РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. Варна, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110106731 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „И. Ф. ЕООД срещу Й. Т. Т.
първоначално обективно кумулативно съединени специални положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1./ 700.00 лева, представляваща главница по договор за
кредит № * от 27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.12.2020 г., до
окончателното погасяване на вземането; 2./ 19.25 лева – договорна лихва за периода от
27.02.2020 г. до 23.03.2020 г.; 3./ 24.89 лева – мораторна лихва, начислена за периода от
16.07.2020 г. до 20.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 262050/02.12.2020 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15463 по описа
за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като издадената заповед е връчена
на последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният
интерес да предяви настоящите искове.
Сочи се, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, сключен на
27.02.2020 г. от разстояние по правилата на ЗПФУР след регистрацията на ответника в
съответния сайт; предварителното му одобряване; приемане на общите условия от
последния и предоставяне на необходимата преддоговорна информация за условията на
договора. Твърди се, че при кандидатстване за отпускане на процесния кредит ответникът е
предоставил съответния телефонен номер, на който е изпратен активиращия код и ел. адрес,
на който е изпратен линк, който е отворен от ответника, след което е въведен активиращия
1
код от същия. Сочи се, че преди паричния превод ответникът е получил и обаждане на
посочения от него номер и той отново потвърдил сключването на договора за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. Твърди се, че заетата сума е предоставена по банков път
на посочената от кредитополучателя-ответник банкова сметка. Поддържа се, че етапите за
сключване на договора от разстояние изискват множество действия от страна на
кредитополучателя, като във всеки един от тях той се запознава с обстоятелството, че
сключва договор за предоставяне на кредит. Сочи се, че ответникът е знаел в какво
правоотношение встъпва. Твърди се, че заетата сума е предоставена на ответника по банков
път, като към настоящия момент вземането е изискуемо, доколкото падежът е настъпил на
23.03.2020 г. Поддържа се, че страните са договорили ответникът да заплати и фиксирана
договорна лихва, като уговореният лихвен процент бил 40.15%. Сочи се, че към настоящия
момент ответникът не е заплатил нито главното вземане, нито акцесорното за договорна
лихва, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва,
чийто размер е съобразен с обявеното в страната извънредно положение.
По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който не се
оспорва допустимостта на предявените искове, но същите се оспорват както по основание,
така и по размер с подробни доводи, които могат да бъдат обобщени, както следва: 1./
липсва валидно учредено облигационно правоотношение между страните с предмет
претендираните суми, доколкото договорът за кредит е сключен в нарушение на
специалните изисквания на ЗПФУР, включително на ЗЕДЕУУ, ЗПУПС и ЗЗД, имайки
предвид, че ответникът не е запознат с ОУ към договора и не е декларирал, че приема
всички условия, посочени в преддоговорната информация; 2./ позовава се на наличието на
неравноправни клаузи в договора; 3./ сочи, че не е доказано кумулативното наличие на
всички елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника.
По същество моли за отвхърляне на исковите претенции и присъждане на сторените
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. С молби от 07.12.2021 г. и 14.12.2021 г. поддържа исковата молба и моли
съда да уважи предявените искове по основание и размер.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адв. З.С., чрез която поддържа отговора на исковата молба. Претендира
адвокатско възнагражение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 15463 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-
ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, която е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От експертното заключение по назначената СКТЕ се установява по несъмнен начин,
че ищцовото дружество, представляващо небанкова финансова институция съгласно
удостоверение № *, издадено от Б., е създало интернет платформа „М..bg” за предоставяне
на бързи онлайн кредити на физически лица, която дава лесен достъп до финансиране. За да
получи онлайн кредит, кандидатът трябва да посети сайта на ищеца М..bg, да избере сума и
срок за погасяване с плъзгачите на екрана и да натисне бутона „вземи сега“ за преминаване
към следваща стъпка. След натискането на бутона се преминава към следващия екран,
2
където има препратка към преддоговорната информация. Констатира се, че същата се
предоставя не клиента за запознаване, като се кликне върху линка. Без да се приеме
декларация за обработка на лични данни не се допуска продължаване в хода на регистрация.
Избирайки „напред“, от една страна, се потвържадат параметрите на договора, от друга
страна, се преминава към попълване на полетата с лични данни. Със създаване на профила
личните данни на клиента стоят в системата и за следващи кредити до момента, в който
клиента не заяви, че иска да му се изтрие профила. Констатира се още от експертното
заключение, че след натискане на бутона „напред“ при стъпка 2 се преминава към полета за
въвеждане на лични данни, в които потребителят попълва имена, ЕГН, адрес, месторабота и
т. н. След приключване на тази стъпка личните данни се запазват в базата данни на
дружеството. Установява се от СКТЕ, че част от въведените лични данни на клиента са име -
Й. Т. Т., ЕГН **********, адрес - *, електронна поща - *, банкова сметка в лева - *, телефон
– * и др. Констатира се от експертното заключение, че на 27.02.2020 г. на имейл адреса на
кандидата * е изпратен линк към страницата М..bg, където потребителят трябва да въведе
полученият SMS код, за да се авторизира като собственик на въведения в личните данни
телефонен номер. В системата на ищеца присъстват изпратените към потребителя-ответник
съобщения, като на предпоследната позиция се намира и кодът, който е въведен в полето на
уеб страницата. Констатира се по несъмнен начин, че договорът за предоставяне на кредит
от разстояние № * е потвърден и потребителят е получил имейл с информация, че парите са
наредени по избрания метод, а именно чрез банков превод. Констатира се още, че в профила
на лицето се намират, също така предоставените по време на кандидатстване документи и
данни, като снимка на лична карта, снимка на кандидата, снимка на кандидата заедно с
личната карта, сметка и др., което е в унисон и с ангажираните по делото писмени
документи на л. 25 и следв. Вещото лице сочи още, че хронологично се вижда, че тези
записи предхождат одобряването и потвърждаването на кредита в 14:44 часа на 27.02.2020 г.
В заключение вещото лице сочи, че е изпълнена процедурата по кандидатстване за
договор за кредит № *, доколкото в базата данни на ищеца има регистрация на лице с лични
данни на ответника. Последният е изпълнил заложената процедура по кандидатстване и е
получил документ към кредита – Договор и Общи условия. Изпратеният на номер *, който
видно от изисканите справки от мобилните оператори се води на лицето Н. С. Н., SMS код е
попълнен в определеното за целта поле в сайта М..bg.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
По делото е представен на хартиен носител и Договорът за предоставяне на кредит №
* от 27.02.2020 г. и Общите условия към него. Видно от същия кредитодателят се задължил
да предостави потребителски кредит на ответника в размер от 700.00 лева. Ответникът е
поел задължението в срок от 25 дни да върне заетата сума при краен падеж 23.03.2020 г.,
ведно с договореното възнаграждение, за това че ползва парите на ищеца, като договорната
лихва възлиза на 19.25 лева при фиксиран годишен лихвен процент 40.15%. или 0.11% на
ден. Видно е от договора ГПР възлиза на 48.44%, а общата дължима сума при непредставяне
на обезпечение под формата на банкова гаранция или двама поръчители в срок до три дни,
считано от сключването на договора, възлиза на 760.20 лева.
От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че титуляр по
банкова сметка с * е Й.Т., което е в унисон и с приобщената справка от „Р. Б.“ ЕАД на л.
118. По посочената банкова сметка е преведена сумата в размер от 700.00 лева на 27.02.2020
г. от „И. Ф.“ ЕООД с основание „дог. за заем номер *“, което е в унисон с ангажираното
платежно нареждане на л. 32. Констатира се още от заключението на вещото лице, че по
процесния договор няма данни за извършени плащания. Размерът на остатъчната сума по
договора за кредит е 744.14 лева, формирана както следва: 700.00 лева – главница; 19.25
лева – договорна лихва за периода от 27.02.2020 г. до 23.03.2020 г. и 24.89 лева – мораторна
лихва, начислена върху главницата от 700.00 лева за периода от 16.07.2020 г. до 20.11.2020
3
г.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на ответника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си със
съдебна санкция, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производствопо реда на чл. 422 от ГПК и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното
облигационно правоотношение между страните, учредено въз основа на договора за
потребителски кредит, сключен от разстояние на 27.02.2020 г. при спазване на специалните
изисквания на ЗПФУР, с предмет 700.00 лева главница; уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва; своята изправност – предоставянето на заетата сума; изискуемостта
на главното задължение и изпадането на длъжника в забава, както и размера на предявените
граждански притезания.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти,
както и да докаже своите възражения и положителни твърдения, а при установяване на
горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора – погасяването на
претендираните суми.
На първо място следва да се отбележи, че процесният договор за предоставяне на
кредит от разстояние № * от 27.02.2020 г. е сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно чл.
6 от цитирания нормативен акт, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече, т. е. не е
необходимо едновременното им физическо присъствие /арг. от чл. 6 във вр. с § 1, т. 2 от ДР
на ЗПФУР/ - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /с ДВ бр. 85/24.10.2017
г. е променено заглавието му на Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги/. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – 148 от Закона за
защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитора и кредитополучателя е била
електронна. От експертното заключение по назначената СКТЕ, което съдът цени като
компетентно, обосновано изготвено и неоспорено от страните, се установи, че в базата
данни на дружеството "И. Ф." ЕООД фигурира профил на лице на име Й. Т. Т., с ЕГН
**********, към който профил има заем с номер * от 27.02.2020 г., като процедурата по
кандидатстване е спазена.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията. Автор на електронното изявление е физическото лице, което
4
в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е
лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл. 4 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 35 от Регламент на
Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. "електронен документ" означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, вкл. в текстови запис, а съгласно ал. 2
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. За "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във
вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 се считат данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Според нормата на чл. 13, ал.
4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и усъвършенствания електронен подпис
е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
В настоящия случай от заключението на вещото лице по назначената СКТЕ се
установи, че "И. Ф." ЕООД е финансова институция, която предоставя онлайн кредити. В
сайта М..bg се вижда поле и плъзгачи, с които е необходимо да се избере сумата, която
клиентът желае да получи и периодът, за който желае да върне парите. След това се натиска
бутона "ВЗЕМИ СЕГА", като след това се появява обобщена информация за заема, както и
линк към преддоговорната информация. На този етап потребителят трябва да натисне
отметката "Приемам декларацията за обработка на личните данни", за да продължи. След
като натисне бутона "НАПРЕД", се появява формуляр за кандидатстване и трябва клиентът
да попълни личните си данни, за да създаде своя профил: три имена, ЕГН, мобилен телефон
и т. н. Попълват се и полета с информация за месторабота и адреси, начин на плащане.
Когато клиентът е попълнил коректно всички полета, трябва да натисне бутон "Напред".
При одобрение на потребителя се изпращат на посочения имейл договор и общи условия и
специален линк за активация. Същевременно на посочения телефонен номер се изпращат
чрез SMS код, който се въвежда в полето за активация на договора, след отваряне на линка.
След това се превежда сумата по кредита. След изплащане на договора, профилът остава
активен до изтриване по искане на клиента. Тази процедура в случая е била изпълнена,
което се констатира по несъмнен начин от експертното заключение, като правноирелевантно
е обстоятелството, че титуляр на СИМ картата с абонатен номер * е лице различно от
кредитополучателя. Това е така, защото, въвеждайки кода, получен на SMS, в линка,
изпратен от кредитодателя на кредитополучателя на посочения от последния ел. адрес в
неговия профил, създаден на интернет профила М..bg, кредитополучателят е потвърдил
съгласието си за сключване на договора.
Крайният извод на съда е за доказаност на основанието на вземанията, а именно
сключен от разстояние договор за потребителски кредит от 27.02.2020 г.
Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, следва служебно да прецени съответствието
на всички допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със
законовите изисквания, доколкото ответникът е потребител по смисъла на т. 13 от § 1 от ДР
на ЗЗП.
Типични случаи пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя се свързват
със задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или управление
на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без предварително
оповестени критерии. В конкретния случай страните са договорили ответникът да заплати
неустойка в размер от 40.95 лева, дължима при неизпълнение на задължението му в срок от
три дни, считано от сключване на договора, да обезпечи кредита чрез банкова гаранция или
двама поръчители, която обаче не е предмет на настоящото производство, имайки предвид,
че с влязло в законна сила разпореждане от 02.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
15463/2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти състав, заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл.
410 от ГПК в тази част поради противоречието на клаузата, от която произтича неустоечното
5
вземане, със закона.
Ето защо възраженията на ответника досежно наличието на неравноправни клаузи са
несъстоятелни, доколкото в конкретния случай се претендира единствено чистата стойност
на заема, ведно с произтичащите от главното задължение за връщане на заетата сума
акцесорни задължения за заплащане на договорна лихва и обезщетение за забава, които не са
в разрез с правилата на чл. 143 и следв. от ЗЗП, а са закономерна последица от ползването
на чужди пари на договорно основание и невръщането им в уговорения срок.
От експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните и банковите документи по
несъмнен начин се констатира и изправността на ищеца, а именно същият в изпълнение на
поетото договорно задължение е предоставил на ответника заетата сума в размер от 700.00
лева.
От същото заключение се установява и размера на предявените граждански
притезания, а именно 700.00 лева – главница; 19.25 лева – договорна лихва и 24.89 лева –
мораторна лихва.
Към настоящия момент вземането на ищеца е с настъпил падеж, имайки предвид
договорката заетата сума да бъде върната в срок от 25 дни, т. е. на 23.03.2020 г., което
обуславя изискуемостта на главницата.
Крайният извод на съда е за основателност на предявените искове, като дължимостта
на главницата обуславя дължимостта и на произтичащите от нея акцесорни вземания за
договорна лихва, мораторна лихва и обезщетение за забава съизмерима със законната лихва,
считано от датата на сезиране на съда.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, чийто общ размер възлиза на 769.09 лева, формирана както следва: 125.00 лева –
държавна такса за завеждане на настоящото производство; 500.00 лева – депозит за вещи
лица по СКТЕ и ССчЕ; 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение определено от съда
по арг. от чл. 78, ла. 8 от ГПК в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната
помощ за процесуално представителство пред настоящия съдебен състав; 23.70 лева –
държавна такса за завеждане на ч. гр. д. № 15463/2020 г. на РС-Варна и 47.39 лева –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по ч. гр. д. № 15463/2020
г. на РС-Варна.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес: * дължи на „И. Ф. ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: 1./ 700.00
лева, представляваща главница по договор за кредит № * от 27.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 01.12.2020 г., до окончателното погасяване на вземането;
2./ 19.25 лева – договорна лихва за периода от 27.02.2020 г. до 23.03.2020 г.; 3./ 24.89 лева –
мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2020 г. до 20.11.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 262050/02.12.2020 г. по реда на
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15463 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
6
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, Й. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: * да заплати в полза на „И. Ф. ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * сумата в общ размер от 769.09 лева, представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, формирана както следва:
- разноски сторени по настоящото исково производство - 125.00 лева – държавна
такса; 500.00 лева – депозит за вещи лица по СКТЕ и ССчЕ; 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение;
- разноски сторени по ч. гр. д. № 15463/2020 г. на РС-Варна - 23.70 лева – държавна
такса и 47.39 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7