Мотиви на Присъда № 260005
от 15.02.2021 г. по н.о.х.д. № 414/2020 г. по описа на Районен съд гр.Л..
Районна прокуратура гр.Л. е предявила обвинение срещу подсъдимият А.Ц.Д. ***,
за престъпление по чл.211, предл.2-ро, във връзка с
чл.209, ал.1, предл.1-во, във връзка с чл.29, ал.1,
б.„а“ и б.„б“ от НК, за това, че на 12.12.2019 г. в гр.Л., обл.Ловешка, пред дом, находящ се
в
кв. „Г.",
ул."И.В." № **с цел да набави
за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у В.Б.С.,***, заблуждение,
че ще ѝ
докара 5 кубика дърва за огрев
на следващия ден и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 120 лева,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Представителят на Районна прокуратура гр.Л. поддържа предявеното обвинение
срещу подсъдимия по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че
фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото престъпление е
извършено по описания в акта начин. Счита, че безспорно се доказва авторството
на престъплението и вината на подсъдимия Д.. Предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, като с оглед проведеното
съдебно следствие се определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като
се отчетат обаче отегчаващите отговорността обстоятелства. Пледира за наказание
от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3.
Изтъква, че тъй като от предходното изтърпяване ефективно на наказание лишаване
от свобода не са изминали 5 години, то режима на изтърпяване на настоящето
наказание следва да бъде определен на първоначален строг такъв. Счита
предявеният граждански иск за основателен и че следва да бъде уважен в пълния
му размер.
По делото е предявен граждански иск от В.Б.С. *** против подсъдимия А.Ц.Д. за
сумата 120,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, който иск
е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство и В.С. е конституирана като граждански ищец по делото.
На основание чл.76 и сл. от НПК С. е конституирана и като
частен обвинител по делото.
В съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител С., редовно призована, се
явява лично. Поддържа
заявеното от прокурора по отношение на обвинението срещу подсъдимия Д., както и
предявения граждански иск.
Подсъдимият А.Д., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. По
реда на съкратеното съдебно следствие по чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК се признава за виновен, като заявява, че въпреки, че на досъдебното
производство не е давал обяснения, изцяло признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тях. При дадената му поседна дума моли за минимално наказание
и ако може да бъде групирано с наказания по предишни присъди.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия Д. – адвокат П.К. от ЛАК не
оспорва приетата от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка. Изтъква
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива изтъква
признаването на вината, критичното отношение към извършеното, ниската стойност
на предмета на престъплението, както и обстоятелството, че подсъдимият има
семейство, за което се грижи. Пледира за наказание определено при условията на
чл.55 от НК, в минимален размер. По отношение на предявеният граждански иск
счита същия за основателен и че следва да се уважи в претендирания
размер.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие
писмени доказателства и свидетелските показания, както и от самопризнанията на
подсъдимия, направени по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият А. Ц.Д. ***, но живеел в с.Д.,
област Л.. Имал завършен втори клас, но бил
неграмотен. Не работел, осъждан за престъпления от общ характер.
Свидетелката В.Б.С. ***.
На
12.12.2019 г. свидетелката С. била на улицата,
в близост до дома си.
Тогава при нея се приближил непознат
за нея мъж с мургаво
лице,
на възраст около ** години. Бил добре облечен и се държал възпитано и свойски, все едно се познавал отдавна със свидетелката С.. В разговора с нея
я попитал дали има нужда от
дърва, тъй като имал за
продан около 5 кубика, на цена по двадесет лева
кубика. Обяснил ѝ, че цената е
такава, тъй като имал нужда от пари
за детето си.
В разговора обаче мъжът не споменал как се
казва. Докато говорела с него свидетелката С.
споменала името на сина
си Б.. Мъжът продължил да я
убеждава да закупи дървата, тъй като били
евтини и същевременно му трябвали пари.
Тогава свидетелката С. му
казала, че ще пита сина
си дали да
закупи дървата, като решила да
му се обади
по телефона. Мъжът я спрял,
като и казал, че го познава
и той ще му телефонира веднага
от неговия телефон. Извадил от джоба си
телефон и набрал нещо по него.
Започнал да говори. Свидетелката С. чула, че се провеждал
разговор с човек и останала с впечатление, че мъжа познавал сина
ѝ. След
като приключил разговора непознатия казал на С., че
се е разбрал със сина ѝ
да купи дървата.
Тогава свидетелката С. извадила 120 лева
и му ги дала.
Разбрали се, че дървата
следва да бъдат докарани пред дома ѝ на следващия ден. Парите били в джоба
на С., в портмоне.
Мъжът и поискал първо сумата
от сто лева,
но когато пострадалата извадила парите от портмонето,
мъжът посегнал и взел още 20 лева. Обяснил ѝ, че щял да докара
още 1 кубик дърва в повече. След като взел парите
си тръгнал.
По-късно на същия ден свидетелката С.
се видяла със сина си – свидетелят Б.А.. Тогава разбрала, че
никой не е говорил с него за закупуване на дърва.
В този момент С. разбрала, че е станала жертва на
престъпление. На другия ден никой не докарал
никакви дърва. В следващите дни също.
На 10.01.2020 г. свидетелката С. подала жалба до РУ на МВР Л. /л.8/. В хода
на работата по жалбата свидетелят М.Н. ***
снел
обяснения от пострадалата С., в които тя освен случилото се, направила и подробно описание на
непознатия мъж. В последствие,
на
10.01.2020 г., при обход на квартал „Г." в гр.Л., свидетелят Н.
установил непознато за него
лице, като му направило впечатление, че същият
обикалял по улиците и се спирал
да говори с жители на квартала.
При проверката на самоличността му установил, че това
бил подсъдимият А. Ц.Д. ***.
Същият отговарял изцяло на даденото
от свидетелката С. описание и външни белези. В тази връзка подсъдимият бил отведен в сградата на РУ на МВР Л., където била проведена
беседа с него. Свидетелят Н.
и колежката му – свидетелката С.Х.
го разпитали и за случая със свидетелката В.С., като пред тях подсъдимият А. Д. признал, че той е бил мъжът предложил да продаде дърва на С.. Заявил пред тях, че
в най- кратък срок ще си
уреди финансовите отношения със С., като ѝ възстанови сумата от 120 лева. Служителите на полицията завели подсъдимия А. Д. при свидетеката В.С.. В негово лице тя разпознала човекът обещал ѝ да докара дърва и кайто
ѝ взел сумата от 120 лева. Пред тримата подсъдимият Д. не отрекъл тези
твърдения, изразил съжаление, като обещал, че
до 10.02.2020 г. щял да върне
парите. Това обаче не било
сторено от подсъдимия. До приключване на съдебното следствие по настоящето дело
сумата също не е била възстановена.
От така установената фактическа обстановка настоящата
инстанция приема, че подсъдимият А.Ц.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на престъплението по чл.211, предл.3-то,
във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК, като на
12.12.2019 г. в гр.Л., обл.Ловешка, пред дом, находящ се
в
кв. „Г.", ул."И.В." № **с цел да набави
за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у В.Б.С.,***, заблуждение,
че ще ѝ
докара 5 кубика дърва за огрев
на следващия ден и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 120 лева,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Изпълнителното деяние подсъдимият Д. е осъществил чрез двете му форми - действия,
с които е възбудил и поддържал заблуждение у свидетелката В.С., че ще ѝ
достави дърва за огрев. По този начин той мотивирал С. да му заплати сумата от
120 лева, като цена на дървата.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Бил е наясно, че не
притежава дърва, които да предостави на свидетелката С. срещу заплатената от
нея сума от 120 лева, като единствената му цел убеждавайки я в противното е
била тя да се разпореди с парите в негов интерес.
Видно от справката за съдимост /л.33-36 дос.п-во/, преди разглежданият случай, подсъдимият А.Ц.Д. е бил няколкократно осъждан
осъждан за престъпления от
общ характер с присъди районните
съдилища в гр.София, гр.Троян и гр.Червен бряг, като последните
две са за престъпления по
чл.209, ал.1 от НК. Последното такова, преди извършването на деянието предмет на разглеждане
по настоящето дело е било по споразумение
№ 41/10.08.2018 г. по НОХД № 242/2018 г. по описа на РС Троян, в сила от
10.08.2018 година. В последствие, с определение № 172/26.09.2018 г. по ЧНД №
319/2018 г. на РС Троян, на Д. е било определено едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири
месеца, а на основание
чл.68, ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието от 1 година лишаване
от свобода, постановено по НОХД № 14118/2014 г. по описа на
РС София. Така групираните и приведени
в изпълнение наказания лишаване
от свобода А.Д. е изтърпял ефективно
на 09.08.2019 г., а деянието по настоящето
дело е било извършено същата
година, на 12.12.2019 г., т.е. не е бил изтекъл срокът по чл.30, ал.1 от НК.
С оглед на така изброените осъждания на А.Д., предхождащи извършването на
настоящето деяние, то извършеното от него се квалифицира, като престъпление по
чл.211, предл.3-то, във връзка с чл.209, ал.1 и
чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б“ от НК, т.е. извършено е при условията на опасен
рецидив.
С оглед квалификацията опасен рецидив на деянието и дадената от прокурора
цифрова такава, съдът оправда подсъдимия Д. по квалификацията по предл.2-ро на чл.211 от НК. От внимателният прочит на
посочените в текста на чл.211 от НК квалифициращи престъплението измама
признаци е видно, че систематически квалификацията „опасен рецидив“ е трета
поред, а не втора, която е „особено тежък случай“.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимият за виновен и го осъди.
Причините за извършване на престъплението е стремежът на подсъдимият Д. за
облагодетелстване по неправомерен начин и изградените престъпни навици.
Приетата за установена фактическа обстановка съвпада с обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, тъй като се доказва от писмените доказателства по
делото и свидетелските показания. Всичките те, съпоставени и обсъдени заедно и поотделно, кореспондират изцяло с направените по реда на
съкратеното съдебно следствие самопризнания от подсъдимия А.Д.
относно фактите и обстоятелствата изложени във внесения срещу
него обвинителен акт, като очертават фактическа обстановка по случая, изцяло
съвпадаща с описаната от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимият А.Ц.Д. съдът съобрази
като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на причинената
имуществена вреда, както и семейното и имотното му положение. Направеното по
реда на съкратеното съдебно следствие признаване от подсъдимия на фактите и
обстоятелствата посочени в обвинителния акт, съдът не кредитира като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като го приема за дадено с оглед ползване на
привилегиите, които законът дава при провеждането на тази диференцирана
процедура, а не като израз на осъзната вина и разкаяние. Основание за такъв
извод дава и цялостното поведение на подсъдимия по делото, тъй като нито на
досъдебното производство, нито в хода на съдебната фаза на делото е изразил
съжаление или някакво критично отношение към стореното.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете невъзстановената
имотна вреда, въпреки ниската ѝ стойност, както и лошите характеристични
данни за подсъдимия /л.41/. Въпреки, че предишните осъждания на Д. определят
квалификацията на деянието по чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б“ от НК, съдът отчете,
като отегчаващо вината обстоятелство фактът, че предходните му две осъждания
също за измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК и който факт навежда на извод за
трайно изградени престъпни навици и склонност към извършване на престъпни прояви
от този вид. Основание за такъв извод дава и фактът, че само няколко месеца
след като Д. е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода за престъпление
по чл.209, ал.1 от НК (изтърпяно на 09.08.2019 г.), то той е извършил деянието
предмет на разглеждане в настоящето производство.
С оглед на тези съображения, на основание чл.211, предл.3-то,
във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б“ и чл.54 от НК, при балансиращи вината обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия Д.
наказание лишаване от свобода в размер на 5 (пет) години.
Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът редуцира
така определеното му наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а, ал.1
от НК, като го намали с 1/3 и подсъдимият А.Д. следва да изтърпи наказание
лишаване от свобода в размер на 3 (три) години и четири (4) месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС, така определеното и
редуцирано наказание лишаване от свобода подсъдимият Д. следва да изтърпи при
първоначален строг режим.
Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимия А.Ц.Д.
за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието и на
автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съдът уважи
изцяло предявения от В.Б.С. *** против подсъдимия А.Ц.Д. граждански
иск за сумата
120,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Настоящият съдебен състав прие за безспорно установено по делото,
че подсъдимият с виновното си и противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е въвел в заблуждение ищцата С., мотивирайки
я
да му даде сумата от 120 лева срещу обещанието да ѝ
достави дърва за огрев. Събраните по досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие (вкл. и съкратеното
такова) писмени и гласни доказателства,
категорично потвърждават наличието на причинна
връзка между виновното и противоправно поведение на подсъдимия
и ответник по иска от една
страна и от друга - настъпилият
вредоносен резултат в имуществото на ищцата, остойностен в размер на сумата
120,00 лева.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия А.Ц.Д. да заплати на
Районен съд гр.Л. сумата 50,00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :