Решение по дело №139/2021 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№260070

 

гр. Пловдив, 15.04. 2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на   дванадесети април две хиляди и двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав:

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                            ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                 ДЕНИЦА СТОЙНОВА         

 

 

при секретар Мариана Апостолова

и с участието на прокурора Андрея Атанасов

разгледа  нохд /В/ № 139 по описа за 2021 г., докладвано от съдията ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по искане на осъдения К.М.Г.  за възобновяване на наказателното производство по чнд № 749/20г. на Районен съд Карлово.

         

Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.

 

С Определение № 260018/26.01.2021г. по чнд №749/20г., състав на Карловския районен съд е извършил групиране на наказанията по влезлите в сила присъди, с които е бил осъден искателят К.М.Г..

Определението не било обжалвано и влязло в законна сила.

Срещу влязлото в сила определение е постъпило искане от осъдения Г., в което се сочат  касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че съдът е групирал наказанията, като е избрал най – благоприятната за осъдения комбинация и не е нарушил закона.

Защитата поддържа искането на осъдения по изложените в него съображения.

Осъденият поддържа защитника си и иска да бъде възобновено делото.

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:

Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.

    Разгледано по същество, искането на осъдения Г. е основателно, макар и не по изложените в него събражения.

 Известно е, че пределите на касационната  проверка се предопределят от обжалващата страна чрез релевираните в искането за възобновяване на наказателното производство отменителни основания и изложени в тяхна подкрепа доводи.

В конкретния случай изводи в тази връзка могат да се направят от формалното позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

 Известно е също така, че материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и когато обжалващата страна се позове само на него, касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти.

Макар и в правната доктрина и съдебната практика да е прието, че в производство, каквото е настоящето, служебното начало е неприсъщо, то не е изключено въобще. Когато при проверката на съдебните актове по реда на глава 33-та НПК решаващата инстанция установи процесуални нарушения от категорията на "абсолютните", които по своя характер са толкова съществени, че засягат в значителна степен фундаментални принципи на правораздаването, то тогава тя дължи произнасяне дори и в искането за възобновяване на наказателното дело тези нарушения да не са визирани конкретно.

    Настоящият състав констатира, че първоинстанционното определение е постановено при допуснато именно такова  особено съществено процесуално нарушение. В приложения протокол от съдебно заседание по делото, проведено на 26.01.2021г. и двете страници на л.60 /първата страница и страницата на гърба на листа/ са с абсолютно идентично съдържание и очевидно липсва една от тях. В цитирания съдебен протокол липсват каквито и да било данни за пренията на осъдения и за последната му дума, което е равносилно на липса на протокол.

    От друга страна, протоколът от съдебното заседание е доказателственото средство по смисъла на чл. 131 от НПК, с което се удостоверяват извършените процесуални действия и реда, по който са извършени и отсъствието в съдържанието му на данни по чл. 291, ал.2 и чл. 297 НПК обуславя извод, че тези съдопроизводствени действия не са били осъществени.

   Съдебните прения и осигуряването на осъдения на последна дума са самостоятелни задължителни етапи от стадия на съдебното заседание, уредени от отделни разпоредби - чл. 291 – чл.296 и чл. 297 НПК и тези  обстоятелства следва да бъдат отразени в съдебния протокол. Процесуалните действия по изслушването на съдебните прения, в които всички страни излагат вижданията си по същество на делото и осигуряването на пълна възможност на осъдения чрез последната с дума да изрази своето окончателно отношение към определянето на общото наказание, което следва да изтърпи са с фундаментално значение за законосъобразното развитие на процеса, тъй като в регламента на тези задължителни етапи от съдебното заседание намират проявление редица основополагащи начала на наказателния процес - принципите на непосредствеността, устност и публичност по чл. 18, чл.19 и чл.20 НПК, в частност произтичащото от тях изискване на чл. 259 НПК за непрекъснатост на съдебното заседание, решаването на делото по вътрешно убеждение на решаващия съдебен орган, съгласно чл. 14, ал. 1 НПК, правилното формиране на което включва задължението на съда да вземе решение след внимателна проверка на всички доказателствени материали по делото, вкл. и оправдателните доказателства,  осигуряването на правото на защита на осъдения, който има право тезата да му да бъде обсъдена и да получи отговор на доводите и възраженията си и други.

Поради това, неотразяването в съдебния протокол на етапите на съдебните прения и осигуряването на осъдения на последна дума всякога изцяло опорочава съдебния акт и представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, защото на практика означава липса на протокол за съдебното заседание на първата инстанция.

Констатираното абсолютно съществено процесуално нарушение е достатъчно само по себе си да обуслави основателност на искането за възобновяване, отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Карловския районен съд.

Предвид необходимостта от упражняване на правомощието си по 425, ал.1, т.1 НПК,  настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда останалите доводи, съдържащи се в искането на защитника на осъдения за възобновяване на делото. Те следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 НПК Апелативният съд

 

 Р  Е  Ш  И:

 

          ВЪЗОБНОВЯВА чнд № 749/20г. на Районен съд Карлово.

          ОТМЕНЯВА Определение № 260018/26.01.2021г. по чнд №749/20г.

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Карловския районен съд.

          Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   

         

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                      2.