№ 471
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
М. Яначкова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501960 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 860 от 31 януари 2020г. по гр. д. № 4810/2017г.,
Софийски градски съд, ГО, 5 състав е осъдил „Застрахователна компания Лев
Инс” АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ на
М. Г. Д., Н. В. Д. и М. В. М. сумата от 88 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на съпруга, съответно бащата на
ищците, В. Х. Д., настъпила на 14.11.2015г. в резултат от ПТП, причинено от
Г. В. А., при управление на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.
№ ********, по време на действието на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от
14.11.2015г. до окончателното изплащане, като отхвърлил исковете за
разликата до пълните предявени размери от по 110 000 лв.; осъдил ищците да
заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 113 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска; осъдил ответника да заплати на адв.
В.М. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 8 952 лв., съобразно уважената част от иска;
осъдил ответника (при допуснато очевидна фактическа грешка при изписване
1
на името му) да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса върху уважените искове в размер на 10 560 лв. Решението е
постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ответника – Г.
В. А. (при допусната очевидна фактическа грешка при изписването на
фамилното му име).
Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба (неправилно
квалифицирана като насрещна въззивна жалба) от Х. С. Ц. – конституирана на
мястото на починалата след устните състезания пред първоинстанционния
съд ищца М. Г. Д., в негова отхвърлителна част над присъдените 88 000 лв.,
както е посочено, определено от съда след редуциране на справедливото
според съда обезщетение в размер на 110 000 лв. поради прието
съпричиняване 20 %, до 104 000 лв. – определено след редуциране с 20 %
поради съпричиняване на справедливото според жалбоподателката
обезщетение в размер на 130 000 лв. Поддържа, че обезщетението е
занижено, тъй като М. Д. и съпругът й са били цял живот заедно, и било
изключително тежко за нея да си представи, че ще живее без съпруга си, като
през последните няколко години до смъртта си през м.11.2019г. тя е скърбяла
за него и е изпитвала страх и самота.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и от
ответника ЗК „Лев Инс” АД в негови осъдителни части – над присъдения
размер на обезщетенията от по 64 000 лв. – изводимо от оплакванията срещу
решението. Поддържа, че определените обезщетения от по 110 000 лв. са
завишени с оглед значението на всички факти, обуславящи справедлив размер
на обезщетенията, който да не води до обогатяване на увредените лица.
Изтъкнал е обществено –икономическите условия към датата на настъпване
на ПТП и възрастта на ищците – низходящи на пострадалия (при допусната
грешка в името на ищцата – дъщеря на В. Д.), които не били зависими от своя
баща. Иска от съда, при изходна база на обезщетенията от по 80 000 лв., като
приложи 20 % съпричиняване, да отмени решението над присъдените
обезщетения от по 64 000 лв. и вместо това да отхвърли исковете за разликата
над тази сума до присъдените размери на обезщетенията.
Насрещните страни – ищци по делото са оспорили жалбата на
ответника.
Г. В. А. - трето лице помагач на ответника не е взел становище по
2
жалбата на Х.Ц., по която се явява насрещна страна.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищците – съпруга и низходящи от първа степен на починалия
при ПТП В. Д. - са възникнали вземания срещу ответника, застраховал
гражданската отговорност на осъдения от наказателния съд делинквент, за
обезщетение за вреди от смъртта на съпруга и бащата в размер на по 110 000
лв. След като е приел възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, - изразяващо се в твърдяно пресичане на пътното платно без
пострадалият да се съобрази с приближаващото МПС, разстоянието до него,
осветеността на фаровете и неговата скорост, както и в твърдение, че
пострадалият не бил ясно различим и разпознавем като участник на
двуколесно превозно средство и не изчакал преминаването на процесното
МПС, - за частично основателно до размера от 20 %, с оглед възприетото
заключение на авто-техническата експертиза, а именно - поради навлизане от
страна на пострадалия в лентата за движение на МПС на неопределено място,
без да се съобрази с приближаващия се на 50 м автомобил вдясно и да
преустанови движението си. По този начин съдът е намалил определените
обезщетения на по 88 000 лв.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а
като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично
неправилно в обжалвани от ответника части и правилно в обжалваната от
правоприемник на ищца по делото част.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
3
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КД (отм.) за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая
причинителят на вредите е бил осъден с влязла в сила присъда.
С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и
обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителните
му в полза на ищците части не е обжалвано изцяло, въззивният съд в
правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищците са
увредени лица от ПТП, станало на 14.11.2015г., от което е настъпила смъртта
на съпруга, съответно баща им, а ответникът е застраховал гражданската
отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298,
ал. 1 ГПК вр. вр. чл. 257 – 275 вр. чл. 223 – 229 вр. чл. 265, ал. 1 КЗ отм.),
като причиняването на смъртта на пешеходеца е установено и със
задължителната за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, присъда (чл. 300 ГПК; чл. 413, ал. 2 НПК).
Следователно установено е на настоящия етап от производството, че ищците
са претърпели вреди от смъртта на В. Д..
Спорно във въззивното производство, съобразно отбелязаното по-горе
за оплакванията на жалбоподателите, е какъв е размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди страданието и загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от ищците, чиято легитимация като увредени лица е
призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на
обезщетенията по същество се оспорват като необосновани, съотв. поддържа
се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
За установяване на неимуществените вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на св. А. – съсед на семейството.
Първоинстанционният съд е изградил изводите си въз основа на показанията
му без във въззивното производство да са оспорени приетите въз основа на
4
тях фактически положения. От показанията е установено, че починалият е
бил отзивчив човек, много уважавал съпругата си и децата си, добре се
разбирал с нея, наричал я на малко име “М.“. След смъртта му ищците били
като „попарени“, сякаш „бомба паднала“ в тяхната къща, неговата съпруга
непрестанно плачела, синът и дъщерята – също. Мъката в тяхното семейство
била голяма и когато се срещали със свидетеля, ищците говорели за
починалия, плачели, тежко изживявали случилото се. Свидетелят е уточнил,
че знае, че дъщерята М. е омъжена в гр.Казанлък, а синът Н. живеел заедно с
баща си в една къща.
По размера на търсените обезщетения за вреди:
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. Съобразно приетото за
установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към
размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната
конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд
отчита стреса от настъпилата при трагични обстоятелства нелепа внезапна
смърт на съпруга на ищцата, баща на ищците, степента на преживените от тях
негативни емоции, вкл. и обстоятелството, че децата му ще продължават и ще
продължат да изпитват и в бъдеще страдание от загубата на баща си, от чиято
опора са били лишени (съпругата е починала в хода на делото). С оглед
действителното фактическо съдържание на отношенията между пострадалия
на 80 години и търсещите обезщетение за неимуществени вреди, а не като се
базира на отношения от същия тип, и като взе предвид, че отношенията
между починалия и ищците са се характеризирали с обичайните обич и
топлота, разбирателство, взаимопомощ, съвместно съжителстване (със
съпругата и сина) и виждания (с ищцата М.М.), въззивният съд намира, че в
конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за
понесените от ищците болки и страдания по повод загубата на близкия им, е
в размер на по 100 000 лв., макар че паричната сума никога не може да
възстанови непрежалимата неочаквана загуба на съпруга и бащата, която
остава за цял живот, въпреки възрастта на пострадалия и преживелите го
близки. При причиняване на смърт за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди от значение са възрастта на пострадалия, общественото
5
му положение, отношенията между пострадалия и близкия и редица други
конкретни обстоятелства (ППВС № 4/1968г.), а според формираната по реда
на чл. 290 ГПК практика на ВКС и общественото разбиране за справедливост
на даден етап от развитието на самото общество. В тази връзка въззивният
съд отчете негативните последици от безвъзвратната внезапна загуба в
резултат от ПТП, в това число негативните последици за емоционалното
състояние на ищците, както и действителната роля на починалия
жизнеспособен мъж в живота на съпругата му, родена през 1944г., починала
през м.11.2019г., и на децата му, родени през 1958г. и 1965г. (макар че
възрастта, както на пострадалия, така и на преживелите, не съставлява
самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях, доколкото
интензитета на страданието не се предпоставя еднозначно от определена
възраст), чийто живот той е споделял. Във връзка с изложеното, няма
решаващо значение за интензитета на търпените вреди, обстоятелството, на
което акцентира жалбоподателят, - че децата на починалия, с оглед възрастта
си, не са били зависими от грижите на баща си. На следващо място, при
определяне на дължимото обезщетение съдът отчита в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия. С оглед степента на установена
близост между членовете на фамилията, и страданията и душевната травма от
непоправимата загуба, въззивният съд счете, че дължимите обезщетения в
конкретния случай възлизат на по 100 000 лв., като върху тях се дължи и
законната лихва от 14.11.2015г. (чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 223, ал. 2, изр. 1 и по
арг. от чл. 227, т. 2 КЗ отм. - относно определения момент на забавата не е
повдигнат спор във въззивното производство).Посочените обезщетения обаче
следва да се намалят с приетия от първоинстаниционния съд, неоспорен във
въззивното производство, принос на пострадалия към вредоносния резултат
от 20 %. Така и по изложените съображения предявените искове за заплащане
на обезщетения за доказаните в производството неимуществени вреди,
резултат от процесното ПТП, за последиците от реализирането на което
отговаря делинквентът, съотв. ответният застраховател, следва да се уважат
до размера от по 80 000 лв. Следователно, при така приетото по-горе от
въззивния съд, доводите на ответника от въззивната му жалба за нарушение
на чл. 52 ЗЗД са частично основателни. Неоснователни са доводите във
6
въззивната жалба на правоприемника на ищцата М. Д. Х.Ц., доколкото
установеното по делото за интензитета на вредите не дава основание за
определяне на по-високо обезщетение за съпругата на пострадалия от ПТП,
починала в хода на производството.
Горното налага извода, че решението, предмет на инстанционен
контрол, е частично неправилно в обжалвани от ответника части относно
размера на търсените обезщетения и подлежи на съответна частична отмяна, а
исковете на отхвърляне за разликата над 80 000 лв. до 88 000 лв. В останалите
обжалвани части решението е правилно като резултат и подлежи на
потвърждаване. При този изхода на спора, на частична отмяна подлежи и
решението в частта му, в която в полза на представителя по пълномощие на
ищците е присъдено адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ
над размера от 8 138, 18 лв., а в тежест на ответника е присъдено заплащането
на държавна такса над 9 600 лв. При този изход на спора в полза на
ответника, който е и жалбоподател, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от исковете от въззивния съд по повод на
жалбата му, се присъждат разноски за първа инстанция в размер на още 41,
09 лв.; държавна такса за въззивно обжалване в размер на 480 лв. и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 33, 33 лв. На основание чл. 38,
ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на представителя по пълномощие на
ищците Н. В. Д. и М. В. М. се присъжда, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата на ответника, адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ
във въззивното производство в размер на 1 195, 56 лв. Няма основание за
присъждане на такова възнаграждение и за защитата на Х.Ц. срещу жалбата
на ответника, тъй като липсват доказателства, че адвокатът осъществява
безплатна правна помощ и на тази страна (представено е само пълномощното
му за учредяване на представителна власт).
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 860 от 31 януари 2020г. по гр. д. № 4810/2017г. на
Софийски градски съд, ГО, 5 състав, в частта, в която исковете са уважени
над размера от по 80 000 лв. до размера от по 88 000 лв. и в полза на
представителя по пълномощие на ищците е присъдено адвокатско
7
възнаграждение за безплатна правна помощ над размера от 8 138, 18 лв., а в
тежест на ответника е присъдено заплащането на държавна такса над размера
от 9 600 лв. и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Г. Д., на чието място след смъртта й е
конституирана Х. С. Ц., на Н. В. Д. и на М. В. М. с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), предявени срещу „Застрахователна компания Лев Инс” АД, за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на В. Х. Д.
/съпруг на първата ищца и баща на другите ищци/, настъпила в резултат от
ПТП от 14.11.2015г., над размера от по 80 000 лв. до размера от по 88 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 860 от 31 януари 2020г. по гр. д. №
4810/2017г. на Софийски градски съд, ГО, 5 състав в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН ********** К. С. П., ЕГН ********** и Ю.
С. П., ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, сумата 554, 42 лв.
– разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на
адв. В.М. възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивното
производство в размер на 1 195, 56 лв.
Решението е постановено при участието на Г. В. А. като трето лице
помагач на ответника.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8