимият Г. Н. Й.. Той не успял да установи трайна фактическа
власт върху отнетите от него вещи и предмети.
Стойността на тези вещи към 29.11.2021 г. била, както следва: ключ за
лек автомобил „Шкода“ с черен кожен калъф на стойност 160 лева;
дистанционно за врата на стойност 5 лева; ключодържател с форма на куче
/гумен/ на стойност 0,50 лева; ключодържател /метален/ с изображение на
Богородица с надпис „Йеросалим“ на стойност 0,50 лева; 4 бр. секретни
ключове на обща стойност 14 лева; парфюм марка „Тери Мюлер“ –
„Порхабана“ в кафява стъклена бутилка с петолъчка, с вместимост 100 мл на
стойност 65 лева; 1 бр. бутилка уиски „Джони Уокър“ с вместимост 1 литър
на стойност 28 лева; 2 бр. бутилки уиски „Балантайнс“ всяка с вместимост
750 мл на обща стойност 37 лева; 1 бр. бутилка водка марка „Калашников“ с
вместимост 750 мл на стойност 160 лева; 1 бр. бутилка узо марка „OYZO“ с
вместимост 700 мл на стойност 13,50 лева; 2 бр. бутилки вино марка „Sophia
Red Wine“ всяка с вместимост 750 мл на обща стойност 7,60 лева и 1 бр.
найлонов чувал на стойност 0,30 лева. Общата стойност на всички вещи,
които подсъдимият Й. опитал да противозаконно да отнеме от владението на
свид. Д. била 491,40 лева.
Правилно е застъпеното становище от страна на първостепенния съд, че
7
горната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И.З.Д. (лист
44-45 от досъдебното производство); Ж.А. Ж. (лист 46-47 от досъдебното
производство); С.Р.П. (лист 48 от досъдебното производство); Д.М.Т. (лист 49
от досъдебното производство); П.Т. К. (лист 50 от досъдебното
производство); П.П. Р. (лист 51 от досъдебното производство); А.А.А. (лист
52-53 от досъдебното производство); И.А. Ц. (лист 57-58 от досъдебното
производство), като протоколите от разпитите на свидетелите на досъдебното
производство са приобщени съгласно чл. 373, ал. 1 от НПК чрез прочитането
им по реда на чл. 283 от НПК; от обясненията на подсъдимия Г. Н. Й.,
писмени доказателства – Амбулаторен лист № 000383 от 31.05.2021 г.,
издаден от д-р В.М. (лист 54 от досъдебното производство); направление за
хоспитализация на Г. Н. Й. от 31.05.2021, издадено от д-р В.М. (лист 55 от
досъдебното производство); медицинска рецепта (лист 56 от досъдебното
производство); протокол за доброволно предаване от 30.11.2021 г. (лист 59 от
6 досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от
01.12.2021 г. (лист 68 от досъдебното производство); справка с изх. №
1972/01.12.2021 г. по описа на „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД (лист 83 от досъдебното
производство); Заповед № 435зз-305/29.11.2021 г. на полицейски орган за
задържане на лице (лист 87 от досъдебното производство); характеристична
справка за подсъдимия Й. (лист 106 от досъдебното производство); разписка
от 03.12.2021 г. за връщане на веществени доказателства (лист 117 от
досъдебното производство); справка за съдимост за подсъдимия Г. Н. Й.;
справка с вх. № 29690/13.04.2022 г. заедно с приложени към нея документи от
началника на Затвора – Пловдив относно приемани медикаменти от
подсъдимия Й. в пенитенциарното заведение, писмени доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие (лист 8-9 от досъдебното
производство); протокол за оглед на веществени доказателства от 01.12.2021
г. (лист 60 от досъдебното производство); протокол за оглед на веществени
доказателства от 13.12.2021 г. (лист 70 от досъдебното производство);
протокол за оглед на веществени доказателства от 13.12.2021 г. (лист 74 от
досъдебното производство), от заключението на съдебно-стокова експертиза
(лист 77-78 от досъдебното производство) и от заключението на комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, както и от веществените
доказателства по делото. За финалния си извод въззивната инстанция взе
8
предвид и записите, съдържащи се във вещественото доказателство - диск,
възпроизведен в съдебна зала при проведеното въззивно съдебно следствие.
Правилно са ценени и кредитирани показанията на свид. Ж.А. Ж., като
подробно е посочено кои факти съдът е установил от нейното изложение.
Логически издържан е изводът на първата инстанция, че посоченото от
свид. Ж., преценени в тяхната цялост, са подробни и вътрешно
непротиворечиви, като съпоставени с останалия събран доказателствен
материал – заявеното от останалите очевидци, огледа на местопроизшествие и
огледа на веществени доказателства, се явяват и напълно подкрепени и
съответно убедителни.
Детайлно са обсъдени и показанията на свид. И.З.Д., на които и
въззивната инстанция се доверява частично.
Много точно е аргументирано защо са оборени от останалите
доказателства по делото твърденията му, че входната врата към двора на
имота е била заключена по време на отсъствието на семейството и начина и
поредност на влизане в имота на полицейските служители и двамата
охранители. Изяснено е на какво се дължат посочените неточности и
настоящият съд е напълно солидарен със заключението, че в случая се касае
за силно притеснение от така развилата се ситуация. Ето защо и правилно е
прието, че разказът му следва да има значение по делото предимно за
установяване на обстоятелства, които стоят извън случилото се по време на
установяването и задържането на подсъдимия Й., като извън посочените по-
горе факти, показанията на свид. Д. са проверени, а достоверността им е
доказана.
Няма спор, че следва да се кредитират показанията на свидетелите П.Т.
К. и П.П. Р. – *** към сектор ***. Същите подробно уточняват конкретният
момент, когато са пристигнали, кого са срещнали на място, как и по какъв
начина са установили в имота на Д. и Ж. подсъдимия, мястото, където се е
намирал, състоянието му, както и какви вещи са открити в негово държане.
От особено значение е, че свидетелите Р. и К. са задържали подсъдимия
и двамата са могли да формират непосредствени впечатления относно
неговото състояние - а именно, че подсъдимият силно е миришел на алкохол,
но е бил в съзнание и е могъл да разговаря , като е разбирал поставените му
въпроси.
9
Важни са и възприятията на свидетелите К. и Р. за вещите, които
подсъдимият е държал в себе си - връзка с ключове, в десния джоб на якето
му - мъжки парфюм, собственост на свид. Д.. При извършения личен обиск на
подсъдимия от свид. К. последният е открил в джоба на дънките му контактен
ключ за лек автомобил „Шкода“ и дистанционно устройство за врата.
Въззивният съд от своя страна също кредитира изложенията на двамата
полицейски служители като непредубедени, подробни, ясни и
непротиворечиви.
Такова е и становището по отношение на показанията на свидетелите
С.Р.П. и Д.М.Т. - *** към „***“ гр. П., които на инкриминираната дата са
посетили процесния имот на *** в град Пловдив. Освен точен анализ и
съпоставка на въведените от тях факти, безспорно е, че показанията им са от
важно значение за делото като очевидци на обстоятелствата, които
възпроизвеждат, а и напълно незаинтересовани лица. Доказано е, че
изложенията на Т. и П. са и взаимно кореспондиращи помежду си, поради
което и следва да се кредитират.
Въззивната инстанция е съгласна, че показанията на свид. И.А. Ц.
следва да получават доверие като добросъвестно дадени, така както и тези на
свид. А.А.А.. Кои факти е установил посредством разпита на двете лица,
районен съд е посочил подробно и ясно, поради което не се налага
преповтарянето им от горната инстанция.
Задълбочено и детайлно са обсъдени обясненията на подсъдимия Г. Н.
Й., както и установеното, че същият е употребил голямо количество алкохол –
около 13-14 кенчета бира, в хода на деня на инкриминираната дата, което се
изяснява и от показанията на свид. Ц., К., Р., Т. и П..
Относно твърдението на подсъдимия за липса на спомен от процесния
случай, правилно е застъпено като същественото за делото, че такава липса,
съгласно заключението на КСППЕ, не се дължи на болестни причини, които
да са лишили подсъдимия от възможност да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. От заключението на
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се
установява, че подсъдимият Й. страда от Алкохолна болест, синдром на
10
зависимост. Изяснява се, че към инкриминирания период от време той е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване, при което качеството на
волевите му актове не е било болестно нарушено. В заключението е формиран
извод, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва в съдебно
заседание в наказателния процес според позицията, която има.
Законосъобразно и съдът е дал вяра на експертното заключение, което
обективно, мотивирано, научно обосновано и съобразено с доказателствата по
делото.
Същото е и становището, касателно заключението на съдебно-стоковата
експертиза по делото.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА :
Прави впечатление, че възраженията на защитата, направени пред
въззивния съд са същите, които са сторени пред първата инстанция и които са
били обсъдени с изключителна задълбоченост и внимание в мотивите на
атакувания съдебен акт. При запознаване с тях следва да се изрази пълно
съгласие с доводите, посочени от съда.
На първо място е разгледано възражението на защитата за това
подсъдимият да е бил в състояние на невменяемост към момента на
извършване на вмененото му във вина деяние и същото е отхвърлено.
Обсъдено е твърдението, че подсъдимият не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
момента на започналото, но останало недовършено изпълнително деяние. От
защитата както пред първата, така и пред настоящата инстанция се поддържа
това особено състояние на психиката на подсъдимия, при което
обстоятелствата от обективната действителност да не са се отразявали
правилно и той да не е могъл да определя поведението си, да е резултат от
психиатрична причина – вредна употреба на алкохол.
Именно в тази връзка обаче, на подс. Й. по делото е назначена
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от чието
заключение не се доказва психиатричен недостатък, който да е повлиял върху
интелектуалните и волеви способности на подсъдимото лице по начина,
предвиден в разпоредба на чл. 33, ал. 1 от НК. Изяснено е, че от експертното
изследване не се установява умствена недоразвитост на подсъдимия Й. или
11
болестни изменения по органичен тип.
Не се доказва и наличие на продължително разстройство на съзнанието
на подсъдимия Й.. В тази насока е направена и съпоставка между
заключението на СППЕ и останалите инкорпорирани доказателства по делото.
Въз основа на експертните си знания, вещите лица са направили извода,
че Й. страда от Алкохолна болест, синдром на зависимост.
Много точно е формулиран и всъщност основният спорен въпрос
досежно вменяемостта на подсъдимия Й. – а именно дали доказаната по
делото употреба на голямо количество алкохол е имала за резултат
изпадането му в състояние на такова краткотрайно разстройство на
съзнанието, което да е довело до предвидените в чл. 33, ал. 1 от НК дефицити
на психичната му дейност. Първостепенният съд аналитично и въз основа на
научните знания е изяснил, че в тази връзка липса на способност да отговаря
наказателно за извършеното следва да бъде призната на дееца само ако
съответното временно смущение в психичната дейност има определени,
законово предвидени последици – липса на способност да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи поведението си. Това не се е
доказало в настоящия случай и от основополагащо значение е заключението
по съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, като освен него съдът
се е обосновал и въз основа на поведението на подсъдимия, доказано като
достатъчно подредено и последователно в извършените от него действия,
което безспорно го определя като съзнавано и целенасочено. В тази връзка са
взети предвид поставянето на част от инкриминираните вещи в чувал, който е
подготвен предварително, влизането в помещението на приземния етаж през
прозорец и след преодоляването на преградата комарник, от служенето с вещ
за осветяване на пространството. Именно тези действия на подсъдимото лице
действително оборват основателността на доводите, че подсъдимият под
влиянието на употребения алкохол не е съзнавал къде се намира и евентуално
може да е смятал, че се прибира в дома си или отива на работа.
На въззивният съд също прави впечатление поведението на Й. по
разглеждане на наличните вещи, прибиране на част от тях в джобовете му и
поставянето на други в посочения чувал, което със сигурност насочва на
отразяване в съзнанието му и формиране на правилна представа, че се
намира сред чужди вещи, които прибира за себе си, без да има съгласие на
12
владелеца им за това. Обсъдени са и изявленията на Й. пред полицейските
служители, че „нищо не бил направил“, влизането в имота скришом – чрез
преодоляването на вещ, служеща като преграда, което също сочи на
формирано още в този момент съзнание за противоправността на
извършваното.
Много добре е аргументирано, че по делото не се доказват
обстоятелства, от които да се приеме неспособност на подсъдимия да
ръководи поведението си, и че не се е намирал в краткотрайно разстройство
на съзнанието. Експертното заключение е категорично, че липсва болестна
причина зад поведението му, а наличието на Алкохолна болест и синдром на
зависимост е изследвано върху психичната и поведенческа сфера на
подсъдимия.
В тази връзка е приет и изводът, че състоянието на Й. в обсъжданото
време не е излизало извън рамките на обикновено алкохолно опиване и
качеството на волевите му актове е било съхранено, който е детайлно
обоснован от първата инстанция при съпоставяне на заключението на вещите
лица и свидетелските показания по делото.
Въззивната инстанция е напълно солидарна с констатациите в тази
насока в проверяваните мотиви и ги споделя изцяло – а именно, че
подсъдимият Й. е бил със съхранени интелектуални и волеви способности, а
въздействието на алкохола върху организма му не е довело до такива
изменения върху нормалната му психична дейност, които да попадат в
хипотезата на чл.33, ал.1 от НК.
Неоснователно е и второто възражение на защитата - за това да е
налице самоволен отказ от опит от страна на подсъдимия Й.. Правилно е
посоченото, че в случая, за да е така следва от обективна страна деецът да се
е отказал да довърши започнатото престъпление, а от субективна страна
отказът да е резултат на собствена подбуда. Няма спор и че собствена
подбуда е налице тогава, когато осъзнатите общественоопасен характер на
обективирания престъпен умисъл на дееца и наказуемостта на намисленото
престъпление, както и нова преценка на мотивите за и против извършване на
деянието са мотивирали дееца да вземе ново решение за отказ от довършване
на престъплението, макар и все още да е била налице обективна възможност
за осъществяването му. Обсъдено е, че за да се приложи поощрителната
13
разпоредба на чл. 18, ал. 3, б. „а“ от НК, недовършването на изпълнителното
деяние на престъплението следва да е резултат от осъзнаването от дееца на
обществената и морална укоримост на престъпното деяние, както и отказът от
опит да е по собствени подбуди, а не предизвикан от обективни пречки или от
субективни страхове на дееца.
Съвсем законосъобразно е заключението на районен съд, че не се
доказва недовършването от страна на подсъдимия Й. на започналото от него
изпълнително деяние на престъплението да е по собствени подбуди, а е
резултат от заварването на подсъдимия в имота на свид. Д., където по-късно е
установен и от полицейските служители свидетелите К. и Р.. Още повече, че
от субективна страна липсват каквито и да са доказателства той да е взел
подобно решение.
Много подробно и обосновано първата инстанция е изяснила, че
недовършването на изпълнителното деяние на престъплението е резултат от
проявила се обективна пречка в хода на престъплението - физиологичното
състояние на подсъдимия, поради което и правилно възражението на
защитата не е възприето.
С оглед на установената фактология на процесните събития е коректно
материално-правното им окачествяване като престъпление по по чл. 196, ал.
1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ вр. чл. 18, ал. 1 от НК, защото с действията си подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпно
посегателство.
Подробно е разискана съставомерността на деянието от обективна
страна – а именно, че предметът на престъплението са чужди за дееца
движими вещи- собственост на на И.З.Д., ЕГН: **********, като вещите са се
намирали във владение на съответния собственик. Правилно е отбелязано, че
подсъдимият се е опитал да прекъсне фактическата и разпоредителна власт
на собственика върху инкриминираните вещи и да установи своя собствена
трайна фактическа власт, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини.
Опитът за отнемане е бил противозаконен, доколкото за дееца е
липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика и
владелеца на вещта. Точно е заключението, че са налице и възведените
14
квалифициращи признаци - доколкото видно от справката му за съдимост,
подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК. Приложението на хипотезата по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК –
деянието да е извършено при опасен рецидив, действително се обуславя от
осъждането на Й. с Определение № 484 от 19.06.2020 г. по НОХД №
3018/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с Определение № 153 от
17.10.2018 г. по НОХД № 733/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград,
както и от осъждането по ЧНД № 613/2017 г. по описа на Районен съд –
Карлово, с което са групирани наказанията му по НОХД № 2157/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив и по НОХД №547/2017 г. по описа на
Районен съд – Карлово.
Правилни са аргументите на първата инстанция касателно
квалификацията – деянието да е извършено чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот, към които няма какво да се добави.
Законосъобразни са и изводите, развити по-горе, че сме изправени пред
недовършен опит, като съставомерният престъпен резултат не е настъпил, то
от правна страна това не се дължи на отказ по собствена подбуда по смисъла
на чл. 18, ал. 3 от НК.
Правилна е преценката, че от субективна страна деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е.
че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Настоящата въззивна инстанция намира, че първостепенният съд
законосъобразно е определил на подсъдимия Й. наказание "лишаване от
свобода" за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА, на основание чл. 55 ал.1
т.1 от НК.
Отчетен е и точно е оценен самият факт, че деянието е останало на
стадия на опита като аргумент за прилагането на правилата за определяне на
наказанието по чл. 55 от НК. Въззивната инстанция от своя страна също
приема, че трябва да се има предвид обстоятелството, че престъплението е
останало недовършено и по този начин разкрива сравнително ниска степен на
обществена опасност, а и общата стойност на вещите, за които е направен
15
опит да се отнемат, не е висока.
Отделено е обширно място в проверяваните мотиви за метода, по който
първата инстанция е индивидуализирала наказанието и е определила размера
му, като по този начин се е достигнало до логическия извод, че именно така
индивидуализираното наказание би позволило формирането на съзнание у
подсъдимия, че при продължаващо извършване на престъпления последиците
за него ще бъдат по-тежки, което реално да го мотивира да се въздържа от
такъв вид деяния.
Споделяйки изложеното, въззивният съд приема от своя страна, че това
наказание е справедливо и съответно на извършеното престъпление. Въз
основа на изложеното и не се уважи възражението, направено от страна на
държавното обвинение за увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“
на четири години, нито алтернативното предложение на защитата за
намаляването му.
Въз основа на изложеното маже да се подчертае, че правилно
първостепенният съд е определил наказанието на Й., индивидуализирал го е
при вярна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и при пълно съобразяване на целите на наказанието,
установени в чл. 36 НК.
Съобразно нормите на закона е определен режимът на изтърпяване на
наказанието, както и приложението на чл. 59 от НК.
Коректно е произнасянето по веществените доказателства и
отсъждането на разноските по делото.
По изложените съображения настоящият състав намира, че изводите на
съда от фактическа и правна страна са съобразени с доказателствата по делото
и правилата на логиката и са направени при спазване на процесуалните
правила относно събирането, проверката и преценката на доказателствата,
като установените факти са подведени под правилния наказателен закон.
С оглед на изложеното и при цялостната извършена служебна проверка
на обжалваната присъда въззивният съд не установи съществени процесуални
нарушения в досъдебното или съдебното производство, които да обуславят
отмяната и връщането на делото за разглеждане от друг състав на същия съд,
поради което присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
С оглед на изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК,
16
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 16.05.2022г. по НОХД №
8278/2021г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17