№ 631
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100513353 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.И. З.“ срещу решение №
10930/09.10.2022 г. по гр.д. № 16399/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗК „У.“ АД на основание чл. 411, ал. 1
КЗ сумата в размер на 1173,84 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 29.03.2022 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за застрахователно
събитие – ПТП, реализирано на 25.06.2021 г. в село Ковачево, област Стара Загора
между т.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № ******* и л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № *******,
виновен за което е бил водачът на л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № *******, гражданската
отговорност на който е била застрахована от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И. З.“.
Жалбоподателят - ЗАД „Д.Б.Ж.И. З.“, твърди, че решението е неправилно.
Твърди, че по делото не е доказано виновен за ПТП да е бил водачът на л.а. „БМВ
320Д“ с рег. № *******. При условията на евентуалност счита, че присъдената сума
следва да бъде намалена, тъй като е налице съпричиняване. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира
1
разноските по производството.
Ответникът по жалбата – ЗК „У.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗК „У.“ АД с осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 1173,84 лв.,
представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 25.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването
Ищецът – ЗК „У.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 25.06.2021 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 1173,84 лв. Твърди, че вина за настъпване на
застрахователното събитие има водачът на застрахования при ответника – ЗАД
„Д.Б.Ж.И. З.“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че
с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е
възникнало регресно вземане за платената сума. Твърди, че ответникът не е заплатил
дължимата сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до погасяването. Претендира разноските по
производството.
С обжалваното решение № 10930/09.10.2022 г. по гр.д. № 16399/2022 г. по описа
на СРС, 79 състав, искът е уважен изцяло, като в полза на ищеца са присъдени и
разноски в размер на 640,40 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
2
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване
на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е
било застраховано по застраховка „Каско“ при ЗК „У.“ АД.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 25.06.2021 г., на
25.06.2021 г., около 14,25 часа, товарен автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ******* се
е движил по път II-55, с посока от село Полски Градец към село Радецки, като в района
на „Пожарна“ до ТЕЦ „Марица Изток 2“ водачът е предприел маневра за ляв завой. В
същото време, по същия път и в същата посока се е движил лек автомобил „БМВ
320Д“ с рег. № *******, който е предприел маневра за изпреварване на завиващия
наляво товарен автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № *******, в резултат на което
траекториите на двете МПС се е пресекла и е настъпил удар между тях. В протокола са
удостоверени видимите щети по отношение на двете МПС, както следва: товарен
автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ******* – предна лява гума, преден ляв калник,
предна броня; по отношение на лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ******* – задна
дясна врата, заден десен калник, предна дясна врата, десен праг.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява идентичен на посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като
вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на
ЗК „У.“ АД и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че
щетите по отношение на товарен автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ******* се
намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 25.06.2021 г. ПТП.
Свидетелят А.М.М., водач на товарен автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. №
*******, разпитан по делегация от РС – Стара Загора, сочи, че е подал мигач за
завиване наляво, намалил е скоростта на управлявания от него автомобил, като е спрял
в лентата за движение, за да изчака насрещно движещи се автомобили, след което е
предприел маневра за завиване наляво. Движещият се зад него автомобил „БМВ“ е
предприел изпреварване, без да сигнализира затова, вследствие на което е настъпил
удар между двете МПС.
Свидетелят С.Д.И., водач на лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № *******,
разпитан по делегация от РС – Ямбол, сочи, че се е движил зад товарен автомобил
„Дачия Дъстър“. Посоченият автомобил е бил с включен мигач, обозначаващ, че ще
завива наляво, като се е движил бавно на кръстовището. Поради бавното движение на
автомобила отпред, свидетелят И. се е изнервил, като е предприел маневра за
3
изпреварване, без да включи съответния мигач на управлявания от него автомобил,
обозначаващ това, след което е реализиран удар между двете МПС.
Предвид показанията на разпитаните свидетели, събраните писмени
доказателства, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза
настоящият съдебен състав счита, че виновен за ПТП е бил водачът на лек автомобил
„БМВ 320Д“ с рег. № *******. Същият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.
42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като не е подал сигнал за предприемане на маневра изпреварване и
не се е убедил, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал
за изменение на посоката си на движение наляво. Преди предприемане на маневра по
изпреварване водачът на МПС е длъжен да прецени пътната обстановка съобразно
поведението на участниците на пътя и да започне изпреварване единствено при
наличието на сигурност, че действията му няма да създадат опасност за движението
(арг. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП). Застрахованият при ответника водач на МПС е бил длъжен
да не предприема маневра за изпреварване на движещия се пред него автомобил,
предвид обстоятелството, че водачът на товарен автомобил „Дачия Дъстър“ е
сигнализирал на останалите участници в движението какви ще са непосредствените му
действия на пътя – подал е ляв пътепоказател и е намалил скоростта преди да
предприеме маневрата за завиване наляво на кръстовището на пътя, поради което
поведението му е съобразено изцяло с изискванията на чл. 25 и чл. 26, ал. 1 ЗДвП. Ето
защо, поведението на свидетеля И. е в нарушение на предписаните от закона детайлни
правила за изпреварване (като маневра с повишена степен на опасност за движението
на пътя поради отклонение в лента за насрещно движение със сравнително висока
скорост), поради което същият е изцяло виновен за настъпване на ПТП.
Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно, тъй като не се
доказва по делото ПТП да е настъпило и в резултат на противоправно поведение на
водача на товарен автомобил „Дачия Дъстър“. От събраните по делото доказателства се
установява, че водачът на посоченото МПС е извършвал маневра за завиване наляво,
като преди да предприеме маневрата е подал ляв пътепоказател на МПС, като
движещият се зад него лек автомобил „БМВ 320Д“ не е бил с включен пътепоказател,
обозначаващ предстоящо извършване на маневра за изпреварване.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Следователно, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да се уважи изцяло,
доколкото размерът на заплатеното застрахователно обезщетение – 1173,84 лв., е по-
малък от размера на вредите по отношение на застрахованото по застраховка „Каско“
МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП - 1407,49 лв., съгласно приетата в
първоинстанционното производство САТЕ, неоспорен от страните.
4
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 374,40 лв. – разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10930/09.10.2022 г. по гр.д. № 16399/2022 г. по
описа на СРС, 79 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И. З.“, ЕИК *******, да заплати в полза на ЗК „У.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 374,40 лв. – разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5