Решение по дело №266/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ вр.чл.208 АПК.

Образувано е след изпращането на делото на АС-[област] по местна подсъдност с Определение №10042/24.10.23г. по д.№9977/23г. на ВАС. Предмет на съдебен контрол пред настоящия съд е Решение 201/25.07.23г. по адм.д.286/22г. на РС-[община].

Първоначално е било образувано дело №1214/2019г. по описа на РС-[област], по протест на РП-[област], с който се иска нищожност на решение №5678/2009г. на Общинска служба по земеделие-[област]. Постановено е решение №260251/1.11.21г. по гр.д.121482019г. на РС НА рс-[област]. С решение №155/26 май 2022г. по дело №51/22г. на АС-[област], решението на РС-[област] е отменено и делото върнато за ново разглеждане със задължителни указания. Поради отвод на съдиите от РС -[област], делото е изпратено на РС- [община] /вж.Определение 87/14.06.2022г. на АС -[област]/. Пред РС- М. е образувано гр.д. №286/22г., което завършва на тази инстанция с решение №201/25.07.2023г. По жалба на Община [област] срещу решението на РС- [община], е образувано адм.д. №399/023г. по описа на АС -[област], по което е постановено Определение, с което е прекратено производството пред административния съд, тъй като не може да се сформира състав. С Определение 10042/24.10.23г. по адм.д. 9977/23г. на ВАС, е постановено, че жалбата срещу решението на РС -[община], следва да се разгледа от АССм.

Касационният жалбоподател, Община [област], представлявана от кмета оспорва Решение 201/25.07.2023г. по адм.д. 286/22г. на РС-М. с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че решението на ОСЗ- [област] е издадено от компетентен орган; че няма законова пречка удостоверението по чл. 13 ал.4 ППЗСПЗЗ да се подпише от кмета; че е неправилен изводът на съда, че удостоверенията и скиците са документи с невярно съдържание; че съдът се е позовал на експертизата, но не е обсъдил същата в мотивите си заедно с останалите доказателства. Твърди се, че регистър „В. с. А.“ от 1949-1950г. не е официален регистър, който да е „третиран“ от закона, а меродавният регистър, от който следва да се извлекат данните за собственост е кадастралният план /стр.10 и 11 от жалбата/. Посочено е, че изводите на районния съд, че решението е издадено в противоречие с целта на закона са неправилни, тъй като повече от 14 години никой не е оспорил собствеността на наследниците на А. А. С., възстановени с процесното решение 5678/11.05.2009г. на ОСЗ [област]. Посочено е, че РС М. не е конституирал всички заинтересовани страни и настоящи собственици.Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение.

В съдебно заседание касаторът, Община [област], редовно призована не изпраща представител и не депозира писмено становище.

Ответникът по касация, Общинска служба земеделие- К. редовно призована не изпраща представител и не депозира писмено становище.

Ответникът Районна прокуратура - К., ТО-А. в съдебно заседание се представлява от прокурор А., който пледира решението на РС-М. да се остави в сила. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба на О. К., тъй като решението на ОСЗ- [област] е издадено в противоречие с целта на закона, както и на база документи с невярно съдържание и на база документи, подписани от некомпетентни органи. Акцентира на това, че в удостоверенията и скиците по чл. 13 ППЗСПЗЗ са посочени лица, които никога не са били собственици на имотите и това е установено по делото по категоричен начин. Заема становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се остави без уважение.

Ответникът С. А. А. с особен представител адв.К. П. редовно призован не се явява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от особения представител адв. П. вх.№3601/28.11.23г., в което се сочи, че протестът е неоснователен, а решението на РС -М. е неправилно и незаконосъобразно, и следва да се отмени. Излагат се подробни доводи и съображения.

Ответникът Х. А. А. /Халилова/ с особен представител адв. Д. Х. редовно призован не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от особения представител адв.Х., с което се моли решението на РС-М. да се отмени, тъй като е неправилно. Излагат се подробни доводи и съображения.

Ответникът Ш. А. А. с особен представител адв. Р. Х. не се явява в съдебно заседание. От особения представител адв.Х. е постъпила писмена молба вх.№ 3608/ 28.11.23г., с която се моли да се даде ход на делото, не се правят доказателствени искания, не се излагат съображения по същество.

Ответникът Е. А. О. с особен представител адв.Д. Г. редовно призована не се явява в съдебно заседание, не депозира писмено становище, не изпраща представител.

Ответникът Н. И. С. с особен представител адв.Д. Х. редовно призована не се явява в съдебно заседание. Постъпила е писмена молба вх.№ 3609/ 28.11.23г. от особения представител, с която се моли да се даде ход на делото, не се правят доказателствени искания, не се излагат съображения по същество.

Представителят на ОП- [област] заема становище за неоснователност на касационната жалба на Община [област] и моли решението на РС М. да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

С решение № 5678/ 11.05.2009г. на Общинска служба по земеделие - [област], т.II от него, на наследниците на А. А. С. бивш жител на [населено място] са възстановени в стари реални граници 23 имота, представляващи ниви със следните номера: 6383, 6525, 2089,6529, 6395, 6454, 6436, 6385, 6380, 6379-81, 6532, 5650, 6454, 6532, 6499, 5650 в м.К. Т., 5650 в м. П. Г., 5604, 5650, 6392, 5650 в м. П. Г., 6529, 5859. В решението е посочено, че имотите се намират в землище на [населено място]. Решението на ОСЗ-[област] е подписано от началника К. А., от заместник- началника Е. М. и от двама членове под №1 и №3, а оименно от членовете Б. А. и А. М.. На л.216 от дело №1214/19г. на РС -[област] е приложена заповед, видно от която К.А. е началник на службата, а М. е зам.началник. Според Заповед №74/18.09.2008г. на л.218 от същото дело, подписалите се двама членове - Б. А. и А. М. са специалисти в ОСЗ- [област].

Съдът установява, че по делото не е направено оспорване на автентичността на решението на ОСЗ-К. по реда на чл. 193 ГПК. Няма и доказателства подписът на началника да е положен от друго лице, а не от К. А.. Не е видно също подписът срещу „началник“ в решенето да е положен със запетая. Всичко това задължава съдът да приеме, че документът е подписан от лицата, посочени в него като автори. Решението е официален документ, издадено от длъжностни лица в кръга на службата им и при липса на надлежни доказателства, че подписът за началник не е на К. А., законът задължава съда да приеме решение за автентично. Решението е от 11 май 2009г., поради което по отношение на числения състав, длъжността и лицата, които трябва да го подпишат е приложима редакцията на чл. 60а ППЗСПЗЗ ДВ бр. 31 от 2003г. Според тази норма решението трябва да е подписано от началника и от определените със заповед на директора на О. Д. З. служители от службата. В случая, такава заповед има от 18.09.2008г. и според нея служителите, оправомощени да подписват са З. М., С., А.,А. М. и Т.. Именно двама от тях са подписали процесното решение от 11 май 2009г. Решението е подписано от законния кворум по см.на чл. 60 ал.4 ППЗСПЗЗ /бр.113 от 1999г./, а именно от началник, зам.началник и двама членове. Изискването за състава, който трябва да подпише решението е свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията. Когато това мнозинство е формирано, решението е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой членове на комисията. В случая решението е подписано от достатъчен брой длъжностни лица, което обосновава неговата редовност. Поради това формалната доказателствена сила на решението на ОСЗ-К. не бе оборена по делото.

По отношене на материалната доказателствена сила на решение 5678/11.05.2009г. на ОСЗ-К., съдът съобрази следното: По делото е безспорно установено, че А. А. С. не е бил собственик на процесните 23 имота. Правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства /в този смисъл чл.12 от ЗСПЗЗ/. По делото такива доказателства не са представени, което обуславя извод, че не се доказва правото на собственост към момента на обобществяване на земеделските земи в полза на А. А. С.. Освен това, не се установяват и основанията, на база на които комисията е прила, че той е бил собственик. По делото дори няма начало на писмено доказателство, на база на което да се индицира, че това лице е било собственик на процесните имоти преди ТКЗС. Към заявлението не са приложени писмени доказателства за право на собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, в който смисъл е изискването на чл.13 ал.2 т.1 ППЗСПЗЗ. Реституционното производство е възстановително, а не установително и удостоверението и скицата по чл. 13 ал.5 от Правилника не доказват собственост. Тези два документа индивидуализират териториалната единица, а не влияят на юридическата категория - право на собственост.

Обосновано първоинстанционният съд е направил извод за материална незаконосъобразност на Решение 5678/11.05.2009г., която е в такава степен, че води до нищожност на решението. Нарушени са особено съществени изискванията на реституционното производство, така че решението е изцяло лишено от законово основание, издадено е при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Правните последици от решението са съществено различаващи се от предвидените в правната норма и в този случай материалната незаконосъобразност води до нищожност.

По отношение на удостоверенията и скиците, на база на които е издадено решението на ОСЗ-[област], съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Нормата на чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ императивно разпорежда какво е изискуемото съдържание, обем на информация, която следва да е отразена в удостоверението по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Нормативно разписано е и съдържанието на скицата по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. По делото са представени удостоверения и скици по чл. 13 ал.5 ППЗСПЗЗ /л.33-80 от адм.д.1214/2019г. на РС-[област]/, като в удостоверенията е посочено, че имотите са записани в регистъра на бившите имоти на името на наследници на А. А. С.. Удостоверенията са подписани за „главен архитект“ от кмета на общината Х. А. И.. Подписите срещу „изготвил“ в удостоверенията са на Г. К. Ш. – към момента на издаване на удостоверенията главен специалист в сектор „Кадастър и регулация“ в О. К. /л.213 от адм.зд. 121482019г. на РС-[област]/. В горния смисъл е почерковата експертиза, назначена при първото разглеждане на делото и неоспорена до момента от страните /л.110 от д. 1214/2019г./. Към момента на издаване на удостоверенията, главен архитект на Общината е П. Н., което лице не е подписало процесните удостоверения. Тези установени по делото факти и обстоятелства сочат, че удостоверенията са подписани от некомпетентен орган – от кмета вместо от главния архитект, което обуславя извод, че са неавтентични и не могат да служат на ОСЗ-[област] в процедурата по реституция.

Представените по делото удостоверения по чл. 13 ал.5 ППЗСПЗЗ и скици /л. 33 и сл. от дело №1214/2019г./ също така не доказват собственост в полза на А. А. С. преди одържавяването. Същите са с невярно съдържание по отношение на собственика. Това се установява както от назначената при първоначалното разглеждане на делото СТЕ /л.170-190 от д.1214/2019Г. на РС -[област]/, така и от назначената при повторното разглеждане на делото СТЕ /л.130 - 151 от гр.д. №286 за 2022г. на РС-[община]/. И двамата експерти са категорични, че А. С. не фигурира в документите като собственик на процесните имоти. Според последната СТЕ, в регистъра на бившите имоти и в регистъра на съществуващите имот, той не фигурира като собственик. Вещото лице по втората СТЕ сочи, че в парцеларния списък към кадастралния план на имотите на Воден синдикат „А.“, в регистъра на бившите имоти към помощния кадастрален план и регистъра на съществуващите имоти по кадастрален план, действащ преди създаването на кадастралната карта, са посочени собственици, които са различни от А. А. С. и наследниците му. В документацията към плановете вещото лице не е намерило данни, сочещи той да е бил собственик на някой от процесните имоти. Според в.л., от техническата служба на общината не са посочили източника, от който е установено местонахождението на имотите. Вещото лице е категорично, че в удостоверенията и скиците по чл. 13 ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ са изписани имоти, които не съответстват на имотите със същите номера по който и да е от плановете. Освен това са издадени по две и повече удостоверения и скици за имоти с един и същ номер, но с различни семантични данни – площ, граници, конфигурация и дори местност. Издадените удостоверения и скици не отговарят, според вещото лице, на техническите изисквания по Заповед №РД -02-14-461/ 26.08.2003Г. на МРРБ. Графичната част на одобрения помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ не съдържа имотите, изчертани на обследваните скици. В регистъра на бившите имоти няма данни за собственик А. А. С.. Според в.л., няма данни как техническата служба на община К. е установила местоположението и границите на бившите имоти, предмет на делото. Вещото лице не е открило данни за определяне на застроени части от имотите при спазване на изискванията на т.1.8 от Заповед №РД-02-14-461/26.08.2003г. на МРРБ – налчие на сгради и прилежащите им площи, изградени обекти на техническата инфраструктура, съоръжения и линейни инженерни мрежи и техните сервитути. Според експертизата, няма данни кметът на общината да е одобрил решение на техническата служба по чл. 11 ал.4 ППЗСПЗЗ. Според експертът, впечатляваща е бързината, с която администрацията се е справила с провеждането на процедурата по възстановяване на земи в строителните граници.

На въпроса дали сред процесните 23 имота има такива, които да са или да са били общинска или държавна собственост, вещото лице сочи следното: Към 1949г. по данни от кадастралния план на воден синдикат „А.“, общинска собственост са имот №1814а, ползван за училищни нива, имот № 1810 и № 501- с предназначение „за гробище“; останалите имоти не са с общински произход. За имот №5650, който е част от имот №501 по плана от 1949г., е съставен АЧОС №318/31 март 1999г. за 3,560 дка. в м.“К.“ /същият е приет като доказателство/. Към 2000-та година всички останали процесни имоти са общински остатък и представляват междублокови пространства. Вещото лице сочи, че [жк] е жилищен комплекс и изграждането му е започнало в края на 70-те –началото на 80-те години от миналия век. Всички имоти, собственост на физически лица, са отчуждени. Към 2000-та година процесните имоти са общински и представляват озеленени и благоустроени площи – междублокови пространства по реализиран план за регулация и застрояване. Предвид прекомерното застрояване в междублоковите пространства на големи жилищни комплекси, с Решение на Народното събрание от 08.08.2008г. е наложен мораториум върху застрояването на устройствените зони, предвидени за комплексно застрояване.

На 9 броя скици към заключението /л.152-160/ вещото лице е повдигнало в цветове контура на всеки от процесните имоти по кадастралната карта, възстановения имот, контура по плана за регулация, контура на УПИ от ПУП-ПР, контура по кад.план от 2003г., контура по помощния план и контура от кадастралния план на Воден синдикат „А.“.

Обосновано и на база правилен анализ на доказателствата, РС-М. е кредитирал заключението на вещото лице, изготвило СТЕ по д. 286/22г. като обективно и компетентно изготвено. От заключението по СТЕ и от доказателствената съвкупност се установявава, че имотите не са собственост на лицето, в полза на което са възстановени. Установява се по делото също, че удостоверенията и скиците не отговарят на техническите изисквания, определени със Заповед № РД 02-14-461/26.08.2003Г. на МРРБ. Установява се също, че не е проведена процедура по чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ от кмета на общината. ППЗСПЗЗ е изменен с ДВ, бр. 122/1997 г. и бр. 31/2003 г., като съществени промени са настъпили в чл. 11, чл. 13 и нов чл. 13а от ППЗСПЗЗ, които променят начина и реда на възстановяване и вида на удостоверението и скицата към него. Съгласно тези промени в ППЗСПЗЗ и на основание чл. 13, ал.7 и чл. 13а, ал.10 от ППЗСПЗЗ е издадена Заповед № РД-02-14-461/26.08.2003 г. на МРРБ /ДВ, бр.83/2003 г./, с която се определят техническите изисквания по начина на възстановяване на бивши земеделски имоти, включени в строителните граници на населените места. Тези разпоредби налагат процедура по възстановяване, свързана с чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. По реда на чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ първо се произнася Техническата служба, която определя размера на застроената и свободната от застрояване площ, отчитайки обстоятелствата по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като нейното решение се одобрява със заповед на кмета на общината. Едва след като е налице влязла в сила заповед по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ/т.е последната да не е била обжалвана по съдебен ред или ако е обжалвана - да е отхвърлена жалбата срещу нея/ и съобразно нейното съдържание кметът на общината може да се произнесе по искането за издаване на удостоверение и скица. Удостоверението и скицата следва да съответстват на влязъл в сила административен акт по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като се спазва определения образец - Приложение № 1 на Заповед № РД -02-14-461/26.08.2003г.В случая процедурата по чл. 11 ал.4 не е спазена, което се установи безспорно от СТЕ и от доказателствата по делото.

Неспазването на процедурата по чл. 11 ал.4 от Правилника, както и това, че удостоверенията и скиците по делото не отговарят на техническите изисквания, в който смисъл е СТЕ, както и това, че са подписани от некомпетентен орган /подписани са от кмет вместо от главен архитект/, както и това, че са неверни по отношение на посоченото в тях, че А. С. е бил собственик, съставляват особено тежки пороци на процедурата по реституция. Тези пороци водят до нищожност на решението за възстановяване № 5678/11.05.2009г. на ОСЗ [област] на основание чл. 146 т.4 АПК.

Настоящият състав приема, че е налице нищожност и поради несъответствие с целта на закона по чл. 146, т. 5 АПК. Реституционното производство е за правоимащите и такава е целта на специалния закон. В чл. 10 от ЗСПЗЗ се сочи, че се възстановяват права на собственици или на техните наследници върху земеделските земи, които те са притежавали преди образуването на ТКЗС. В случая, решението на ОСЗ-К. е издадено за друга цел, която е различна от законоустановената. Несъответствието с целта на закона обуславя нищожност, тъй като преследваната с административния акт цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с друг акт, нито на същия, нито на който и да е друг орган.

Правилно и законосъобразно РС-М. е приел протеста за основателен и е прогласил нищожността на решението на ОСЗ- [област], с което имотите са възстановени. Касационната жалба на Община [област] се явява неоснователна и решението следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания на чл. 209 АПК.

Разноски в настоящото производство не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК вр.чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ, Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №201/ 25.07.2023г. по гр.д. 286/2022г. по описа на Районен съд - [община].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.